понеделник, 15 март 2010 г.

30 дневно предизвикателство!!!/Ден 10

Днес беше чалнат ден. Ама наистина чалнат.Отивам на лекции - тотална откачация. Единствената причина да ги изтрая до края (даже рима се получи) бе Радо - бро, мерси много. Да не споменавам, че по едно време преподавателя рече нещо за "древногръцки митове" и някакъв герой...Познайте кой казах аз?(естествено не достатъчно силно, че да ме чуят всички) Хахаха. Естествено, че Пърсиъс Джаксън. Бе забавата беше пълна. Накрая се прибрах вкъщи - дадох си сметка, че тази седмица в предизвикателствата няма да ме огрее и за момента го приемам добре. Има къде-къде по-добри от моите иконки. След което Фубу (новият прякор на Стела) каза, че щяла да излиза искала ли съм да дойда с нея...И понеже същия ден на лекции една колежка дойде с ужасно яки пътъци, които се оказа са от Шумен и са евтини аз трябваше да намеря този магазин така че се съгласих. И ето как сега си имам пътъци. /на снимката- и...ъъъ...да какво мислите за тях??? Аз ги обожавам!!!/ А Фубу - нов лаптоп. Как става тая работа? Дълга и широка, а МалчУ ме чака да гледаме филм. /Който се интересува относно историята зад новия прякор на Стела и новите ни придобивки да се обажда - готова съм да споделя в коментарите/



Ден 01 — Любимата ти песен 
Ден 02 — Любимият ти филм
Ден 03— Любимата ти телевизионна програма 
Ден 04— Любимата ти книга
Ден 05— Любимият ти цитат
Ден 06— Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 07— Снимка, която те прави щастлив/а
Ден 08 — Снимка, която те ядосва/прави те тъжен/на
Ден 09 — Снимка, която си направил/а
Ден 10 — Снимка на теб направена преди 10 години



Не, ние не изживявате дежа вю и аз не съм се объркала просто нямам снимка на себе си от преди 10 години в Шумен (всички са в Луковит) и няма как да ви покажа какъв идиот съм била (не че сега не съм). Но стига да се докопом до някой албум от това време ще направя "снимка в снимки", защото сме бедни студенти и нямаме пари за скенер и ще я пусна тук. Засега се задоволете отново с тази снимка на сборище снимки от гимназялните ми години.

Ден 11 — Снимка на теб направена на скоро
Ден 12 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 13 — Книга от художествената литература
Ден 14 — Книга от нехудожествената литература
Ден 15 —Фенфикшън
Ден 16 — Песен, която те кара да плачеш (или почти)
Ден 17 — Изкуство (картина, рисунка, скулптура...)
Ден 18 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 19 —Талант, който притежаваш
Ден 20 — Хоби, които предпочиташ
Ден 21 — Рецепта
Ден 22 — Уебсайт
Ден 23 — Видео от YouTube
Ден 24 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 25 — Твоят ден с невероятни подробности
Ден 26 — Твоята седмица с невероятни подробности
Ден 27 — Този месец с невероятни подробности
Ден 28 — Тази година с невероятни подробности
Ден 29 — Надежди, мечти и планове за следващите 365 дни.
Ден 30 — Каквото гъделичка фантазията ти


Настроение :    
                           ( guilty )
 

4 коментара:

Анонимен каза...

Супер са кецовете! Напомнят ми за моите стари... Което ме кара да си мисля дали да не си купя и аз едни :))) Фетиш, ко' да напра'м :D

Ъм... Да, и на мен ми беше забавно в часа, като се има предвид, че за първи път знаех за какво говориш (Пърси).

radomirski

P.S I love you...

Haha, I'm just kidding

Real P.S Защо Фубу?

divata_airis каза...

Защото Дребното има един анцуг, на който пише "Фубу". Тъй като все се бъзикаме, че Катя е мама, Стела е тати, а аз съм детето една вечер на Стела и хрумна, че тя иска да е мама. Аз и казах, че не мога да я възприема по тоя начин. Тя настоя, че е мама. Аз я попитах: Така ли? И къде пише?
И тя ми се надупи и рече сочейки задника си: Какво пише тука? Ма-ма!
Аз чета надписа на анцунга и - Фубу. И и казвам отговоря. Тя ест. не го прие. Но сега и викаме така. Тя негодува. Вече е съгласна дори тати да бъде стига да не е Фубу.

Debs каза...

Особено одобрява новите пътъци! Как иначе?! Нали са кецки! Моя милост тачи кецките! Нещото "маратонки" не признавам. Нося си моите творения и се кефа на хубавото време тия дни :)

Онзи ден едно момиче ме задърпа в навалицата на една врата в един магазин, за да ме пита от къде съм си ги купила. Когато получи съответния отговор остана да ме гледа в потрес (ту мен, ту кецките с ябучките отпред). Оная с нея само изтърси: "К`во питаш... като, че ли ще седнеш ти да си правиш?! Пффф...".

divata_airis каза...

Хех. И аз много ги удобрявам. Много ми харестват. Не са оригинални като твоите, но определено ми пълнят душата.
Проблемът тук е, че ето тая сутрин ставам и честитка - сняг. Пъф. Точно си мислех, че ще нося кецките си и днес.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik