петък, 17 юли 2015 г.

And give it up, you don't need that stress



A galaxy of origami stars
You're still hungry for another test 
Are you having fun?
~Years&Years - Ties  


Хей, прекрасници! Няколко месеца по-късно отново на линия (тая между живота и... е, сещате се!). Доста неща се случиха, повечето от които на магия и реших, че е крайно време да ви направя съпричастни към нея (не че имате друг избор наистина).

Като начало се класирах като един от 72 финалисти в бъдещото реалити на БНТ "Ръкописът". Още не ми се вярва, честно казано. От около 200 ръкописа са избрали моя и сега имам честта да се запозная с такива страхотни творчески натури, че ако не друго се надявам шоуто да ми помогне да развия потенциала си от гледа точка творчество =) Всички от групата, в която попаднах се оказаха толкова готини и до толкова си паснахме, че се разбрахме с тези от София да си правим периодично по някоя и друга среща, а защо не и с останалите, стига те да имат възможност и желание.

Друго интересно е, че на 04 юли беше световният к-поп денс фестивал в България и група ми за първи път печели нещо и не просто нещо, а първо място. Всички бяхме в шок, когато го обявиха - то не бяха сълзи по сцената, то не беше чудо (кълна се, след разкритието на ревливото ми ампоа пред толкова много хора, настоявам да ме направят админ на страницата "Плача", очевидно емоционалното ми състояние отговаря на описанието). Идея си нямате колко работа, пот, тренировки до късно, навехнати глезени, крещене дори, изтърпя всеки един от нас, така че да получим подобно признание значи много за нас. Но както се казва радостта не може да е пълна.
Не знам дали някому е известно, но кпоп обществото в България не е така задружно както може да предположи човек - не, не е! Не стига, че хората извън него не го харесват и го оплюват, а и хората вътре в него взаимно си причиняват същото. Кому е нужно всичко това? Не може ли просто да се подкрепяме един други и да се уважаваме взаимно? Защо е нужно да се пускат злобни коментари, да се правят номера, да се дава антилайкове в Youtube не по някаква друга причина освен на пук?! Кой печели от това? Честно, хора, спите ли по-спокойно като знаете, че хейта ви е стигнал до групата, която не харесвате? Носи ли ви вътрешно удовлетворение да знаете, че се вписвате чудесно в негативната характеристика, с която обикновено определят българите? Та нали сме различни? Нали харесваме едни и същи неща? С какво труда на едни заслужава да бъде потъпкан от други само заради идеята да потъпчем нещо? Не го разбирам наистина. Тъжно е да сме малка група и все пак да си причиняваме това един други.
Пиша всичко това, защото както се оказа само няколко часа след като C-ZONE спечелиха K-pop World Festival в България, по-потресаващо от новината са победата изглежда се оказа хейтът, който произтече от нея. Може би сега е момента да спомена, че като цяло сме недолюбвана група. Най-странното е, че нищо особено не правим - нито се бъркаме на другите групи, нито се заяждаме или нещо подобно, напротив винаги викаме за всички по състезания, танцуваме си за удоволствие и по някаква причина хората ни хейтеха без причина. Но дори и тогава винаги сме се опитвали да сме дружелюбни с всички, дори и с тези, които са изричали обиди по наш адрес. Това, обаче не попречи на хората да продължат с негативизма. Наистина не разбирам какъв точно е проблема. Правим нещо, което обичаме и не се бием в гърдите, че сме добри, никога не сме, напротив възхищаваме се от толкова други групи, с които сме имали късмета да делим сцена и въпреки всичко хейтът продължава. Сега само може да си представите какви размери достигна той след спечелването на наградата, нали? Искам да кажа, c'mon, преди не правехме нищо и ни мразеха, сега вложихме толкова много труд, изобретателност и творчество и той изумително бе оценен от жури, с които никога не сме разговаряли (да не говорим, че част от тях изобщо не знаят български), камо ли да сме подкупили по някакъв начин (защото да, в момента това са спекулациите), омразата бе толкова силна, че честно казано задушаваше. Иска ми се да вярвам, че хората не са такива, но предвид на какво станах свидетел, не мога. Да, съжалявам че вложихме толкова много, в това което направихме и че не отидохме там за победа, а за да се забавляваме. Съжалявам, че дори не сме подозирали, че може да спечелим първо място (за Бога ние на поощрителна награда щяхме да се радваме). Също така съжалявам, че нещо подобно трябваше да се случи, за да могат някой хора да покажат истинските си лица. Не може на репетиция да ти сипят мили коментари и да пожелават успех, а след това да чуеш нещо от рода на "поне да ни беше бил някой друг, а не тия". Не сме професионалисти и нямаме самочувствието, че сме, така че ми е много странно как някой хора могат до такава степен да се вживяват в това сякаш от него им зависи живота или нещо подобно. Кълна се, още на следващия ден бях готова да се свържа с организатори и да им кажа да дадат наградата на когото си искат. Благодарна съм, че са видели нещо до толкова различно от останалите, че да ни наградят, но не смятам, че това се ползва със същата значимост, която всички му бяха придали до преди седмица. Най-лошото е, че тези същите хора обиждат и себе си без дори да го осъзнават. Не може да кажеш, че първото място са "много зле", защото, замислете се малко, какво говори това за останалите места? Ако ние сме зле, другите какви са?
И ако наистина сме чак толкова зле защо трябваше някой да среже пердето, с което танцуваме? Ясно ни е, че никой не ни приема за реална конкуренция и сме окей с това, но когато си прекарал часове наред да направиш тези пердета и после да ги надпишеш още толкова, за да можеш да откриеш, че някой в съблекалнята е срязал леко едно тях, почваш да се замисляш за моралните ценности на този човек. За Бога, това не е някакво огромно състезание, че чак да си правим мръсно в съблекалнята! Сериозно ли някой е решил, че това е окей?! И още повече, нали така и така не ставаме, защо трябва да ни съсипват реквизита тогава? Не стига това, ами и след като победихме тръгна и слуха, че сами сме си го срязали, за да спечелим симпатията на журито. И не само... като цяло сме подкупили журито. Не стана ясно кой с какво, но се оказа достатъчно обяснение за иначе невъзможната ни победа.
Наистина някак ми е много тъжно от цялата тази ситуация. Ясно ми е, че е състезание и че недоволни винаги ще има. Но нападките и обвиненията, на които станах свидетел бяха повече от грозни. Като творческа личност винаги се опитвам да уважавам работата на другите и начина, по който моята и на моите приятели беше, слабо казано взета за подигравка, беше не само неуважителен, а също така и акт на инфантилна грандомания. Никой не отрича превъзходството на останалите групи и всички сме на мнение, че както ние така и те са влошили доста в това, което представиха, просто не смятам, че действията които бяха предприети на по-следващ етап бяха обмислени и на място. Съжалявам, че не може всички да сме победители, но още повече съжалявам че в такова малко общество като това на кпоп-а все още не сме се научили да приемаме поражението и да се радваме на чуждото щастие. И не толкова радваме, колкото да го уважим. Защото всички тези злъчни думи, които се изписаха бяха означение само за хората, които стояха зад тях. Да, признавам, че не беше приятно да ги чета, но се замислих колко ли по-неприятно трябва да му е било на човека, който ги е написал. Та той е отделил от времето си, чупил си е пръстите по клавиатурата, подготвял е схеми от ask и facebook постове, с които е смятал, че ще докаже по някакъв начин себе си. Но единственото, което доказа бе, че е едно наранено човече. Нищо ли не научихме от "The social network"?


Тези неща не водят до нищо добро и самият герой тогава си го призна. Просто си мисля, че има моменти, в които независимо колко си наранен споделянето пред цял свят на стената ти в социална медия не е решението. Да не споменавам грозния случай, в който Адам Гонтиер се караше с останалите от Three Days Grace на официалната страница на групата във фейсбук преди да се разделят окончателно. Има си начини човек да се справя с подобни ситуации и това е възможно най-грешния от тях. Защото, когато си гневен и споделяш за всичко това в медия като фейсбук ти не само показваш на хората своето мнение, но също така показваш и себе си. Ти и целият величествен хейт, на който си способен. И кому е нужно, отново питам аз? Само интригант без личен живот би се наслаждавал на подобна гледка. Ти не заслужаваш това! Никой не заслужава това. Затова нека преглътнем гордостта си и да продължим напред. Ако чудото може да се случи за група, която никой не е взимал на сериозно и всички са отписвали всеки път щом е ставало дума за нея, значи може да се случи за всички.
Ние вложихме сърцата си в това, което представихме на сцената - бяхме себе си, с всичките ни несъвършенства и убягващ ни на места синхрон; забавлявахме се и се раздадохме като за последно. Ето, на... нищо по-различно от това, което и другите групи представиха. На сцената всички сме равни, ето защо нека и когато слезем от нея да си останем такива =)

Keep calm &




3 коментара:

Аз и никой друг каза...

Честито, Полси! Само хубави новини!
Конкурс спечелен - евала! На състезанието също сте ги размазали. Няма как да се оттървеш от хейтърите. Това са изроди, които живеят само, за да плюят. Тези дни следва и от моя страна пост, така че - знай, тези които те обичаме, защото си НЕВЕРОЯТНА, споделяме ентусиазма ти. Останалите да умират в отровата си.
Честито!!! Гуш!

divata_airis каза...

Всъщност още нищо не съм спечелила относно това предаване, което споменах, а и ме съмнява да спечеля нещо като цяло (аз и моето "не вярвам достатъчно в себе си", но наистина смятам, че има доста по-талантливи хора от мен там). То е на няколко етапа с разни предизвикателства и си е шанс да се харесаш на журито. Не за друго, ами говорим за различни инидидуалностти - на едни им харесва един стил на писане, на други - друг, а моят честно казано от няколко години като че ли не е мръднал. Истината е, че се надявам именно чрез това ми участие да осъзная къде ми куцат нещата и да работя върху тях. Може би заради това се насочих към сборника от есета на Чък Паланюк върху писането (нали знаеш, че обичам тоя човек?!).
Цялата случка със спечелването беше много грозна наистина. Всички се знаем какви сме, ето защо нямам представа с какъв акъл някой би предположил, че смотли като нас биха подкупил журито. Да не говорим, че конкурса не ние тип на живот и смърт - или печелим или нищо. Отиваме там да се забавляваме за самото участие. Факт е, че наистина нямам представа на базата на какви критерии ни избраха, но бях повече от щаслива, когато обявиха името ни. Щом са видели нещо в нас цели пет души значи има защо и коя съм аз да го оспорвам?! Между другото факта, че сем спечелили ни дава възможност да се вкюлчим в онлайн гласуване и шанс да идем в Корея. Не че ще стане, тъй като най-добрите ни танцьори в кпоп-а 2 години под ред не успяха, та ние ли. Но не пречи да опитаме. Та в тоя ред на мисли приготви се да гласуваш там ХД *хъгс*
Благодаря много за оказаната подкрепа и че вече години наред четеш и коментираш по блога <3 Истината е, че ако не са хора като теб, които да вярват в мен, отдавна да съм се отказала.
Благодаря! *bow*

П.П. Чакам новия пост!

Аз и никой друг каза...

Полси, не казвам, че си спечелила конкурса, а че е победа да те изберат сред толкова народ! Евала!
Само казваш и гласувам, както и всички възможни други, които познавам. Имаш безрезервната ми подкрепа и вяра в теб. Не спирай да ни изненадваш!

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik