неделя, 4 април 2010 г.

30 Дневно предизвикателство - Ден 30


ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!!!

Днес беше отвратително изморителен ден. Да започнем от там, че майка ми много обича да говори на висок глас сутрин, когато знае че спя и го прави с ясната идея да ме събуди и да я чуя. Кажете ми как да не я обичаш тая жена?! След като станах, защото на няколко пъти безценната наша спомена, че съм и от "голяма помощ" в спящо състояние, а на мен нервите ми не издържаха и колкото да бях уморена нямаше как станах. Почна се! Глади покривки; чисти коридора; ходи за безалкохолно; реди масата и още подобни, които на всяко събиране ме кара да правя, но точно тоя път бях ужасно изморена и кисела и изобщо не ми се разправяше, така че всичко вършех, колкото да ми се махне от главата и мама Хитлер да спре да нарува за щяло и не щяло. Както и да е. После дойдоха гостите. Трябваше да стоя при тях. Накрая се отегчих максимално и реших да си направя аватарите за състезанията, в които съм се записала да участвам. И естествено, за да бъде идилията пълна - две от децата на гостите ми висяха на главата и през цялото време ме закачаха. Това пак добре. Преживява се. Искам да кажа - винаги е така и не знам защо децата ме обичат толкова. Само докато ме зърнат и решават, че съм новата им интерактивна играчка и давай да си играем с нея. По начало няма проблем...е, докато не ти се качат на главата или не направят така че почти да не си забиеш главата в някоя табуретка, както аз почти направих,...но нали почти.
Накрая народа си тръгна, аз си довърших работата по аватарите. После си пуснах последните новини в ПЛЛ форума, като същевременно лудият тотално ме беше цапардосал в главата да реша да сменя логото, както и направих. Не се стърпях просто. Та, честито сега си имаме ново лого. Мисля, че стана по-добро от първото. И отново...както и да е.
И за да бъде забавата пълна едно момиче от LJ ме помоли да кача мууд темата, която направих във Фотобъкет, а това са 126 малки картинки и да...тичай да ги качваш. Очите ми окапаха. Но имам тоя особен проблем, когато ме помолят за помощ - да не отказвам. Трябва да се отуча от този лош, лош навик.
Днес излезе първи епизод от пети сезон на новия Доктор. Нямам търпение да го гледам, но както споменах останах без очи и вероятно ще го отложа за утре, а като прибавим и това, че имам епизоди на "Изгубени" и "Поглед в бъдещето", които още не съм изгледала и нещата започвам напълно да си идват мястото. Колко Полинско само!
Та, това имах да кажа...Сега поне мога да ям каквото си искам.


Ден 01 — Любимата ти песен 
Ден 02 — Любимият ти филм
Ден 03— Любимата ти телевизионна програма 
Ден 04— Любимата ти книга
Ден 05— Любимият ти цитат
Ден 06— Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 07— Снимка, която те прави щастлив/а
Ден 08 — Снимка, която те ядосва/прави те тъжен/на
Ден 09 — Снимка, която си направил/а
Ден 10 — Снимка на теб направена преди 10 години
Ден 11 — Снимка на теб направена на скоро
Ден 12 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 13 — Книга от художествената литература
Ден 14 — Книга от нехудожествената литература
Ден 15 —Фенфикшън
Ден 16 — Песен, която те кара да плачеш (или почти)
Ден 17 — Изкуство (картина, рисунка, скулптура...)
Ден 18 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 19 —Талант, който притежаваш
Ден 20 — Хобита, които предпочиташ
Ден 21 — Рецепта
Ден 22 — Уебсайт
Ден 23 — Видео от YouTube
Ден 24 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 25 — Твоят ден с невероятни подробности
Ден 26 — Твоята седмица с невероятни подробности
Ден 27 — Този месец с невероятни подробности
Ден 28 — Тази година с невероятни подробности
Ден 29 — Надежди, мечти и планове за следващите 365 дни. 
Ден 30 — Каквото гъделичка фантазията ти   

Юху! Приключвам. Не се учудвайте ако липсвам в следващите няколко дни. 30 дена бясно писане по тоя блог ми дойдоха в повече.
 Днес сутринта чух песента по-долу във връзка с една двойка герои от Пърси Джаксън, които ме кефят (но няма да ги пиша, защото всичко се заформя втора и трета книга и който не ги е чел ще му разваля кефа). Та, вече цял ден слушам тази песен. Невероятна е. Дойдоха ми страхотни идеи за пикспамове и разкази, които никога няма да осъществя.

10 коментара:

eli4ka95 каза...

Ух, баси гадния ден си имала. Майка ти е голяма чистница като гледам. Аз лично много мразя да чистя за Великдена ама тоя път се оттървах. Ооо, бтв...Христос Воскресе! Жива и здрава и всичко най-хубаво желая. Абе те дечицата са сладки, но пилят нервите яко понякога.
Аз напоследък не се вестявам много, че първо ме мързи, второ че ходя я при майка и спя там, я навън и не сядам много, много на компа. А ако седна нищо не правя. Мдам.

divata_airis каза...

Няма проблем. Не си длъжна до стоиш на компа и да четеш небивалиците ми.

Воистина Воскресе!

Еми не точно. Просто вече съм супер изморена. Та вероятно след малко ще лягам.
И не майка ми не е чак такава чисница, не знам кво се прави само като се появят гостите...много ме нерви. Друго нещо, което обича като имаме гости е да ме злепоставя. Гърррр!

eli4ka95 каза...

Абе да...като гледам още не съм легнала. И не го правя защото съм длъжна, а щот си ми е кеф. И не сме писали от няколко дни. Мда, дори за няколко дни и вече ми липсваш.
Абе тя баба ми обича да и е чисто, но като дойдат гости и полудява. Нищо не оставя отвън. Всичко да е чисто, да бести и даже като ми се вижда идеално намира кво още да му намери кусур. Нервя се често.
Да те злепостава?! Утф?! Ама нали си и дете? Не разбирам това. Баща ми е същия. Явно не е сам. Лека и мека ако лягаш скоро.

divata_airis каза...

Ами мама много обича да казва какво и е на душата пред много хора. Като например, че съм мързелива и не дори не си търся работа и тем подобни, а колко пъти сме си говорили, че няма начин да си намеря в тая криза. На Стела и отне около месец да си намери, а какво остава за мен? Но не...тя пак дълбае на същото място. Много ме нерви като прави така.

eli4ka95 каза...

Еми трудно е да си намериш. Дядо още си стои без работа и кво ще правим не знам. А дано всичко се оправи и си намериш. На мен ми се вижда баси сложното да намериш работа дето да е що-годе добра и с хубаво заплащане. Дето викаш...криза. Явно майка ти си мисли, че е лесно или нещо от сорта ама ... не е.

divata_airis каза...

Аз изобщо не си търся работа. В смисъл, че трябва да пиша дипломна работа и ако почна работа това ще ми пречи, а и без това се разсейвам с глупости какво остава ако работя. И дефакто не вярвам ако си търся сериозно да си намеря.

Аз и никой друг каза...

Имала си прекрасен Великден. Воистина Воскресе. Виждам, че си устояла на изкушението да избуташ 30 дневното предизвикателство. Моите адмилации. Съжалявам, че ме нямаше. Хъгс

divata_airis каза...

Ох, да избутах я тая пущина. Сега малко ще си почина от тоя блог. Хахаха.
Бтв сериозно се притесних за теб. Мислех да ти пиша на стената във фейс-а да видя какво ти се е случило. Махни това, че не ми оставяш коментири - все тая, не си длъжна в крайна сметка, ама и по твоя блог не пишеше и викам сигурно нещо е станало.
Радвам се, че се завърна - Хъг бек!

Аз и никой друг каза...

Мило е, че се вълнуваш от мен... И пак видях грешка... Отново Съжалявам. Старая се, но определено не ми се получава.

divata_airis каза...

Никой няма да те убие за няколко правописни грешки. Не се тревожи.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik