петък, 17 юли 2009 г.

Маниачката 2: трета част




Маниачката 2: трета част
/Първа част/
/Втора част/
/...след продължението.../






- Ало? Детектив Хоумс? - затаи дъх Мани.
- Алоооу? Детееето мииии! Кааааквоооо кааазвааш? - чу се смътно познат глас от другата страна. Като че ли Мани го бе чувала по телевизията или така и се струваше? Може би шока си казваше думата...или просто беше време да издиша?
- Извинете, но с кого разговарям? - реши да попита все пак тях. Трябваше да бъде сигурна, че действително е сбъркала номера преди да затвори.
- Алоооу? Професор Вучкоов е!
Я, пак!!!
- КВО??? - облещи се срещу стената насреща и тя.
Егати гаврата!
- Извинете. Станала е грешка. Този номер са ми дали за свързване с агенцията на детектив Хоумс. - надяваше да оправи бързо недоразумението, да затвори и този път да набере правилния номер. Само дето в това кралство никога не става това, което си мислиш че ще стане.
- Даааа, тяяяя ееее!
Изненада!!!
- Ъм...такова...професоре, вие какво правите там? - трябваше да знае отговора Мани. Рядко се случваше да попадне в един ден на трима идиоти, беше добре поне да се осведоми как е станало.
- Ами таааака и тааака само се мееестя от тееелевииизия на тееелевииизия и реших да се заааакотвя! (Истината бе, че той така и така нямаше друг избор, защото д-р Уотсън в пристъп на дива ярост, че учленява по този отвратително дразнещ начин думите го беше заковал за стола, докато професора философстваше и така и не бе разбрал за какво иде реч) Сееега рааааботя за Хоооумс. - обясни професора, изкарвайки цялото това недоразумение със стола за негова гениална идея да започне работата при детектив, който би трябвало да е мъртъв от една камара време и още повече да не съществува, но има ли въобеще изумени, че все пак той е тук?
- Вие разследвате??? - подозрително попита Мани, докато придържаше долната си паднала от изненада челюст със свободната си ръка.
- Каааквото доооойде, моето момииииче! - провлачи отново Вучков. - Етоооо вчееера наприиимер се ооотбиии една 89 годишнааа моооя фееенка и тя имаааше сееериооозен проооблем с тръъъбите, кооойто смятаааше, че ааааз мооога да опрааавя...Тоооогааавааа....
- Може ли да ме свържете с някой друг? - прекъсна го нашето момиче, преди той съвсем да е отнесъл плувката в други води, в които никой уважаваш себе си идиот не би припарил независимо колко голям идиот е всъщност.
- Самоооо аааз съъъъм тууук. - почти измуча професора. (Че как няма да е тук, нали е закован за стола!)
- Оф, добре... - като видя, че няма на къде Мани реши да сподели на професора за проблема си. - Значи искам да намеря един човек...
- Всиииички тооова искамеее. - прекъсна я Вучков, разсъждавайки върху това, което той иска, а то точно в този момент беше кирка или нещо друго, което щеше да му помогне да се отлепи от стола, но все пак не го сподели с човека, от другата странна на телефонната слушалка - щеше да изглежда като стар глупак, какъвто всъщност си беше.
- Ъм, може ли да не ме прекъсвате всеки път, професоре? - опита да звучи учтиво тя, но с всяко следващо прекъсване това ставаше все по-непостижимо.
- Даааа, аз съм профеееесор.
Гъррррр! - почваше да се изнервя Мани.
- Даааа, знам. - Тя реши да говори бързо, за да не позволи на тоя кютук да я прекъсне отново. - Значи, търся-един-човек-който-ми-спаси-живота-от-едно-грамадно-туловище-в-местната-кръчма-Бахти Тръпката-което-искаше-да-ме-направи-майка-на-чаветата-му...
- Оооо, срещналаааа си Буубчооо. - веднага заключи Вучков, все пак успял да я прекъсне след геройските усилия на нашата героиня да не му позволи. Оказваше че всеки освен Мани в това кралство знаеше кой е Бубчо. Травматизиращо, но факт.
- Така, сега ме чуйте. - почти ръмжеше тя. - Тоя вашият "Бубчо" ме нападна...
- Аааа, в нееегооов стиииил е...
- Някой ме спаси от него... - игнорира последното му изказване Мани. - Искам да намеря този човек. - изстреля много бързо тя.
- Чееее тооова е лесноооо. - провлачи Вучков.
- О, да не би да твърдите, че знаете кой е? - изуми се Мани. Имаше ли лъч надежда или всичко беше от фаровете на идващия влак???
- Да...
- Ами кажете...
Последва дълбокомислена пауза, през която на Маниачката и се наложи да слуша как професора подсмърча, бърка си в носа, опитва за пореден път да се откопчи от хватката на стола (Какви пирони е използвал тоя Уотсън???), почесва се където не го сърби, след което спокойно все едно не бяха минали 15 минути в мълчание рече напълно убеден в правотата на отговора си:
- Госпоооод! - като чу това Мани едва не се свлече на земята от изумление, отчаяние и малък пристъп на истерия; не предполагаше, че тоя може да е чак толкова прост - Тооой имаааа тааая силаааа ииии...
- Да, да...Наясно съм...Ама тоя път мисля, че някой му помогна и аз всъщност искам да намеря тоя човек...
- Нееее....Тоооваааа, моооето мооомичеее е висооокооо интелектуалнааа диискуууусия зааапооочнааала преееди дооори тиии да сееее родиииш и...
Цък!
Нервите на Мани не издържаха и тя затвори телефона на ръба на нервната криза. Беше се свлякла на колена на мръсния под във вътрешното помещение на единствената кръчма в това кралство `Бахти Тръпката. Това просто не се случваше. Мани просто не можеше да го повярва. Бе разговаряла около 30 минути с някакъв кретен - та, тя дори със себе си не си позволяваше да говори толкова - ама ей на...
- Ехо... - чу се някакъв притеснен глас от мрака. - Има ли някой там? - звучеше някак приятен с нотки чаровност.
- Ъмм...да, може да се каже. - измънка под носа си кисело Мани.
- Пиянде, наркоман или проститутка??? - пак се обади гласа, като този път стана ясно, че е мъжки и при това доста нагъл.
- Нормален човек! - подразни се Маниачката и стана гневно от земята, тупайки прахта от дънките си припряно. Има ли нужда да споменавам, че Роб за пореден път се промъкна като лисугер и обра прахта с доволна усмивка, която не бе виждала четка и паста за зъби от...2 дена...Да, знам...шокиращо. Но, спокойно Роб не ги употреби върху себе си - просто стоя и си ги гледа у дома, разбирайте канавката, която обитаваше. Бе му писнало хората все да му викат - Абе, ти не си ли виждал четка и паста за зъби? Сега той можеше да им каже - Да, виждал съм. Същото правеше и с един разяден от токсични отпадъци гребен, който си бе намерил на бунището - седеше и го зяпаше. Понякога му се струваше, че той му говори (като например - Използвай ме???), че го гледа (Токсичните отпадъци са си казали думата.) и накрая се превърна в най-добрия му приятел. Том Стъридж беше в откровен потрес, когато разбра че е бил заменен от прояден от киселина гребен, който на всичкото отгоре Роб не използва за друго нещо освен да го зяпа, но от своя страна пък фенките на Том останаха доволни.
- Нормален човек съм си. - повтори отново Мани, за да даде ясно да се разбере, че тя наистина е такъв. Е, може би не чак толкова нормален колкото и се искаше, но все пак си беше човек, нали така?
- Да бе, всички така викат в началото. - изсумтя наглият глас. Това беше капката, която катурна каруцата и камъчето, което препълни чашата.
- Ей, гнидо недавна, за къв се мислиш ти, че ще ми викаш проститутка??? Аз да не съм майка ти? Да не съм баща ти-пиянде...Или гаджето ти-наркоманка??? Не ме познаваш, ясно!!!
- Първо - започна спокойно нахалникът. - Майка ми...наистина е проститутка, ама ти като гледам нямаш тялото да бъдеш нея и едва ли някой ще те купи...
- Ха! Тука грешиш... - искаше само и само да му натрие носа, затова каза първото нещо, което и дойде на ум. - Бубчо ще ме купи!
- Не, той ще те отвлече...В негов стил е.
Всички ли знаят какъв е стила на Бубчо?
- Човекът, който ме спаси тогава...той би ме купил. - реши да изсмуче от пръстите си някого, който би я купил ако случайно започне кариера на магистралата.
- Да бе...Ако искаше да те купи щеше да остане тук и след като те спаси, а не да бяга и да се крие като страхливец, нали така? - при тези думи Мани се намръщи, но нищо не каза. Така де, какво ли можеш да кажеш при подобно контриране?
- Та, да продължа...Баща ми...наистина е пиянде, ама ти не ставаш за такова, щото носа ти е голям и ще ти пречи да пиеш от чашата.
- Хей! - възропта Мани държейки се за носа. В интерес на истината - носа и не беше голям, но този кретен изглежда си търсеше някой с когото да се гъбарка. Така беше с всички в това кралство.
- И за десерт...наркоманка. Ми не си...Приятелката ми е пристрастена към валидол, валериан и отрова за плъхове и да ти кажа е много по-готина от теб. (Сигурно е заради отровата!)
- Ако искаш да знаеш и аз съм пристрастена! - изсумтя важно Мани. - Сладко, оцет и дианксит. Ха! - изрепчи му се тя.
- Ма, пак не си готина. - обади се наглият.
- А ти си тъпанар. - изръмжа към мрака, в който още стоеше непознатият.
- Ууу, ти пък си много умна. - иронично рече гласът.
- Еми по-умна съм от...Роб! - сети се за първият човек, който и дойде на ум, пък и той все още и лазеше в краката, обирайки прах, беше някак логично да каже него...
- Всички са по-умни от Роб! (Роб не се възпротиви по този въпрос!)
- Добре! Я да видим. Като си толкова умен и готин излез да те видим де...Какво седиш само в мрака. Да не си Квазимодо ? Толкова ли си спънат и смотан, че не можеш да се покажеш...
Като отговор на думите и от мрака гръмна звънък заразителен смях, който за малко да я накара и тя да започне да се хили в синхрон с него, но се удържа на време. В следващия миг от тъмнината към светлата част на помещението пристъпи един крак, обут в пътък с черни кантове...
- О, имаш крак. Поздравления! - не спря да се заяжда Мани, продължавайки да се хили на ум само като се сетеше за смеха от преди малко.
...след крака пристъпи още един, също обут пътък с черни кантове....
- А, те били два. Днес да не е щастливия ти ден??? И кво...имаш си пътъци?
....след това постепенно се разкри талията на мъжа, който бе обут, Мани нямаше как да не отбележи с доста тесни гащи - не стига, че беше слаб, ами и с впити по него гащи; тука имаше нещо гнило! - и тия пътъци...почти и биеше на някакво шибано емо (нищо против емотата, даже Мани преди време опита да бъде такова, само че все си режеше вените с тъп нож и номера не мина), когато излезе съвсем на яве и потвърди тоя факт. Косата му беше с дълъг бретон, сресан на една страна, който му влизаше в очите и някак налудничаво напомни на Мани за нейния бивш възлюбен принц Декър. Очите му бяха прогарящо сини - от тия дето искаш да извадиш и да ги стискаш в ръцете си като топчета за пинг-понг. Трябваше да му се признае - беше готин откъдето и да го погледнеш.
WTF? Защо не знам за тоя тип??? (попита момичето, което не знаеше за Бубчо! Пич, всички знаят за Бубчо!)
И точно нашето момиче щеше да му се ухили по онзи така типичен за нея начин, с който сломяваше (буквално! някой получиха инфаркт!) мъжете и непознатият тип взе че проговори отново, разбивайки всичко на пух и прах.
- Е, кво? Видя ме, да ти приличам на Квазимодо?
- Ъм...ъъъ...само малко "модо". - смънка засрамено тя. И точно мислеше да му се извини за всичко, когато откъм вътрешността на клуба се появи някакво кощрамбесто тъпоподобно с дълга проскубана черна коса, свита от някой нелегален пес и перфектна усмивка тип "Спах с целия град, как може да не съм щастлива?". Мани веднага предложи коя трябва да е тая - Ванеса ХакниМе. Уличниците се познаваха от далече!
- Аааау, муцкЪ тРъсих тЪ нЪ всЕкЪде!!! - извади някаква нечленоразделна реч новодошлата.
- Хей, скъпа... - усмихна се мистериозния тип, за който Мани вече много бързо бе направила връзката и подозираше кой е той всъщност. Само му липсваха пайетките и другите дреболийки, които го правеха най-яката денс-дива в клуба - Закари!
- Значи тая е наркоманката. - подсмихна се подло Маниачката, скръствайки важно ръце.
- Аха...По-готина е от теб, нали??? - върна и го тъпкано Зак. Мани пак се вкисна и почна да се мръщи. - Да тръгваме, скъпа, не е нужно да разговаряме с тази особа. - отправи и снизходителен поглед. - Тя може и сама да си говори така като я гледам... - Мани го дари с физиономия тип "Да пък, мога...Завиждаш ли?"
- Окей, бебс. ДЪ тРъгаме! - изъра се ХакниМе, при което 1/8 от мозъчните и клетки бяха унищожени безвъзвратно. Не че на нея и бяха останали много де. - АмЪ ти що и кааш на таа за личниЪ ми живот бе. - възнегодува тя, докато двамата се измъкваха през аварийния изход.
- Ми виж я каква е изпаднала. Ако аз не говорех с нея, нямаше кой. - самодоволно рече Зак, при което на Мани и се прищя да мацне страхотното му лице с нещо масивно - тухла примерно.
Надяваше се никога повече да не го види...само дето нещо дълбоко в нея и нашепваше - Тая няма да я бъде, кучко!
/следва продължение/

П.П. Написаното няма за цел да обиди хората, споменати в него (окей, може би само Роб). Те са включени само, за да може да се доразвие действието на съответната простотия и дори да се появят още някой път в тази безумица отново няма да е с идеята да бътат оскърбени или нещо от сорта. Всички знаем, че това не е истина, а ако беше, щяхме да се молим да не е.
Снимка: интернет (текста си е мой! (че на кой друг?))
П.П.2 Тоя послепис е само за "посветените" в тази откачена история. Хора, надявам се да ви хареса, колкото и малко да сте. Отново - и това не е достатъчно смешно като предишното, но има поттекстов поучителен характер: Не спете с чорапите! Хаха. Шегичка.
Приятно четене. =)

6 коментара:

Анонимен каза...

Приятно ме изненада с образът на професор Вучков. По мое мнение не трябва да развиваш на Ванеса образът - и без това е дразнеща достатъчно. Опитвам се да кажа да не я "вкарваш" повече. Извини ме за критиката, но не се стърпях. Иначе е хубаво, но бледнее на фона на останалите. Петя

divata_airis каза...

Гледай сега...Според мен образа на ХакниМе е желателно да се появи поне още еднаж-дваж, за да стане ясно колко по-добра е Мани от нея, пък и Закари трябва да се усети и да я зареже все някак.
Казах аз, че ще бледнее.=)

Анонимен каза...

Ако това е планът ти за глуповатата девойка го осъществи задължително! Мен не ме слушай. Не харесвам Ванеса и за това исках да я разкараш от разказа си. И може би не бледнее, а аз очаквах нещо друго и съответно се размрънках. На втори прочит намерих доста неща, които съм изтървала очевидно, защото съм свръх разсеяна. Моля те, спри да се подценяваш. Петя

divata_airis каза...

Оф, бе бегай и мене многе ме нерви. Не само заради Зак, ама просто ме нерви.
Според мен не си права - бледнее си. И какво да не се подценявам...Хаха. Аз съм си свикнала, така че не е голяма философия. По начало - мисля, че вече съм казвала - аз не харесвам нещата, които пиша. Продължавам да го правя, защото другите ги харесват.

Анонимен каза...

OOx,приятно разказче,обобщавам за 3те ччасти,просто аз не знам какво да кажа,всъщност май трябва да дрънкам по 3тата част,та почвам:
Ми Зак си е Зак,но жалко за пайетите,къде са?Липсваха ми,не мога иначе да си довърша образа без тях.Ванеса,ми аз я харесвах едно време,ама после стана някаква уличница,така,че да си я представя и като наркоманка не ми е трудно... :д.А Професора...мани,направо най-малко па него очаквах,но трябва да възнаградиш Мани за търпението-все пак тя май е единствения човек издържал 30 минути.Така,знаеш,че и дотук ще стигна-Роб!Този индивид направо така го обичаш,че от любов и го мразиш...:д Не знам как ги измисляш тия абзацчета с него,но са доооста добри.Да не кажа уникални,направо уби коня с тирбушон :д И сега идва последната част:мрънкането,ми какво д акажа знаеше,че ще се стиген дотук,така или иначе...Няма да е лошо да напишеш 4та част,защото поредните други ми сгряха душата...нещо,от което се нуждаех от доста време,та би ибло желателно малко млатене от страна на Ванеса и Мани...екшън!Това е от мене :),ще съм признателна,още веднъж,да ти се набие в очите,на продължение...Габи :)

divata_airis каза...

Е, Габи какво да се прави. Роб ми е такава слабост, че яко трябваше да нарека слабото ми място на него със сигурност щях да остовя враговете ми да ме наритват в нея само, за да го гледам как страда. Тогава го обичам най-много. Съдба!
Ще се постарая да има още от Мани. Ти и Петя държите фронта и си искате, а аз обичам да радвам, дори да не е с много добри неща...

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik