Ден 01 — Любимата ти песен
Ден 02 — Любимият ти филм
Ден 03— Любимата ти телевизионна програма
Ден 04— Любимата ти книга
Ден 05— Любимият ти цитат
Ден 06— Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 07— Снимка, която те прави щастлив/а
Ден 08 — Снимка, която те ядосва/прави те тъжен/на
Ден 09 — Снимка, която си направил/а
Ден 10 — Снимка на теб направена преди 10 години
Ден 11 — Снимка на теб направена на скоро
Ден 12 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 13 — Книга от художествената литература
Ден 14 — Книга от нехудожествената литература
Ден 15 —Фенфикшън
Ден 16 — Песен, която те кара да плачеш (или почти)
Ден 17 — Изкуство (картина, рисунка, скулптура...)
Ден 18 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 19 —Талант, който притежаваш
Ден 20 — Хобита, които предпочиташ
Ден 21 — Рецепта
Ден 22 — Уебсайт
Ден 23 — Видео от YouTube
Ден 24 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 25 — Твоят ден с невероятни подробности
Чак пък невероятни, но определено ще бъда подробна.
- станах по-рано от нужното, защото предната вечер не ми остана време да си напиша домашното по "Творческо писане", та ето как от осем до девет и нещо писах.
- Катя се прибрах от Разград с лакомства от Гърция и Германия (от майка и от майката на Стела - дълга и широка!)
- въпреки, че знаех че ще закъснея продължих да се мотам, та чак си денсех на новата ми песен-мания /cheryl cole - parachute/
- както и се очакваше закъснях малко за лекции (добре, че взех такси иначе тотално бях загубена)
- накрая цялото ми бъхтене да имам домашно беше безвъзвратно опетнено, когато попитаха, кой го е направил и всички мълчаха, накрая аз от немай къде рекох - Ми...аз?!
- възложиха ни задача по "Творческо писане" да напишем разказ в час. Имахме два варианта: или някакъв наш сън или някаква интересна случка. Познайте аз какво избрах?
- когато казах, че ще пиша за сън, преподавателката попита кои от нас сънуват цветно и аз вдигнах ръка (винаги ми е било много странно това дето викат, че сънищата са сиви, моите доколкото ги помня са все цветни) и възклицанието беше: "Четири човека. Значи всички сме за психиатрията."
- избрах да пиша за един доста вълнуващ сън, който няма начин просто да забравя (едно на ръка, че записах), който сънувах преди месеци. Сънят беше невероятно въздействащ на психиката и имаше бая неща, които можеха да изкарат акъла на нормален човек (какъв късмет, че не съм такъв). Да не говорим, че когато една..."героиня" от съня ми си сряза вените с нож аз се събудих и ръката ми беше изтръпнала. (Е, това не го включих в разказа!)
- Писанието ми се получи в рамките на един лист и една страница. Скромно, но това беше и целта. Иначе идеята ми е да го преработя и удължа много ясно, след което мога да го посна в другия ми блог. Знам поне един човек, който ще се радва да го прочете. (О, да, за теб говоря!)
- Накрай след като се оказах една от предпоследните предала се наслаждавахме на останалите творби. Искам да кажа тези, чийто автори пожелаха те да видят бял свят. Както каза преподавателката "Авторът е ексхибиционист. Той обича да показва себе си с тая разлика, че вместо тялото разголва душата си,...което ако питате мен е много по-трудно"
- Стихнахме до моето "нещо". Както казах и си знаех - преподавателката не можа да го разчете. Накрая си го хванах и си го изчетох сама. След финала..."тя бе едно велико мълчание пред всичко!" (Яворов). Според преподавателката ми хем ти прилича на нещо, хем не е като нищо друго, което си чел. *изчервява се*
- След лекции трябваше да си пускам документи за стипендия, но не си носех книжката така че това пропадна - утре, тържествено заявявам, че ще кибича до деканата докато не ми заверят молбата ПЪК!!! (Какви лекции?)
- Прибрах се вкъщи и реших малко да си почина, което ще рече кибичене пред Чарли.
- После си пуснах "Интригантката" - тоя сериал става все по-зле...бахти. Щях да се удуша с косата си от скука.
- Писах си с Ели малко в туитър.
- Стуф се прибра и май играхме на някаква друга игра.
- Влязох да се къпя (няма да повярвате - излязох след това!)
- Вечерях и сега пиша тоя пост. (После кажете, че не е подробен!)
Ден 26 — Твоята седмица с невероятни подробности
Ден 27 — Този месец с невероятни подробности
Ден 28 — Тази година с невероятни подробности
Ден 29 — Надежди, мечти и планове за следващите 365 дни.
Ден 30 — Каквото гъделичка фантазията ти
8 коментара:
Ооо ами той не е особено подробен xP Ти поне правиш нещо, което ти е в общи линии приятно по време на ъъ един вид училището xD Аз днес едва изтраях последен час физика, а пък факта, че не можах да се порадвам на страхотното време навън допълнително прецака деня :D Утре обаче ми е любим предваканционен ден и ще е чудесно! :D Ти ще имаш ли ваканция?
Ами може да се каже. Макар, че при нас не е точно ваканция. И да си кажем, не очаквах тоя час да ми е интересно. Понякога имам чувството че правим упражнения за луди, а аз съм много добра в тях, само дето лесно се отегчавам от тях.
И сравнено с другите ми постове от това предизвикателство за ден, който не се случи нищо особено пак много писах.
Приятно изкарване утре!
Пишете си разкази - баси якото! И да знаеш с нетърпение чакам да прочета въпросния сън! Когато можеш тогава - няма да досаждам :)
И бтв - ето коментирах :) хаха
Хех, дано да е скоро, че после ще ми иде музата по дяволите.
Относно коментирането: в шок съм! Още мигам!
Ебаси нещастния нет. Мама му деба. Написах толко дълъг комент и накрая кво?! Некви шитни. Не можели те да ми изпълнят заявката. Бахти. Що спрях да си копвам коментите преди да ги публикувам та да не се губят да ме пита човек. Дявол да го земе тоя тъп нет...
Чей че се ядосах мноо.
Ох, как искам да го видя тоя разказ...няям думи. Баси якия ще е. Нямам търпение. Обаче аз искам да допишеш моето любимо. Най-доброто е за мен то. И Сам си чакам. Три пъти го четох и все ми беше смешно. Невероятно е. Обичам черния ти хумор...
Ебаси яките сънища имаш. Но за задачата да пишете разказ по сън. Ужас. Аз се сещам за съня където една ръка ме преследваше мен и семейството ми и искаше да ме убие. И вместо пръсти имаше ножове ръце и можеше да стреля куршуми. Накрая като се събудих ме беше страх да мръдна. И не, не съм гледала човека ножица ли там кво било, нито хикс мен.
Ооооооххх божеее как мразя да ме прекъсват докато пиша постове с някви малуми прищявки като покажи ми еди коя си снимка. Мамка му деба мразя. Лин сори за псувните не се стърпявам. До къде бях...аа да. Втория що годе добър сън е за едни жени. Два рода. Едните нали имат некви дълги плитки, от които цъвтят рози които те убиват ако ги докоснеш. Другите бяха май сфинксове или нещо от сорта. Познайте кой умря от розата. Да, аз. Беше горе долу яко.
Но напоследък забелязвам, че живота е като сън. Все едно никога не си бил там. Мига не можеш да го повториш, както да изживееш съня отново. Много нереално ми се струва да сънувам. Предпочитам ако сънувам после да не помня нищо. Проблема е че не мога да се настроя така. Но напоследък почти не сънувам. Това е хубаво. Чувствам се по-добре. Като има мноо сънища се чувствам преуморена. Ох, пак се отплеснах...
Главната идея беше да ти кажа че обичам писанията ти(и тебе, разбира се)и искам да чета още и още. Баси лудите фенове си имаш ти. Хахххаххх. Е, все някой норамален тряя да има. Въпреки че за мен никой не е нормален.
Доколкото имам фенове, те всичките са чалнати, все пак как иначе...нали са мои фенове?! Хъх!
И твоите сънища са чалнати, ако питаш мен. Хаха.
Бахти смахнатия коментар, кълна се!
Начи първия комент беше що-годе норамален и после като стана това с загубването в мрежата леко го претупах тоя. Всъщност този е по-дълъг, но да претупах го...и се разлигавих нещо. То аз винаги пиша чалнати коменти. Абе смахнати сънища имам но не го помня. Сигурна съм. Та така. Няма да се задълбавам в писане за сънищата защото първо:хората ще проумеят до каква степен съм чалната наистина и второ:ще те оттегча.
И да тоя преден комент наистина е смахнат. Напоследък и аз съм една смахната. Днес си забравих ключовете защото бях с пликче, а вчера картата за градския транспорт защото беше в портмонето което беше в якето, което аз не исках да нося понеже е много голямо и не подходящо за времето. И си облякох тънкото яке. И така. Забравям много напоследък. И имам чувството че ту ми е топло ту студено. Дали не навлизам в критическата. о.О
Ъм...забравих основната идея на този ми комент, но няма значение. Важното е разговор да има. Било то дори със самата мен.
Нещо се разлигавих прекалено много. И не мога дасе оттърва. Дано филма успее да ме разплаче та да се върна в нормално състояние.
Успех с намирането на там каквото търсиш.
Публикуване на коментар