сряда, 9 януари 2019 г.

📖 Нова година - нови планове, ама аз съм си същата (Част 1)


За много години, хора! Живи, здрави, обичани, успешни и много щастливи. Жива съм както виждате, макар винаги да се намира нещо да ме държи на косъм. Предполагам, че това е същия тоя косъм, който все още има способността да крепи някой да чете тоя блог, благодаря за което.


Добре, да си дойдем на думата. Знаете каква е, нали? Защо всеки път, когато реша да направя нещо с този блог в един момент желанието и цялата инициативност и мотивация на света се изпаряват от мен? Кълна се имам огромното желание да съм активна и съвестна в обещанията си, но в един момент стоя и гледам как не съм писала от няколко месеца, ако не и повече и съм тип... "Ммм, да, не днес... не утре... не и вдругиден." и ето как стигаме до момента, в който аз пореден път липсвам. Бих се набила с нещо, но шансовете да ми хареса са осезаеми. Шегувам се, разбира се.
Сега няма да разказвам какво правих през всичкото това време, защото този пост се очертава да е дълъг така или иначе и нека не си го причиняваме още в началото на годината, а? Плюс това по-долу сто процента е по-интересно от живота ми, който неминуемо ще бъде преплетен с последващите описания така или иначе.
Та, на темата. Нова година - нови планове да си опропастя живота. Или поне да опитам. С други думи какво ми се ще да направя през тази година и навярно ще fail-а miserably.
Планирам да прочета поне 30 книги, като реших да съм по-амбициозна и да си лепна това предизвикателство. Правя го с ясната идея, че навярно няма да успея да го направя, защото къде ти 30 книги, къде ти 50 и няколко. На това му се вика сам да се закопаваш. Супер сила ми е.
Да се върнем на книгите, на които съм метнала око. Отново да уточня, нещо което вече съм правила няколко пъти: ужасно много обичам да чета книги, които имат екранизации, затова не се изненадвайте ако повечето са такива. Просто ми е някаква грешна тръпка след като прочета книгата да гледам филма/сериала и да казвам "Това го нямаше в книгата!". Да, аз съм от тия досадници. Затова, ако половината книги дето ще видите по-натам са такива,хич да не ви прави впечатление.
Знам, че обикновено хората си поставят за бъдещо четене книги, които предстои да излязат, но аз просто си поставям книги, които много съм искала да прочета и съм отложила за по-натам. По-долу няма нито една книга, която да излиза тази година.

1. "Убийство в Ориент Експрес" от Агата Кристи. - Да, не съм го чела по някаква причина, известна още като "правя много неща и накрая забравям какво съм почнала". Но в HBO GO има филма, който искам да гледам. Така че да, мисля да я прочета/слушам на аудио книга (защото живота е кратък да стоиш и да правиш само едно нещо, освен ако това нещо не е дяволски добро, а тука с моите козирожки водещи сили в наталния ми чарт имам своите резерви и песимични възгледи за него - знам, нищо не разбрахте ХД). Няма да описвам за какво става дума, просто защото първо - смятам, че е класика и всеки навярно знае за какво става дума в книга; второ - почти съм убедена, че заглавието казва всичко; трето - няма такова, но звучи добре да изброяваш по три неща, затова го добавих.

2. "Щиглецът" от Дона Тарт - Това се каня да го чета, откакто спечели Пулицър за 2014.
Естествено само като видиш колко е огромна тая книга и живота ти почва да минава на лента и да осъзнаваш, че има по-важни неща от това да си причиняваш подобно страдание. Да, но аз винаги съм била мазохист. И нещо вечно ме караше да й метна око. Обикновено, когато някое произведение (било то филм или книга) спечели награда винаги ми е интересно "Защо?" и единствения начин да намеря отговора е да прочета книгата. Финалният тласък бе поставен от факта, че Ейнсъл Елгорд (на тоя човек никога няма да се науча да му казвам/пиша името като хората, така че сори-мотори) ще участва в екранизацията му. И да, както обясних по-горе - обичам книги, по които има правени екранизации.
За протокола не харесвам Ейнсъл заради участието му във "Вината в нашите звезди", което дори не съм гледала. Просто попаднах на музиката му. Тоя човек прави добра музика. Сериозно, чуйте я!
Та, понеже съм на "То", което чета/слушам на аудио в момента и е 44 часа, може би следващия месец ще си причиня това, което е 32 часа.
Накратко за историята - майката на Тео, главния герой умира в ужасен инцидент и той започва да живее с приятелско семейство, които са доста заможни. Тъй като тя доста му липсва той продължава да си спомня за нея чрез различни неща, които са му останали - като картина (доколкото прочетох от описанието в GoodReads) и така се заражда любовта му към изкуството. Като пораства вярвам, че нещата се объркват (не ми стана ясно как точно от синопсиса на GoodReads) и той разбира, че е попаднал в някакъв порочен кръговрат... или нещо от сорта. Както казах ревюто в GoodReads не ми помогна по никакъв начин да разбера за какво става дума, така че дано като стига до нея (ако стигна до нея изобщо) имам повече информация ХД.
3. "Светлината, която не виждаме" от Антъни Дор - Пиша тея имена на български, но истината е, че навярно ще я слушам на аудио книга. След 44 часа "То", 32 часа "Щиглецът", тази е само 16. Това ми се вижда като някакъв прекрасен мираж и ще пусна сълза, кълна се.
За историята знам сравнително малко, просто защото предпочитам да не знам много, и то предимно от book-tube-ъри (Youtuber-и, които говорят за книги, макар че сигурно вече знаете това). Та, действието се развива на фона на II-рата световна война (по някакъв извратен начин един от периодите в историята, които са ми изключително интересни) и разказва съдбите на френско момиче и германско момче. Доколкото знам момичето е сляпо или ослепява, не съм сигурна кое от двете точно, а момчето се готви да стане част от Хилтеровата младеж. По някакво стечение на обстоятелствата пътищата им се преплитат и останалото е история (буквално навярно).

4. "Columbine" от Dave Cullen - Това обезателно искам да
го чета през април. Защо ли? Защото действието се развива април. Книгата е по действителен случай на събитията от 20-ти април 1999 година в гимназия Комълбайн. Тогава двама души, ученици последен курс, Дилън Клеболд и Ерик Харис влизат въоръжени в училището и стават причина за смъртта на 13 души, като накрая се самоубиват. Сигурно се чудите защо бих искала да чета това? Но, ако се познаваме лично, няма как да не съм споменавала колко точно съм заинтересувана от него, буквално дори тук съм го писала, и като се има предвид, че даже съм проучвала и чела допълнителни неща. Та, тази книга доколкото знам е bullshit. Повечето неща не са верни и не отразяват реално случилото се в този злощастен ден. Миналата година я почнах и съм на нещо от рода на 15%, но сетне реших, че би било по-тематично да я чета през април и затова я оставих настрани. От четеното дотук потвърждавам казаното по-горе - bullshit от гледна точка достоверност. Буквално има публикувани 11К страници свидетелски показания по случая, които се предполага, че Дейв Кълън е чел, отделно е говорил със свидетели, родители и познати на жертвите и пак това не е достоверно. Имаше хора, които са я чели, защото също се интересуват от случая и единия беше тип "Моля те, толкова е зле, че я подарявам. Не я искам в къщата си!" ХД Та, да, очаквам да сипвам бая.
Бонус: A Mother's Reckoning: Living in the Aftermath of the Columbine Tragedy от Sue Klebold - това е книга от майката на един от стрелците и от това, което знам определено нещата тук са доста по-достоверни. За да не кажете, че трупа пари на фона на трагедия. Всички те отиват за благотворителност и нито цент за нея.
5. Five Feet Apart от Rachael Lippincott - Това навярно ще го прочета още този месец, най-късно другия (силно си стискам палци, защото всичко може да стане). Защо ли? Ами вече има филм по него, който предстои да излезе и в него участва Коул Спраус. Дали не искам да го видя? О, да... Плюс, историята ще е много сълзлива и навярно ще се съдера от рев, ама то да си мазохист му е чара. Нали?!
Да обобщя все пак за какво става дума. Главните герои са болни от силно заразни болести, "благодарение" на които не могат да се докосват и трябва да стоят на пет крачки разстояние, за да не заразят другия и съответно да доведат до смъртта му. Докато се лекуват в болницата двамата се влюбват, но именно защото не могат да се докосват връзката, която усещат по между си е много силна и трудна, за пренебрегване и справяне с нея. Ето ви трейлър, защото го намирам за интересен:

 
6. "Бухтичка" от Джули Мърфи - Тази книга я гледам от няколко години и все се чудя да я чета или не. Както може да се очаква филмирането й с участието на Дженифър Анистън тотално затвърди, това че - да, трябва, моето момиче, обезателно трябва. Историята разказва за пълно момиче, което никога не е притеснявало от пропорциите си и решава да покаже на всички, че действително няма от какво да се тревожи, като се записва в конкурс за красота. Както може да се очаква тя не е слабото, високо, стройно момиче, излязло от някой моден каталог и съответно това е нейния начин да се опълчи на стандартите за красота наложени от обществото. Бонус майка й, в ролята Анистън, е бивш модел.

7.  "Scythe" от Нийл Шустърман - Няма да напиша българския превод в заглавието, защото е пълна
глупост. "Косачи"??? Елин Пелин, ти ли си? Сто процента можеше много добре да бъде преведено това заглавие. Както и да е. Не е като да го чета на български, така че ще дишам дълбоко и на пресекулки (Откакто видях любимия ми герой от Лунните хроники преведен като Трън, не желая да съм част от тази планета, в която няма никаква логика да преведеш буквално името на героя, което няма нищо общо с който и да е аспект на историята и можеше просто да се казва Торн - мога да рейджвам за това до края на света!)
Но да се върна на книгата, която посочих. Първо Шустърман е един от любимите ми автори. Как разбрах това ли? Ами Unwind е любимата ми серия книги дотолкова, че преведох на български първа глава от нея, а Skinjacker Trilogy е просто толкова прекрасна, че всеки път като се сетя за нея ми се реве. Обожавам стила на тоя човек и съм убедена, че ще харесам и тази поредица. Защо не съм я почнала досега щом толкова харесвам автора? Ами да кажем, че когато много хора правят нещо, едно зрънце от мен е в такава яростна опозиция, че отказва да го направи. Същото е като ми кажете "Прочети тази книга, ще ти хареса!" - честито, току-що, закопахте книгата, защото няма да я пипна в продължение на години. Та, да, голяма част от хората които познавам вече я бяха чели или четяха и реших, че Шустърман ми е прекалено личен и стойностен и трябва да му отдам нужното време, когато съм готова.
Добре, стига приказки, ето за какво става дума в книгата: дисутопичен свят,  в който хората вече не могат да умрат. Живот може да взимат само Косачите (като тук е ок да се използва това име, но за заглавие на книга, моля, не) и то, за да крепят баланса на популацията. Главните герои им е отредена ролята да усъвършенстват изкуството да взимат живот и ако се провалят, това може да коства техния собствен.


"Часът на чудовището" от Патрик Нес - Поредната книга, на която съм и метнала око от известно време. Не я слагам в горните, защото наистина не знам коя от тях ще ме кръшне и ще попадна в дълбок читателски сън както миналата година. О, да, миналата година бях с 7 книги напред още януари и тогава с кой акъл реших да чета книги, препоръчани за хора, които са в Рейвънклоу, не знам, но това ме довърши. "Станция 11" убиваше бавно всичко в мен, включително хората в нея. Това, което тотално ме довърши и така 5 месеца може би нищо не хванах беше "Strange the Dreamer". Това нещо, поне за мен, е покъртително тегаво. Някой хора ми обясняват колко добре е изграден фантастичния свят в книгата, аз мечтаех нещо просто да се случи, нещо, каквото и да е, за да не си прегриза вените в градския транспорт, моля, моля!!! Уви не, чак накрая имахме някакво развитие и то пак не беше особено събитийно. Но, да, традиционно се отнесох, за друга книга говорех.
Та, тук историята разказва за момче, чиято майка е много болна и лечението не помага. Една вечер то бива посетено от чудовище, което не иска нищо друго от него освен истината (каквато и да е тя и за каквото и да става дума, защото съм в мъглата и перифразирам GoodReads). Доколкото ми е известно историята те кара да се замислиш върху хората, на които държиш, тези които не искаш да изгубиш и тези, които вече си изгубил. Но, това в общи линии е повърхностно каквото знам, тъй като самата аз не искам да се интересувам повече, защото може без да искам да довърша историята в главата ми ХД

"They Both Die at the End" от Adam Silvera - Тази книга си я купих през февруари 2018 и след описаните случки по-горе относно "Станция 11" и проклетия Ласло Стрейндж не стигнах до нея изобщо. Затова тази година смятам най-малко да се наема да я прочета. Историята ни представя свят/бъдеще, в който/което има апликация, като те известява кога ще умреш, 24 часа преди реално това да се случи. Именно това се случва на двамата главни герои, които някак в злощастната си съдба се сближават. Очаквам да е мега депресиращо и макар да ти е ясно по самото заглавие как ще свърши тая книга, пак да си "завидно" heartbroken.

The Knife of Never Letting Go от Патрик Нес - Причини да чета: дисутопия (а, аз ги обичам); има филм по нея (с Том Холанд, хора!!!) и доколкото знам от приятелка е супер забавна книга. Разказва за свят, в който има само мъже и те си чуват мислите, което в един момента става доста дразнещо, защото няма нищо скрито от събеседника ти и да, не е много приятно. И така съвсем случайно главния герой един ден попада на момиче и нещата се объркват. И да, звучи интересно. Продадено! На човека без социален живот, който си мисли, че може да прочете всичко това по-горе до края на годината. Да отбележа, че ако реша да го чета, това трябва да стане преди 1-ви март, когато излиза филма. Слагам го в тази графа на бонус желанията за четене, защото това е поредица и ако първата книга ми хареса, навярно ще прочета и останалите и тогава ще е мазало. Та, не знам дали искам да почвам да мажа още от началото на годината, ако ме разбирате накъде бия. XD

"The Seven Husbands of Evelyn Hugo" от Taylor Jenkins Reid - Не може да си представите колко хора препоръчват тази книга в Book-tube и нека ви спестя търсенето (понеже, нали, сте го започнали изобщо) - бая. Един от любите ми booktube-ри я харесва доста, а тя обикновено не се превъзнася по книги напразно. Историята разказва за живота на известна актриса - Евелин Хюго, която вече е в залеза на своя живот и разказва за връзките, които е имала. Така изобщо не звучи интересно, но вярвам че с развитието на действието ще е. Мисля до края на годината да се жертвам.

"С обич, завинаги, Лара Джийн" от Джени Хан. - Това е третата книга от поредицата. Държа да кажа, че съм чела поредицата преди толкова години, че като я филмираха миналата не помнех половината ХД. Не че е лоша книга, но е леко наивна. Ако обичате непринудени и сладки тийн романски - да, чудесен избор. Та, тъй като, когато четях тази поредица, точно бе излязла втора книга от нея и съответно я изгълтах, понеже всичко от първата книга ми бе мега прясно и ясно в мен се луташе желанието да питам авторката "Защо, аджеба, ти трябваше да пишеш втора част?". Не, че е лошо, просто първа беше чудесна по начина, по който си бе. Нямаше нужда от точене на локуми. Но, да, прочетох и нея. И всичко ми бе доста пресилено и някак не на място, но както й да е. Трета книга по това време изобщо не бе излязла. Като излезе, мисля че имах по-интересни неща за правене от нея. Но, кой знае, тази година може да е нейната и да сложа завършек на поредицата. Звучи добре като идея, особено като половината книги дето написах по-горе са по хиляди часове, в които ще се питам какво правя с живота си и може би ще имам нужда от нещо далеч по-малко и отпускащо, което няма да ми ражда нови аспекти на екзистенциалната криза, мерси.

"Големите малки лъжи" от Лиан Мориарти - Причини да искам да го чета? Имам сериал правен по него с участието на Никол Кидман, Рийз Уидърспун и Шейлийн Удли (която винаги ми е била някак безлична, но доколкото знам в сериала се справя доста добре). Не знам почти нищо за книгата, освен че всички героини са по една или друга причина самотни майки (мисля) и става някаква мистерия в градчето, където живеят. Дотам. По някаква причина ужасно много ми прилича на "Отчаяни съпруги", а аз харесвах този сериал главно защото имаше история във всеки епизод, която ти даваше някаква морална поука или поне аз го разбирах така (майка ми го мрази и нищо не разбира от него ХД). Нарочно оставам тази книга далеч назад, защото наистина не знам дали ще имам време и желание с напредъка на годината да й хвърля око.

Вярвам, че  процеса на годината ще се сетя за още книги, които искам да прочета, но засега ще ги сведа до тези. Като е възможно в процеса на водене на това нещо да пусна и други подобни  теми.
И тук ще спра, защото имам и един дълъг списък с филми, които бих искала да гледам тая година и този пост никога няма да свърши, ако ги почна и тях в момента. По принцип вече е нахвърлян, така че има шанс до края на тази седмица отново да мярна тук. Не гарантирам обаче.
Дотогава вижте ми новата чаша, която казва мен от всякъде:


Keep calm and don't believe in humans




4 коментара:

Scrat каза...

Ама ти не ползваш готини чаши....

divata_airis каза...

Тази ми крещеше. Като направят такава с дръжка на лисица - веднага си взимам!!!

Scrat каза...

https://www.aliexpress.com/item/350ml-Cute-3D-Fox-Ceramic-Cup-Creative-Coffee-Milk-Porcelain-Mug-Childrens-Gift-Limited-Collection-Free/32901735305.html?spm=2114.search0604.3.60.3b8c412em4dOuk&ws_ab_test=searchweb0_0,searchweb201602_3_10065_10068_319_317_10696_10084_453_454_10083_10618_431_10304_10307_10820_10821_537_10302_536_10059_10884_10887_100031_321_322_10103,searchweb201603_2,ppcSwitch_0&algo_expid=9fe5c670-4385-43ff-9272-d3cd7c8f802f-8&algo_pvid=9fe5c670-4385-43ff-9272-d3cd7c8f802f&transAbTest=ae803_3

https://www.aliexpress.com/item/Lovely-animal-ceramic-cup-covered-spoon-Mark-cup-couple-office-coffee-milk-drinking-glass/32815675952.html?spm=2114.search0604.3.1.3b8c412em4dOuk&ws_ab_test=searchweb0_0,searchweb201602_3_10065_10068_319_317_10696_10084_453_454_10083_10618_431_10304_10307_10820_10821_537_10302_536_10059_10884_10887_100031_321_322_10103,searchweb201603_2,ppcSwitch_0&algo_expid=9fe5c670-4385-43ff-9272-d3cd7c8f802f-0&algo_pvid=9fe5c670-4385-43ff-9272-d3cd7c8f802f&transAbTest=ae803_3

divata_airis каза...

Много е хубава, но аз пак харесвам повече тази на еднорога. Говори ми по-силно от лицата в мен в момента ХД.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik