събота, 13 март 2010 г.

30 дневно предизвикателство!!!/Ден 08


 Днес ми беше толкова забавен ден. В смисъл, че събудих се (отново в девет и нещо, тоя път по-близо до 10, но все така 9) и настроението ми беше на ниво, предвид че предната вечер една тъпа пача ми го скапа. Благодаря ти много, проста селско пръчко, за дето реши, че е много яко да вървиш по моите стъпки...(дежа вю мъч???) И после всичко се скапа...Дори не знам как стана.
Братовчедка ми днес има рожден ден и се опитвам да съм весела заради нея, защото тя не си го харесва и е като ходещ буреносен облак, но ето на, че и аз се сдухах подобно нея. Ей така от нищото. Просто точно в момента нищо не ми се иска. Ей, така...Дори факта, че си купих нова диадема, а аз съм маниак на диадеми не ме радва чак толкова. Както и да е. 
И утре е ден. За този толкова...



Ден 01 — Любимата ти песен 
Ден 02 — Любимият ти филм
Ден 03— Любимата ти телевизионна програма 
Ден 04— Любимата ти книга
Ден 05— Любимият ти цитат
Ден 06— Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 07— Снимка, която те прави щастлив/а
Ден 08 — Снимка, която те ядосва/прави те тъжен/на



Тъй като не можах да измисля нещо по-оригинално, пък и именно подобни снимки ме натъжават реших, че ако ги събера на куп и ги снимам може да се получи своегорода желаният ефект. Друг въпрос дали стана наистина! 
Та...снимките, съхранили миналото са тези, които ме натъжават, защото знам, че хората които ме гледат от тях не са вече същите. Нито един от тях не е какъвто беше. И дори сега, когато се чуя с някого от тях ми е толкова странно - все едно говоря с някакво бледо копие на предишното му аз. Как човек да не се запита: и те ли си мислят същото за мен? И аз ли съм се променила чак толкова?
 

Ден 09 — Снимка, която си направил/а
Ден 10 — Снимка на теб направена преди 10 години
Ден 11 — Снимка на теб направена на скоро
Ден 12 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 13 — Книга от художествената литература
Ден 14 — Книга от нехудожествената литература
Ден 15 —Фенфикшън
Ден 16 — Песен, която те кара да плачеш (или почти)
Ден 17 — Изкуство (картина, рисунка, скулптура...)
Ден 18 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 19 —Талант, който притежаваш
Ден 20 — Хоби, които предпочиташ
Ден 21 — Рецепта
Ден 22 — Уебсайт
Ден 23 — Видео от YouTube
Ден 24 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 25 — Твоят ден с невероятни подробности
Ден 26 — Твоята седмица с невероятни подробности
Ден 27 — Този месец с невероятни подробности
Ден 28 — Тази година с невероятни подробности
Ден 29 — Надежди, мечти и планове за следващите 365 дни.
Ден 30 — Каквото гъделичка фантазията ти

 
Настроение :    
                         ( nostalgic )

8 коментара:

Анонимен каза...

Хей! Разбирам, че те връхлитат такива чувства, когато гледаш старите си снимки, но не разбирам защо аз чувствам същото, гледайки ТВОИТЕ снимки :)))) Била си много готина преди (не че сега не си, де, но си била по-сладка, не че сега не си, де :D:D:D)

radomirski

divata_airis каза...

Хахаха. Радо, работиш усилено по сдухването ми. Хахаха. Еми преди бях сладка, сега съм сладка откачена кучка. Има леки допирни точки, трябва да признаеш.

eli4ka95 каза...

Абе...аз само като гледам стари снимки и ми става мъчно. Независимо кой е на тях. И както сама каза:всички се променяме. Някак си е носталгично, че всички сме били деца, а сега не сме. (не че аз не съм дете, ама то принципно и с децата е така)Спомних си сега детската градина и най-добрата ми приятелка, която повече не видях откакто замина. Може да сме били първи клас, но беше най-милото и хубаво, и добро момиче което съм срещала. Какво ли прави мойта Ваня сега. Бтв тя беше циркаджийка. Мда. Абе кой е тоя пич на абитюрентския ти дет си с него? хиххиих. Сори но не се стърпях.

divata_airis каза...

Това е кавалера ми - Бранимир.

Бтв и аз имах една най-добра приятелка в детската градина. Беше толкова готино...Казваше се Теодора. Много си я обичах, защото по начало аз не обичам големи групи и даже в детската бяхме само аз и тя. Вечно с нея си играехме и няма да забравя как се правехме, че имаме деца и уж пушехме и си разправяхме:
"Няма да повярваш какво стана с моето дете вчера!
- Ооо, какво?
- Падна в една яма...направо така се потроши. Ама е добре де. Аз му викам...не ходи там, то не, та не...Ето го сега в болница.
- Това не е нищо...моето дете..."
Идея си нямам къде е това момиче сега и дали изобщо ме помни, но тогава значеше много за мен.

eli4ka95 каза...

Абе знаех си че хората ще си помислят че е било в детската градина. В първи клас бяхме само заедно. И винаги ме слушаше като и дрънках, само веднъж се скарах с нея и вече не помня даже защо, но беше глупост. Абе помня как в кенефа се разделихме нещо и после се сдобрихме. Но за какво беше по дяволите?! И ние си играехме така. А бтв ние бяхме само трички в групата. Но после тя нали си отиде, уж за Франция щеше да замине с баща си и майка си, но майка и си строши крака и отидоха...в Пловдив ли къде не помня и това. Но така ми липсваше после...и като дойде на изпращането щях да се разплача направо. Беше супер добро момиче. Живееха в една каравана с техните. Еех даде ми баща и един GSM, но вече са го сменили сигурно съм. И сега ми стана много тежко като си спомних за нея. Повече никога не я видях. А след като си отиде останах само с онова момиче Стаси. И си бяхме двете само. А как ги мразех ония кучки от другата група. Те бяха доста повече от нас, но карай. Сега брата на едното момиче е в едно дс с мен и е в класа на приятеля ми. Абе...не ме грее. Увлякох се...за пореден път.

divata_airis каза...

О, аз в гимназията...първи клас имах една най-добра приятелка. И много си я обичах. Аз ужасно много държа на приятелите си и започнат ли да държат на някой друг повече от мен много ревнувам. И бяхме аз, тя и още едно момиче. После в пети глас бяхме пак аз, тя и още две момичета. Беше велико. Но после тя почна повече да се мъкне с една пача и всичко пропадна.
Сега като я видя си казваме здрасти и ми е много терсене като се сетя как съм спала у тях и тя е спала у нас и какви шантави случки пазим и тем подобни, а вече не е така.

eli4ka95 каза...

Това е баси гадното. Аз никога не съм имала приятелки с които да сме нали схващаш-истински, не такива от днес за утре. Само тя ми беше. А другата не беше кой знае кво. Но всъщност понеже града е голям дори да съм си имала такова нещо като "най-добра приятелка" нямаше да ме пуснат да спя у нея. Че аз дори не съм сигурна че сега биха ме пуснали. Мда. Всъщност аз сега хората на които се доверявам са Диди, приятеля ми и ти. Просто света е баси гадния и всеки ще гледа да ти разкаже тайните. Ама като се замисля и тримата не знаете всичко. Един знае едно, друг друго. Абе...аз не вярвам много много в истинското приятелство. По всяко време можеш да го прецакаш. И всъщност приятелите са дотам докато не се намесиш в техния живот, в техните проблеми и не почнеш да ги конкурираш. Дотогава всичко е префектно, но намесиш ли се да кажем в работата където ти работиш най-вероятно всичко пропада. В даскало пък е за оценки. В работата за пари. Неее не вярвам определено. Може би има едно на милиарди даже може би на повече, но...както и да е. Почвам да се обърквам в тезите си.

divata_airis каза...

Кофти наистина.
Но и аз съм така. Никой не знае всичко за мен. Всеки знае по нещо и чак се изумявам когато "опре ножа до кокалчето" как се окава, че и това което знае му е недостатъчно да ме разбере. Такава съм си, какво да се прави. Явно е характерно за скорпионите.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik