понеделник, 22 юни 2009 г.

Маниачката 2: втора част





Маниачката 2: втора част
/Първа част/
/...след продължението.../




Мани премигна срещу ужаса, който стоеше на среща и. Не беше нито баща и, нито бащата на сервитьорката Орнела...беше по-лошо... huh.gif Идея си нямаше кой е!
Мъжът, поне се надяваше да е мъж, след като бе космат колкото Чубака и братовчеда То взети заедно би било малко грубо да е жена...Та, мъжът я гледаше нагло с малките си очички. Беше почти два пъти по-висок от нея, три пъти по широк и поне 10 пъти по-пиян. Така де...тя милата така и не си довърши въображаемо-алкохолната кола. ОТНОВО - какъв резил!
- Ъм...ъъъъ...оооо....ъъъъъ....Аз...такова...не те познавам! - едва успя да изрече тя.
- Ша са запознаем ма, како! - избоботи нещото.
Тоя е мангал! ph34r.gif Аз не съм му кака! unsure.gif И тоя е мангал! cool.gif
- Аз...сбърках стаята. - и точно мислеше да излезе от вратата, номера не мина. Тази врата не беше като обичайните, с които тя имаше някакви неизяснени отношения, но и тя като че ли имаше да и връща за нещо стародавно, подобно оставилите дървени кучки. Мани хвана дръжката в ръка, но в момента в който реши да я дръпне към себе си, взе че отвори вратата в лицето си и отново се самоповали на земята, обвинявайки за всичко проклетата врата (както винаги).
В това време прекият братовчед на Гуги Барабата по майчина линия от към чичото се надвеси предизвикателно над нея, при което пред нашата сладурана се откри прекрасна гледка към петната пот по дрехите на този мазен индивид и тя трябваше да затвори очи, за да не уповръща себе си от отвращение. За секунда дори и се стори, че загуби съзнание. Следващото, което достигна до нея беше това, че някой я хваща със здравата си лапа, вдига я от земята и я понася на някъде...По едно време пред очите и пробяга надписа "Авариен изход", което въобще не и хареса. Нещата започнаха на бързо да идват по местата си.
- Пусни ме! Пусни ме. - започна да рита във въздуха Мани. Но нали се сещате къде е проблема в това да викаш "Пусни ме!", когато те държат във въздуха? Ами, че наистина могат да те пуснат...
Точно това и направи нашият космат приятел (Роб, стой долу, не става дума за теб!) - пусна Мани, при което тя тупна звучно на земята.
- Мамка му! - възнегодува тя, потривайки единият си крак, който изглежда се бе навехнал при падането.
- Кво ма! Нъл тЪ пуснах! - обади се туловището от горе. Мани само отправи ококорените си като на уплашено кученце очи към него и си рече на ум - Бахти, как се забърках баш в тая гадост?
- Ъм...г-н...Косме...
- Кво? - оня изрева отгоре. - Не сЪ ка`ам така МА! - ревна чудовищно.
- А би трябвало. - промърмори под носа си нашата приятелка.
- Кво речИ???
- Викам...как се казвате г-н... - тя спря за малко, питайки се защо продължава да му говори на Вие, сетне отново прошепна на себе си - ...Голямо Туловище.
- Викай ми Бубката!
- Моля? - озори се тя, само като си представи него и това име в една комбинация. Аха...ясно защо е гръмнал Чернобил. Нещо подобно трябва да се се случило.
- Казах, че се казвам...Бубчо. - Мани се насили да се усмихне, но единственото, което успя да направи бе да разточи някаква не особено убедителна усмивка върху лицето си. За щастие нашият космат приятел (За пореден път, РОБ, стой си на земята, не става дума...поне този път...за теб!) беше подобаващо тъп и не можа да схване какво всъщност значи тази усмивка. - Аре, ставай...- надигна я той за яката...Ще те водя у нас!
- Ама...- тя опита да се откопчи от него, но кого заблуждаваше все едно бе в хватката на Годзила (кой дяволите да го вземат би успял да се измъкне от нея...при това жив blink.gif) - Господине... - тя продължи да се бори абсолютно напразно, но поне съумя да му зададе основния си въпрос: - Защо ще ме водите у вас...С какво право? - тя усети как онзи продължава да я тегли към аварийния изход, а там естествено нямаше жив човек и нямаше начин, когато се развика някой да я отрази, пък камо ли спаси.
Е, ся я втасах!
- Е, как за кво те водя...Аз те купих!
- МОЛЯ? - изстена в опита си да откъсне пръстите му от яката си...
Тоя ше ме обеси на собствената ми яка. Бахти, ще умра обесена от мазен космат мангал, дето разправя, че ме е купил. И тва ако не е ДРАМЕЙШЪН!
- Нъл ти платих сметката ма! Начи си моя! Тва е положението, како! - започна да се хили хрипливо все едно бе изял една шепа хлебарки, които сега отчаяно се бореха да изпълзят от устата му.
- Не, не, не...- тя се мяташе като на пружина на ръката му. - Не си ме купил. Бъркаш. ПОМОЩ! - започна съвсем да се паникьосва Мани, когато достигнаха последните няколко стъпки към изхода, от които връщане назад нямаше и нашата сладурана щеше да е загубена завинаги. (както и тази пародия!)
- А, стига ривааа ма. Чеки да видиш 25 ми чавета у назе, дето ще донуркаш от тук насетне.
Тя го изгледа все едно туко що и беше казал, че Роб и е кръвен роднина и допълни:
- ПОМОЩ!!! ПОМООООЩ!
- А, стига ма...Бахти ревливото племе сте...
- Не искам да съм ти жена...космато говедо...Пусни ме! Помощ! Не ща да ти гледам и децата! Аре бе...някой да ме чуе. Помощ. - тя вече се тресеше неудържимо на ръката на косматкото. (Роб, копеле, ще те убия ако се надигнеш само още веднъж от любимото си място - покритата с мръсотия земя! Внимавай, ще ти взема всичките хлебарки! Не, не блъфирам! Само не ми плачи...Оф...Млъкни бе...Роб???....Мамка му!)
- Няма не...
Мата Космата така и не можа да довърши, защото с един ритник беше повалена на земята от някой в тъмното. Мани се строполи на дупето си върху студения под.
- Ауч! - изстена тя, разтърквайки го прилежно.
- Пробвай с кръгови движения. - обади се един твърд, безкомпромисен глас с нотки чаровност. Май и беше смътно познат.
Интересен съвет!
Тя реши да го послуша.
В това време главното действащо лице от филма "Чудовищно" се надигна от земята и измуча ултразвуково, при което уби всички делфини в обсег от 5000 мили, рани смъртоносно 150 прилепа и накара един пейсмейкър да спре безвъзвратно.
- Наведи се! - изкрещя чаровния глас, при което Мани почти механично му се подчини. Точно в този момент голямата лапа на Коматко мина на сантиметър от главата и.
Следващото, което се случи остана пълна загадка за нея, понеже когато Годзила замахна счупи единствената лампа в коридора към Аварийния изход и сега около тях имаше само мрак. Нищо не се виждаше. Но шумовете бяха достатъчно красноречиви.
Прас...Тряс...Буууфш...
- Аааау! - от време на време.
Мани започна усилено да пълзи към най-близкия ъгъл, с надежда някой от двамата побойници да не я ливоса преждевременно. За щастие без да иска бе улучила точно посоката на изхода и веднага щом някаква светлина достигна до нея, тя се изправи на крака (напълно забравила, че едият е навехнат) и хукна към вътрешността на клуба да извика помощ.
- Помощ, помощ! - вледя изведнъж, крещейки тя.
Всички я изгледаха като нещо неприятно, решило да им развали големия кеф да зяпат как Азис и Катето Евро си чешат крастата по сцената.
- Нападнаха ме! - опита да ги извади от пълната апатия, в която бяха изпаднали. Само гамените, които висяха над чаши безалкохолна изветряла бира я отразиха за секунда, колкото да се убедят, че е напълно безинтересна и пак се върнаха към продължителното кухо съзерцаване на бирата си.
- Хора???
Никаква реакция! Май не зададох въпроса както трябва!
- Копелета???
Отново нищо.
- Не ме ли чувате???
- Аз те чувам, момиче... - подръпна я за ръкава един старец със слухов апарат до нея. Оказа се Гандалф от "Властелина на пръстените".
- Бързо измагьосай нещо! - хвана го за раменете и започна да го тресе като обезумяла Мани.
- Готово! - усмихна се доволно той.
- Какво, къде? - заозърта се нашето момиче.
- Туко що напълни памперса! - пак се ухили той.
- Идиот! Говорех за нещо истинско.
- Че то е...Органично е и естествено...
- Оф... - тя побягна между масите. - Стига бе, хора! Двама души се бият в коридора на аварийния изход!!!
- Бой? - изведнъж подскочи някой от масата, напълно забравил за Азис и Катето.
- Бой? - обади се и друг.
- Аре да гледаме боя... - всички хукнаха към аварийния изход като едва не събориха нашата Мани.
- Къде е тоя бой? - имаше и не разбрали.
- Някой каза при аварийния... - както и такива, които услужливо им помагаха.
- Дано някой да счупи зъбите на другия....Обичам сувенири. - и естествено не липсваха откачалки.
- Егати идиотите! - издразни се Мани и хукна след тях да види какво се случва. Дали Годзила или нейния спасител е победил.
- Бахти, нищо не виждам... - чу се недоволно в мрака.
- Купи си очила, млади момко. - посъветва в мрака Гандалф Стария, търсейки усърдно своите във вътрешния джоб на мантията си. Мамка му! Фродо пак му ги беше свил. (И Фродо беше от циганския катун на Уинона, както и Бубчо, ако още не сте се усетили! Въобще всичко дето краде в това кралство е от катуна на Уини, както и викаха нейните хора.)
- Нося прожектор. - чу се отнякъде неприятния глас на сервитьорката Орнела.
- Искаш да кажеш фенер. - поправи я Мани.
- Искам да кажа много неща. - тъпо допълни Орнела, сетне бутна нагоре копчето на фенера и коридора се озари от сноп светлина.
ШОК!!!
Беше празен. В него нямаше жив човек, освен тук присъстващите дошли за бой и сега тръгващи си недоволни, пък и без това Гандалф се бе размерисал вече. В мрака останаха само Мани и сервитьорката Орнела, която беше толкова тъпа, че дори не можа да зацепи какво се случи туко-що.
- Търсехме ли нещо?
- Да...мозъка ти! - избръмча кисело Мани, продължавайки да се взира в пода с надежда да открие нещо, неизвестно дори на нея какво.
- О...баща ми каза, че това е обречена кауза. - заподскача доволно тя.
- Туко-що ме нападнаха. - реши да сподели нашето момиче. - И някой ме спаси...Но не видях кой...Не видях кой ме спаси, Осила...
- Орнела. - поправи тъпоглавката.
- Все едно.
- Сега как ще го намеря? - попита по-скоро себе си отколкото нея Мани. - Искам да му се отблагодаря. Ако не беше той сега щях да гледам 25 чавета в циганския квартал.
- О, Бубчо ли те е нападнал? - ухили се в мрака сервитьорката, при което на Мани така и се прииска да и размаже физиономията с нещо и точно щеше да изнамери подобно от сумрачния под, когато онази допълни. - Виж, аз имам работа...А ти ако искаш да намериш своя спасител...обърни се към Уотсън.
- Искаш да кажеш Хоумс.
- Искам да кажа много неща... - отново се отнесе тъпоглавката, сетне сви рамене и забърза към вътрешността на бара да си довърши поръчките, които сто процента щеше да обърка тамън 10 пъти.
Мани въздъхна тежко, без да беше усетила бе започнала отново да разстрива натъртеното си дупе...с кръгови движения, както и бе препоръчал спасителя и. Тя трябваше да го намери. Наистина трябваше.
Отново въздъхна, сетне извади телефона си и набра номера на Хоумс...

/следва продължение/

П.П. Това не е толкова забавно като предишното, но е основа за следващото, да се надяваме. =)

6 коментара:

Izabelle каза...

Великоооооо (общ комент за двата поста)! Не, сериозно, кефиш на макс! Мани е супер образ, а случващото се около нея... Ами, целият квартал опищях, докато се смеех (не ме питай как се смея xD ) Ах, чакам просто да се появи отново Закария. На бас, че той я е спасил. Не, в момента се хиля идиотски и си мисля колко се възхищавам на таланта ти. Лина рууууулз ^^

ПП Беше безсмислен комент, но толкова мога в момента, направо ме удари в мозъчната кора поста. А утре имам изпит xD

divata_airis каза...

Абе баш велико! Според мен му куца нещо на това второто, но както и да е.

Коя част ти хареса???

Nass каза...

Н Е В Е Р О Я Т Н О ! ! ! Искам още :) От дъло време не бях чела твои истории и сега като пак почнах осъзнах колко много ми липсват! Лофкам те! :)

divata_airis каза...

Нас е жива. Да живее Нас!!!
Леле, човек колко ми липсваха твоите коментари!

Радвам се, че ти харесва, въпреки да смяташ Зак за гей и тем подобни. Тя братовчедка ми го смята за такъв, та ти ли няма. Така де...доста хора го смятат за такъв. Аз продължавам твърдо, вироглаво и тем подобни да устоявам че не е...

Аз и никой друг каза...

Всъщност това продължение ми хареса даже малко повече от първа част. Сякаш има повече развитие и повече герои. Не знам може проблемът да е в моята глава... НО!!! Невероятно си го написала. Наистина си страхотна!

divata_airis каза...

Е, щом ти харесва. Аз обикновено както съм казвала не харесвам това, което пиша. Пък и следното нещо няма за цел да достига някакви висоти. Единственото му значение е да забавлява. И като гледам го е постигнало.

Винаги се доверявам на хората, които четат моите неща. Щом на тях им харесва, аз съм доволна.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik