вторник, 29 май 2018 г.

📖 Книжен обзор: Част 1



Здравейте, здравейте. 
Казах ви, че ще пусна нов пост до края на месеца. Прощавам ви, ако не сте ми повярвали (принципно и на мен ми е трудно да си вярвам). 
Та, реших да направя обзор на това, което съм прочела от началото на годината дотук, за да мога на чисто да започна с пълни ревюта на следващите книги, които довърша.
Ще поставя началото като кажа, че за тази година не съм си сложила висока летва от книги, които да прочета, просто защото знам с колко много други странични неща се занимавам и не искам не само да притискам себе си да чета повече отколкото всъщност имам време, желание и възможност да чета, но и да не изпълня поставената цел. Затова тази година избрах да се предизвикам да прочета 30 книги. До момента съм прочела само 10, което според предизвикателството ми в Goodreads е с 2 книги назад. Дам, така става като почнеш не особено интересна книга през февруари и не можеш да я довършиш до май, като междувременно ти се случат какви ли не неща, които опитват да те подлъжат, че имаш социален живот, макар всички много добре да знаем, че това изобщо не е така. Но, споко. Всичко е под контрол. Отново сме на линия. Ще ги стопим тия две изоставащи книги. Вярвам си, както никога не съм си вярвала. (няма грешка в изписването, точно това исках да изпиша, мерси)
Преди да започна искам да поясна няколко неща:
- доста съм критична и рядко давам 4 звезди на книга, да не говорим за 5. 
- обичам книги, в които действието следва естествен ход (тоест не е нито много бързо и претупано, нито много бавно и мудно и започваш да си задаваш екзистенциалния въпрос "защо отнемам часове от живота си, четейки това?")
- обичам книги, по които са правени филми/сериали (защото след това мога да гледам филма/сериала и да обяснявам как "ТОВА ГО НЯМАШЕ В КНИГАТА!!! - Да, аз съм от тези досадни хора.)
- обичам да слушам аудио книги по простата причина, че мога да правя няколко неща едновременно - като да готвя, чистя и прочие, докато слушам, иначе само седя на едно място и чета. Сори, хора, аз съм воден знак, имам нужда да се движа и да съм максимално полезна, осъществявайки колкото се може повече неща едновременно, така че, да.
- това, че аз не харесвам някаква книга и прекалявам с критицизма към нея не значи, че на вас тя може също да не ви хареса. И това, че вие сте я харесали, не значи, че аз също обезателно трябва да съм на същото мнение. Смятам, че сме големи хора и когато споделям мнението си, бихте направили разлика между лична оценка и вашата собствена и че те почти никога навярно няма да са еднакви. 
- смятам да дам собствено описание на книгите, което означава че навярно ще са "цветущи" и изкривени през моята призма, затова пък ви оставям линк в имената им към GoodReads, където може да си прочетете оригиналното описание (ако книгата я има на български, макар да не съм я чела на този език, ще оставя линк и към това описание) 
Та,  започвам по ред. 
"Ненагледна моя" на Чък Паланюк. 
Главната героиня Пени Харигън по начало е доста невзрачна млада жена, която освен всичко друго е не само в кръжока "Пречат ми ръцете", но и в "Спъват ме краката". Точно в едно от спънатите си изпълнения се запознава г-н Голяма Клечка, ерген та-дрънка К. Линъс Максуел (на 40 и няколко и ерген, трябваше да се усети, че нещо не му е читаво, но тя не е особено бърза в тия работи, така че й простете), буквално се изсипа пред него, като кафето което разля по обувките му. Какво си мислите, че може да последва след подобна сцена? Да я направи на две стотинки? А, не, ще я покани на вечеря. Ей, така, за по-интересно. Едва ли ще изумя драгия читател, ако кажа, че ама разбира се, че Пени започва да излиза с Максуел. Заслепена от блясъка на новия свят на лукс, който той разкрива пред нея тя почти не се усеща кога е станала опитно зайче в последния му проект - напредничави секс играчки най-нов модел (дето ако си А-сексуален няма да те трогнат, ама хич). Та, пригответе се за поне 50 страници четене на това как се доставя удоволствие на жена с какви ли не средства, които ако не ви дойдат в повече изчакайте последните 100 страници от книгата, за да я метнете някъде. Но, да не се отклонявам. Както може да се очаква приказката на Пени има своя край - и тя следва да се върне към спънатия си живот със солидна сума в банковата сметка, затихваща популярност и скромен подарък от Максуел - една от последните му секс джаджи. И всичко е цветя и рози докато не се оказва, че тези "ненагледни" продукти всъщност не представляват начин за пристрастяване и манипулиране на потребителите им. Както може да се очаква Пени, с двата си леви крака, решава да спре пъкления план на Максуел (нямам представа защо реши така, наистина - цяла книга обяснява как в нея няма нищо изключително и прочие и изведнъж тя си повярва и хукна) и оттам следват онези 100 страници, които споменах по-горе, за да се стигне до кулминация и въпроса "Какво прочетох току що?".
Лично мнение: Първо - да, прави сте, това не е мой тип четиво. Но, е Чък. Всички знаете, че харесвам Чък, нали така? Той неминуемо има тази сексуална част в книгите си, която лично ми бърка в здравето и все игнорирам, защото на фона на всичко останало тя не е чак толкова отчетлива (или просто си настоявам да не й отдавам такова внимание). Да, ама не... Тука направо си е написал книга за нея. Никога не съм чела "50 нюанса сиво", но една приятелка е и от това, което ми е казвала първите няколко сцени съмнително се припокриваха с тях. И понеже само съм слушала, че Нюансите са много зле, значи тази книга беше по-зле от тяхното зле. Потресена съм, откровено казано.
Признавам, че имаше добри попадения и  харесвам стила на Чък, ама човече, почти година не мога да прочета това, защото историята сякаш беше плод на нечий мокър сън (в който не исках да участвам, мерси много, кому бе нужно?!) под въздействието на сериозна доза наркотици. Ако това е писано на трезва глава нямам идея как му е хрумнало, честно казано. В един момент случващото много наподобяваше лоша пародия на нещо, върху което не бях сигурна дали да се смея, тъй като бе дотолкова абсурдно или да плача заради ставащото в историята. През голяма част от книгата не бях сигурна кое е реално и кое е не. Всичко бе изключително сюрреалистично и в един момент се запитах проблемът в мен ли е или в книгата. Все пак евала му правя на Чък, че накрая направи някакъв жалък опит да сложи зрънце логика в цялата безлогичност досега, но така бе наблъскал всичко, че изгубих себе си в 1 милиард  други нелогочини неща, които се случваха една през друго, едновременно. Ако случайно не е станало ясно -  не планирам да чета тази книга втори път. По-скоро планирам да я заровя дълбоко в книжния ми рафт и ако някой ме пита да му я дам за четене да съм тип... Не искаш да си го причиниш, мой човек, повярвай ми, не искаш. 
Оценка: *
"Ready Player One" by Ernest Cline
("Играч първи, приготви се" от Ернес Клайн)

Годината е 2044 и Земята каквато я познаваме вече не съществува. Навсякъде е пустош и безизходица. Единственото място, в което човек може да избяга от суровия свят навън е ОАЗИС - виртуална утопична реалност на неограничените възможности. При определени условия там може да си всеки и всичко, да си навсякъде, а всъщност да не напускаш пералното помещение на леля ти. Това е действителността за Уейд Уотс в момента. ОАЗИС е всичко, което му е останало. Но не за дълго.
Преди да почине създателят на ОАЗИС оставя указания и ключове за стигане до "великденско яйце", скрито някъде в играта и според последните му думи, който го намери ще получи контрол над цялото му богатство и самата игра. Желаещите са доста и много от тях копнеят за власт, която може да унищожи играта напълно, отнемайки и последния лъч надежда в суровия свят. Затова и всички опитват да са първи, но ето че минават години и още никой не е разгадал първото указани на създателя. Докато една вечер Уейд не попада на отговора случайно. Ще успее ли да разгадае целия пъзел и да спаси ОАЗИС?
(damn, когато описанията ми не са саркастични, не струват ХД)
Лично мнение: Обичам тази книга. Започнах да я слушам в понеделник вечер и в сряда вече я нямаше, а тя е солидна, трябва да знаете. Чак ми идеше да се ударя с нещо, че съм отлагала толкова дълго време да я прочета. Искам да кажа, та това е точно мой тип книга - динамична е, има мистерия, има забавни диалози. Продадена съм. Дадох й четири звезди, защото имаше един момент, който не ми допадна и бях тип "Ок, ясно ми е, че са нещата от живота, ама реално нямах нужда да чета за тях, не и тук."
В книгата има ужасно много отпратки към 90-те и продуктите на популярната култура от този период. Честно хора, размазах се. Имаше един момент, в който започваха да описват една сцена и бях тип... О, това е като в онзи филм (няма да кажа кой, за да не ви разваля кефа) и изведнъж героя беше - О, това е този филм. И аз, ако не бях седнала на стол сигурно щях да се строполя на земята. Не знам, може би ми харесва толкова заради някаква сподавена (или не чак толкова сподавена) носталгия по тази ера. Но е факт, че всеки стар филм споменат тук ми беше много присърце.
И все пак държа да знаете, че изобщо не очаквах да ми хареса толкова много, но сюжетната линия беше добре преставана, имаше последователност и смислена цялост и най-любимото ми нещо бе, че нищо, абсолютно нищо в тази книга не бе споменато напразно. Реално беше точно като правилото на Чехов, че "Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението.". Всичко беше оползотворено и аз триумфирах вътрешно (и малко външно, ама трябва да питате хората в трамвая как съм изглеждала докато съм се изненадвала от действието). Беше наистина изключително. Не всеки автор може да постигне това. Адмирации.
Също така харесах героите, макар да не смятам, че всички са достатъчно развити, но тъй като задълбочаването в тях нямаше нищо общо с развитието на действието, не смятам, че бе нужно да знаем изключително много за тях. Плюс действието се развива през погледа на Уейд и би било трудно да опознаеш другите герои освен ако не възприемеш вижданията на Уейд за твои собствени, което би било грешка. Но, да, не смятам че навлизането в подробности и background на второстепенните герои е нещо негативно в случая. Смятам, че са достатъчно добри по начина, по който са представени в момента.
Друго нещо, което също ме спечели е начина, по който бе описана виртуалната алиенация. Живеем в свят, където всички в определен момент се чувстваме по-добре онлайн, отколкото когато сме част от реалния свят. И всички знаем, че това не е добра практика, но не можем да се стърпим. Понякога реалността наистина ти идва в повече. Така че смятам, че тази книга дава доста добра представа за това какво би се случило, ако прекарваме повече часове онлайн, отколкото офлайн. Само преди няколко години не смятахме, че технологиите ще бъдат чак такъв проблем за човечеството, а днес не можем да живеем без тях, да не кажа че понякога направо живеем в тях. Така че, да, смятам че дава добра картина на нещата. И също така харесвам как макар да ни се дава шанс да надникнем в ОАЗИС едва и да оценим колко невероятен е той всъщност, все пак истинските ценности са ясно очертани. Има разграничаване на реално и виртуално и илюзорно и истинско, което е представено доста добре.
Като за финал на това ревю бих казала, че книгата е страхотна, но моля ви, моля ви, не ми се доверявайте, не вярвайте на нищо което ви казвам - хванете я (ако още не сте) и я прочетете. Не мислете за нищо. Най-вече за моите суперлативи - хората са различни и като нищо сега мога да ви хайпна и накрая да се разочаровате. Затова не ми вярвайте. Съмнявайте се в тия ласкателства дето сипех по-горе. Like реално преди няколко месеца на стената си видях един от приятелите ми как храни книгата, ама сериозно й сипваше - обясняваше, че всичките референси за 90's pop culture били lame. Че му било втръснало от тях и какво ли още не, което не дочетох, защото реших че няма нужда да знам всичко това. Да, не съвпада с моето мнение и не съм тръгнала да споря с човека, просто нали знаете простата приказка "като не ти харесва нещо - не го прави/чети/пиши" и прочие. Всеки е свободен да изрази мнението си и това огромно нещо по-горе беше моето и реално използвах това на човечето от стената ми, само за да ви покажа, че не не е нужно на вас също да ви хареса така както на мен (плюс аз навярно доста хиперболизирам нещата). Но независимо от всичко - струва си да я прочете. Дайте й шанс.
Доколкото знам, че има втора част, която ще се появи в неопределено за момента време и нямам представа защо всъщност. Историята е достатъчно добра като самостоятелна книга и няма нужда от продължение.
Добре, добре, спирам да изписвам света. Само ще кажа, че още не съм гледала филма. Нямам големи очаквания от него, може би защото даже главния герой не прилича на този в книгата, но това не значи, че няма да го гледам с целия ентусиазъм на света, за да му сипя после. Ако имате късмет или нещастие да сте онлайн може да пусна ревю (освен ако ентусиазма като социалния ми живот не умре напълно). Но, да ако по някаква причина не знаете, че има филм (което е доста подозрително, ако е вярно), ето трейлъра:

Оценка: ****
И понеже виждам, че за пореден път се отнесох в описания и сарказми, мисля да не ви мъча с останалите 8 книги, а да ги пусна по-късно (не обещавам дали ще е тази седмица, но поне мога да почна да работя по описанията).
Та, това беше от мен засега. Надявам се да съм била полезна на някого с подобията на ревютата, които направих или най-малко да съм ви позабавлявала малко.
Обратната връзка и комуникацията винаги е от полза, така че не си я пазете за вас. <3 br="">Поздрави и до нови срещи. 
Keep calm and be ready 

Няма коментари:

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik