GOALS 2020

Ооообичам да пиша по веднъж в годината в същия месец както предната. Но, сериозно сега. Проверих си черновите и поне два пъти съм опитала да пиша и други неща, но очевидно не ми се е получило. Сега навярно ще е същото. Не питая надежда да съм честна. Пускам това, което практически е copy-paste от Scrapbook-а ми за тази година в Wattpad (който също навярно ще зарежда в един момент, лол), просто за да напомня че все още съм жива.
Много неща се случиха през тези месеци. Някой хубави, някой не толкова хубави. Посетих три страни, бях на два концерта, видях още два от замъците на Лудвиг II и си намерих ultimate bias-а ми. Не мислех, че този ден някога ще дойде. Откакто се интересувам от к-поп само слушам другите как коментират кой им е умтимейт любимеца и като ме попитат съм... "ми нямам точно". Това е така, защото за мен някой да ти бъде толкова голям любимец следва да е мега добър във всичко. Не вярвах, че ще открия такъв наистина. Но, ето на. "Produce X 101" ми го даде. Човекът може да пее, рапира, танцува, прави хореографии, композира музика, знае 4-ри езика и 5-ти повърхностно, добър е в спортовете (тренирал е професионално футбол в Бразилия), пълна шматка е, изключително мил и внимателен и факта, че изглежда доста добре е някакъв бонус. Смисъл, че някак ми е трудно да не харесвам такъв човек. Не мисля, че реално опитах, де, но да. Но разбира се, всичко трябваше да е прекалено хубаво, за да е истината.
Първо Monsta X трябваше да премахнат един от членовете си (Уонхо) за непотвърдени неща от миналото му, когато още даже не е бил дебютирал и до ден днешен феновете опитват да си го върнат с трендване на хаштагове в туитър. После една от малкото ми радости - този човек, който открих и който дори, когато ми се случваха гадни неща през годината, ме караше да съм щастлива, му разпаднаха групата. Знам, че много хора ще кажат, че също го харесват, тип той е мега популярен. Беше в топ три на най-популярни от Х1 (не, няма да напиша името му, тип ако се познаваме и си говорим навярно вече го знаете, също така това навярно ще е единствения път, в който ще го спомена и ще е напразно, така че ако случайно има втори пост за него - окей, ще се върна и ще редактирам това, макар никой да не го чете, но както и да е). Но аз го чувствах особено близък. Буквално откакто има Фен Кафето на Х1 (групата, която дебютира от "Produce X 101"), преди официално да го затворят, аз бях там всеки ден. Всеки ден му пишех с разваления ми корейски и се надявах някое от всичките ми над 170 писма, в които го окуражавам да е стигнало до него и да го е прочел (тип във Фен Кафе шансът да ти прочете нещо изпълнителят е по-висок отколкото в друга социална мрежа). Кълна се, откакто го открих тоя човек само съм се притеснявала за него. И знам, че звучи абсурдно, защото той е някакъв си изпълнител на километри от мен и сигурно даже няма да го видя приживе, но наистина го чувствам близък и искам да е щастлив. В процеса на шоуто толкова много помия се изиска за него, че беше ужасно. Смисъл колкото по-популярен ставаше с всеки епизод на предаването, толкова по-хапливи ставаха коментарите към него и се изравяха все по-абсурдни неща, за да го опетнят и хората да не гласуват за него на финала. Кълна се, стояла съм до 2 да му стриймвам видеа в Naver Tv, където ти трябва VPN и даже дарих пари, за да гласуват за него в последния епизод, като отделно от това помолих двама познати в Корея да направят същото (защото ти трябва корейски номер, а аз очевидно нямам такъв). Ако това не стига да опише колко съм отдадена, не знам кое би.

На 6-ти януари обявиха, че разпадат групата му. Това супер много ме натъжи. Просто беше нещо, което допълнително допринесе към всичко, през което бях минала в края на декември. Не искам да ви разказвам как изведнъж Коледа, която толкова много обичам вече не беше Коледа и как на фона на всичко това единственото, което някак ме крепеше бе "Поне той е добре". Сега си представете като разпаднаха групата му как се почувствах. Вече не знаех дали е добре. Вече не знаех нищо буквално. И не, не се притеснявах просто защото го харесвам, а чисто и просто, защото той самия е признавал, че има психични проблеми. Буквално има песен, която се казва "Безсмислено" и пее за това колко безсмислено е всичко понякога, визирайки и загубата на любим човек. В едно интервю дори беше казал, че е мислил да се самонарани. Аз знаех, че да е в тази група е мечтата му. Той има друга преди това, но тя е неактивна и шансовете да стане отново активна са нищожни. Също така той вече е дебютирал като солов изпълнител, не един път, а два (просто с различни имена), но самия той го каза в едно интервю, че вече е опитвал соло и иска да е с други хора, да е в група и че ако не опита да реализира мечтата си докато все още е на 20 и няколко има чувството, че след това ще съжалява. Та, да. Първо се притеснявах по време на шоуото, после като стана проблема, че явно са манипулирани резултатите в него още повече, накрая разпаднаха групата и притеснението не олекна. Буквално повече съм се тревожела отколкото да се радвам.
Но да, изписах света. Съжалявам. Просто наистина държа на този човек. До степен, че когато разпаднаха групата и това допринесе за негативните неща в живота ми да се натрупат, реших че трябва да довърша колекцията му от картички от албумите, за да знам че поне съм довършила нещо свързано с него. Като някакъв спомен, който имах нужда да визуализирам физически.
Знам, че ако някой изобщо чете това, няма да ме разберете. Не го очаквам наистина. Просто смятам, че хората трябва да правят нещата, които ги правят щастливи, особено ако тези неща не са свързани с някакви пристрастителни субстанции, които могат да ги убият. Това е нещо ужасно малко, което ми носи радост. Аз винаги се опитвам да не съдя хората за нещата, които харесват, дори не го намирам в себе си като мисъл даже. Живеем в свят, в който всяка малка прашинка щастие трябва да се цени. И не казвам, че това е единствения ми източник на щастие, защото семейството ми винаги ще е по-важно, но е нещо, което няма пряка връзка с мен и ме кара да се усмихвам искрено всеки ден. Мисля, че всички сте наясно колко трудно е понякога дори да се усмихнеш, да не говорим ако е истинска усмивка, а не престорена тип "добре съм, ама не съвсем". Така че, може да ме съдите колкото искате. Не го намирам за правилно, но това си е вашия избор. Моята малка прашинка щастие не ми позволява да се вълнувам от това. Когато имаш причина да се усмихваш - негативните причини изглеждат незначителни.
Ок, не очаквах това да стане толкова дълго. Просто беше връхната точка в предишната ми година и имах нужда да го спомена.
Иначе, ако се питате какво правя в свободното си време. Ами... пиша, но не истории. Предимно преводи за новинарския ми блог и страница във Facebook. От близо година и нещо правя всичко сама и макар да ми е трудно понякога засега се справям. Плюс факта, че хората оценяват труда ми - ме стимулира да продължа. Отделно освен, че задълбах в Астрологията, мисля че задълбах и в Таро. Кълна се, плашещо е понякога когато си отмаряш с картите и си тип "Искате ли нещо да ми кажете?" и те ти изсипят една камара неща дето са логични и леко плашещи. Та, да спиритуалното в мен достига нови висоти. XD Друго, което в момента правя е, че преговарям по корейски понеже искам да се явя на един изпит. В смисъл, в последната година и половина смея да твърдя, че корейския ми доста се е подобрил. Да не говорим, че докато Х1 съществуваше гледах да превеждам постовете им сама. Да, ползвах преводач като не разбирам думи, но все пак се мъчех. В момента има постове, които директно мога да си преведа или да схвана общия им смисъл. И знам, че не звучи като нещо велико, но го правя сам сама. Всяка вечер от 220 дни вече (приложението ми каза, че са толкова ХD) преговарям и думи и изречения в едно приложение. Отделно където пишех всеки ден на споменатия по-горе човек. Плюс той сега си отвори собствено Фен Кафе, така че мога да продължа да му пиша. Все още се мъча с преводач, но факта че после си препрочитам нещата и си обяснявам думите много ме радва, защото ги разбирам. Това, което най-много ме стимулира да продължавам е факта, че научих английския по същия начин - сама, с четене, гледане и слушане на неща. Знам, че двата езика са различни, но и интересът ми към тях също е различен XD
И мисля, че това е основното, което изпуснах да спомена за тази една година. Сега copy-paste обзора.

Тази година реших да го раздавам леко и да си дам възможно най-ниските достижими цели, така че да знам че ще ги изпълня (понеже мисля всички знаем колко други неща правя и понякога за разнообразие започвам още, защото какво е съня, спокойствието и как да си почивам са непознати чувства за мен). Друга причина да избера да не си поставям високи цели, е защото така ще мога да се изненадам, когато ги надхвърля, а аз ще ги нахвърля (изненада един път ХД). Тип наистина съм поставила доста ниски задачи за постигане, но поне са реалистични и го правя с ясната представа, че ще се старая да мина отвъд тях.
Тазгодишното ми предизвикателството за книги ще е само 10 книги. Понеже виждам как в началото на годината съм винаги устремена и после се случват хиляди неща и или нямам време или желание да се фокусирам върху конкретно четиво, викам да се спра на 10 и да знам че ще го изпълня със сигурност, макар винаги да чета повече от 10 книги през годината. Отделно от това, за да не ми е скучно нали (че то кога ми е ХД), реших да предизвикам себе си като чета повече книги на Стивън Кинг (макар откровено от 6-те книги и новела, които прочетох от него, той да пише много еднотипно и линейно дори, защото повтаря сюжета на действие от първите и героите дори си приличат като развитие, но пък супер му се възхищавам колко е увлекателен и също просто така искам да страдам хД). Та, намерила съм си хронологията на издаване на творбите му и ще карам по ред, пък докъдето стигна. Като държа да посоча, че не всичко, което ще чета ще е от него, но ще опитам по-голяма част да е. Ще прозвучи странно, но някак нещата му ме успокояват (?!). Може би защото ни казват, че има по-лоши неща и че има хора, които са много по-зле. Знам ли?! Но да. Това е бойната ми задача! (дано да стигна до "Тъмната кула" и да видя малко повече от мултивърса му)

Също така намерих няколко книжни предизвикателства, но реших да се спра на това, което звучи най-постижимо предвид ежедневието, което водя, като отново не знам дали ще се наема да го правя, но ми изглежда постижимо и най-малкото мога да опитам.

За филми този път съм си задала 30 филма (като вече съм гледала 4). Винаги ми се ще да си поставям 50 и знам, че е мега постижимо начинание, но като стигна до изпълнението му се оказва, че нямам час и нещо на разположение да правя това, когато имам да ъпдейтвам две страници и да превеждам други неща. Ето защо reality check и само 30 филма. Добрата новината е, че както не обичам да свалям филми и с благоденствието на добри хора имам HBO GO и Netflix, както и серия онлайн сайтове да гледам филми, нещата може и да ми се получат. Ще опитам да пиша мнението си за нещата, които съм гледала, но се опасявам, че не винаги ще мога да успявам, ето защо засега не давам обещания. Във всеки случай като вляза в HBO GO или Netflix намирам някои филми, имам предвид стари, класически филми, които винаги съм искала да гледам, така че може ако намеря някакво време да им хвърля око.

(тази снимка е тип "Това можеш да съм аз, ако имах приятели, коремът ми побираше толова много храна и всъщност намирах време да гледам Нетфликс толкова често" лол ХД)

Та, това са ми обществените цели за 2020, по не-обществените ще си работя в мистерия и тишина ХД

Keep calm and stay positive