Здравейте отново!
Знам, не очаквахте толкова скоро да представя втора част на книжния ми обзор, но ето че го правя. Хубаво е да изненадваш хората и, в известна степен, себе си. Както и да е.
Във втора част ще си говорим за трилъри, детско фентъзи и нещо, което трябваше да е младежка паранормална мистерия, която също трябваше да включа тук, но се оказа, че има прекалено много жупел да сипя по нея и си я запазих за трета част. Така че, тръпнете в очакване XD
Ако сте пропуснали първа част, може да я намерите ТУК. В нея поставих също така няколко уточнения относно ревютата, които правя, така че ще ги изведа отново тук (съжалявам, ако по някакво чудо сте чели първа част и намирате същите думи отново тук, но няма как - щом ме търпите толкова години, сигурно ще изтърпите и този текст с "гостуващо изпълнение").
ПОЯСНЕНИЯ:
- доста съм критична и рядко давам 4 звезди на книга, да не говорим за 5.Също още едно пояснение, което пропуснах в предния обзор, книгите дотук са прочетени всичките през януари. Реално тогава бях в настроение да чета много, но след това през февруари се появи една книга, която ме отказа от четенето за известно време и март някакви хора решиха, че е добра идея да имам някакъв социален живот, но повече подробности за това по-натам.
- обичам книги, в които действието следва естествен ход (тоест не е нито много бързо и претупано, нито много бавно и мудно и започваш да си задаваш екзистенциалния въпрос "защо отнемам часове от живота си, четейки това?")
- обичам книги, по които са правени филми/сериали (защото след това мога да гледам филма/сериала и да обяснявам как "ТОВА ГО НЯМАШЕ В КНИГАТА!!! (Да, аз съм от тези досадни хора.)
- обичам да слушам аудио книги по простата причина, че мога да правя няколко неща едновременно - като да готвя, чистя и прочие, докато слушам, иначе само седя на едно място и чета. Сори, хора, аз съм воден знак, имам нужда да се движа и да съм максимално полезна, осъществявайки колкото се може повече неща едновременно, така че, да.
- това, че аз не харесвам някаква книга и прекалявам с критицизма към нея не значи, че на вас тя може също да не ви хареса. И това, че вие сте я харесали, не значи, че аз също обезателно трябва да съм на същото мнение. Смятам, че сме големи хора и когато споделям мнението си, бихте направили разлика между лична оценка и вашата собствена и че те почти никога навярно няма да са еднакви.
- смятам да дам собствено описание на книгите, което означава че навярно ще са "цветущи" и изкривени през моята призма, затова пък ви оставям линк в имената им към GoodReads, където може да си прочетете оригиналното описание (ако книгата я има на български, макар да не съм я чела на този език, ще оставя линк и към това описание)
Продължавам по ред на прочитане.
("Момичето от влака" от Паула Хоукинс)
Какво си спомняш и колко от него е истина?
Пътуваш във влака всеки ден, минаваш през същия път отново и отново, покрай добре познатите ти вече къщи. Винаги в движение. Точно като мислите ти. Опитваш да запазиш спомените или да се отървеш от тях. И тогава нещо ужасно се случва. Но разбира се ти не си спомняш какво точно. Разбира се, че ти имаш "тази особеност". Не си надеждна. Това е, което чуваш от всички наоколо. Не може да имаш доверие на собствените си спомени. Те са като самия влак - в движение, размазващ всичко навън, показващ само парченца от историята и нищо от пълната й картина. Но там е уловката - ако искаш да си част от картината, тогава най-добре да слезеш от влака.
Книгата представя историята на три жени, чийто живот неминуемо се преплита с този на другата. През разбити семейства, мистериозно изчезване, до ужасяваща истина, която винаги си знаел, просто не си имал шанс да си спомниш.
Лично мнение: Честно казано, нямам представа защо хората толкова не харесват тази книга. Да, не е "Gone girl" и нямам представа защо някой дори би очаквал да бъде. Да, има някакви паралели - семейна мрачна драма, но психологическите аспекти тук са напълно различни. Отново имаме същата начална точка, от която нещата започват да се объркват, но не смятам, че това е основната идея на романа. За мен това по-скоро беше добра подбуда, която пасваше в сюжета и не бе нещо, което книгата по началото целеше да представи.
Тази история е по-скоро за три психически разбити жени и за мен бе доста интересно как всяка от тях разсъждава върху нещата. Няма да си кривя душата, и трите бяха много дразнещи, но тъй като обръщах внимание повече на психологическата страна на поведението им, не си позволих да се ядосвам чак толкова. Сега е момента да поясня, че винаги, когато чета някоя книга и герой почне да се държи странно или като цяло се ползва с негативни характеристики, които не го правят много приятен за читателя, аз винаги опитвам да открия причината за това. Много често обаче книгите не ти я дават - те си тип "ами такъв си е" или "стана трагедия и сега е оправдано да се държи като piece of shit", на последното от които, ако не ти го опишат добре как точно тази трагедия го е променила, все едно можеше да ми кажеш, че се е спънал в крайпътен камък, паднал е, ожулил носа съответно и сега иска да се обръсне нула номер, да изостави децата си и да стане drug lord, копнееш да отмъсти на човека ритнал камъка на пътя му като избие цялото му семейство. Което както се вижда е изключително нелепо и недомислено. Та, да, обичам да има ясно очертани причини, чиято логика да не е изкуствено създадена и на доизживяване. Затова и смятам, че Паула Хоукинс представя доста добър поглед към това. И си мисля, че причината повечето хора да не харесват книгата е защото в момента, когато са я чели не са били в този период от живота си, когато понякога да си с някого е повече товар отколкото обратното (не казвам, че винаги има такъв период в живота на хората, но просто не може да ме убедите, че никога досега не сте се чувствали така сякаш се задушавате в присъствието на някого). Свободното ти време се стопява и имаш чувството, че много скоро и ти ще го последваш. Имаш усещането сякаш трябва да докажеш нещо и не толкова на някого в частност, а на самия себе си. Да си покажеш, че още те бива, може би. Че скучния ти провинциален живот не те е променил. Така си представях, че разсъждава една от героините в романа (няма да спомена името й, защото може да се окаже спойлер). Дните й са празни и тя в незнанието си (защото просто не е свикнала с този живот) какво да прави с себе си, тя си намери начин да ги запълни с "нещо". Не точно най-доброто "нещо" наистина, но тя имаше нужда да се чувства искана и желана и ако прочетете книгата си мисля, поне при мен така стана, че причината за това й поведение е ясно обоснована. Естествено не я оправдавам за държанието й, но не искам и да съм един от тия читатели, които лесно си вадят изводите и й лепват етикет, без дори да са опитали да осмислят предпоставките за това. Има си причина и тя не е оправдание, а реален психологически фактор, който се надявам не само аз да съм оценила.
Същото важи и за героинята на Рейчъл (нейното име се знае от самото начало, така че не е спойлер). Предпоставките да е такава каквото е до една са на лице. Да не говорим, че когато парчетата на пъзела си паднат на местата, слепец да си ще ги прозреш (или само при мен се случва това?!)
Единственото на третата героиня (пак без имена тук, нейното вече не се споменава на корицата) не й разбрах действащите мотиви и може би по тази причина тя най-много ми лазеше по нервите. Бога ми! Опитах да намеря логичност в нея, но уви и зрънцето, което се появяваше от време на време, умираше от самота. Отдавам това на факта, че този персонаж като че ли имаше най-малко дълбочина и всичко, което ни се представяше относно нейната същност реално я правеше все по-малко и по-малко лицеприятна. И не просто неприятна, защото както казах в началото те и трите героини са трудни за харесване, но поне да опита човек да я разбера защо е такава. В нейния случай - никакво обяснение. Даже травма нямаше, за която да се хвана. Тя просто наистина "си беше такава" и това я прави нищо друго освен абсолютно противен и неприятен персонаж.
Що се отнася до сюжетната линия, като някой който обича да пише, наистина оценявам добре разгърнатия сюжет (може би защото знам колко е трудно да се изгради такъв докато ти си създателя). Затова и смятам, че в тази книга беше представен доста добре. Започна от далеч и след това се приближаваше все повече, давайки ти парченца от нова информация, която ти просто трябва да поставиш на правилните места. Да, признавам, че в един момент знаех къде ще излезе края на мистерията, но въпреки това смятам, че развоя на действието бе по-читав отколкото някой хора го намират.
Като за финал на това ревю ще кажа, че навярно главната причина да ми хареса тази книга бе, защото нямах каквито и да било очаквания за нея. Както казах обичам книги, по които има филм и ето защо исках да видя за какво е целия този шум около книгата (и да гледам филма след това, разбира се, който между другото не е добре направен). Но обезателно не се готвех за следващата Gone girl" и честно казано съм много доволна, че не го направих, защото ако имах някакви големи очаквания, едва ли щях да се насладя на това писание. Повтарям се, но бях доста интригувана от психологическите аспекти зад действията на героините и смятам, че това е основното, което ме спасява от това да имам нещо негативно спрямо историята. И все пак, ако харесвате трилъри и мистерия и серия не-особено-приятни герои (ама наистина дайте им шанс да обяснят себе си поне), тази книга ще ви хареса (запомнете - хареса, не, ще я заобичате, създадете семейство, имате малки книжки и след това осъзнаете, че сте прекалено дисфункционални, за да да съществувате заедно и ме погнете с вили и лопати, че съм ви събрала на първо време) и смятам, че си струва да й хвърлите око.
Оценка: ***
A Wrinkle in Time (Time Quintet #1) by Madeleine L'Engle
("Гънка във времето (Времеви куинтет #1)" от Маделин Ленгъл)
("Гънка във времето (Времеви куинтет #1)" от Маделин Ленгъл)
Мег Мъри не е вашето типично момиче. Нали се сещате как в книгите те са умни, красиви и неподозирано специални. Не й тук. Още откакто се помни всички й казват, че не е достатъчно умна или концентрирана и че като цяло не е добра в нищо. Очаквано това не я кара да се чувства много добре относно себе си. Отгоре на всичко баща й е в неизвестност от вече почти година, а малкия й брат току що се сприятели с три странни дами, които говорят на още по-странен език. Не стига това, ами същите твърдят, че знаят къде е баща й и че само тя, Чарлс Уолъс (брат й) и приятелят й от училище Калвин могат да го спасят. Е, явно Мег наистина не е нашето типично момиче и изглежда нищо от живота й не е такова. Но може ли тя наистина да спаси баща си и по-важния въпрос: от какво?
Пригответе за приключение отвън времето.
Лично мнение: Кълна се това ревю е като показно как да напишете банален синопсис, като дори финала е като изваден от трейлър на приключенски филм със съмнителен успех в боксофиса. Както и да е.
Ще започна от това, че книгата не е зле, но може би защото тя се води детска книга, а аз съм малко старичка за такива като че ли, нещо не ме спечели особено. Да не говорим, че обичам книги, в които действието е сравнително бързо, а тук се точеше по начина, по който една от трите дами говореше. За да визуализирам: "Вие *30 секунди пауза* четете *30 секунди пауза* ревю *30 секунди пауза* точка." Не, сериозно, не е лошо четиво, но не можеше да ме развълнува, по начина по който други книги са го правили. И честно дори не можех да се накарам да ми пука поне малко за героите - все едно стоя отстрани и гледам ставащото и съм тип "мех", докато при други книги съм толкова дълбоко, че рева в градския транспорт, например (*прокашляне* "Вината в нашите звезди" *прокашляне*). А, аз, ако не е станало ясно, по емоционалните ми постове съм доста емпатична (нова дума ли създадох току-що?!). В смисъл, че мога да се разчуствам от тъжна реклама или от новините. Но тук - нищо, само объркване и въпроса "защо съм такъв мазохист, дяволите го взели?".
Отделно от това цялата идея за деца спасяват възрастни ми е толкова странна. Не че е нещо ново в литературата и да, харесвам други подобни книги, но тук някак ми беше много натрапчиво. Навярно защото мисленето им си беше като на деца, предвид че, какъв шок, те бяха деца. Не казвам, че е невъзможно да се случи подобно нещо, но не смятам че децата са тези, които трябва да отговарят за спасяването на някого (освен ако не са от друга планета, мега мощни, полу-богове, знаещи магии или Антихриста, който е решил да бъде добър за разнообразие). Да, да, знам че те не са точно типичните безпомощни деца, ама не смятам че трябва точно те да се справят с подобни неща. Да не говорим, че начина по който мислят е обременен от факта, че те няма достатъчно опит да основат решенията си върху него и следва серия от грешки, които не ти остава нищо друго освен да приемеш, че са оправдани, защото героите просто нямат база на сравнение как да реагират по-добре от това. Но наистина, в един момент това става ужасно досадно. Особено когато си на определена възраст и четеш това и ясно можеш да видиш какво трябва да бъде направено и героя продължава да прави обратното. Изнервя ме всеки път. Мега дразнещо. И най-лошото е, че дори не може да обвиниш героя, защото той или тя реално нямат опита да реагират по-добре от това, което прави действията им своего рода оправдани. Ама, честно, дали наистина са?!
Колкото до сюжетната линия, смятам че бе добре представена и развита и героите бяха сравнително приятни (макар че в един момент бях толкова подразнена от Мег и то главно заради причините описани по-горе). Също така е редно да уточня, че научните неща не са моето нещо (със слаба форма на дислексия става още по-трудно да схванеш за какво точно става дума), така че в момента в който се започна едно обяснение на времеви паралели и прочие, макар да внимавах, не схванах нищо и в общи линии имам черно петно там. Кълна се, връщах книгата два пъти на същото място и два пъти слушах обясненията и нищо не абсорбирах. Навярно това е само при мен, но реално не помогна на историята да е по-приятна в очите и ушите ми (дам, дам, аудио книга).
И все пак разбирам защо много хора харесват книгата и цялата поредица (макар лично да не съм сигурна, че ще мога да прочета цялата), но към момента не смятам че е моето нещо. Може би, когато гледам филма, за който дочух че не е много добър независимо колко големи имена играят в него, има шанс да довърша поредицата, но засега - добре съм си само с първата книга от нея.
Оценка: **
Признавам си, че тази година съм леко по-критична към книгите, които чета. Обикновено когато някоя книга не ми е изключително неприятна й давах 3 звезди, само дето сега вече давам по 2. Обяснявам, за да не се чудите защо "Wrinkle in Time" е с две звезди. Първоначално бяха три от кумова срама, защото целия GoodReads се е изредил да дава по 4 и 5 и съответно книгата е с мега високия рейтинг, та аз се чувствах виновно да го сваля. После обаче си казах - ама тази книга наистина не ми е присърце, защо се свеня да й дам само две звезди, когато реално точно толкова заслужава според мен? И да, затова сега са само две. И още едно да, вътрешните ми дискусии са "мега добри".
За трета част на обзора се очаква да представя тази младежка паранормална мистерия, която споменах в началото, но си видях ревюто от GoodReads и съм сипвала бая. Доста дълго е и просто си знам защо. Но това за пореден път ме накара да се замисля колко е странно как за книга, която харесвам мога да напиша супер малко думи ("Ready Player One" е изключение, явно тази година ще се фокусирам и върху това да съм по-сладкодумна към обичани книги), а за такава която ме е изнервила и не харесвам, да обяснявам на надълго и нашироко защо и кой е виновен за това и защо той още не е заловен и затворен някъде или поне да му се иска обяснения в писмен вид в два екземпляра относно станалото. Но, да, както споменах в скобите занапред ще опитам да съм по-обстойна и върху книгите, които ми допадат.
И понеже не мога да пропусна да спомена и нещо за мен, нали освен да четете за книгите, които съм чела, следващият ъпдейт навярно, може би, вероятно, съвсем постижимо в близкото бъдеще, има шанс да е другата седмица. Тъй като пътувам утре (петък) и събота и неделя връзката ми с Интернет ще наподобява тази с главния ми мозък - тоест ще е почти минимална или липсваща, та няма как да пускам ъпдейти през уикенда. В този ред на мисли молете се за мен и 4-ри часовото ми пътуване с автобус (предвид, че ми става лошо) и ако не чуете нищо от мен тук или в страницата във FaceBook, значи с Хюстън сме имали проблем. Но сериозно, наистина се надявам всичко да мине безпроблемно. Имам да ви съсипя живота с още толкова безполезна информация все пак.
Ако някой е чел тези книги или му се говори като цяло за книги или колко безполезна съм в ревютата всъщност - може да заповяда.
До нови срещи. <3 p="">
Пригответе за приключение отвън времето.
Лично мнение: Кълна се това ревю е като показно как да напишете банален синопсис, като дори финала е като изваден от трейлър на приключенски филм със съмнителен успех в боксофиса. Както и да е.
Ще започна от това, че книгата не е зле, но може би защото тя се води детска книга, а аз съм малко старичка за такива като че ли, нещо не ме спечели особено. Да не говорим, че обичам книги, в които действието е сравнително бързо, а тук се точеше по начина, по който една от трите дами говореше. За да визуализирам: "Вие *30 секунди пауза* четете *30 секунди пауза* ревю *30 секунди пауза* точка." Не, сериозно, не е лошо четиво, но не можеше да ме развълнува, по начина по който други книги са го правили. И честно дори не можех да се накарам да ми пука поне малко за героите - все едно стоя отстрани и гледам ставащото и съм тип "мех", докато при други книги съм толкова дълбоко, че рева в градския транспорт, например (*прокашляне* "Вината в нашите звезди" *прокашляне*). А, аз, ако не е станало ясно, по емоционалните ми постове съм доста емпатична (нова дума ли създадох току-що?!). В смисъл, че мога да се разчуствам от тъжна реклама или от новините. Но тук - нищо, само объркване и въпроса "защо съм такъв мазохист, дяволите го взели?".
Отделно от това цялата идея за деца спасяват възрастни ми е толкова странна. Не че е нещо ново в литературата и да, харесвам други подобни книги, но тук някак ми беше много натрапчиво. Навярно защото мисленето им си беше като на деца, предвид че, какъв шок, те бяха деца. Не казвам, че е невъзможно да се случи подобно нещо, но не смятам че децата са тези, които трябва да отговарят за спасяването на някого (освен ако не са от друга планета, мега мощни, полу-богове, знаещи магии или Антихриста, който е решил да бъде добър за разнообразие). Да, да, знам че те не са точно типичните безпомощни деца, ама не смятам че трябва точно те да се справят с подобни неща. Да не говорим, че начина по който мислят е обременен от факта, че те няма достатъчно опит да основат решенията си върху него и следва серия от грешки, които не ти остава нищо друго освен да приемеш, че са оправдани, защото героите просто нямат база на сравнение как да реагират по-добре от това. Но наистина, в един момент това става ужасно досадно. Особено когато си на определена възраст и четеш това и ясно можеш да видиш какво трябва да бъде направено и героя продължава да прави обратното. Изнервя ме всеки път. Мега дразнещо. И най-лошото е, че дори не може да обвиниш героя, защото той или тя реално нямат опита да реагират по-добре от това, което прави действията им своего рода оправдани. Ама, честно, дали наистина са?!
Колкото до сюжетната линия, смятам че бе добре представена и развита и героите бяха сравнително приятни (макар че в един момент бях толкова подразнена от Мег и то главно заради причините описани по-горе). Също така е редно да уточня, че научните неща не са моето нещо (със слаба форма на дислексия става още по-трудно да схванеш за какво точно става дума), така че в момента в който се започна едно обяснение на времеви паралели и прочие, макар да внимавах, не схванах нищо и в общи линии имам черно петно там. Кълна се, връщах книгата два пъти на същото място и два пъти слушах обясненията и нищо не абсорбирах. Навярно това е само при мен, но реално не помогна на историята да е по-приятна в очите и ушите ми (дам, дам, аудио книга).
И все пак разбирам защо много хора харесват книгата и цялата поредица (макар лично да не съм сигурна, че ще мога да прочета цялата), но към момента не смятам че е моето нещо. Може би, когато гледам филма, за който дочух че не е много добър независимо колко големи имена играят в него, има шанс да довърша поредицата, но засега - добре съм си само с първата книга от нея.
Оценка: **
Признавам си, че тази година съм леко по-критична към книгите, които чета. Обикновено когато някоя книга не ми е изключително неприятна й давах 3 звезди, само дето сега вече давам по 2. Обяснявам, за да не се чудите защо "Wrinkle in Time" е с две звезди. Първоначално бяха три от кумова срама, защото целия GoodReads се е изредил да дава по 4 и 5 и съответно книгата е с мега високия рейтинг, та аз се чувствах виновно да го сваля. После обаче си казах - ама тази книга наистина не ми е присърце, защо се свеня да й дам само две звезди, когато реално точно толкова заслужава според мен? И да, затова сега са само две. И още едно да, вътрешните ми дискусии са "мега добри".
За трета част на обзора се очаква да представя тази младежка паранормална мистерия, която споменах в началото, но си видях ревюто от GoodReads и съм сипвала бая. Доста дълго е и просто си знам защо. Но това за пореден път ме накара да се замисля колко е странно как за книга, която харесвам мога да напиша супер малко думи ("Ready Player One" е изключение, явно тази година ще се фокусирам и върху това да съм по-сладкодумна към обичани книги), а за такава която ме е изнервила и не харесвам, да обяснявам на надълго и нашироко защо и кой е виновен за това и защо той още не е заловен и затворен някъде или поне да му се иска обяснения в писмен вид в два екземпляра относно станалото. Но, да, както споменах в скобите занапред ще опитам да съм по-обстойна и върху книгите, които ми допадат.
И понеже не мога да пропусна да спомена и нещо за мен, нали освен да четете за книгите, които съм чела, следващият ъпдейт навярно, може би, вероятно, съвсем постижимо в близкото бъдеще, има шанс да е другата седмица. Тъй като пътувам утре (петък) и събота и неделя връзката ми с Интернет ще наподобява тази с главния ми мозък - тоест ще е почти минимална или липсваща, та няма как да пускам ъпдейти през уикенда. В този ред на мисли молете се за мен и 4-ри часовото ми пътуване с автобус (предвид, че ми става лошо) и ако не чуете нищо от мен тук или в страницата във FaceBook, значи с Хюстън сме имали проблем. Но сериозно, наистина се надявам всичко да мине безпроблемно. Имам да ви съсипя живота с още толкова безполезна информация все пак.
Ако някой е чел тези книги или му се говори като цяло за книги или колко безполезна съм в ревютата всъщност - може да заповяда.
До нови срещи. <3 p="">
Keep calm and
Няма коментари:
Публикуване на коментар