петък, 12 март 2010 г.

30 дневно предизвикателство!!!/Ден 07

Днес беше такъв ненормално нормален ден за мен...идилия направо. Ето на...заспах снощи заспах в 2 и половина, като до 2 не позволих на Стела и Катя да заспят просто защото ме беше ударил хиперактивизма и сутринта няма да повярвате, в който часа станах...9!!! Девет часа и 5 или 6 минути!!! Гърррр! Надявах се да спя поне до 10. Ама ето че не! Егати! Влиянието на татко Хадес все повече обсебва живота ми. Сериозно бе..ей така без нищо девет и нещо се събуждам и повече просто не ми се спи - главата ме боли, очите ми парят, обаче не ми се спи. Е, това добре,... защото когато отида на лекция веднага ми се доспива.
Днес ми беше мега интересно. Да бе, как не се вързахте. Виждате ли снимката по-горе? Еми това е съдържанието на чантата ми, което подреждах по време на лекция...най-демонстративно в присъствието на още трима души от курса ми и преподавателя. Честна дума, ако не правех нещо щях да изпадна в комоцио.../нещата бяха толкова зле, че излапах цял тик-так за няма и час, както и бонбонки "Олипс"/
Та на вашите екрани виждате съдържанието на чантата ми...и чантата ми малко от страни (едно такова никакво златисто дет се подава). Виждате също така гърба на един мой колега, както и стотинките от чантата ми, които бях подредила най-прилежно и докато ги редих няколко пъти паднаха на земята, та се навеждах да ги вдигам и в цялата стая естествено отекваше звука от подрънкването им в пода...и да, всичко това по време на лекция. Вижда се и вторият ми телефон, с който говоря само с братовчедката - адекватният ми телефон не се вижда, главно защото снимам с него. Да, и това по време на лекция. О, бтв, има и бонус...може да забележите нокторезачката, която свих от Кас, докато бях във Враца. Не, че го направих нарочно, но така се случи и от тогава тя си стои в чантата ми, та сега нямаше как да не е на снимката.
След като си подредих чантата се заех да си рисувам, защото ако единственото нещо, което правя е да слушам щях да си докарам много по-сериозна психична болест от тази, в която съм затънала в момента. Рекох да не рискувам. След това опитах да почета, но минах само една глава. Накрая нямаше как уж се концентрирах (не че като правех тия неща, не го бях направила, но сега подробности), обаче ми стана скучно, както можеше да се очаква и какво си мислите направих? Тероризирах колегата пред мен. Без той да очаква му ударих ухото с пръстите си и той едва не подскочи, а аз най-невинно рекох "Така гърмят куршуми над Ястребино!" Той ме гледа малко като невменяема, след което рече "Ти си луда!" Аз свих рамене и отвърнах: "Знам!"
Накрая си тръгнахме по-рано, защото ако бяхме останали химикалката, която не използвах за друго освен да си рисувам заплашваше да стене все по-привлекателна за мен и накрая вероятно щях да осъществя първата аматьорска трахиотомия в България.
С всичко това исках да кажа, че работата никак не е на добре и се надявам да не ми се налага да изпадам в подобни моменти повече, но всички знаем как стоят нещата и че рано или късно отново ще се случи. Като например този понеделник. Не стига, че ще съм сънена, ами и ще се отегчавам с неща, които не ме вълнуват. Не съм записвала тоя предмет, но ето че го уча, защото повечето са го писали...пъфффф! Съдба!
Както и да е. Вероятно по-скоро щях да пусна тоя пост, а не в последните минути на ден 7, но със Стуф зяпахме "Злокобен остров" с Лео Ди Каприо. Не беше лош. Убедила съм се, че харесвам филмите на Скорсезе. "От другата страна" просто ме побърка като го гледах. Финала ми дойде в повече, защото всичко стана за няколко минути, но филма беше страхотен. При този, който гледах сега беше малко по-различно...Кажи-речи предполагах как ще свърши, но все пак ми хареса. Да не споменавам"сънищата" на героя на Лео колко яки ми се видяха. В смисъл, че не беше нещо, което някой друг не би направил или Скорсезе да е открил топлата вода, но определено ми попаднаха. Бяха едновременно крипи и невероятни.
Аз още си чакам банерите от онова състезание, където кълна се модераторката ме мрази. Не съм говорила с нея през живота си, но все пак знам, че не ме харесва - сега сигурно се моли да не се включа в следващото състезание, за да не се налага да вижда тъпият ми ник и тъпите ми иконки отново. Както и да е...преживява се...Няма да се учудя ако следващия път изобщо не бъда спомената в "светата" петица на спечелилите. Както се казва: следващия път повече (или беше "като за без пари толкова"?)




Ден 01 — Любимата ти песен 
Ден 02 — Любимият ти филм
Ден 03— Любимата ти телевизионна програма 
Ден 04— Любимата ти книга
Ден 05— Любимият ти цитат
Ден 06— Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 07— Снимка, която те прави щастлив/а
 

 Само като му видиш физиономията и няма как да не се ухилиш, да не говорим колко още такива "идиотски" снимки има. Симпатяга! Има ли смисъл да споменавам, че ми се ще да съм това момче, което си е сложило го е прегърнало? О, да...Кога разбираш, че имаш проблем? Еми в такива моменти...но сега да не задълбаваме, нали? 
Друго нещо, което ме прави щастлива, е когато някой ми изпрати нещо, което е направил и е свързано с моя история. Последното, което получих бяха банерчета от Алтерна Лайф от Джи.  Банерът си е нейн и единственото, което принадлежи на мен от него са героите - нито актьорите са мои, нито текста на песента, нито труда и. С всичко това, което изписах имах предвид НЕ ПИТАЙТЕ ТОЗИ БАНЕР БЕЗ ПОЗВОЛЕНИЕ!!! 


Ден 08 — Снимка, която те ядосва/прави те тъжен/на
Ден 09 — Снимка, която си направил/а
Ден 10 — Снимка на теб направена преди 10 години
Ден 11 — Снимка на теб направена на скоро
Ден 12 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 13 — Книга от художествената литература
Ден 14 — Книга от нехудожествената литература
Ден 15 —Фенфикшън
Ден 16 — Песен, която те кара да плачеш (или почти)
Ден 17 — Изкуство (картина, рисунка, скулптура...)
Ден 18 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 19 —Талант, който притежаваш
Ден 20 — Хоби, които предпочиташ
Ден 21 — Рецепта
Ден 22 — Уебсайт
Ден 23 — Видео от YouTube
Ден 24 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 25 — Твоят ден с невероятни подробности
Ден 26 — Твоята седмица с невероятни подробности
Ден 27 — Този месец с невероятни подробности
Ден 28 — Тази година с невероятни подробности
Ден 29 — Надежди, мечти и планове за следващите 365 дни.
Ден 30 — Каквото гъделичка фантазията ти


Настроение :  
> > > > > > > > ( gloomy )
 

6 коментара:

Аз и никой друг каза...

В такива скучни моменти си слагам слушалките в ушите, за да не се приспивам с глупостите на хората около мен. Съветвам те да го пробваш това.

divata_airis каза...

Еми, когато сме толкова малко души е малко трудно, пък и слушам книга на Айпода и ако си пусна само музика после няма да знам докъде съм стигнала с книгата. Но е добра идея!

Анонимен каза...

Хахаха :D Младен ли тероризира? ;))))

То в часовете на Шу-шу-Шуликов е егати тъпотията, и скуката...

radomirski

divata_airis каза...

Еми какво друго да правя освен да тероризирам??? Не виждам просто друго решение.

BleedingDust каза...

Хаха, още преди да прочета поста ти претърсих снимката за Моята нокторезачка и я видях! Хахаха! Можеш да я считаш вече за подарък. Явно е от Денис. Който между другото те поздравява.
Видях и мокрите кърпички от Пенито. Хах, тъй че се зарадвах. За сметка на това клинът ти си стои прибран в гардероба.
Забравих какво точно искам да напиша, но много яко предизвикателство си си направила!

divata_airis каза...

Е, то не е от мен, сист, аз само отговарям на изискванията описани в него.
Хех. Нали? Но не се тревожи не я ползвам. Имам си една по-мащабна с която яко режа нокти...и то само на краката, че на ръцете си имам зъби. Хахахахаха. Идиотче (разбирай аз!)

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik