Няма много за казване. Цял ден правих още иконки за мууд темата, което е брутално изтощително и напълно умопобъркващо, защото това са сигурно 2000 капси, от които правя малки иконки като онези от предния пост и може само да си представите каква е мъка. Но аз съм инат. Друго, което правих беше да редактирам малко от Шоко Парти 3...И това тотално разказа играта на очите ми. И сега капката, която катурна колата, както казваше Кели Бънди беше, когато седнах да правя аватари. Утре: далеч от компа!!! Имам специални книги за четене и ще седна да ги прочета...Точка по въпроса!!!
Ден 01 — Любимата ти песен
Ден 02 — Любимият ти филм
Ден 03— Любимата ти телевизионна програма
Ден 04— Любимата ти книга
Ден 05— Любимият ти цитат
Ден 06— Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 07— Снимка, която те прави щастлив/а
Ден 08 — Снимка, която те ядосва/прави те тъжен/на
Ден 09 — Снимка, която си направил/а
Ден 10 — Снимка на теб направена преди 10 години
Ден 11 — Снимка на теб направена на скоро
Ден 12 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 13 — Книга от художествената литература
Ден 14 — Книга от нехудожествената литература
Ден 15 —Фенфикшън
Добре...не е точно фикшън, но аз не си падам по четене на фикшъни - само ги пиша. Звучи егоистично, но единствените, които съм чела е било само, за да си получа коментара под моя - един вид танто за танто...Тъпото беше, че всеки път трябваше да ръся суперлативи за две думи: "Браво! Очаквам продължение!" Както и да е! Не разбирам хората, които сядат да четат нещо, прочитат го, демек губят няколко минути и в следващия момент затварят страницата, без да оставят и един коментар...Казвай ми колкото искаш в скайп или по други места, че си чел това и онова...Ако ме уважаваше щеше да оставиш коментар...Мое си мнение.
Та, това което споменах, че не е фенфикшън е всъщност прословутото шоколадово парти. Ако не знаете има вече три, третото приключи преди няколко дни. Става дума за хора, преритали за шоколад, които се правят парти, но вечно се намира някой да им го съсипе. И под някой разбирайте най-различни типажи: Люк Скайлокър, Нео, Тримата мускетари, Джак Спароу...В заключение: става мазало. Ама забавно мазало...Е, поне за мен...и за Ариа вероятно, с която го пишем. Първото парти беше малко загламено, главно защото тогава още си нямахме идея какво правим, така че игнорирайте този факт (ако изобщо седнете да го прочетете); на второто парти стана малко лудичко с появата на Психо (култув персонаж), но вече третото малко по-улегна и заприлича кажи-речи на нещо (сравнено с другите две)
Ден 16 — Песен, която те кара да плачеш (или почти)
Ден 17 — Изкуство (картина, рисунка, скулптура...)
Ден 18 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 19 —Талант, който притежаваш
Ден 20 — Хоби, които предпочиташ
Ден 21 — Рецепта
Ден 22 — Уебсайт
Ден 23 — Видео от YouTube
Ден 24 — Каквото гъделичка фантазията ти
Ден 25 — Твоят ден с невероятни подробности
Ден 26 — Твоята седмица с невероятни подробности
Ден 27 — Този месец с невероятни подробности
Ден 28 — Тази година с невероятни подробности
Ден 29 — Надежди, мечти и планове за следващите 365 дни.
Ден 30 — Каквото гъделичка фантазията ти
4 коментара:
Ихаааа сист, партитоооо е велико! Това е може би най-забавното нещо което съм правила в нета. Понякога наистина се е случавало да падам от стола от смях и стомаха ми да се свива от пристъпи на кикот. Сега само се надявам някой да се навие и да го прочете това цялото, в което дълбоко се съмнявам, защото изглежда само ние двете сме толкова луди. Във всеки случай най-култовият образ на партито си остава Джак Спароу.
Така е...Никое парти не минава без капитан Джак. Много си го обичаме...
И аз има моменти, в които така съм се хилила. Веднъж бях в университедската библиотека и като ме напуши един смях и тия до мен се обръщат и ме гледат, аз ще почна да се хиля изтерично всеки момемт.
Хехе.
И аз не вярвам някой да го прочете цялото.
Имам огромното желание да разбера какво е това Шоко парти, но е 02:22 и клепачите ми упорито отказват да стоят отворени. В заключение ще кажа - ще го видя, просто няма да е в близките дни.
Успех...ако не го бях писала аз не знам дали бих се навила да го прочета. Хехе.
Публикуване на коментар