четвъртък, 18 март 2010 г.

30 дневно предизвикателство!!!/Ден 13

 /Вдъхнових се от тия мотивационни плакати и ето какво стана/

В шок съм...Оказа се, че съм спечелила още едно предизвикателство...Подозирам, че тука нещо не е наред и скоро ще свикна и когато спра да печеля ще ме налегне депресията и налудничава мисъл, че съм "бездарна". Нормално за моята биполярна същност...
Снощи с Ариа завършихме Шоко Парти 3 и сега е в процес на редакция. Досега съм прочела 11 страници от 55 на Word и чак сълзи ми тегнаха от смях.
Работя усилено (не точно) по направата на mood тема на Логан от Пърси Джаксън. Досега имам 120 и няколко файла и ще правя още. Накрая ще си избера най-добрите и те ще бъдат в основата на темата. Дано се получи, че много обичам да почвам неща и да не ги довършвам.




Ден 01 — Любимата ти песен 
Ден 02 — Любимият ти филм
Ден 03— Любимата ти телевизионна програма 
Ден 04— Любимата ти книга
Ден 05— Любимият ти цитат
Ден 06— Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 07— Снимка, която те прави щастлив/а
Ден 08 — Снимка, която те ядосва/прави те тъжен/на
Ден 09 — Снимка, която си направил/а
Ден 10 — Снимка на теб направена преди 10 години
Ден 11 — Снимка на теб направена на скоро
Ден 12 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 13 — Книга от художествената литература

Нямаше как да не спомена и някоя българска книга. Тази е една от най-най-любимита ми. Ако не ста я чели ви препоръчвам да го направите. По начало ми харесва стилът на Димитър Димов, защото докато го четях имах чувството че чета преводна литература от английски в добрия смисъл на думата. Първата книга, която прочетох от него бе, както може да се очаква "Тютюн" и особено много удобрявам. Учителката ми по български все ми казваше, че съм една малка Ирина и да внимавам какви ще ги върша да не стане както с героинята накрая. Е, да кажем, че не е станало.

 
Ден 14 — Книга от нехудожествената литература
Ден 15 —Фенфикшън
Ден 16 — Песен, която те кара да плачеш (или почти)
Ден 17 — Изкуство (картина, рисунка, скулптура...)
Ден 18 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 19 —Талант, който притежаваш
Ден 20 — Хоби, които предпочиташ
Ден 21 — Рецепта
Ден 22 — Уебсайт
Ден 23 — Видео от YouTube
Ден 24 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 25 — Твоят ден с невероятни подробности
Ден 26 — Твоята седмица с невероятни подробности
Ден 27 — Този месец с невероятни подробности
Ден 28 — Тази година с невероятни подробности
Ден 29 — Надежди, мечти и планове за следващите 365 дни.
Ден 30 — Каквото гъделичка фантазията ти

 
Настроение : lonely     
> > > > > > > > ( lonely )

8 коментара:

eli4ka95 каза...

Ooo, от кога се каня на "Осъдени души" не е истина. Стефи си взе книгата, но имам съмнения че не я прочете. Първо почна с мен да си взима книги, но нещо не и прилягаше и ги зарязваше като че ли. Каза за "Отнесени от вятъра" че била скучна. Тая добре ли е. Това е...страхотна книга. Вярно че на места беше тъпичка като дрънкаха за войната, но там прескачах и пак се връщахме към интересното. Лин напоследък ти върви. Явно сега времето е дало обрат. Всички дни дето си била ядосана ти се уравновесяват с добри дни. Сигурна съм. Напоследък всички са добре около мен и ми е хубаво за тях.

divata_airis каза...

Бе не ми се вярва да се е обърнало нищо. Аз в такива моменти не мога да се радвам на случващото се, а чакам вече да се появи нещо лошо. Не знам защо съм такава,но е факт. Когато ми се случват много хубави неща винаги съм притеснена колко лоши ще последват.

aria каза...

Евала за избора сист. Не че съм чела книгата. И аз като Ели все й се каня... от 9ти клас, вече седем години, но някак си все не стигам до нея, а дори я имам вкъщи. Но виж Тютюн я прочетох и страшно много ми хареса с изключение на моментите в които почваха едни пространни обяснения за партията, ама тях ги минавах само отгоре отгоре.
Лол партито е 55 страници?! Два пъти повече от предишните две, супер. Нямам търпение да завършиш редактираната версия та и аз да си се посмея :)

divata_airis каза...

Да бе и аз се изумих...толкова дълго парти...Човече, почнах да изброявам хората които се споменават и появяват на партито + местата, на които се провежда то...Сега съм забила на 20 страница...Точно се появиха Чип и Дейл.
А тоя Шоколад на забравата май има нещо общо с лотосите от Казино и Хотел "Лотос" Хехе. Още тогава сист сме предусещали нещо...след като ти без да знаеш си описала Хермес...смятай!

aria каза...

Във всеки случай шоколада е по-добър от лотосите. Наистина как така описваме неща от Пърси без да сме знаели за него, сякаш сме имали някакво вътрешно предчувствие.
А като си спомня на първото парти хората се сменяха по-бързо от сега. След Чип и Дейл май идваше Хари. И това ми напомни, че в четвъртото парти пак трябва да се срещнем с Джак Спароу. Не може да го пропуснем, любим образ ми е.

divata_airis каза...

О, да, Джаки трябва да се вестне...без него не може да мине партито...Да не говорим за Нео и може би малко Грег...ама малко.
И наистина...баси телепатките сме...хахахахахах.

Аз и никой друг каза...

Книгата наистина е невероятна. Имаш страхотен вкус.

divata_airis каза...

Мерси, Пете =)

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik