Днес се прибрах в Шумен, след като пътувах малко права във влака. Беше голяма забава...няма що. Накрая реших да седна при вратата, върху тефтера си и кондукторката ме вдигна. Симпатяга! Пак добре...намери ми място, където пътувах през останалото време. След като се прибрах майка ми ме метна по деретата да ходим с нея и баба ми, която дойде чак от село, което е близо до Завет (демек малко от същия край, от който аз се довлачих) по магазините да купува продукти за неделята. Честитка - редовният калабалък кумци ще се изсипят вкъщи (не ни стига един път да сме кръстници, но станахме втори...и това не стигна...трети!), демек - главоболие и тотално отегчение за моя милост. Уж трябваше вече да съм свикнала, но ето че не съм.
Сега изчезвам да спя, защото съм ужасно уморена...Пак добре завърших темата на Пърси/Логан, само дето някой от настроенията са с различни размери и ще трябва да ги рисайзвам или ремейквам. Купон...Това ще да е утре...засега...нани!
Ден 02 — Любимият ти филм
Ден 03— Любимата ти телевизионна програма
Ден 04— Любимата ти книга
Ден 05— Любимият ти цитат
Ден 06— Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 07— Снимка, която те прави щастлив/а
Ден 08 — Снимка, която те ядосва/прави те тъжен/на
Ден 09 — Снимка, която си направил/а
Ден 10 — Снимка на теб направена преди 10 години
Ден 11 — Снимка на теб направена на скоро
Ден 12 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 13 — Книга от художествената литература
Ден 14 — Книга от нехудожествената литература
Ден 15 —Фенфикшън
Ден 16 — Песен, която те кара да плачеш (или почти)
Ден 17 — Изкуство (картина, рисунка, скулптура...)
Ден 18 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 19 —Талант, който притежаваш
Ден 20 — Хобита, които предпочиташ
Ден 21 — Рецепта
Ден 22 — Уебсайт
Ден 23 — Видео от YouTube
Ден 24 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 25 — Твоят ден с невероятни подробности
Ден 26 — Твоята седмица с невероятни подробности
Ден 27 — Този месец с невероятни подробности
Ден 28 — Тази година с невероятни подробности
И отново...това "невероятни подробности" ми бърка в здравето. Та, да видим какво интересно ще изсмучем от пръстите си за изминалата година:
- отдадох се на писане
- бях на ръба да издам едно моя книга, но всичко пропадна, аз обаче съм инат и ще продължа да пиша, пък ако ще (ах, как обичам тая израз!)
- взех си изпита при Психо Отчето
- скапах рождения си ден (въпреки че все още съм склонна да твърдя, че друг го скапа, но сега...подробности)
- едва не убих Сузито, а странно как днес единственото, което ми идва на ум като я видя е да си сложа крака върху главата и. Тя точно взе да свиква и я отведоха отново в Разград.
- въпреки че през миналата година направо щях да убия Катя в съня и (избирам съня, защото това е нещото, на което тя особено много набляга през свободното си време, не за друго ами смените и на работа са гадни, а тя ходи и на лекции и няма как), а сега въпреки че изпадаме в такива моменти аз просто си мълча - обещах си, че няма да се дракам с нея през тая година и досега, да чукна някъде, се получава.
- сънувах доста налудничави сънища, които определено трябва да вписвам веднага след изживяването им.
- написах първия си разказ, след това и втория, а сега работя по трети (ако това си мислите, че не е някаква особено интересна подробност, ако сте наблягали усърдно върху четенето на този блог щяхте да знаете колко ми е трудно да пиша кратко...така че разказ от мен - постижение!)
- използвах за герои българи (нещо, което обикновено не правя)
- още не съм гледала "Новолуние" и ми е точно през центъра на гащите.
- още хора се превърнах в мои стокъри, някой дори нахално се наместиха отново в живота ми, въпреки че ги бях изритала най-нагло.
- зарибих се по Дарън Шан (филмът съкс!)
- яко се хукъпнах по "Малки Сладки Лъжкини"
- купих си една грамада книги, които все още не съм прочела
- същия шемет съм си!
Ден 29 — Надежди, мечти и планове за следващите 365 дни.
Ден 30 — Каквото гъделичка фантазията ти
6 коментара:
Абе, последно, ти къде се прибра - в Шумен или от Шумен?
Весел (доколкото може да е) Великден!
LL
Прибрах се от Шумен в Луковит...Засега нещата са добре, освен че баба ми ми задава едни и същи въпроси и трябва по няколко пъти да и отговорям, а майка ми е на ръба да ми вдигне кръвното всичко е окей.
Аммм, аз на това твоето му викам ползотворна година...
Бе не мисля. Хората какви къде-къде по-значими неща правят. Но мерси.
Твоето е началото на нещо значимо. Приеми го така... :)
Хах. Вече знам защо съществуваш ти...да повдигаш самочувствието на хората. Мерси за което!
Публикуване на коментар