събота, 26 декември 2015 г.

It's Beginning to Look a Lot Like Christmas


Очертаваше се да бъде тежък празник. Коледа! На работа. Мислиш си, че е моментно, само докато се прибереш вкъщи, но истината е, че там няма никого. Никой не те чака. Отдавна никой никъде не те чака. И цялата тази насилена празничност от бляскащи светлини на епилепсия и подаръци, които само ти напомнят колко точно хората изобщо не те познават. Да, да, точно тази чаша исках за Коледа, понеже шанса да си купя такава по всяко друго време в годината е нулева, както и вероятността да ми влезе в употреба през следващите. Но ти естествено не може да изречеш това на глас или поне не по такъв начин, че да не звучиш като неблагодарно копеле. Наистина много лошо, че имаш собствено мнение и не ти пречи да го изразяваш. Ако оставиш някого да му се размине веднъж с мисълта, че действията му са редни вероятността да създадеш чудовище нараства неимоверно. Не че нещастните ти колеги са чудовища, задето искат да отбият номер и да минат тънко в общото раздаване на подаръци в офиса, но да не би ти да си понеже можеш честно да признаеш, че подаръкът не ти харесва.

сряда, 16 декември 2015 г.

Things Left Unsaid



Никой не ти казва какво да правиш, когато някой умре. Никой не те подготвя истински за момента, в който него вече няма да го има. Всички смятат, че понеже това е част от живота нямаме нужда от такава подготовка. С раждането ни трябва да сме готови да приемем смъртта. Не е така обаче.

сряда, 16 септември 2015 г.

And I've grown familiar


With villains that live in my head
They beg me to write them
So I'll never die when I'm dead
~Halsey - Control

Хей-йо, прекрасници победоносни! Мълчанието на блога бе нарушено, за да може да страдате в следствие пороят от думи по-долу. Но нека се правим, че това е напълно нова информация и в общи линии не се случва всеки път щом реша да се завърна тук.
Та как сме напоследък?! Сравнително добре - предвид заболяването от грип, крашването от преумора, вливането на банка глюкоза и не на последно място сбогуването с телевизията.

петък, 17 юли 2015 г.

And give it up, you don't need that stress



You're still hungry for another test 
Are you having fun?
~Years&Years - Ties  


Хей, прекрасници! Няколко месеца по-късно отново на линия (тая между живота и... е, сещате се!). Доста неща се случиха, повечето от които на магия и реших, че е крайно време да ви направя съпричастни към нея (не че имате друг избор наистина).

понеделник, 25 май 2015 г.

Cause I got soul and I won't quit...

Хей, симпатяги! Пореден път, в който липсвах, но ето че отново възвръщаме изгубените позиции и пишем смело и безотговорно тук. Добрата новина е, че има доста за разказване. Лошата?! Ще е километричен пост. Да, знам... някой няма да стигнат до края му, ще паднат в битката с хилядите изписани думи и нелепи ситуации, които само на мен могат да се случат, но ще си спомням за вас с добро - честна скаутска, макар никога да не съм била скаут.
Както и да е. Отново близо два месеца липсвах. Знам, че изгаряте от нежелание да знаете защо, ето защо ще ви кажа. През март и април бях доста заета с редактиране на едно мое писание, тъй като исках да се включа в един конкурс. До колкото ми е известно резултатите от него все още не са налични, но не питая големи надежди за себе си, просто щях да си умра от яд ако дори не бях опитала. Мисълта ми е, че цял живот говоря за това как мечтата ми е да имам собствена книга, а когато ми се отваря възможност за това я отминавам. Как пък не! Длъжна бях да опитам дори и краят да е очевиден.

понеделник, 13 април 2015 г.

Party hard all alone...


Йо, народе, от множество хора, които нямате представа, че съм все още жива. След липсата на ъпдейти от март, реших, че ако и април не се разпиша ще разочаровам хилядите хора, които нямат търпение да пропуснат да прочетат моя блог. Знаете как е. Не бива така!
Та, март си беше усилен месец, в който заложих други приоритети пред него, което съответно измести на заден план блогърстването и от там дойде липсата на нови постове. Да, да, знам какво ще кажете: То като че ли е имало много! Много моля, обаче ако тръгнем да ги броим на фона на 2014 в момента са по равно. Аха, не се бъзикам. Толкова бездарна блогърка съм. Но както и да е. И бездарните хора трябва да се радват на живота и каква по-добра радост от това да го споделят с други хора?!

Всичко е под контрол!

Creepy Cemetery in a middle of the night with a full moon....
а.к.а. история вдъхновена от сън и прераснала в това. 

Намираш се в училище... като че ли на края на света. А може би това е края на света?! Защото каквото друго би било, ако мъртвите не бродеха наоколо като живи? 

петък, 13 февруари 2015 г.

През нощната смяна...



Хей, народе! Минава пет сутринта и може би си мислите, че отново не мога да заспя, но грешите - нощна смяна. Понеже времето напоследък (да не кажа периодично) ми е кът викам да се възползвам от намалението да се разпиша из блога и да да споделя едно-две неща с вас.
Признавам със скръстени зад гърба пръсти и стиснати палци, че напоследък нещата не са толкова натоварващи, колкото последния път, когато писах тук. Не знам дали защото за пореден път преодолях себе си и направих това, което сравнително разумен човек би направил или може би защото напоследък се опитвам да съм мила с всичко, което ходи, дори и това да е зомби идващо за мозъка ми, но може би има резултат? Няма как да знам на 100%. Времето ще покаже - само се надявам да не е затишие пред буря, така че да стискаме палци заедно.

вторник, 3 февруари 2015 г.

I'm not gonna stop, I like the view from the top...




Ахой, народе! Жива съм! Не че сте се питали, но аз да си кажа. Беше напрегнат месец януари и моя милост подобаващо се бе захванала с какво ли не, което можеше не-дотам-нормален човек да се захване, но така се чувствам пълноценна, така че продължаваме напред и през новия месец.


сряда, 14 януари 2015 г.

14 дни по-късно...

За много години, народе, цели 14 дни по-късно, защото 14 дни по-късно вече не е мейнстрийм и хипстъра в мен тържествува. Но това, разбира се, е само за заблуда на противника, защото честно казано до сега просто нямах време да се отчета, но не... продължавам да не се отказвам от този блог и това е. Ще си пиша, ще си рантя и споделям, с който е имал глупостта да стигне до тук (Честно, мой човек, сори!)
Та, на въпроса, който никой не си задава - как изкарах новата година? Вечният отговор - горе-долу! Защо ли? Ами като начало станах в 5 и 30, за да има на работа, където слава Богу не звъняха толкова и успях да си прочета последната 53 книга за годината. Когато свърших работа се видях с един приятел в МОЛ-а, където получих това прекрасно гушаво нещо в дясно (кредит за снимката на хер Катеричочество - ето, дадох ти кредит, да не кажеш после, че не съм хД), защото дЪ... аз съм лисичка... това съм аз, в умален, флъфен и подозрително затлъстял вариант... само ми ги няма 9-те опашки. Аха, не може просто да си литсичка, трябва да си деветоопашата, за да се зовеш корейска и да ти викат "гумихо". Някой изненадан ли е изобщо?!

събота, 20 декември 2014 г.

4 days till Christmas...

Поредната седмица измина и съм щастлива да отбележа, че оцелях. Сега имам само още 2 дни до отпуска и знаменито прибира в родния град. Направо нямам търпение. До толкова нямам търпение, че ми иде да се обадя, че съм болна и да си тръгна още днес, само дето не съм такъв човек и ще си работя като вол до последно. Няма лошо.
Та какво ново? Новият ми телефон е толкова умен, че освен че може да измери сърдечния ми ритъм, нивата на стрес и да ми сканира отпечатъците също така ми брои стъпките. Не се бъзикам. Вървиш си спокойно - оня ти ги брои. Очевидно здравословният вариант е да правиш 10 хил. стъпки на ден и телефона е в състояние да ги измери, но само и единствено ако на всяка стъпка е с тебе, а нали се сещате, че това няма как да стане. Но като изключим това на ден си правя даже повече.

вторник, 9 декември 2014 г.

Фрагменти #4

И така нова седмица е пред нас и не бива да се предаваме, така де... още е в самото си начало е. Именно по този повод някъде бях видяла меме с думите "На понеделник нищо му няма, ти просто мразиш работа си". Така че нека не бъдем такива - да обичаме това, което правим дори и когато външни сили опитват всячески да ни откажат от това ни желание.




петък, 5 декември 2014 г.

All I really want is something beautiful to say...



To never fade away, 
I wanna live forever... 
Seether - Words As Weapons 

 Хей, хей!
Забравихте ли ме? Навярно. Не мисля, че дори аз вече се помня каква съм била, когато съм почнала да водя този блог. Не, сериозна съм. Чета стари неща и се питам това аз ли съм го писала наистина?! Предполагам с всички е така, когато открия някое старо свое писани, но да стигаме до лирически отклонения... или поне още не.

събота, 16 февруари 2013 г.

Don't hate me!~


Някога имали ли сте чувството, че вие сте най-черните в целия свят? Че целият свят е против вас? Че всички ви мразят? А вие все още да не разбирате конкретно защо. Искам да кажа - да, направили сте това-онова, казали сте някоя и друга дума на криво и все пак не смятате, че това е достатъчно основание за всички обвиняващи пръсти да се насочат срещу вас.

вторник, 1 януари 2013 г.

Happy New Year!

Внимание! В следващия пост ще се натъкнете на липса на съдържание и връзка с главния мозък, има голяма вероятност да звучи налудничаво (повече от обикновено) и е почти сигурно, че накрая ще стигнете до извода "15 минути от живота ми, които никога няма да се върнат".
Е, предупредени сте!

Като начало ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! Желая ви здраве, щастие, успехи, сбъднати мечти и да продължите да четете блога ми (колко безкористно само!~)

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik