Книжен обзор, август 2022

 Хей, хора! Знам, че ме нямаше от доста доста време и навярно се чудите защо още опитвам да пиша тук, когато следващата публикация навярно ще е през следващата година или дори по-следващата, но това е урок, който изглежда никога няма да науча. 

Истината е, че ми се пише, но все се чудя какво и накрая като седна, то се оказва прекалено разтегливо във времето и ако не го направя до седмица, значи едва ли ще го направя. Това и причина да имам няколко неща на чернови, които чакат своя ден, който едва ли някога ще дойде. 

Както и да е. Да се върнем на темата на занятието, за което сме се събрали. Този август счупих рекорда си по най-много книги завършени за месец и реших да споделя мнението си за тях, понеже видиш ли не ме чакат някакво 20 други книги, на които трябва да правя ревю в GoodReads и все още го отлагам за "по-късно". Какво да ви кажа?! Това е като ученето - когато се налага да го почнеш, изведнъж всичко друго става по-привлeкателно. 

Та, реших да споделя класация на книгите, които прочетох или да сме точни изслушах през август 2022. За тези, които не знаят, защото съм почти убедена че вече съм го споменавала в някой от другите постове, независимо колко редки са те, слушам доста аудио книги. Знам, че много хора не могат да четат така и знам че други смятат, че това не е истинско четене. Но за мен като човек, който иска да е максимално продуктивен и вечно прави поне две неща едновременно е прекрасен начин да запълвам времето си. Пояснявам с надежда някой да не реши да порицава личен избор, който няма общо с техния. 

Стига повече пояснения. Този месец успях да изслушам 11 книги, реално 12 ако броим и един разказ, върху който бе базирана едната, но предпочитам да ги водя 11. Навярно не ви се струват толкова много, но както споменах си е личен рекорд и аз му се радвам като топла баничка, когато е рано сутринта, студено и гадно е, и си умрял от глад. Та, в редовете по-долу ще подредя книгите в хронология от най-слабата към най-силната (което се оценява на база това доколко ми е харесала и доколко не). Ще опитам да споделя и малко синопсис, който да ви даде идея за какво става дума. Ако книгата няма все още превод на българки или не съм го открила ще оставям оригиналното заглавие и преведеното по усмотрение от мен в скоби, ако има - ще е обратното (първо българското, после оригиналното в скоби). Ако има спойлери, то те ще бъдат оцветени в същия цвят като текста и единствения начин да ги видите, е да маркирате целия абзац, така че шансът да стане инцидентно не е много голям. И така, нека да започнем. 

11. The Noh Family (Семейството Но) от Грейс К. Шим [Оценка: 1/1.5]

Описание: Клои Чанг е корейска американка, която живее със самотната си майка и сподавен копнеж по баща си, който не е имала възможността да срещне, тъй като е починал преди тя да се роди. След направен на шега ДНК тест, тя успява да се свърже с отдалеченото си семейство в Южна Корея и така най-накрая да научи повече за баща си от тях. Съвсем като по сценарий на к-драма (корейска драма) тя се оказва изгубената внучка на заможно семейство, пълно с тайни. Каква е истината зад привидната фасада, която си дават и дали срещата им с тях ще е толкова ползотворна колкото Клои се е надявала. 
Мнение: Тази книга бе същински (извинявам се за липсата на по-добра дума описваща го, но) криндж. Това бе като wattpad фикшън, който не е трябвало да излиза извън wattpad. Все едно си говориш с някого, който току що е изгледал 5 к-драми в рамките на седмица и сега използва изразите "омма", "аппа", "кенчанайо", "саранхейо", "мианейо" при всяка възможност. Да не говорим, че главната героиня не знаеш почти никакъв корейски, което нали не е невъзможно, но когато приятелката й, която бе фенка на И Мин Хо и го произнасяше като Лий Мин Хо (което е романизирания вариант, но реално не е правилния начин, по който се чете името му) знаеше повече корейски от нея, главоболието ми рязко се покачи. През цялото време ти е ясно накъде ще тръгнат нещата. Всичко е толкова банално и (сори, отново за тази дума, но) кринджаво, че се насилвах да я довърша. И единствения вариант бе да я изслушам за 2 дни иначе само щях да отлагам. Буквално всеки един стереотип свързан с Южна Корея бе използван. И като човек, който харесва корейската култура и страната като цяло, това за мен даже бе леко обидно. Не се шегувам, човек който е фен на к-драмите от 2 месеца сигурно може да напише същото нещо със същите познания. Да не говорим колко изкуствена бе родителската реакция на моменти. Аз лично не мога да си представя да пусна детето ми само да пътува в Южна Корея при хора, които знам, че не им е чиста работа. Да, няма да я спра, но поне ще дойда с нея. Единственото позитивно нещо, което ми даде тази книга бе, когато спомена че в наши дни жените дизайнери са насочени към това да правят женските дрехи все по-удобни за сметка на мъжките, с което мога да се съглася (но все пак аз не се интересувам толкова от мода и това като нищо може отново да е всеизвестен факт). И другото бе за една процедура за разкрасяване, която изглежда е много скъпа в Корея и аз понеже и това не следя, нямах идея каква е. Та, поне с това ме обогати. Но за сметка на това, с което ме натовари, бе напълно недостатъчно. За хора, които тепърва откриват корейската вълна и се радват на подобни неща, това може и да е приятно четиво, но като цяло това бяха повече от 11 часа от живота ми, които никога няма да си върна. По-добре човек да гледа к-драма отколкото да чете това. 

10. Nine Lives (Девет живота) от Питър Суонсън [Оценка: 2]

Описание: 9 напълно непознати души получават писмо с имената си. Скоро след това започват да умират един по един. (наистина няма какво повече да кажа тук като описание, понеже това е същността на цялата книга). 
Мнение: Тази книга някак много, ама много й се искаше да е "10 малки негърчета", дотам че го спомена поне 5 пъти, нали за да подчертае, че е наясно с приликата между двете, но това не помогна особено на цялостното повествование. Буквално, нито един от герои не събуди какъвто и да било интерес в мен, камо ли някакъв тласък да разбера кой стои зад всичко това. Тип усещах накъде вървят нещата и можех да се обзаложа какво ще се окаже накрая, но историята не ми допадна. Сюжетът беше много изтъркан и дори идеята да е звучала добре първоначално, реализирането й е на доста ниско ниво. Така и така ще мра, чакай да избия всички хора, за нещо което не ми дава мира от години. И то не дори хората дето са виновни за него, а децата им. И това, в нечия глава, някъде там звучи като логична причина?!

09. Апартаментът (The Paris Apartment) от Луси Фоли [Оценка: 2]

Описание: Принудена от обстоятелствата Джес решава да потърси убежище в дома на брат си Бен в Париж. Когато отива там, обаче него вече го няма, нищо че преди малко й е обещал да й отвори входа долу. Успяла да влезе в сградата и апартамента му, тя скоро разбира се, че съседите му са колоритно съсловие от странници. Оказва се, че всеки от тях би бил щастлив Бен да не е вече част от живота им и всеки от тях има мотив да го премахне от пътя си.
Мнение: О, Луси Фоли и твоите сто милиарда гледни точки, от които изобщо не се вълнувам! Който ме познава може би е наясно колко яростна храна съм сипвала на най-успешната й според мнозинството и GoodReads книга "Списъкът" (ако има интерес, мога да разкажа на дълго и широко защо не харесвам тази книга). Не знам защо сметнах, че нещата тук биха могли да са други. Както и при "Списъкът" и тук имаме серия гледни точки на серия отвратителни хора, за които ми е изключително трудно да се трогна. Кълна се, в тази книга сигурно само един човек, най-много двама да бяха на място, останалите бяха ужасни. Говоря като характери, не като описание. И съм убедена, че тук някой ще каже - то, това е идеята, ако бяха свесни всички то нямаше да е интересно. Ами от други книги, които съм чела повече ми е пукало за героите там отколкото тук, така че е малко съмнително доколко са интересни. Цялата драматизация и опитите на автора да те убеди, че всеки от тия хора може да е убил някого, бяха донякъде похвални, но напразни. Защо? Защото историята звучеше неестествено и съответно не стигна до мен и изобщо не се вълнувах кой кого е убил. Също така тропът с "всички си падаме по по един и същи човек", не се ли изтърка? Сюжетът бе хаотичен, за да те накара навярно да се луташ в търсене на отговори, само дето аз нямах първоначално зададени въпроси, така че стоях отстрани ей така:

08. The House Across the Lake (Къщата отвъд езерото) от Райли Сейгър [Оценка: 2.5]

Описание: Кейси Флечър е овдовяла наскоро актриса, която дави мъката си в къщата край езерото, гледайки хората на отсрещна му страна с бинокъла си. Един ден тя спасява съседката си - бивш модел, Катрин Ройс - от удаване и оттам се заформя приятелство по между им. Така една вечер Кейси става свидетел на голям скандал между Катрин и съпруга й Том, а на следващия ден Катрин вече я няма. Кейси е убедена, че съпруга й е виновен за изчезването й е твърдо решена да докаже това.
Мнение: Първо държа да посоча, че това е много по-добре от "Survive the Night", предишната му книга, но все така далеч от "Home Before Dark" или дори "Final Girls" (макар да й дадох 2.5 оценяване, реално пак е по-добра от сегашната книга). Не знам дали нарочно или не, но конкретна част от сюжета, макар да е главна, не бе описана в синопсиса и когато се случи бях леко - чакай какво? Да, не го очаквах, но не беше тип "приятно изненадана съм", а по-скоро се чувствах леко подведена. В общата картина обаче, ако я нямаше тази част, тази книга нямаше да има дори 2.5 като оценка. Буквално това бе нещото, което я спаси. Понеже искам да държа резюмето чисто от спойлери доколкото ми е възможно, няма да спомена за коя част говоря, за да може и вие, ако решите да четете книгата, да усетите момента. Също така, ако слушате аудиото, Господ да ви е на помощ, защото го озвучава жена, която звучи като на 60 години, а главната героиня е на 35 навярно. Аз го превъзмогнах, защото си чистех наоколо докато слушах и в един момент вече не ми правеше впечатление. Та, не мога да кажа че историята е особено оригинална. Има серия мистериозни трилъри с някаква жена, която гледа хората остреща и става свидетел на нещо, което не трябва да вижда. Също така появата на споменатия по-горе момент в историята я направи доста странна за мен, просто защото имах друга нагласа. И също така финалът беше ненужно удължен. Все едно авторът ама много искаше да покаже, че това не е края и има още по-добър такъв, но лично аз извъртях очи и изстенах. Има ли смисъл да споменавам, че колкото и да се мъчех да визуализирам нещата, те не звучаха особено реалистични (мисълта ми е, има фентазита с повече реализъм от това тук... поне ме залъжи дори и за секунда, че подобно нещо е възможно, начи)

07. What Moves the Dead (Какво движи мъртвите) от Т. Кингфишър [Оценка: 2.5/3]

Описание: Базирана върху разказа на Едгар Алън По "Падението на дома на Ашър", историята разказва за Алекс Ийстън, която пристига в дома на Ашър, след като е получила писмо за влошеното здраве на приятелката си от детството Маделин Ашър. Скоро тя открива, че нещата са по-сериозни отколкото е предполагала и вече не само животът на Маделин е застрашен, но и на брат й Родерик. Ще успее ли да разкрие мистерията преди странната болест да отнеме живот?
Мнение: Държа да посоча, че готически хорър романи не са точно моето нещо и макар да ми допадат, не е същото както например последната книга, която ще посоча в този списък например. Та да, този роман си имаше всичко - мрачни сцени, предполагаеми призраци и серия нелицеприятни неща, които за радост съзнанието ми вече е изтрило. Идеята бе интересна. Дори прочетох разказа на По и наистина книгата много добре го пресъздава. Но! Просто този тип романи не са моето нещо. Не е нещо, което ще помня или ще искам да прочета отново. Например "We Have Always Lived in the Castle" на Шърли Джаксън ми хареса, но пак му дадох 3, 3.5 звезди, а романа определено е нива над този. Но да, на тази книга не мога да дам повече от три звезди просто и от уважение към спомената книга на Джаксън, по-скоро ще го закотвя на 2.5.

06. The Hunting Party (Ловната дружина) от Луси Фоли [Оценка: 3]

Описание: Стари приятели на по 30 и няколко решават да си припомнят младежките години, когато са били непрестанно заедно, като се съберат за зимните празници. Така де, какво може да стане в откъсната от света хижа покрита с дебел сняг? Естествено, че някой няма да излезе жив от тази приятелската среща.
Мнение: Да, не се научих и реших да прочета още нещо от Луси Фоли. Наречете го мазохизъм. Наречете го втори или трети шанс, но да, реших че там където съм чела две книги от нея, мога да прочета и трета, един вид да затвърдя мнението си. Този роман излиза преди "Списъкът" и "Апартаментът", но да съм честна ми хареса повече от тях. Не съм сигурна дори каква е причината. Но потвърждавам, това си е явно нейния стил - поне пет различни гледни точки, 90% от героите са отвратителни същества по характер и общо взето цяла книга търсим убиеца на един от тях. И тук нямах никаква връзка с героите или да се вълнувам особено за тях. Може би защото звучаха някак по-реалистични от тези в предишните книги, затова и историята тук ми допадна повече. Също така, интересен факт, който установих, това е също книгата с най-малко отвратителни герои. Тип, те са отвратителни, но не са толкова като в предните книги. В "Списъкът" не видях един читав (откровено не ги понасях и исках всички да се метнат от някоя скала само и само да се случи нещо там, понеже честно - толкова много семейна драма и толкова малко убити хора. За мистериозен трилър това си е потресаващо даже!). Но това е друга тема. Като цяло сюжетът тук беше една идея малко по-реалистичен сравнено с предните книги, където се чудиш "Кой, за Бога, прави такива работи?". Беше по-приятно четиво от предишните й творби.

05. Sadie (Сейди) от Кортни Съмърс [Оценка: 3]

Описание: Малката сестричка на Сейди е намерена мъртва и Сейди е готова на всичко да отмъсти за това. Историята проследява похода й към възмездие и този на журналист, който опитва да хване следите й, в търсене на отговори. Наполовина представен под формата на подкаст, наполовина като роман, историята неусетно те превръща в част от повествованието.

Предупреждение: В историята се споменава педофилия, сексуално насилие, злоупотреба с наркотици и убийство. Ако сте чувствителни към тези теми, предлагам ви да не четете книгата. 
Мнение: Наясно съм, че много, ама наистина много хора харесват този роман и сигурно сега искат да ме замерят с камъни, че съм му дала само три звезди. Да, ама благодарение на всички тях аз имах прекалено високи очаквания и ето, че макар книгата да е хубава, те не се оправдаха и така оценката остана средна. Наистина препоръчвам аудио книгата, ако решите да четете романа, защото озвучаването е много добро и наистина все едно си част от подкаста, звуците на заден фон и прочие, много добре са го направили. Отделно от това историята ми изглеждаше прекалено далечна и не можах истински да се свържа с нея. Принципно като чета предпочитам да мога да вляза в сюжета, но тук това не се получи. Беше точно все едно чета за нещо далечно от мен и подкрепям главните лица, но реално погледнато не съм достатъчно инвестирана в тях. Тук бих искала да посоча, че не е нужно историята да е близка до мен, за да се слея с нея, тъй като съм чела други книги, които представят напълно нов свят и същества и все пак така е описано, че все едно си там и може да повярваш, че е възможно и истинско. При тази книга не усетих това. Беше малко все едно гледаш новините или настина някой true crime подкаст и хем ти е мъчно за тия хора, хем си на хиляди километри от тях и не те засяга особено.

04. Аз ли нож в ръка държа (In My Dreams I Hold a Knife) от Ашли Уинстед [Оценка: 3/3.5]

Описание: Група бивши състуденти се събират отново на годишнина от завършването им. По между им има доста неизказани неща и серия тайни, най-голямата от които е човекът, който стои зад смъртта на приятелката им Хедър. Сюжетът паралелно проследява настоящите събития и станалото в миналото.

Мнение: Доста приятна книга. Всички обясняват колко добра атмосфера има тип dark academy, но на мен лично си ми звучеше тип ученическа (в случая студентска) мистерия. Интересно беше да разкрием истинската същност на всеки от героите в течение на повествованието, но да съм честна нито един от тях не ми стана близък по някакъв начин. Не става дума за това, че примерно си имат трески за дялкане и прочие, то всички си имаме, просто когато не мога да се свържа с героите цялостната история започва да ми звучи нереалистично (и навярно вече сте забелязали по описанията по-горе, че за мен е важно да мога да се почувствам част от повествованието и да повярвам, че това нещо е възможно и че такива хора наистина съществуват). Четенето на тази книга бе все едно гледаш някъв тийн филм, само дето героите вече не са тинейджъри и макар да ти е интересно, ти е ясно, че едва ли ще го гледаш отново. Просто хубаво изживяване. 

 

 

03. A Flicker in the Dark  (Проблясък в мрака) от Стейси Уилингам [Оценка: 3/3.5]

Описание: На 12 години Клои открива, че баща й е обвинен в убийството на серия момичета от родния й град. Тя все още се мъчи да си обясни толкова неща и живее, борейки се със собствените си психологически проблеми, предизвикани от станалото. 20 години по-късно тя е психотерапевт и опитва да помогне на другите, попаднали в мрака. Тогава обаче миналото като че ли се връща, за да довърши започнатото. Клои бива въвлечена в серия мистериозни убийства, които подозрително приличат на тези, за които баща й е обвинен. Ще успее ли да разкрие убиеца, преди той да стигне до нея?

Мнение: Честно казано горната книга и тази са доста на кантар. Оставих тази по-напред, защото ми хареса как бе наредила нещата авторката. Да, нещата бяха предсказуеми и ако се вълнувате от жанра навярно ще се сетите отрано кой е убиеца, но просто ми хареса как в опитите си да те убеди, че е някой друг тя така добре бе оплела толкова много други хора, че лесно човек би се заблудил. За пример, при горната книга на Райли Сейгър, той също опитваше да те омотае в това онова, ама при него омотаванията нямаха логика, токато тук си личеше че много повече е мислено кое как да бъде навързано. Та, това е малкото перце, което наклони везната. Но да сме честни като действие и мистерия "Аз ли нож в ръка държа" има повече напрежение и може би уау момент и навярно би се харесала повече на масовата аудитория. Тази книга тук като че ли е повече за хората, които почват да гледат "От местопрестъплението" и последователно стигат до заключенията и са тип "Ето, знаех си, че е тоя/тая е убиеца!"

02. За ваше собствено добро (For Your Own Good) от Саманта Даунинг [Оценка: 4/4.5, склонна съм и на 5]

Описание: Академия "Белмонт" е престижно училище само за най-изявените ученици и учители или тези, които плащат достатъчно, за да са в него. Всички знаят, че завършиш ли академията, престижния колеж ти е в кърпа вързан. Затова и Тери Крътчър, учител на годината, се опитва да даде някои от най-важните уроци на учениците си - не всичко е пари и не става само с побутване от мама и тати. Някои хора, ученици и учители, е редно да си знаят мястото. И какъв по-добър учител от лошото стечение на обстоятелства - като например серия инциденти в училището без ясен виновник за тях.

Мнение: Тази книга от близо година стои на iPod-а ми и чака да бъде изслушана и така все не стигах до нея. До този месец. Леле колко съжалявах, че не я изслушах по-рано. Много ми допадна. Фактът, че всеки си има собствено разбиране за това какво е добро за едни и какво за други, че някой е дотолкова лицемерен циник и садист в едно, беше прекрасна комбинация за мен. Просто историята имаше достатъчно мрачна, но някак реалистична нотка, което ми хареса. Това имах предвид, когато казах че е не е нужно да съм била част от подобна ситуация, за да се чувствам част от нея. Тук просто можех да си се представя, че също съм ученик. И винаги съм се възхищавала на герои, които от начало до край са си същите. Тип характерът им не се променя. Даже да опитат да им дадат арка на изкупление, те са си същите. И колкото и гадно да звучи, в живота много често е така. И да даваш втори шанс на някой, той си е кретен и кретен ще си остане. Не всички хора, разбира се, но е много по-често срещано някой който ти казва, че се е променил и откриеш че си е същия, отколкото че действително се е променил. И посланието, че всеки смята, че нещо е за добро, без да разгледа и другата гледна точка. Буквално чаках с нетърпение всеки свободен момент, който имах, за да разбера какво ще стане по-натам. Много ми допадна тази книга. 

01. Призраци в моята глава (A Head Full of Ghosts) от Пол Трембли [Оценка: 5]

Описание: Сюжетът проследява живота на семейство Барет и голямата им дъщеря Марджъри, която започва да проявява странно поведение, много наподобяващо шизофрения. Докторите не са способни да й помогнат, а ситуацията става все по-тежка. В отчаянието си семейството й решава да потърси помощ от църквата, която от своя страна се свързва с продуцентска компания и така цялото трагично събитие се превръща в риалити шоу по екзорсизъм. Историята е разказана през очите на по-малката сестра на Марджъри - Мери и дава една далеч по-пълна картина за станалото със семейството й.

Мнение: Тази книга бе хаотична, некомфортна и това абсолютно ми хареса. Беше неприятна на моменти и буквално бях гледала едно айсберг видео, където я бяха сложили като една от най-смущаващите книги на второто ниво на айсберга. Просто за поред път се убеждавам, че всичко дето е счупено и смущаващо, явно ми харесва. Като цяло смятам, че една книга трябва да остави нещо в теб, след като я довършиш. Да те кара да се замислиш за някой неща. И засега при мен това се случва главно със смущаващите книги (като да спомена, че харесвам Чък Паланюк и при него всяка втора книга е такава). Това, което ми хареса много в тази книга бе факта, че звучеше реалистично. На фона на всичко паранормално, което се очаква да има, пак нещата си останаха реалистични и всичко имаше логично обяснение. Определено е четиво, което няма да допадне на много хора и да съм честна, мисля че това идеята. Аз лично бях много възхитена и не очаквах да намеря книга, на която да дам 5 звезди този месец, предвид колко трудно давам пет или дори понякога четири звезди. Тази книга бе като "Екзорсистът" и "Заклинанието 2" в едно, но здраво стъпило на земята. До последно смятах, че нещата са едни, а се оказах други и стоях в автобуса на път за родния ми град и слушах и просто мигах и устата ми стоеше отворена, нищо че никой не видя от маската. Определено ще опитам да прочета и нещо друго от този автор. Но, отново предупреждавам, не мисля че тази книга е за всеки, така че съжалявам ако този стил не е вашето нещо и реално се чувствате подведени от мен.

Keep calm and