вторник, 22 май 2018 г.

I'll fight just to do somethin'...

Image de butterflies
I'll try 'cause I got nothin' 
Even if I lose again 
I won't quit"
The Neighbourhood - Void


Охо, жива съм. Не знам за колко дълго още, но засега се водя жива, сравнително здрава (защото явно при мен нещо вечно не е като хората) и все така обременена от всичко друго, само не и личен живот. Едва ли вече е останал човек да чете постове в блогове, пък най-малкото моя, но реших, че някак би било мега тъпо да изоставя всичко, ей така, без нищо да кажа. Спокойно, този пост не е в стил "изоставям ви во веки", по-скоро правя поредните жалки опити да пиша тук, преди да се предам напълно (но пак, мисля че когато това стане ще кажа две-три думи за сбогом... принципно си вярвам, не знам за вас xD).
Та, какво предстои да четете по-долу. Следва "малък" ъпдейт на живота ми или липсата на такъв, както и бъдещи планове пред блога.
Да започна с това, че 2016 се преместих на ново място да живея и ако ви разкажа през какво минавам там траги-комедия може да напишете. Значи, който ме познава сигурно вече е чул историите за тигана, липсващото олио и мистичните светлини сигнали. Кълна се, един ден ще напиша един огромен пост за всичко това, за да може веднъж завинаги да се убедите какъв прекрасен ситком би станало от живота ми. (Откровено казано, нямам представа как досега не сте го разбрали, предвид че това продължава от близо 10 години вече). Сега обаче, нека бъдем над тия неща и да не задълбавам в тях (ако някой ме има в листата си в някоя социална мрежа винаги съм готова да направя деня му с разказа ми XD Оферта си е. Много вече се възползваха.). Но, ако имам късмет може да се изнеса в близкото бъдеще. Когато това стане, ви обещавам на дълго и на широко цялата идилия, през която минах дотук.
Друго значимо е, че вече не работя на същото място и понеже в продължение на почти пет години избягвах да кажа кое е по обективни причини, сега вече мога да си отдъхна и да кажа, че беше Виваком. Пет години от живота ми минаха там на слушалка, заслушана в проблемите на хората, част от които нямаха нищо общо с услугите, които предлагаме, отнесох солидно количество псувни и аз, и майка ми и доста информация, която и до днес близките ми приятели ме тероризират да им предоставям (кой е оператора в еди коя си страна; трябва ли да си активирам роуминг; като звъня от моя телефон в чужбина на български номер, плащам ли?). Изумена съм, че не оглушах с някое от ушите си, честно казано (предвид, че слушалката, която ползвахме бе само за едното ухо, трябваше да я местя, което аз рядко правех). Но затова пък развих някакъв проблем с ръцете и в частност дясната ръка, заради който се наложи да се науча да ползвам мишка с лявата. До ден днешен няма обяснение какво точно е това, дали е от стави и прочие, но болката все още е там. Не е силна както преди, но в общи линии, ако дълго време си ползвам дясната ръката да държа мишка след това цял ден ще ме боли ръката примерно. И да не кажете, че не съм ходила на лекар - на няколко бях и отговор няма, освен поне три пъти биене на инжекции и отявлено чувство за обреченост, с които се сдобих и най-важното: кръвните изследвания показаха че не е ревматизъм, което откровено казано е наистина много добра новина. Последната ми надежда е да мина и през невролог, за да съм сигурна, че не е нещо оттам, защото това продължава повече от година. Ако не друго е много весело, когато някой понечи да пипне мишката ми и в първия момент осъзнава, че тя не е от дясно, а в следващия, че контролите са сменени и няма представа какво прави с пръстите си. (така съм аз сега като хвана нормална мишка и в първия момент забравям кой бутон да натискам).
Мога също да се похваля, че ходих на концерт на любимата ми група Monsta X в Берлин миналата година. Момчетата бяха страхотни, но не харесах града изобщо. Цялата организация на концерта беше някакъв особен тип пародия, която развали кефа на доста хора, но изобщо не съжалявам. Билетът ми беше от най-високите, при което имах среща с групата. Стоях на сантиметри от тия хора, дишах им въздуха, докоснах им ръцете. Беше изумително. И сега, знам, знам: как може все още да се възхищавам на някакви си групи и да фенгърлствам като вече не съм нито ученичка, нито студентка и може би, че някак не ми отива на годините?! Ами ще ви кажа това, което казвам на майка ми всеки път щом повдигне този въпрос : Ти нали искаш да съм щастлива? Това ме прави щастлива. Защо искаш да се чувствам виновно, че нещо толкова малко може да ми донесе такава радост? Но, признавам че всеки път, когато някой ми каже това започвам да се чувствам доста виновно. Все едно съм направила нещо изключително лошо и неправилно, почти до степен разочароващо во веки. Винаги съм смятала, че в живота ни трябва да правим това, което ни радва, дори и когато за другите хора това звучи абсурдно и инфантилно. Факт е, че в момента съм дала повече пари по тази група отколкото за мен. Факт е също, че заема голяма част от свободното ми време - имам страница посветена на групата, която ъпдейтвам, стоя зад инициирането и осъществяването на проекти свързани с нея и отделно на daily basis просто си страдам при вида на лицата на изпълнителите. Но, да, надявам се да не ме съдите прекалено много, защото предвид каква голяма част тази група заема от живота ми, ще ми е непосилно, ако искам да продължава да пиша тук, да не я споменавам изобщо. В този ред на мисли последното ми постижение в тази насока е от преди няколко дни. Тъй като групата е дебютирала на 14-ти май 2015 година и
съответно тази празнува три години от дебюта си започнах проект, който до преди месеци не вярвах, че някой може да осъществи в България, пък камо ли аз да го инициирам. Та, по темата - в момента работя рекламна агенция и успях да уредя да направим билборд по случай годишнината. Знам, звучи прекалено крайно, но в другите страни феновете им почти непрестанно правят такива неща. И също осъзнавам, че сме малка страна и че на този етап не особено развита от гледна точка това как се подкрепя група и се създава колектив от отдадени фенове и прочие, но за мен като организатор и за останалите, които се включиха в проекта това значи наистина много. Много хора също ни се израдваха за постижението, което ме накара да вярвам, че съм направила нещо правилно. Няма да е лъжа или изхвърляне, ако кажа, че макар Monsta X да нямат най-голямата фен база в България, ние сме единствените, които реално правим нещо физически обозримо (в момента се сещам само за едно изключение и то защото познавам човека, който го инициира). Не омаловажавам работата на останалите фендъми, просто ако се гледат реално постигнатите неща от местните фендъми, ние сме най-развитият. Поне знам, че всичките ми усилия, не са били напразни. Сега най-големият ми проблем е след като свалиха хартия от билборда и настоях да я получа, къде дяволите да я вземат, да я прибера???
Друго нещо, което може да сте изпуснали в рамките на близо две години, в които не съм писала е, че започнах пак да се занимавам с творчество а.к.а. да пиша. По тази причина реших да развия Wattpad-а, който бях направила преди известно време. Ако не знаете какво е Wattpad - това е платформа, в която хора, занимаващи се с писане могат да споделят своите писателски проекти или просто да водят блог. Реално в България не се слави особено с някакво качествено творчество по ред причини, които ще ви спестя, но забелязах че там има сравнително доста българи, предимно тийнове, които обичат да пишат фен-фикшъни за любимите си к-поп групи. Признавам, че малцина са тези дето реално са добри или най-малкото написани както трябва, но вярвам че за част от хората това е просто хоби и не смятат да се фокусират върху писане, а другите които пък използват платформата, за да се развиват, вярвам че с продължителна работа, нещата ще станат по-добри. Но, да не се откъсвам от темата. Та, реших че мога да почна с малки стъпки да пиша нещо неангажиращо като фен-фикшън за някоя кпоп група. И понеже преди година вече бях почнала един за BTS (това е имена корейска група, да не кажа в момента най-известната такава), който е тип романтична училищна история, реших да го довърша. И ето как тази история вече е на 11 глави в рамките на половин година (което за мен си е много).
Някъде по средата на фикшъна, обаче ме осени налудничавата идея (като всяка моя всъщност) да напиша дис-утопична история с любимата ми група и всяка глава да е именувана по Young-blood Chronicles на Fall Out Boy (които също много харесвам, да не кажа че през последните месеци бяха голям стимул да продължавам напред). Това се оказа доста амбициозно. Първо, защото включвам две любими групи в една история. Второ - за първи път правя така наречения "plotting", тоест да опиша във всяка глава какво се случва. Да, наясно съм, че някой хора го правя от самото начало на всяка тяхна история, но досега аз оставях историята ми да си живее собствен живот. Разберете ме, аз я създавам, напътствам я, ама не й преча да се развива както тя си иска, само гледам да стигна до края който съм Каква разбрана майка-писателка съм само XDD! Но, това беше до тази история, след която станах дисциплинирана и сега за три глави съм й дала да кривне възможно най-малкото, без да ми изгуби общия смисъл и събитийност дето съм планирала. На бас, че обърках половината души имали глупостта да стигнат дотук.
Добре, накратко казано - тъй като планирах всяка глава, сега знам винаги какво се случва с малко изменения, които обаче не променят общата идея. Това се оказа мега трудуемко, но също невероятно полезно. И сега това е причината от няколко месеца да няма 4-та глава, защото през тези месеци бях организатор на поне 3 събития, преподавах танци на групата ми и някъде между всичко това се мъчех да оцелея с половин заплата, защото другата отиваше за Monsta X. Всичко е точно.
Та, да отделно от тези споменати истории реших също най-накрая да набера и споделя онлайн 30-дневното писателско предизвикателство, което си направих преди години. Мисля, че дори в редките случаи, в които съм била тук съм споменала за него. То също е поместено донякъде в Wattpad. Сигурно се питате, то пък защо отнема толкова време?! Ами писано е на тетрадка и макар да е лесно да набираш нещо вече написано, както може да се очаква, преди да го пусна го редактирам, понякога добавям или премахвам неща. Но, да, смятам да го набера до края му и ако имам късмет тази година да го повторя отново през ноември (тогава го правих за първия път). Съпоставката между преди и сега би ми била доста интересна.
Друго около мен е, че от близо месец и повече развих интерес в една тема, която вече съм споменавала в този блог. През 2009 открих историята зад песента на Flyleaf - Cassie и написах този пост. Макар да се запознах със случая, тогава бях прекалено шокирана и ужасена от станалото, за да мога да му отдам каквото и да било допълнително внимание. Знам, знам... защо ми е изобщо да обръщам внимание на подобно нещо на първо време? Ами, честно казано случаят е доста интересен. Има ужасно много информация онлайн, та дори запис на свидетелските показания под формата на 11К файла за четене. Но, ще си кажете, как се сетих за това от нищото? Ами трябваше да правя съдържание за новата седмица през април за сайта, който поддържаме на работа. И ето как стигнах до 20-ти април и се появи това. Преди години, обаче когато разбрах за случая, нямаше нищо написано на български (не че и сега е много, но преди наистина нямаше и една дума, а тогава английският ми не беше толкова добър). Та, сега ми стана интересно на ново и хванах и изчетох всичко в Уикипедия, което е изключително подробно. След това гледах документалния филм на Дискавъри от серията "Zero Hour" и бях изумена колко много неща са точно както съм ги прочела. Та, благодарение на всичко изчетено по темата смея да твърдя, че песента на Flyleaf не е коректно формулирана. Реално тя е написана по повод това, че една от жертвите Каси Бернел е била попитана дали вярва в Господ, на което е отговорила с "Да!", оказало се фатално за нея. Години по-късно става ясно, че този въпрос действително е бил зададен, но не на нея и човекът, който са попитали всъщност е оцелял. Но няма да продължавам с това, защото наистина в момента знам толкова неща по този случай, че мога да напиша книга. В смисъл нещо по-добро от това на Дейв Кълън. Той е автор на книга по темата. По неговите думи е правил 10 години разследване, за да я напише, но доколкото знам доста изкривява някой представи в нея и ако наистина се интересуваш от случая in not creepy way (макар да осъзнавам, че това винаги е първата мисъл на всички), творба, която претендира достоверност, а не предлага такава - не е ок. Принципно дори почнах творбата, но след това реших, че за какво ми е тоя живот, ще хвана да чета 11К документация и да, нямам представа какво правя с живота си, ако ще не сте разбрали все още. Та, реших да споделя това с вас, защото планирам в опита си да поддържам този блог да пусна и някое друго ревю на книги и е много вероятно това да е една от тях и обезателно бих теглила локуми върху й. Също така, ако по чудо някой намира самия случай за интересен (което малко ме съмнява - хайде, признайте си, че повече сте ужасени, че някой му е интересно подобно нещо, отколкото да искате да научите повече) бих пуснала някакво кратко описание по темата и прочие, без да задълбавам. Плюс покрай него се запознах и с някой други случаи, но да, не искам да плаша хората, защото, още веднъж повтарям, знам колко негативно са настроени всички към подобни информации и че смятат човека, който го вълнуват такива, че навярно му има нещо, за да намира това за интересно. Но, да... има толкова много информация относно това и ме изумява как въпреки нея все още има и толкова неясни неща, които са ми любопитни. Няма да наблягам естествено на това, именно защото знам колко стресирани може да са всички, но casually е възможно да го споменавам от време на време.
#viaGlamourДобре мисля, че стигаме до края на великото писане. Сега малко за началото на тази година ще разкажа. Поставих си цели за всеки месец да правя по нещо (не казвам, че бях вдъхновена от Monsta X, които миналата година имаха такива, но го казвам). Първите два всичко беше прекрасно, докато не дойде третият месец и се омотах, след това четвърти и още повече. За предизвикателството ми за 5-ти месец все още има надежда, така че стискайте палци. Но, нека изброя нещата дотук:
1. Януари: Да преведа на български разказ от Чък Паланюк. - Значи, ако все още не знаете колко харесвам Чък и твърдите, че следите този блог, не съм склонна да ви повярвам. Това е един от малкото автори, на когото си купувам всяка книга и я чета във физически вариант (само една почнах на електронен, защото на българския пазар беше 45 лева, но те после я пуснаха за 20 и Ичи ми я подари за един от рождените дни, така че да. Само "Боен Клуб 2", който е комикс съм чела онлайн досега). Та, да, преведох разказът му "Зомби", който ако на някого му интересно може да прочете тук. Предупреждавам Чък не е за всеки. И до днес ми е трудно да обясня защо точно го харесвам, когато експресивността му понякога/много често ми идва в повече. Държа да се има в предвид също така, че той беше далеч по-цветист в изразните си средства от моя превод, който си признавам, че "омекотих", за да не звучи чак толкова натрапчив.
2. Февруари: Да пиша всеки ден в кафето на Monsta X. - Тук трябва да обясня, че в Корея изпълнителите имат онлайн платформа, в която пускат последните си ъпдейти и също използват, за да комуникират със феновете, съответно я наричат "фен кафе". Малко прилича на форум, но не точно. Там имаш възможност също да пишеш на самите изпълнители, като шансът да го прочетат е малко по-голям от този в някоя друга социална мрежа. Там, обаче си има една йерархия на качване на нива, за да може да коментираш и прочие, в която няма да задълбавам в момента (освен, ако на някой не му е интересно). Та, идеята беше да пиша всеки ден някакви неща, ей така за спорта и подкрепата, разбира се. И си признавам, че нарочно избрах точно най-късия месец за това предизвикателство.
3. Март: Да довърша нещо, което съм започнала да пиша. - Damn! Имах толкова ясна цел за този месец и след това социалния ми живот изведнъж живна и целта стана илюзорна. А, бях толкова надъхана. Но, да, когато не успях да направя това реших, че просто ще го оставя като нещо, което да направя до края на годината. И знам поне трима души, които нямат търпение да довърша фен фишкъните, които споменах по-горе, така че планирам да не разочаровам напълно всички (само половината).
4. Април: Да направя косплей на Дафни от "Скуби-ду". - Леле, как се бях нахъсала за това. Уви, тогава стана така, че сметките ми за месеца се увеличиха, предвид че отворих групова поръчка за албуми (нали се сещате, хора се събират и си поръчват заедно албуми, за да им излезе по-евтино - не питайте, защо аз се нагърбих с това, наистина не знам какво ми е било тогава и мисля, че продължавам да го имам в себе си), купувах си билет за концерт, за който може да ви разкажа в някой друг пост (не искам да урочасам нещата, не за друго) и някак платих близо 150 лева консумативи като разходи, отделно дето като взимаме зала за танци аз ги плащам и после ми се додават пари, та беше весело. Ама, нещата от живота. Нищо извън нормата. Реших, че Дафни ще я бъде друг път. Тук вече не мога да потвърдя дали ще е до края на годината, обаче XD
5. Май: Да напиша и изпратя писмо на някого. - Мина средата на месеца и не съм почнала дори, но планирам да изпълня това предизвикателство, още повече че този път няма какво толкова да ме спре (надявам се!). Така че, brace yourself.
За следващите месеци няма да споделям, тъй като може с началото на месеца да вадя зайци от шапката и да казвам какво е планувано този път, за по-интересно, нали. Плюс боя се, че този comeback пост стана километричен. Вярно, че ме е нямало година и половина, ама малко се олях като че ли. "Малко!"
Та, в този ред на мисли за другите неща, които имам да споделям, викам заедно да доживеем до следващата ми публикация. Стискайте палци да е скоро. Силно вярвам, че мога да създам поне още един пост до края на месеца, но да не хвърлям висока топка засега. Иначе приемам предложения, ако нещо от споменатото по-горе ви е станало интересно, което би било доста съмнително, честно казано.
Поздрави и до следващия път, когато и да е той.

Keep calm and congrats for reaching the end of this post





















Няма коментари:

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik