Като за Великден - нова мания!

Христос Воскресе, народе!

Живи, здрави и усмихнати!

/Прочети пълният пост/

Pain, pain, go away...

..come again another day.

- от песен на ББ, само дето те пеят  "rain"

Хей, народе!
Няма да повярвате, но съм жива. Смущяващо, нали? Да, за мен също, защото да си кажем правичката доста неща се опитаха да ме убият през последните месеци и съм почти сигурна, че все още опитват о.О Но сметнах за нужно да уважа хората, на които липсвам из постовете в този блог. Оказаха се цели двама. Чак на мен не ми се вярва. За единият знам със сигурност, другият предполагам *поглежда тайно към Петя, която напоследък се губи*.
Та какво става напоследък, около мен...напоследък, разбирайте от два месеца, че и повече. Ами като начало вече не съм на работа, което поне на тоя етап не го възприемам като нещо лошо. Като среда: преместих се да спя в по-голяма стая, различна от кухнята. И като финал: все още не знам по кой свят ходя, но че не ми харесва съм повече от сигурна.

ПРОЧЕТИ ПЪЛНИЯТ ПОСТ

New Year...

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА НА ЕДНИ ГОООЛЕМИ ПАТЕРИЦИ! Не писах о време, защото предполагам това нещо дето го зоват предпразнична и след празнична депресия беше решило, че ще е супер да ме навести...Ениуей. Желая ви на всички здраве, щастие, любов, късмет, успехи, пари и други там банални неща, които смятате, че ще са ви от полза. Използвам случая да благодаря на Ели и Петя за страхотните картички (и до ден днешен са единствените, които получих, въпреки че се очакват поне още две, но сега...става дума за мен, вероятно ще си ги чакам до февруари, когато Весела Коледа и Щастлива Нова Година ще звучат доста...ободряващо?!)

/Прочети пълният пост/

Cause I just set them up....

just set them up, 

just set them up 

to knock them down

 3oh!3 feat Katy Perry - Starstrukk

Взех го! Взех го! ВЗЕХ ГО!!!
И добре, спирам. Но сериозно толкова съм щастлива, че си взех и този изпит при това с една неочаквано добра оценка - значи си е струвало всичко, през което съм миналата - да не говорим, че точно снощи съвсем бях пернала и беше нещо от рода на "А, честито - истерия!" Трябваше да смятам някакви времеви отрязъци от програмното време на проектното ми радио (което ми беше курсовата работа) и мъка и изтезание. Не се получаваха сметките - аз откачах...Бе идилия от всякъде. Добре, че беше Катя да ги сметне и аз самата, за да затвърдя за пореден път пред себе си защо не уча Математика. (Но това не променя факта, че съм учила Счетоводство о.О). Та, да взех го. И съм доволна. Сега остава само да се вестна в Събота, за да си разбера оценката по другият изпит и това беше всичко от проклетата сесия. (но не и от дипломната работа, която предстои да правя!)

Geronimo!!!

Така, смея да твърдя, че съм леко казано покосена...Леко казано, нали!!! Да бе да...Как ще е леко. Още в шок, само като се сетя какво гледах преди малко, какви крокодилски сълзи роних и как все още не ми се вярва. 

ПРОЧЕТИ ПЪЛНИЯТ ПОСТ!!!

Picspam за 2009!

Моята 2009!!!
/кликнете върху него ^, за да прочетете пълният пост!/

/Made by: ?/

Love me hate me, say what you want about me...

...But all of the boys and all of the girls
are begging to if you seek Amy
~Britney Spears - If You Seek Amy

Хей, народе...Аз пак се включвам с едноседмично закъснение. Не съм ли златна? Не! Е, поне ще спя спокойно - няма да ме претопите за дребни стотинки. Тази седмица се оказа особено интензивна, а липсата ми на време особено отчетлива. В понеделник отидох да си занеса компютъра да ми инсталират най-накрая прословутият Word и в четвъртък се оказа, че май май не е бил инсталиран много добре, та пак ходих до сервиза. Почвам да подозирам, че тия хора нарочно messed up-ват по нещо, за да се виждаме колкото се може по-често. Признайте, че си е подозрително. Във вторник май беше...се наводнихме...Отново: заслугата беше изцяло моя...благодаря за аплодисментите, нямаше нужда... (не че някой действително е пляскал, но нека поживеем в заблуда) 

It's all a game, avoiding failure...

....when true colors will bleed

All in the name of misbehavior and the things we don't need
I lust for after no disaster can touch, touch us anymore
And more than ever, I hope to never fall,
where enough is not the same it was before
~Poets Of The Fall - Carnival Of Rust

Шок и Ужас! Обаче се оказа, че на народа му е интересно какво пиша. Благодаря, за което. Всеки път се изумявам, когато някой ми го каже, защото според мен само ви занимавам с глупости, но както и да е. А, да...и 10 последователи! Благодарско, народе! ЗЛАТНИ СТЕ!!!
Та какво става с мен напоследък?

I've got this friend. He says the human condition, the human nature, 'being human' ...

... is to be cold and alone. Like someone lost in the woods. It's safe to say he's a 'glass-is-half-empty' kind of guy. And I see nature differently. I see the ancient machinery of the world. Elegant and ferocious, neither good nor bad, it’s full of beautiful things, unspeakable things. The trick is to keep them hidden - until the right moment. (Being Human, Pilot)

Познайте кой е все още жив и рита срещу съдбата? Именно...Аз. Отново се изгубих, ама да си кажем честно нещо ме мързеше да пиша, пък и странно как станах по-активна в LiveJournal от тука...Както и да е. Какво се случи през изминалата седмица? Ами успях да си платя семестъра...Оки лъжа...Братовчедката го плати вместо мен (под плати имам предвид с мои пари, просто тя вися на опашка и бра ядове вместо мен). И за протокола не съм я принуждавала по никакъв начин. Ножът беше СРЕЩУ самозащита и въобще не повлия на решението и. Бъзикам се естествено. Тя наистина го предложи сама. Сега само трябва да си заверя семестъра и няма да имам равна. А да отварям ли тема за това как още първата седмица си намерих работа за през следващите? Ще пиша доклад. Весело. Не, сериозно...мисля, че ще бъде весело.

You can only move as fast as...

Who's in front of you,
And if you assume,
Just like them,
What good will it do,
So find out for yourself
So your ignorance,
Will stop bleeding through.
~Flyleaf - Breathe Today

Мои хора, как сте? Аз лично съм особено НЕ добре. Ама това е нормалното ми психично и физическо състояние и ако премина на другата фаза без "не"-то ще бъде своегорода п-р-о-б-л-е-м. Така че...всичко си е кажи-речи добре - отново ми се ще да си купя една грамада книги, докато всъщност не ми остава време да чета тези, които вече имам; май пак прекалих със сериалите, боя се че започнах прекалено много и иначе манията ми въобще не се изпарила (и Мерлин и Зак).

The voices in my head...

Tell me they know best!
Got me on the edge,
they're pushin', pushin',
they're pushin'
~ Zac Efron - Scream

Знам, знам...липсвам в големи количества напоследък, ама пак бъдете доволни, ако пишех всеки ден щяхте да четете (всъщност вече щяхте да сте се отказали да четете каквото и да било от мен) само за новата ми мания "Мерлин". Мисля, че вече задръстих LiveJournal-а ми с подобно инфо, но добрата новина е, че не съм сама (кога ли съм била?).
Да се похваля изгледах "Крал Артур" с Кийра Найтли. Хваля се, защото е голямо начинание, предвид това че филма беше толкова скучен и на няколко тъпи щях да заспя...Накрая (както при всяка сапунка, която ме нерви) просто се молех да ги избият всичките, че да свърши. Мисълта ми е, че пичове, харесвам Кийра, ама тоя филм...Божке...Не знам как го изгледах. А, да...с доста паузирания, защото иначе щях да се метна от нейде (терасата вероятно).

In a land of myth, and a time of magic...

... the destiny of a great kingdom rests on the shoulders of a young boy. His name... Merlin.

Ааагррр! Глава боли...кроманьонец почти в комоцио.
И с това искам да кажа, че имам сериозно главоболие, започващо от слепоочието и свършващо във вътрешността на мозъка ми (това беше странно!) И сега сещате се какво следва - запознахте се със следствието, ето ви и причината. Точно изгледах втори сезон на "Колежани" (най-накрая, идея си нямате колко време го влачих) и естествено мигах на финала ("Краят на света е Капи. Какво ще направиш?") и реших да почна един сериал, който отдавна се каня да гледам - "Мерлин".

She says it's "it's so good...

...when it's so good

if this is so good
then it's no good!"
If this is so good,
everybody's so good,
everybody's so good,
when you're no good!

~Hurt - Abuse of Sid

Oh, yeah! Предполагам има поне някой който се чуди как е минал рожденият ден. Е, и да няма - ще разбере. Съдба! Ако, обаче продължавате да ритате срещу ръжена - гледайте този епизод на How I met Your Mother (аз го зяпах 2 пъти и вероятно ще го направя най-малко още толкова) Надявам се да Ви хареса! Аз още се хиля, само като се сетя култовите реплики от него, а диаграмата за лудостта и сексапила - цепи! Все пак става дума за Барни!

Listen as the wind blows...

...from across the great divide
voices trapped in yearning,
memories trapped in time...
~Evans Blue - Possession

Хей, хора! Знам, отново липсвах, но и вие трябва да знаете че бях предупредила за тези мои "мистериозни (не особено)" изчезвания. Та, какво се случи напоследък?
Като начало някой хора трябва да бъдат заколени, усмъртени и тем подобни, защото просто животът им А) оказва вредно влияние и къса нервите на хората около тях; Б) затрупва с ненужни въпроси и информация; В) понякога просто си мислите, че там горе в черепната и кухина няма никой! Сега няма да разказвам на дълго и на широко - рано или късно други хора ще си отворят очите и предполагам всичко ще се изясни. Аз може да не съм там, но все едно.

I need a Hero to save me now...

... I need a Hero
Save me now
I need a Hero to save my life
A Hero'll save me
Just in time
~Skillet - Hero

Мисля, че съм достатъчно екзалтирана, за да напиша този пост. Не мога да остана безучастна, след като така и така един хубав плач си тръпнах. И в тази връзка трябва да спрат да правят английските сериали толкова трогателни.

Обзорче...

Кракто обзорче...или не съвсем. Все пак говорим за мен, а аз да пиша кратко, за беда или за радост, не мога.

Planet of the Addicted Girl

Окей, окей! Знам, че се поизгубих, но бяха такива шантави посттравматични периоди настанали, че време за писане и още повече желание липсваше. Но спокойно, народе от луди хора, мисля че с този пост обявявам своето завръщане в редиците на мозъчно увредения ми блог (ОМФИ! Блогът има мозък???О.о Това се казва новина!) Така, така няма как да не отговоря на въпроса, който съм убедена че едно 0 % процента от вас си задават, окей бъркам се, вероятно сте 0,1% и единият е само защото идея си няма какво прави тук, но въпреки всичко си задава разни въпроси - ей, така периодично, да не вземе мозъка му съвсем да предаде Богу дух (Спокс, аз също го правя! Няма да обявяваме мозъчна смърт, докато аз не реша!). А, въпроса е именно: Защо реших така изведнъж да се юрна да пиша? Ами какво да ви кажа гледах новия епизод на един от любимите ми сериали Doctor Who и просто нямаше как. Чаках тоя епизод 4 месеца от коледния бонус насам. Това не си беше живот. И през цялото време си виках - Баси, как ми липсва Тен! Егати как ми липсва! Да не говорим, че на няколко пъти се сетих за култовата реплика с Банагафалята (Знам! Идея си нямате за какво говоря. Повтарям се, но не мога да ви помогна!) и естествено с - Хей, получи ли съобщението? - Какво съобщение? - Млъкни!!!

Честит Ви скапан Понеделник!!!

Така...в следващите редове на някой хора може да им се стори, че изживяват своеобразно дежа-вю, така че...отсега да ви кажа - няма подобно нещо! Това седмица - нови откачации.
Как ви се струва идеята да бъдете събудени от прекрасна съседка, която за пръв път виждаде в понеделник сутрин и то само и само да ви каже, че тръбите и течали! И наш`те, ама не са хвалим, нали!!!

"Шок, и след шока , още шок...Това е толкоз просто и логично..."

Аман, хора! Шоково е! Как ми започна седмицата? Не, извинявам се, то така приключи миналата, но аз го броя за един вид започване. Но, нека обясна какво се случи.
Значи в неделя, моя милост, с всички налични сили, които не са много, след като за пореден път стоя до 3, седна да си поправи там един разказ, че е на живот и смърт да бъде оправен като хората и изведнъж в скайп ми се включва едно момиче, което много харесва фикшъна ми по "Полумрак"(Умрете от яд, няма да го нарека "Здрач", макар на корицата на българското издание на книгата (бтв моята вчера дойде по пощата) да го пише с големи букви и всички да го наричат по този начин. Няма нищо мистично в това заглавие, както и нищо функциониращо в мозъците на хората, които са го избрали за превод - нищо лично, мое си мнение). Та, това момиче ми вика: "Хей, случайно да си пускала Дарка в друг форум, само дето си променила името на главната героиня на Емили?" И аз - НЕ!

Torchwood - извънземни, смях и странни сънища

Сякаш това ентри би учудило някого...Ами аз съвсем съвестно след 2-3 седмици ходене по мъките си изгледах сериала (ходене по мъките щото не ми се разправяше да седна и цял ден да гледам всички епизоди (13 по сезон) на един сериал) Та на ден гледах по два - един сутрин и един вечер. Геройство направо...Изгледах го...