четвъртък, 18 юни 2009 г.

Маниачката 2: първа част


Маниачката се завърна!

Такам...Funny time! Не се стърпях просто. Написах го преди две вечери и викам чакай да позабавлявам народа с малко лудост и извращения. (В смисъл, че не сте длъжни да го четете!) Много лесно може да се сетите този път, кого ще включва. Сори, ама ми е в кръвта и естествено е по-силно от мен (не знам колко още ще издържи това оправдание), така че не опрестрелвайте потърпевшия. (който бтв скоро няма да дойде на себе си!)
Основно:
1. Това е пародийно стори, което написах за кеф, така че не целя да обидя някого с него
2. Всяка прилика с действителни лица...въобще не е случайна.
3. Ако смятате, че съм се отнесла несправедливо към някой от героите и имате сериозни възражения и все пак не сте техен КРЪВЕН роднина - ЗАПАЗЕТЕ ГИ ЗА СЕБЕ СИ!



Накратко:Помните ли как преди време имаше в едно далечно царство една маниачка влюбена в един принц на име Декър (ако не следвайте тази връзка) ? Е, нека разберем какво стана: първо Маниачката, за кратко Мани и от време на време Айрис има нова фикс идея aka мания (нали е маниачка все пак), а що се отнася до принца той хвана сифилис, херпес, та дори простатата му се увеличи от принцеса "разгонена съм та две не виждам" Клеър "Хейдън Пенетиър" Бенет" и нашият герой отиде да се лекува в частна клиника извън описаното преди време кралство. Там установиха, че посочените по-горе болести са най-малкия му проблем. Откриха още около стотина непознати на медицината венерически заболявания и го сложиха под карантина в най-отдалечения край на клиниката. Естествено принцеса Клеър отрече да има нещо общо с това, защото по нейните думи тя била все още "девствена" - при което някой от тълпата се провикна с въпроса: Къде по-точно? Да, цялото кралство се пита същото!
И докато Мани се отърва от една връзка, която нямаше бъдеще намери сили да започне друга - отново без бъдеще (да не забравяме за кого говорим все пак). Та, тя откри своята нова мания в лицето на местния мега-мулти-хипер пластичен певец и еротичен танцьор (гей, гей, гей!) Закари Ефрън. Според слуховете...споменатият в предишното изречение господин се бил провалил тотално като ГЕЙ - Гъгренясала Ектоплазмена Йона (Че кой, мамка му, не се провалил на това???) и ето защо е предпочел да работи като певачка...извинете певец.
Манията на Мани се зароди съвсем случайно (но действа опустошително, както е известно на всички), когато тя съкрушена от своя болен с милиарди новооткрити венерически болести любим отиде да се напие от мъка с Кола в местната кръчма - "`Бахти Тръпката". (Не че в кралството имаше друга)
Историята:
Айрис забърза с бойна стъпка към откритата преди 100 милиарда години кръчма "`Бахти тръпката" (първоначално е била публичен дом). Точно бе разбрала, че принц Декър е бахти тъпото копеле и бе започнала да се моли на ум някоя от 100 новооткрити венерически болести да го покоси. Тя се спря недоволно пред двойната врата, която беше от този тип, дето когато ги бутнеш напред, те секунда по-късно те бутат назад. Мани винаги бе имала проблем с подобни врати и често бе започвала спор с тях - на ум или гласно ( с което предизвика доста неодобрителни погледи) и в крайна сметка не стигнаха до никакъв консенсус по въпроса, главно защото така и не разбраха какъв всъщност е той, пък и вратата не беше от най-разговорливите. Обикновено Айрис избягваше такива двойни коварни врати, но днес бе достатъчно депресирана, за да не и пука какво прави, къде отива или през какви катаклизми минава. Тя изблъска гневно вратата и тя естествено се върна с бясна сила право в лицето и, катурвайки я на земята.
- Ах, копеле... - възропта от земята Мани.
- Това, че ми плащат да танцувам еротично, не значи че съм копеле. Мама и тате са много възпитани хора, които все още съжаляват, че съществувам. - чу нейде зад нея някакъв чаровно засегнат глас.
WTF? Вратата най-накрая ми отговори!
- Танцуваш еротично! Моля? В лицето ми ли? Но...добре че говориш...Най-накрая ще изясним нашия спор като човек...и врата. - започна да набира инерция все още лежейки на пода тя.
- Врата? Дърво ме бяха наричали, но не и врата. - отново се обади гласа над нея.
Бахти, наглата кучка е тая врата!
- Ол, я слушай, аз нямам цял ден с тебе да се разправям. Престани да ме удряш и повече няма да се занимаваме един с друг.
- Госпожице! - прозвуча гневно гласа над нея, но в него продължаваше все така да прозира огромна доза чаровност (Притеснително! Вратата има чаровен характер!?). - Първо - не съм врата, второ - не съм ви удрял и трето - смятам, че трябва да бъдете хоспитализирана.
Егати! Тая врата ква е умна. Няма да и се дам!
- Опитаха ама номера не мина. - продължи да се въргаля на мръсния под Мани.
- О, не мога да се разправям повече с вас. Имам шоу да правя, че като нищо утре може да ми отрежат заплатата, че съм пропуснал. - чу се някакво потропване и сетне гласът повече не прозвуча над нея.
Чак тогава Мани си даде сметка, че досега над нея е стоял човек, а не е разговаряла за пореден път с вратата. Тя се изправи изведнъж на крака, по изтръска пепелта от себе си - странно защо някакъв тип с ръждива коса, пиянски вид и много много сплескана прическа започва ентусиазирано да я прибира в шепи те си с думите - За из път! - Болни в тва царство колкото щеш.
Маниачката игнорира този индивид и отново изблъска вратата с тази разлика, че този път шмугна в кръчмата точно преди дървеното нещо отново да я ливоса.
Обстановката вътре беше подобаваща - Кондьо, Лия и Камелия си скубеха веждите в единия край, в другия Шер, Лили Иванова и Ала Пугачова си брояха пластичните операции. Пълна идилия. Осветлението беше слабо и позволяваше да си въобразяваш, че всички в кръчмата са много готини и нямат никви дефекти, щото нали на тъмно всички котки са сиви. (Кой е прекалил със "Секса и града" ?) Маничакта мина през няколко маси, на които вече дремеха отегчено над чаша безалкохолна изветряла бира няколко гамени, които нямаха друга работа освен да стоят по барове и да дремят над чаша безалкохолна изветряла бира. Весели хора - затова повечето от тях свършваха с прерязани вени, понеже живота им бе мега безгрижен и нямаха никакви проблеми, освен как да надигнат чашата от масата, за да отпият от нея. За тях друг път.
Мани се настани на стола до някаква маса, която изглеждаше повече от съмнителна - беше чиста! Намираше се почти на първия ред, така че щеше да гледа представлението от близо. Не че беше дошла тук точно за представлението - дори си нямаше идея за какво става дума. Просто тук продаваха от най-добрата въображаемо-алкохолна Кола в кралството, а тя имаше отчаяна нужда от нея.
Сервитьорката...Орнела се приближи с непохватна балетна стъпка към нашето момиче, спъна се в крака на стола, падна, изтупа се от праха, при което съмнителния тип, който по-късно всички разбраха се казвал Роб отново я обра от нея, сетне девойчето се усмихна, разкривайки три златни зъба и рече:
- Случва ми се непрестанно.
Маниачката извъртя отегчено очи и рече.
- 7 бутилки въображаемо-алкохолна Кола!
- О, да не би да празнуваме нещо?
- О, да не би да мислим с малкото останал ни мозък?
- А? - замига Орнела тъпо (не, че момичето можеше по друг начин де)
- Моя грешка. Сега ми донеси Колите! - заповяда кисело маниачката. Беше си ги нарекла за седемте месеца, през които бе отдавала мислите, чувствата си и нервната система на това леке принцът.
Орнела и се усмихна с трите си златни зъба и забърза към бара. Мани се запита дали тая пачавра няма да и сбърка поръчката, но сетне си каза, че ако го направи именно тя ще стане причината сервитьорката да има вече четири златни зъба, не три. Беше достатъчно ядосана да я "разкраси" с бокса в чатната си. Тя се огледа около се бе си.
Къде ми е чантата?
Мамка му!
Уинона пак ми я е свила! Бахти крадливото племе са в тва кралство! (Уинона е предводителката на най-големия цигански катун в областта, крадат де що видят)
Изнервена от новооткритата загуба тя започна да потропва с крак в очакване на Колата. В този момент сцената пред нея светна изведнъж и там се появи не кой да е друг, а Закари - еротичната танцьорка с дългогодишен стаж в балет Максимус. (Я, пак!) Той беше облечен с ярко червена ризка с В-образно деколте, обкичена с пайетки, на които че четеше особено ясно надписа Whore, обут бе с трико което очертаваше и това, което не би трябвало да очертава, прическа тип - "Елвис е мъртъв, да се гаврим с трупа му!" и усмивка за пет стотинки от старите.
Мани го погледна невярващо.
- Кво е тва? - премрежи поглед насреща тя.
- О, това е нашата еротична танцьорка - Закария... - отговори на въпроса, въпреки да не бе отправен директно към нея сервитьорката Орнела, която се бе върнала с поръчката туко-що. Сетне усети, че е направила някаква грешка и допълни бързичко.. - искам да кажа Закари. Викаме и...Му - пак се поправи тя. - Зак. Много е готина...Готин! Готин е. Задника му вибрира дори, когато спи. - закима сигурно тъпата сервитьорка.
- И ти знаеш това защото?
- Наблюдавам го докато спи. - като нещо нормално сподели тя.
- Гадже ли си му?
- Не! Просто го наблюдавам докато спи. - сигурно рече сервитьорката Орнела загледана в започналия туко-що да денси като необуздан под звуците на Азис Закари. - Не е ли страхотен? - попита отнесено тя, докато поставяше разсеяно на масата 7-те бутилки Кола, които Мани си бе поръчала. Тъй като нашта тъпоглавка въобще не гледаше какво прави на Маниачката и се налагаше да го прави вместо нея.
- Да, сигурно. - хвана една бутилка точно преди да тупне на мръсния под (Хей, Роб какво правиш там долу? Пак ли за из път?)
- Но, не се надявай. - изведнъж върна погледа си към нея тя. Беше налудничав. - Има си приятелка. Новата ВИП-аджийка - Ванеса *два без десет* ХакниМе
- Имаме нова уличница в града, не знаех. - чу само това, което искаше да чуе Мани. Мислите и бързо се стрелнаха към спомена аз принцеса Клеър...Мразеше уличници!
- Да, уличниците винаги взимат готините мъже. Не го разбирам. Аз от години съм по улиците и единственото, което взимам са хемороиди и плюски по краката...или това добиче. - тя посочи към Роб, който се въргаляше като магаре в пепелта по пода. - Той непрестанно е там. Мисля, че живее в канавката.
Маниачката само кимна и вътрешно се примоли тая да се усети, че има и други маси за оправяне и да я остави на мира да си изпие седемте Коли, да се натряска като за световно и да се помъчи да намери обратния път към вкъщи.
Точно тогава от микрофона прозвуча познатият и глас от преди малко, едва сега тя си отвори ушите да чуе за какво иде реч:
- И сега...Тази вечер ме нарекоха "врата", без ясна идея защо, така че...Хей, човеко, който си говориш с вратите ( всички погледи се впиха в Маниачката - изглежда доста бе комуникирала с вратите напоследък), тази песен е за теб...
Мани се сви притеснено на стола, усещайки как всички погледи са впити в нея (освен този на Роб, той бе загледан замечтано в някаква буболечка, която убеждаваше да си свие ГНЕЗДО в косата му, щяло да и хареса).
Не стана ясно кога е приключила песента и въобще шоуто на Закари, тъй като Маниачката не чу почти нищо от случващото се около нея - засрамена от себе си, дори не вдигна поглед към певеца и което е по-лошо дори не докосна въображаемо-алкохолната си Кола (о.О Наистина какъв шок!)
- Ъм... - тя дръпна изведнъж за ръкава намиращата на близо сервитьорка - Орнела много ясно, която отново я дари със своите три златни зъба и рече:
- Да?
- Сметката! - надяваше се да се измъкне на бързо от кръчмата Мани.
- О, тя вече е платена. - пак се ухили тризъбо.
- Моля? От кой?
- Каза, че отива до тоалетна и ще разбереш.
- КВО? - озори се Маниачката.
- Ол! Пак бъркам, нали...Така и не завърших...
Много ти личи!
- Та, кой плати сметката?
- Каза...Да отидеш - ТИ, в тоалетната и ще разбереш. Но, не коя да е тоалетна, а ВИП (ВИП тоалетна WTF?) тоалетната зад бара.
- А, не... - веднага заклати сигурно глава Маниачката. - Кой знае къв е тоя! Сигурно е някой психопат...Или по-лошо...Баща ми! Продължава да ме преследва на всякъде, настоявайки да поддържаме топли семейни отношения.
- О, скъпа има по-лошо дори от това. - пак я дари с тризъба усмивка.
- Какво?
- Моят баща. - сви рамене сервитьорката и отнесе на някъде с табла на ръце.
Мани преглътна звучно и си рече...И сега какво? Аз няма да отида там. Всъщност дори не ми се ходи. Нямам никаква причина. И все пак нещо я накара да стане от мястото си, да се усмихне плахо на бармана, минавайки покрай него и сетне да спре пред вратата на ВИП тоалетната с дръжката и в ръка.
Е, какво толкова? Най-много да видя баща ми! Не може да е чак толкова зле...
Започна да се самоубеждава тя.
Не може, нали?
Сетне натисна едва дръжката и открехна притеснено вратата, за да се убеди, че определено може да бъде и по-зле...

(...следва продължение...)

П.П. Радвайте се засега на този образ на Зак, за напред не мисля да е толкова пародиен. Е, ако въобще седна да напиша нещо занапред.


5 коментара:

Аз и никой друг каза...

Майко мила!!! Размаза ме!

divata_airis каза...

Най-кратия и смислен коментар, който съм получавала!
(без грам ирония го пиша =)

Мерси =)

Ако искаш още най-добре да ме рънкаш, че аз квато съм ще забравя. Хаха.

Аз и никой друг каза...

О непременно! Ще скандирам "ОЩЕ" да знаеш! :)

divata_airis каза...

Идеално! Така никога няма да забравя и само, за да ми се "махнеш" от главата ще пиша още.

Пиша "махнеш", но не като лоша дума, защото в един момент може да ми писне, но това за мен си е стимул и ще ме накара да пиша. Казвам го само, за да не се почуваш виновна или нещо от сорта. При мен е по-добре да се оплаквам, че ме изтезават да пиша, но поне да пиша, отколкото нито дума и аз да си правя углушки.

Коя част ти хареса най-много?

Аз и никой друг каза...

Страшно ми хареса пародийният образ на Робърт Патисън, а ме изпълни на макс Зак. Смях се с глас. Сестра ми обяви, че съм официално за Раднево. А на частта с вратата... Нямам думи! Го гърл!

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik