Всичко е под контрол!

а.к.а. история вдъхновена от сън и прераснала в това. 

Намираш се в училище... като че ли на края на света. А може би това е края на света?! Защото каквото друго би било, ако мъртвите не бродеха наоколо като живи? 

През нощната смяна...

Хей, народе! Минава пет сутринта и може би си мислите, че отново не мога да заспя, но грешите - нощна смяна. Понеже времето напоследък (да не кажа периодично) ми е кът викам да се възползвам от намалението да се разпиша из блога и да да споделя едно-две неща с вас.
Признавам със скръстени зад гърба пръсти и стиснати палци, че напоследък нещата не са толкова натоварващи, колкото последния път, когато писах тук. Не знам дали защото за пореден път преодолях себе си и направих това, което сравнително разумен човек би направил или може би защото напоследък се опитвам да съм мила с всичко, което ходи, дори и това да е зомби идващо за мозъка ми, но може би има резултат? Няма как да знам на 100%. Времето ще покаже - само се надявам да не е затишие пред буря, така че да стискаме палци заедно.

I'm not gonna stop, I like the view from the top...

Ахой, народе! Жива съм! Не че сте се питали, но аз да си кажа. Беше напрегнат месец януари и моя милост подобаващо се бе захванала с какво ли не, което можеше не-дотам-нормален човек да се захване, но така се чувствам пълноценна, така че продължаваме напред и през новия месец.

14 дни по-късно...

За много години, народе, цели 14 дни по-късно, защото 14 дни по-късно вече не е мейнстрийм и хипстъра в мен тържествува. Но това, разбира се, е само за заблуда на противника, защото честно казано до сега просто нямах време да се отчета, но не... продължавам да не се отказвам от този блог и това е. Ще си пиша, ще си рантя и споделям, с който е имал глупостта да стигне до тук (Честно, мой човек, сори!)
Та, на въпроса, който никой не си задава - как изкарах новата година? Вечният отговор - горе-долу! Защо ли? Ами като начало станах в 5 и 30, за да има на работа, където слава Богу не звъняха толкова и успях да си прочета последната 53 книга за годината. Когато свърших работа се видях с един приятел в МОЛ-а, където получих това прекрасно гушаво нещо в дясно (кредит за снимката на хер Катеричочество - ето, дадох ти кредит, да не кажеш после, че не съм хД), защото дЪ... аз съм лисичка... това съм аз, в умален, флъфен и подозрително затлъстял вариант... само ми ги няма 9-те опашки. Аха, не може просто да си литсичка, трябва да си деветоопашата, за да се зовеш корейска и да ти викат "гумихо". Някой изненадан ли е изобщо?!

4 days till Christmas...

Поредната седмица измина и съм щастлива да отбележа, че оцелях. Сега имам само още 2 дни до отпуска и знаменито прибира в родния град. Направо нямам търпение. До толкова нямам търпение, че ми иде да се обадя, че съм болна и да си тръгна още днес, само дето не съм такъв човек и ще си работя като вол до последно. Няма лошо.
Та какво ново? Новият ми телефон е толкова умен, че освен че може да измери сърдечния ми ритъм, нивата на стрес и да ми сканира отпечатъците също така ми брои стъпките. Не се бъзикам. Вървиш си спокойно - оня ти ги брои. Очевидно здравословният вариант е да правиш 10 хил. стъпки на ден и телефона е в състояние да ги измери, но само и единствено ако на всяка стъпка е с тебе, а нали се сещате, че това няма как да стане. Но като изключим това на ден си правя даже повече.

Фрагменти #4

И така нова седмица е пред нас и не бива да се предаваме, така де... още е в самото си начало е. Именно по този повод някъде бях видяла меме с думите "На понеделник нищо му няма, ти просто мразиш работа си". Така че нека не бъдем такива - да обичаме това, което правим дори и когато външни сили опитват всячески да ни откажат от това ни желание.

All I really want is something beautiful to say...

To never fade away, 

I wanna live forever... 

Seether - Words As Weapons 

 Хей, хей!
Забравихте ли ме? Навярно. Не мисля, че дори аз вече се помня каква съм била, когато съм почнала да водя този блог. Не, сериозна съм. Чета стари неща и се питам това аз ли съм го писала наистина?! Предполагам с всички е така, когато открия някое старо свое писани, но да стигаме до лирически отклонения... или поне още не.

Don't hate me!~

Някога имали ли сте чувството, че вие сте най-черните в целия свят? Че целият свят е против вас? Че всички ви мразят? А вие все още да не разбирате конкретно защо. Искам да кажа - да, направили сте това-онова, казали сте някоя и друга дума на криво и все пак не смятате, че това е достатъчно основание за всички обвиняващи пръсти да се насочат срещу вас.

Happy New Year!

Внимание! В следващия пост ще се натъкнете на липса на съдържание и връзка с главния мозък, има голяма вероятност да звучи налудничаво (повече от обикновено) и е почти сигурно, че накрая ще стигнете до извода "15 минути от живота ми, които никога няма да се върнат".

Е, предупредени сте!

Като начало ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! Желая ви здраве, щастие, успехи, сбъднати мечти и да продължите да четете блога ми (колко безкористно само!~)

Catching up, much?!~

Здравейте, хора, или каквото е останало от вас. За пореден път искам да ви се извиня, че съм особено сериозна и пиша тук като стой та гледай, но да ви кажа честно и вие не ме стимулирате особено - коментари, нещо?! Няма... няма и да има. Както и да е. Не това е важното, но е факт, че ако се срещаха навярно досега щеше да има поне още 2 поста. Не за друго, ами щях да се чувствам виновно задето съм предала и малкото хора дето коментират под глупостите ми, пък сега не нося никаква вина и живея само с личното си неудовлетворение от безотговорността ми. Ако щете вярвайте - никак не е лесно.

Super Junior's MV reaction...

Хей, народе!
Пореден опит за жалко завръщане... Първо - усещането, че не съм писала тук отдавна ми тежеше на сърцето, както камък в бъбреците. Второ - очевидно "корейската вълна" няма пускане. И трето - сори, че ще ви разочаровам като пиша за нещо корейско, но обещавам да обяснявам колкото се може по-добре (това което изглежда странно и необяснимо!)

~Прочети пълният пост~

4 Days and So Much to Share...

След шантав уикенд и бонус земетресение как да не пиша отново тук... и представете си - няма и седмица от последния път, когато писах. Това си е събитие, не мислите ли?
Както и да е. Да не се бавя повече, а да разкажа преживяванията си от този уикенд (преди да е дошъл другия). Ето как протекоха събитията от уикенда, та чак до вторник:
+ Нощ на музеите+ Мач + реюниън + преспиване+ Празник на японската култура+ Пеене на китайска песничка (известно още като "срам, не ами срам"+ Земетресение+ Учене на танци до 2

Back to basics...

Хееей! Знам, не може да повярвате на очите си! Аз не вярвам на пръстите си, че в момента пишат това, но постът си е факт - черно на бяло. Та, както се казва: А, добър ден, вечер, сутрин или когато и да четете това. 

/Прочети пълния пост/

Long Time - No See!

И така... познайте кой пише на тази страница след 3 месечно затишие... (Наистина ли минаха 3 месеца от последния пост?!). Да, ce moi. И добре, че някой хора "преритаха" (образно казано, разбира се) за мен, че гузната ми съвест да ме накара да оповестя на света и на малкото останали любители на това подобие на блог, че за тяхно огромно съжаление съм все още жива. Ако нещо от прочетеното до тук не ви харесва винаги може да ме причакате през някоя тъмна нощ в някоя алея и да приключим въпроса като жертва и убиец. Примерно! 

/ПРОЧЕТИ ПЪЛНИЯТ ПОСТ/

FAILevation 2011!

FAILevation е:

/посочете верния отговор. Може да отбеежите повече от един./

а) събитие, на което отиваш за оня дето духа (буквално с от 80 до 100 км в час)

б) място, където те захвърлят като мокро коте в неорана нива

в) казва ли ти някой, пък и смееш ли да питаш

г) нещо, заради което няма да ми се иска да ходя да концерт до края на годината (най-малко)

/Прочети пълният пост/