четвъртък, 30 юни 2011 г.

FAILevation 2011!


FAILevation е:
/посочете верния отговор. Може да отбеежите повече от един./
а) събитие, на което отиваш за оня дето духа (буквално с от 80 до 100 км в час)
б) място, където те захвърлят като мокро коте в неорана нива
в) казва ли ти някой, пък и смееш ли да питаш
г) нещо, заради което няма да ми се иска да ходя да концерт до края на годината (най-малко)


Та, да...веднъж да реша да ида на корцерт, дори не ставаше дума за любимата ми банда, ама ей на...и това беше помляно от мега страхотния ми късмет. Най-страното е, че не бях особено изненадана и още повече не съм особено трогната от загубата.
Защо не бях изненадана? Ами още със срещата ни във влака с Кас в петък имахме супер кофти пречуствие, което се усили максимално, когато към 1 и нещо през нощта (петък срещу събота) имаше страхотна буря с грамотевици като бомби. Точно се унесеш да заспиш и БАМ - нова грамотевица. Беше супер неприятно. Точно тази буря, както и няколкото снимки, които си направихме преди нея (Кас, без да променя настройките на фотоапарата ми направи веднъж тъмна снимка, веднъж много светла и накрая размазана, заключението беше, че сме пътници, макар това със снимките да беше за "Предизвестена смърт") ни наведе на идеята да направим нов филм за Final Destination, в който става дума за масова смърт на концерт. На Кас пък и хрумна, че ще е готино двама души да имат видения за смъртта, но те да са различни, което ще е още по-объркващо и със сигурност неексплоатирано в предишните филми. Както и да е - в резултата на бурята май спах по-малко от три часа, но това се случва и на най-добрите вампири. На сутринта ставаме рано да ходим да хващаме уредения превоз за фестивала. Тъй като още нямаше осем, реших че можем да спестим два лева като не си дупчим билетите - нещо, с което не се гордея, но на фона на прекрасната финансова криза, ако ми се отдаде възможност правя.
Стигнахме до метрото и от там до Васил Левски. Ама никой не ти казва къде ще бъде тоя автобус. Почнахме да се лутаме в търсене, докато не видяхме няколко автобуса спрели точно срещу стадиона. Викаме си: това ще да е. Отиваме там, маса народ - млади с огромни сакове, възрастни с малки чантички. И почнахме да се питаме: Абе, ние на правилното място ли сме? Защото очевидно никой няма да тръгне с толкова голям сак на концерт, дори и да си е платил за къмпинга, а тия възрастните хора да излязат някакви хипари не ни се вярваше. Забелязвайки обаче, че около нас има други хора, които очевидно бяха от групата за Елевейшън със своите потници и тениски на 30 seconds to Mars решихме, че ако се дъним няма да сме сами. Нали се сещате - всеобщата гадост носи известно утешение. И понеше слухът ми е супер опасен - чувам и това дето не трябва и не искам - дочух от групичката до нас да коментират, че нито един от четирите автобуса спрени тук не е за нас. Чудничко! Някъде по това време започнах да пиля на главата на Кас, че не сме си взели вода и може да пукнем от обезводняване, което е иронично предвид факта, че аз почти не пия вода, а Кас само се налива и именно тя беше човека, който твърдеше, че ще издържи. Ами реално погледнато можеше и да не ми се допие, но се чувствам по-добре като знам, че имам ако се наложи. Сега оставаше да намерим някакво магазинче в близост само дето си нямахме и идея накъде да тръгнем. Сетне видяхме някакви хора да зобят кроасани и мъкнат води, които преди това не носеха и аз веднага се присламчих към тях с думите: Извинете, това от някакъв магазин наблизо ли е? Те ни посочиха мястото и ние изчезнахме да се запасим с вода, която не изпихме и прибрахме почти пълна на финала вкъщи. Точно докато сме се разхождали за водата нашият автобус взел, че дошъл. Шокът пълен, нали? Никак даже! Та, отидохме до новодошлия автобус, Кас му показа билетите и разписките, които носеше и той каза, че това е точния автобус и да се качваме. Пак бяхме дошли на време да открием две седалки една до друга, защото например момичето зад нас трябваше да седи на различни места с приятелката си, с която беше тръгнала и само се разкарваше като фирка-печетарка из автобуса до приятелката си и обратно, но това навярно беше защото ние й разбихме здравето с разговорите си,... а може би не, но обратното звучи по-правдоподобно.
Подобно пътуването ни с влака от предишния ден, в който хората ни гледаха много странно, докато аз обяснявах колко съм разочарована от "Шептящите коридори 2", че не умрели достатъчно хора и нямало достатъчно кръв и как след това обсъждахме смъртта на една героиня от книга и как е някак тъпо кльопната там. Естествено в автобуса говорехме за съвсем различни неща, но това не променя факта, че почти не млъкнахме през пътя. Аз се опитах да заспя, но по закона за всеобщата гадост не ми се получи.
Стигнахме предела на Разлог към 11 и нещо. Какво представляваше стигането ни? Стоварват ни там пред една шатра - нито ти казват накъде да ходиш, нито Боже Господи. И ти понеже си добре обучен в стадната процедура, следваш стадото. Та, след като ненуждно обиколихме единия кър (те като че ли бяха четири, или може би един голям, трудно ми е да преценя, но определено беше доста обширно и неорано, на места пълно с кравешки фашкиии и ти се радваш, че може и да са човешки), на който ни бяха изоставили като мръсни котета стигнахме мястото. Още тогава отбелязахме колко е силен тоя вятър и как ни идва в повече, но си затворихме очите - в смисъл че какво е един вятър, нали бяхме дошли на концерт. Застанахме ние на входа и почнахме да кибичим на едно с други прекрасни люде, които също идея си нямаха какво се случва, но силното чувство, че трябва да кибичат с нас не можеше да бъде пренебрегнато. Та, така...стояхме, стояхме...около 10 минути. Имаше един билборд там, който заплашително се клатушкаше от вятъра и с Кас почнахме да кроим планове как да започне продължението на Final Destination - като това се изсипе върху двама от охраната. Така де...те и без тва стояха там ей така - да им намерим занимание, да умират...примерно! По едно време, когато вятъра вече добре ни беше обрулкал забелязахме, че хората се изнесят към поляната срещу входа и нали стадното начало отново проговори и ние с Кас ги последвахме. Пак добре - ние бяхме от първите 10 насядали на поляната. Останалите 20 се сетиха след 15 и повече минути.
Тъй като вееше бая силно, а аз бях с пола и клин трябваше да си държа полата през цялото време. Но това не беше чак такъв проблем, по едно време я завързах с ластиката ми, та да престане да хврърчи около оста си, разбирайте мен. Кльопнахме се на поляната на стратегическо място избрано от Кас - зад едно храстче. То поне щеше малко с малко да спре вятъра. Но, за да е идилията пълна - още някой беше открил за това сратегическо място откъм способността му да предпазва от чужди погледи и от едната му страна ни беше оставил "своя подарък", който не искахме, но много мило от негова страна. Та седнахме по-далеч от "подаръка" и все така прикрити от храста. Някъде по това време, след като погнахме един снакс, който си носехме, Кас възропта: Що не си носех лист, сега щяхме да си пишем. Аз се съгласих с нея. Но като начало всичко остана до тук. И понеже е гадно същество реши, че трябва да се забавляваме като аз и разказвам историите, които имам в главата си. Думите и бяха: Хайде, знам че си измислила нещо с корейци, разкажи ми. И ето как и раказвах около 10 минути, след което тя рече: Знаеш ли, аз имам една бяла тениска, може да пишем на нея. Веднага се съгласих, тъй като това щеше да е епичен спомен за вечни времена. Та се почна едно писане. До неделята почти я бяхме изпънили с откачени неща, спомени и коментари от преживяното. Трябва да отбележа, обаче че всеки път щом я извадехме хората ни зяпаха всякаш точно са ни стоварили от кораба майка и се чудеха какво точно правим сред тях в момента и не може ли да си ни приберат...
Няколко минути, след като почнахме да се забавляваме с тениската (само на мен ли ми звучи перверзно?!) се появиха някакви хора, които настояха да се разкараме от поляната по някаква причина, която не разбрах, но както казах - стадо - последвахме го. По пътя към неизвестно какво вече се убедих, че тоя вятър си е *тън* мамата или най-малкото ще *тън* моята, когато едва не ме отвя в канафката. Изобщо не можех да си стоя на краката. Затова пък Кас можеше, което и помогна да намери поредното стратегическо място, далеч от нежелани човешки "подаръци" и изобщо хора - това беше поредната неорана нива, заобиколена от няколко храста, които спираха вятъра. По-далече от нас имаше някакви хора на палатки, които ние учтиво игнорирахме - те ни отвърнаха със същото. Та така кибичихме на тая поляна, пеейки си песни до към 2 и нещо. И тъй като имахме уговорка с едно момиче от Пловдив, което също пътуваше към Разлог за концерта с уредения транспорт периодично й звъняхме. Още щом слязохме от нашия автобус и се обадихме само, за да разберем че техния изобщо не е дошъл. Към два и нещо отново не беше дошъл, но твърдяха че имало изгледи. Та добре че беше тя да ни каже на неосведомените кухи лейки, - известни още като нас - че по БТВ били казали, че засега концертът бил на On Hold, демек че за момента няма да има, но ако времето се оправи може и да го бъде. Чувайки това с Кас вече си знаехме, че изобщо няма да го бъде. За тва и предната вечер в леглото си говорихме като отменят концерта какво ще правим с върнатите пари. Както виждате изобщо не сме урочасали работата. Дано организаторите не четат това, защото могат спокойно да насочат обвинителните си показалци към нас.
Та, след подобна информация, в която ни питаха : Абе, вие сте там, не знаете ли нещо? Ние стигнахме до извода, че е време да разберем нещо, по дяволите! Ето защо напуснахме закритото си място и тръгнахме да търсим информация. До три и нещо не пожънахме успех. После се запознахме с едни момичета, с които бях запомнила че пътувахме насам, та те потвърдиха, че концерт нямало да има и да сме проверили в сайта на фестивала след 4. В заключение: ти задължително трябва да имаш айфон с 3Джи точно за такива случаи. По това време се запознахме с още няколко хора с готин плакат на 30СТМ, с които решихме да се снимаме. Ей, това ще ни остане от цялото разкарване до Разлог. Но, пак бяхме доволни, че не бяхме толкова разочаровани, че няма да има концерт, както вече стана ясно - ние направо си го очаквахме. Пък и това не беше най-любимата ни група. Не е като това момиче, за което ни казаха, че е луд фен на Джаред и в момента пътувала към Разлог, но те не смеели да и кажат, че няма да има концерт.
Малко преди четири момичето от Пловдив звъни да каже, че *не може да бъде* автобусът най-накрая пристигнал. Аз и викам: Ти луда ли си? Концерт няма да има. Изобщо не се качвай! Тя все пак се качи и отново се обади, при което аз и заявих да слиза, че няма никакъв смисъл. Абе, драмейшън. Накрая разбрахме и защо автобуса за Пловдив бил закъснял с близо 5 часа, ако не и повече (ооо, повече са!). Оказа се, че шофьорът бил отишъл до Стара Загора да даде ключа от автобуса на друг шофьор или нещо от сорта. Такава поне била мълвата.
След като вече стана ясно, че няма да има концерт, вятърът тотално ни беше разказал играта и вече се чувствахме като парцали искахме да си ходим. Отиваме при нашия автобус, шофьора тръгна на някъде с него. Питаме останалите, с които пътуваме какво става. И те викат - че отишъл да яде, когато организаторите му се обадели щях да се върне. Но кога ще стане това - никой не знае. Демек като нищо може по график да трябва да си ходим в 2 през нощта. И дотогава какво? Стоиш на къра да те вее вятъра. Понеже ни писна да чакаме, пък и майката на Кас супер се притесни, че са ни оставили така като сирачета на 300 декара (и повече) неорана нива и реши, че като трябва ще идва с колата да ни прибира. Беше си недопустимо, ето защо решихме да отидем до Разлог, който беше на 2 километра от нивата, на която ние кибичехме, полюшвани от вятъра. Малко преди града намерихме една безиностанция, която ми влезе много в полза, защото вече умирах да ида до тоалетна (да, да пишеше че има уредени тоалетни и тем подобни, ама не съвсем, ако не броите тия екото, в които не ти се ще да влизаш). Точно там се видях в огледалото и ми се щеше изобщо да не съм го правила. Лицето ми беше едно изпито, косата ми се бореше за независимост и беше оплетена, а малкото грим, който имах от сутринта беше размазан. Гледка един път. Както и да е - катастрофата беше овладяна. И тъй като съм инат бях решила, че ще си ходим с автобуса, с който сме дошли - искам да кажа, платили сме за него в края на краищата. По пътя срещнахме две момичета от нашия автобус и те ни казаха, че все още нищо не се знаело, шофьорът още го нямало и не знаели кога ще дойде. Това ни убеди да намерим шибаната гара на Разлог (който обявихме, че официално мразим!) и да видим какво става с тея автобуси ли, влакове ли...защото очевидно щяхме да си останем безпризорни на това място до самия край.
Ето как извървяхме 4-ри километра - два до града и още два до гарата им. Точно там видях един мой съгражданин, за който знаех, че ще ходи, но наистина не мислех, че действително ще се засечем. Та той каза, че чакал автобуса за 17 и 20 да се маха от това място, че и на него му идва в повече. Аз все още се колебаех дали да харчим още пари за траспорт, при положение че имаме такъв, но накрая решихме да си тръгнем с този автобус, тъй като имаше голям шанс да нямаме друга възможност, а и доста хора чакаха след нас и беше цяло чудо, че ние успяхме да се качим. В бусчето (защото не беше истински автобус) даваха, кълна се, най-тъпият филм правен някога. Дори името му не запомних, дори не го гледах наистина и пак разбрах цялата му гениално елементарна идея. Главната героиня уж беше решила да си отмъщава на някъв, мина тренировки, стреля с пистолет и тва онова и кълна се беше най-лемавия престъпник на света. Не знам кой я бе излъгал, че има нужните възможности, но жестоко се беше подиграл с нея. Както и да е. И това мина. Докато бяхме в автобуса, обаче едно момче очевидно имаше 3Джи да провери новините и каза на приятеля си, но все едно го беше казал на мен, защото чух всичко, че излязла официалната информация, че втората вечер на фестивала се отменя. Според него инфото било постнато в пет и нещо. По-късно когато се прибрахме вкъщи и прочетохме съответното инфо, видяхме че пише, че автобусите, с които сме дошли щели да тръгнат в 18 часа от мястото, на което са ни оставили. Прекрасно! И ние как да разберем като не сме мултимилионери и нямаме Айфонове и 3Джи и хората, на които звъняхме да питаме за информацията в сайта - до последно не бяха открили такава? Случва се и на най-добрите фестивали да се появим аз и Кас и да ги съсипем.
Та това беше гениалното ми преживяване на Фейлевейшън. Кас категорично заяви, че повече няма да стъпи на концерт, аз споделих, че ще го направя, но едва ли тази година. Искам да кажа, че определено не съм човека да коментирам организацията на това събитие, при положение че нямам опит с ходенето по такива, но някак си мисля, че не беше особено на място. Честна дума, никога не съм се чувствала толкова изоставена от света, както се чувствах тогава. Определено не ми се ще да изживявам подобно нещо отново. През цялото време с Кас имахме чувството, че това е някакъв кофти кошмар, който дори не е страшен, а просто гаден и не искаш да си в него, просто искаш да се събудиш, но не става и не става...
В неделята с Кас си хванахме влака - тя за Враца, аз за Червен Бряг и оттам Луковит. Понеже късметът ни цепи мрака - нямаше места за нас и трябваше да седим прави. Аз обаче бях против и така и така бях клечала по тая поляна толкова време, реших че какво ще бъде още малко седене по земята във влака. Та ето как седнахме на земята, извадихме тениската на Кас и я доунищожихме с писаниците си (Кас, съдействай! Дай малко снимки на погрома, който нанесохме върху невинна блузка!). Когато Кас слезе на Мездра и аз останах сама, започнах да се питам кое ще ме убие първо - скуката или болката в краката. Накрая се оказа че преживях и двете покушения срещу мен и слязох благополучно в Червен Бряг. Кибичих там около час само, за да разбера, че автобус за Луковит няма. Говорете ми после за късмет! Трябваше да знъня на чичо ми да ми търси превоз. В края на краищата си стигнах у нас. Та на въпроса: медал моля!
Ами това е всичко, от това ми изживяване. Трябва да отбележа, че късметът ми продължава да взима най-доброто от мен: заради мръсотия, с която се налапах в Разлог май ми излезе херпес на устата и сега все едно съм ги дупчила с колаген; преди няколко дни се откъсна част от зъба ми, ей така да не ми е скучно и да оплаквам съдбата си навярно; и наскоро разбрах, че има голям шанс това, на което се надявам от три години - просто да не се случи. Защо съм още жива - питам аз??? Отговор няма. Убиец няма. И аз продължавам да се мъча...

Keep Calm and remember this is just 

8 коментара:

Аз и никой друг каза...

Уау. Ето на това му викам скапано прекарване! Направо са ви разказали играта... Ето за това не ходя по концерти. Вземе да ми се случи нещо неприятно... Хах. Полси, мога единствено искрено да ти съчувствам. Иии, чакам да видя снимките на блузката.

divata_airis каза...

Нали? Беше изживяване един път. Както вече казах и в поста - не искам да се повтаря. А, на бас, че ако не бях отишла щеше да има концерт, който щеше да е супер як и само да ме е било яд, ама нали реших да ида и ей на. Трилър!
О, да...ще кача снимки, само Кас да я отмързи и да снимка тениската. Да видиш с подръчни материали каква сме я свършили! хахаха

Аз и никой друг каза...

Ще чакам с нетърпение!

Село Баня 360° изглед каза...

За съжаление не се получиха нещата, въпреки големите очаквания. Аз съм убеден обаче, че следващият път ще бъде ОК и хората ще останат доволни. Тук може да видите прекрасен 360° изглед и прекрасни снимки от Подготовката на Elevation и снимки от Първият ден на Elevation. Тук можете да видите Кадри от ветровете и още Много снимки от фестивала. (Радко Александров - Selo-Banya.com)

онлайн магазин за хранителни стоки каза...

Аз за това не ходя по концерти, колкото и да ми се иска понякога...

Екскурзии Барселона каза...

Нещата не винаги се получават както ги очакваш. Лично аз имам непоносимост към тълпите. Има някакъв страх в мен. Това е от единствения път, в който отидох на мач. Беше повече от кошмар, имах чувството че няма да се прибера жива. От тогава не ходя на такива масови събирания та ако ще да са най-добре организираните концерти. Не се притеснявай и с теб и без теб е щяло да е трилър...

Новини каза...

Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

круизи каза...

В живота не винаги става така както сме планували винаги има един момент на изненада, Която ако е приятна е добре и сме щастливи доволни, но когато не е приятна започваме да се оплакваме и да недоволстваме,Все пак да го гледаме от друга гледна точка.Всяко зло за добро е.Щом така е станало така е трябвало да се получи, за да се научим на нещо което ще ни предпази в бъдеще от още по голям не успех.Поздравления за хубавата статия и добре написаният текст.Продължавай да публикуваш с блога си за всички нас.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik