вторник, 4 януари 2011 г.

New Year...


ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА НА ЕДНИ ГОООЛЕМИ ПАТЕРИЦИ! Не писах о време, защото предполагам това нещо дето го зоват предпразнична и след празнична депресия беше решило, че ще е супер да ме навести...Ениуей. Желая ви на всички здраве, щастие, любов, късмет, успехи, пари и други там банални неща, които смятате, че ще са ви от полза. Използвам случая да благодаря на Ели и Петя за страхотните картички (и до ден днешен са единствените, които получих, въпреки че се очакват поне още две, но сега...става дума за мен, вероятно ще си ги чакам до февруари, когато Весела Коледа и Щастлива Нова Година ще звучат доста...ободряващо?!)

 Като цяло какво да ви кажа за празниците освен това, че винаги съм твърдяла, че Коледа е чудесен празник особено когато е на 23 дни разстояние от действителното си случване. Тъй като категорично заставам зад тезата, че това е семеен празник и съвсем очаквано държа да го празнувам със семейството си. Но, сега...тези, които четат блога ми от двете години, през които съществува (май вече са три?!) са наясно за какво семейство става реч. И както бях писала преди (Писах ли наистина?) майка ми и баща ми не бяха да са на празника, така че го празнувах с баба ми и чичо ми. Въпрос! Как разбираш, че е наистина Коледа? Бърз филмов преглед: коледно дърво, лампички, подаръци, весели хора, семейно празненство далеч от типа "още-един-повод-да-се-напием". Реалността: без коледно дърво, без лампички, без подаръци, без особено весели хора, в смисъл че веселостта им не се различаваше по нищо с тази през всеки друг ден, семейно празненство тип "о-добре-че-се-отби-за-вечеря-през-този-най-обикновен-ден". С една дума: идилия. Нямам проблем с това Коледата ми да бъде скапана - изобщо...това кажи речи го изживявам от доста години вече, така че...все тая. Но Коледата ти да бъде като всеки друг ден?! Сериозно! По нищо не разбрах, че е празник...А, на сутринта - бонус подарък: болна. Ама ужасно болна. Всеки мускул ме болеше кански. И естествено понеже отлагам всичко за последният момент имах и домашно, което трябваше да пиша за 27. Съвсем очаквано смятах да го напиша точно на 26, но майка ми зор за ман да ме види, да съм отидела с чичо ми да ги приберем от при дядо ми...Идея си нямате (а може би имате) какво е да легнеш в два, да заспиш в три и да станеш в шест и половина, да си болен и да ти кажат, че "Пич, колата се скапа, ще отнеме малко време докато намерим нова!". Малкото време се оказаха два часа, в които не знаех будна ли съм или просто спя с отворени очи. Малко ми остана тотално да се откажа, но не...не се предадох. Нали майка иска да ме види. Как да и откаже човек? Та благополучно в 9 и нещо потеглихме...Човек би си помислил, че след всичкия тоя зор майка ще се радва да ме види...Еми не съм убедена, че изобщо ме прегърна като ме видя, но да не задълбаваме, а? This is so me! Когато си тръгнахме от село можех да се закълна, че се разболях още повече, но дали бе така наистина никой не може да потвърди.
През следващите няколко дни до Коледа се опитвах да убедя себе си, че трябва да седна и да си напиша и другите домашни за януари, но това мое аз не беше на това мнение. То смяташе, че трябва да прави пикспамове на футболисти, да започне нов сериал Saturday Night Life само защото Анди Самберг е в него и защото...еми, добре де...има 36 сезона не може да не е добър в крайна сметка,...а и споменах ли, че Анди Самберг е в него?! И ето как се хуук ъпнах най-безжалостно. Друго нещо, по което яко се зарибих се оказаха Джеси Айзенберг и Андрю Гарфилд (бтв просто знаех, че са ми е познат от някъде, а то какво се оказа "Доктор Кой") и естествено, че "The Social Network". Почнах да гледам филма онлайн...той не бе заредил до края, мен ми стана интересно, изтрих една грамада неща, за да освободя място и си свалих филма. СТРАХОТЕН Е! Ужасно много ми хареса! Но не взимайте мнението ми за чистата истина, защото и момчетата помогнаха доста...Но, не...нека се абстрахираме от страхотните актьори, филмът наистина е добър. Толкова ми хареса, че искам да го гледам пак...на кино може би? Дават ли го всъщност още на кино?! И благодарение на едно момиче в Тъмблр сега искам и да си го взема на ДВД. Нека всички да изречем на глас, това което си мислим: M-E-N-T-A-L! Това съм аз! Но, наистина ужасно съм пристрастена...ако някой ме следва в Тъмблр може дори да разбере колко точно...но сериозно не ходете в Тъмбрл...ужасно е - започнеш ли веднъж не можеш да спреш.
Да се върнем на моето "велико" празнуване. Честването на Нова година се оказа сравнително по-ползотворно. Но там е работата, че когато имаш мания всичко, за което можеш да мислиш е именно тя - затварям очи "Анди Самберг", в мислите ми "Анди Самберг"...Джеси и Андрю бяха между другото, но предимно Анди. И като стана дума. ПИЧ! Как може да си на 32??? Аз не ти давам повече от 24-25. Малко са шматките като тебе по на 32 години...да не кажа, че липсват. А, той е чалнат, прилича на лигьо и все пак е сладък...Плюс не му пука, че се прави на идиот. Толкова ме кефи, че съм готова да гледам HotRod с него, но просто The Social Network все още владее съзнанието ми и трябва първо да се отърся от него, за да мога да гледам каквото и да било друго. Но го имам предвид естествено и дори в момента не спирам да си повтарям един цитат от него (който естествено, че знам благодарение на Свети Тъмблр)"Too legit to quit" само дето като почне да ме избива вечно го обръщам на "Too quit to legit", което очевидно няма никакъв смисъл, но вървете го кажете на болния ми мозък. Но нека разкажа в пълна степен как прекарах нова година - добре, че си направих нов блог в сървър, където има ужасно много функции и е супер готин и изчистен и бла-бла...(единственото му гадно е, че няма последователи или поне още не съм ги открила и често прави крашове), в който още на славещия ден след събитието нахвърлях пресни пресни спомените си от този ден/нощ/събитие/нещо...
Та какво се случи?
Ами като цяло си изкарах по-добре отколкото очаквах. Естествено, че ходих с една стара туника, която бях обличала само един път на излизането на осми в колегите, така че се броеше все още за нова + ми седи страхотно (нескромно рече тя) Та! Понеже съм гениална както винаги – бях забравила че не съм си оставила всичките дрехи, които са за пране действително за пране и това вероятно обяснява защо в решителния момент, когато трябваше да се облека за ресторанта се оказа, че нямам нито едно сухо боди. о.О Ъхъ! Стори оф май лайф, мъч?! Но защо ли започнах от ключовият момент с обличането? Идея си нямам да ви кажа честно…
Истината е, че трябваше да започна много преди това с хрумването, естествено че е “гениално”…нали е мое…, да бъда с къдрава коса на събирането – не за друго, ами само с нея приличам на човек, каквото и да значи това. Та ето защо още в четвъртък вечерта се изкъпах и си сложих ролки, след което цял Петък се разхождах до 8 с тях на главата си –  ама разбира се че изглеждах като някоя сърдита лелка от ситком, но предвид че целият ми живот подозрително прилича на такъв – да речем, че това е нормално?!
Както и да е…Та, след като отказах да сваля ролките цял ден, мързелувах…е, не съвсем правих пикспамове на Анди от SNL (уот ъ шок?!) и след това уж да спя на обяд, ама нали успех (то аз нарочно си настроих телефона да стана в 9 и половина, за да мога да спя на обяд – логика? Мога да ви я обясня, но се боя че няма да разберете…само тотално перколясалите могат!) Накрая успях да гледам и един епизод от SNL (ако още не сте разбрали това е Saturday Night Live) – супер ме зарибява това…седя цял час и се хиля като олигофрен (майка ми вече го мрази това предаване точно по тая причина.) Но да се върнем на приготовленията. След като ме питаха около 30 пъти кога ще излизам и аз още толкова споделих, че идея си нямам…гениално! Знам, знам…накрая стана ясно, че ще е към осем и нещо…но естествено трябваше да накарам чичо ми да ме чака, съвсем подобаващо за мен. Хорей! Той не беше точно в хорей мууд от това, но сега подробности…погълнатия алкохол минути по-късно заличи неприятния спомен...както винаги досега.
Накрая когато стигнахме в заведението и си мислех, че ще умра от студ, защото съм по къс ръкав се убедих, че курволякът никога няма да умре и простите кифли, които бяха дошли оскъдно облечени бяха по-зле от мен – то не бяха цици навън, то не бяха други работи…Кълна се някой от тях се надпреварваха за главна женска роля в порнофилм...Но естествено студът изобщо не ги притесняваше. Те бяха фешУн и само това имаше значение. Предполагам?! Но честна дума толкова женки облечени като уличници на едно място не бях виждала от бая време…сякаш участвах в шоуто – Следващата уличница на България с Тайра еБанкс. Трълър тотален.
Бонус! Обаче на масата до нас имаше няква готина компания от младежи, вероятно на моя възраст или малко под нея, от които ми допадна един тип – аз го зяпах, той ме запяше…идилия. Все едно сме в детската градина. Найс, а?! Бе както и да е… беше забавно да се права че не го гледам, предполагам и той е правил същото. Както и да е. Истината е, че си прекарах по-добре отколкото бях очаквала. Аха! Ето защо казват – не очаквай нищо и няма как да бъдеш разочарован. Е, окей…признавам очаквах да е супер тъпо, скучно и да заспя на сепарето…Strangely, but  NO!!! Беше забавно, бях първа писта на хорото почти вески път, да дори и на сиртакито, но най-много се изкефих когато пуснаха на Бон Джови – It’s my Life, написах си обещанията за новата година още преди 10 и дори след 12 се помъчих да изпълня първото от тях – “Да покажа на хората, на които държа, че наистина държа на тях!” като поздравих чичо ми с любимата му песен “Курви сбогом”…- единствената, на която става да играе. И бтв понеже споменах обещания...държа да кажа, че тези от 2010 от седем четири са се сбъднали...Супер крийпи, ако питате мен. Но кой да предположи, че когато съм писала "Искам голяма промяна...наистина осезаема" това ще значи да дойда да живея в София...*sarcasm all around*
За протокола имаше томбола и аз спечелих часовник – никога не печеля в такива неща, но сега лооол! Случва се, предполагам…Новогодишно чудо! Както и това да получа 100 фололърса в Тъмблр преди новата година. LIKE A BOSS, пичове!!!
След това ходих на диско, но не и преди да вържа сериозна тенегия на Надя и Янислава. Имахме уговорка към 1, най-много 1 и половина да отнесем плувката към диското, но аз им казах, че ще се забавя – те да ходят. И ей на…Аз отидох в 2 и половина. Улучих хубавите песни – разбирайте не чалгата, но накрая пак ми се наложи да играя на чалга, колкото да игра на нещо. Надя бе пияна на мотика (а аз продължавам да я наричам Катя по необяснима за мен причина) и естествено твърдеше, че няма такова нещо. Янислава в нейн стил подтичваше из цялата дискотека и ме зарязваше на всеки две минути, за да поздрави не знам си кой. Разказа сигурно на 10 човека за проблемите си с гаджето си, какво е бил направил и как я принижавал на по-ниско ниво от най-голямата "лесна кака" в града като и казвал, че не иска да излиза с нея, защото всички я знаят каква е пропаднала. Идилия! Дай Боже такова гадже НИКОМУ! Естествено всички я питаха защо е още с него – тя не можела да обясни…Аз знам, защото горе няма никой! Окей, де…не е това…Според мен просто не иска да е сама в Свищов – добре и да знае, че има къде да остане там, кой да я прибере с колата, да я откара до Луковит, да иде с него до Плевен и тем подобни…Има нещо като опора, което на практика поне отстрани си бие на тотално възползване от ситуацията. Тъпо, но факт.
Накрая Янислава тотално ни заряза, едно от любимите и неща за правене всеки път, когато изляза с нея и ако и посоча този нейн пропуск тя ама разбира се ще заяви, че изобщо не е така. Та излезе тя на някъде с нейн познат с думите “Ще се върна до пет мунити”, те естествено се оказа 50 минути, а после и час и половина и понеже ми бе вече супер студено, сънено, главата ме цепеше и не изглеждаше така сякаш тъпият диско водещ още известен като оня тип дето не ми пусна Интернета о време и му бях “О, колко си прост” (документирано е, има го на клипче) без негово знание естествено. Та ето защо реших да си ходя – Надя все още се клатушкаше по дансинга в налудничави танци, а аз наистина вече не можех да стоя там.
Държа да бъде отбелязано, че това посрещане на нова година беше досущ като онова през първата ми година в Шумен. Тогава нали още не познавах много хора та нямаше как да остана там и ето защо емигрирах в родния град – с наште на ресторант (като и този път, но без пълният състав на наште, само с чичи, който не пропусна да се изкрещи в 12:00 просташки на ДиДжея – МЛЪКНИ ДА ТИ ЕБА МАЙКАТА, при което може да си представите къде ми идеше да се покрия, когато онова сладкото момче погледна към нашата маса все едно бяхме селяни, които дори и сега не съм напълно убедена, че не сме!), след това с Янислава на диско. Чудно! И тогава Янислава пак вечно ме зарязваше, за да поздравява някого, само дето по това време дискотеката беше фул фраш, а сега дали имаше и 100 човека в нея о.О и беше бахти клинча. Не знам кое щеше да ме убие първо  – тъпата музика, главоболието или студът…надпреварваха се усилено да го сторят по едно и също време и си беше трудно за оценяване на риска и последиците от него… Та дисководещия и тогава, преди четири години му се молих за песни, които не ми пусна…С тази разлика, че онзи път чаках до последно да се убедя че ще ги пусне, но естествено той не го направи. Тая година, да кажем, че умът ми беше дошъл в главата и си тръгнах, без да разбера дали си е изпълнил обещанието си...Ако трябваше да залагам, щях да избера "По-скоро НЕ!"
Легнах си в пет и половина, със страхотно главоболие и ама разбира се не преди да проверя какво става в Тъмблр. Взех съдбовното решение да не си трия грима, защото щях да се разсъня и утече,…та само нахлузих пижамата от три ката дрехи и легнах да спя.
Събудих се в един и нещо и с два часа закъснение отидох до Чукара при баба ми и чичо ми, който беше толкова пиян, че не знам как изобщо стоеше на краката си. Подробности…той е свикнал, така че…не е като да е някаква новина.
И сега каква бе основната причина да закъснея с два часа? Ами това, че мога да се ровя в таговете на Анди Самберг в Тъмблр цял ден. Същото важи и за Джеси Айзенберг и Андрю Грифин.  Такова ровене падна, че не е истина. На бая яки графики попаднах…беше трудно да им устоя…А бтв отново да се върнем на Анди…Стоя си и гледам в точка (естественото ми състояние, наистина!) и си мисля Анди Самберг…Анди Самберг…Анди…Да кажем, че нямам проблем?! Освен тъпото му гадже, което изглежда наистина супер тъпо…протестирам…
Най-якото нещо, което ми се случи беше да получа СМС-и от готини хора като Нас чак от Канада и Петя...чак от Стара Загора. Хех.
Колкото до понеделник - първият работен и учебен ден смея да твърдя, че имах някой притеснителни очаквания за него, а какво се оказа в крайна сметка? Забравих си телефона вкъщи, отидох на работа и цял ден шефката не се появи, което ми позволи да си напиша домашното за шести. И всичко ми изглеждаше супер готино и спокойно до момента, в който не си прочетох хороскопа, който чаках да се самопубликува на стената ми около 3 часа о.О, само за да разбера че ме чакат катаклизми и да ми се стъжни живота. Преглътнах звучно и минах към другия ми хороскоп. Кълна се, той бе по-зле от първия. What The F*ck, really? И ето как се самостресирах, както винаги всъщност. Викам си - леле, сега сигурно шефката ми е звъняла на телефона, а той нали е вкъщи...или ще ида на лекции и ще кажат че тряа да правим нещо или ще ми разбият нервите... Бе драмейшън тотален! Накрая като отидох на лекции не стана нищо особено освен, че бях тотално отегчена. Но бонус : върнах си книгите в библиотеката, платих си глобата за закъснение и си купих нова значка, на която пише "I <3 Books", а да и си купих ножица също...За всеки случай нали...ако съквартирантите почнат да ме дразнят повече от това...Бъзикам се! Просто ми трябваше да си изрязвам нещата, които принтирам на работа нелегално - неща на футболист, актьори и за последно на The social network. Просто не знам тия хора как живеят без ножица в тая квартира.
О, и понеже споменах квартирата - имам две чаши там: една за кафе и една за безалкохолно и вода. Две шибани чаши. И какво откривам в неделя като се прибрах? Тая за безалкохолно липсва. Викам си - тия само са я счупили. Бях права...А тъпата крава крава ми го съобщи така сякаш казваше, че точно се е изпуснала в стаята и затова така намирисва...Аз може ли да и счупя някоя от нейните чаши в главата и да го съобщя по същия начин??? Много съм ЗА.
За протокола всички вчера ме нервеха на макс - ама всички, е добре без двама души може би, но предимно така ме нервеха, че ми се щеше да се намираме на едно и също място, за да им забуча моливи в ушите и да танцувам румва около тях. Не че днес нещата са много по-различно...О, не...и днес ме нерви народа, но предимно в Тъмблр. Шефката ми се появи и денят стана по-светъл - само не ми давай някаква работа, окей?! Трябва да преправям една анкета и да преговарям едни лекции и накрая да се прибера вкъщи, където няма изтеглен епизод на СНЛ, просто защото още не съм правила спам на последния с Робърт Де Ниро. За протокола - той харесва Анди, искам да кажа че те всички харесват изглежда Анди - без Ема Стоун, според мен тя е фен на Пол Брайтън (друг актьор в шоуто), който бтв ме добави като приятел във Фейсбуук. Мех иЗ хапи! И сега по какво съдя, че Робърт харесва Анди, ами всеки втори скеч беше с него - нещо както с този епизод, в който бе водеща Джейн Линч. Знам, говоря на патагонски, ето защо спирам...
Ами в общи линии това имах да кажа...дано тая година бъде по-ползотворна и определено не толкова скапана като предишната. Определила съм 2010 като година, в която загубих толкова много. Баба ми почина. Преместих се в нов град. С толкова много хора вече не поддържам връзка както преди, което го намирам за супер непоносимо гадно. Но добре дошли в реалния свят...It SUCKS, You'll love it!
Това е от мен и първият пост за година евър...смятам, че стана подобаващо дълъг като за мен. Мисля си, че може би трябва да направя още някой чалъндж, за да ме задържи тук, но ще видим как ще се развият нещата. Имам да правя две курсови, отделно домашни и да ходя на работа и да пиша книга...Няма ли друг живот? Има разбира се - задгробният, където си винаги добре дошъл!

Keep Calm, because Andy is here

8 коментара:

Аз и никой друг каза...

Значи и ти си имала близка среща с трети вид? Чалгарите са навсякъде!!! Ще ни нападнат и претопят! Скоро няма да има с кого да слушам приятна и разтоварваща музика и ще си умра сама и с чалга дънеща в ушите. Не е истина.
Подозирам, че твоето прекарване на новата година конкурира моето. Има за какво да се закачи човек. Много обичам да чета какво ти се е случило. Имам усещането, че ми го разказваш лице в лице. Много зарибява.
Твърдо "За" съм за новата ти мания Джеси Айзенберг. Аз също съм му фенка. Пускай повече негови снимки и информация за него. Каквото ти дойде на сърце.

divata_airis каза...

Бе направо...Чичо ми беше бахти простака на моменти, да не говорим че една от компанията, която е бивша колежка на наште и я знам още от малка и прякорът и е "Немата" защото не спира да говори и главно псува и още един бонус - родена на моята дата. Та и тя допринасяше за подсилване на селския бит. Идилия ти казвам.
Но не се оплаквам - миналата година беше супер постно и тягостно. И помня, че когато се свързах с братовчедката ми се разплаках, защото ли липсваше и тя ми каза тогава "Не плачи, че така ще ти тръгне годината" и какво стана - баба ми почина (оф, имам чувството че само за това говоря/пиша, сори за което, не искам да ме съжаляват или нещо), трябваше да взимам тежко решение за бъдещето си - колко сълзи и там отидоха, после като дойдох в София - пак рев...Абе кво да ти говоря.
Та тази година, когато се чух по телефона с Янислава и Надя съм крещяла с пълно гърло екзалтирано "ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА" Дай Боже да е помогнало някак. хаха.
Сериозно? Това ли е чувството? Направо може да ми чуеш ужасния глас...хаха
Ооо, да...значи може да ударя един Джеси спам специално за теб.

Аз и никой друг каза...

За да бъда откровена не вярвам много каквото правиш на Нова година и с когото - това ти предстои. Доказателството е, че в последните години с когото празнувам повече не го виждам - или си разваляме отношенията жестоко, или нямаме време да разцъкаме дори колкото за по едно кафе.
Моите искрени съболезнования за баба ти. Не знаех и не вярвам някой да има наглостта да ти каже нещо, че говориш много за нея. Това е в реда на нещата и се надявам да не го подтискаш.
Чичо ти и тази Нямата не си ги слагай присърце. Има толкова неграмотни и нагли селяни, с които ще се сблъскаш, че тези двамата ще ти се видят песен.
Сълзите. Откакто съм в смардливият Пловдив постоянно рева. Непрекъснато. И сега, за да не решиш, че се бутам, но все пак е така, ти предлагам да ме имаш за алтернатива. Удари едно съобщение, или просто индикирай по някакъв начин, че ти се говори. Ако пък си намериш Вивателска карта мога да говоря с теб около 600 минути. Та... Когато ти се плаче - имай ме предвид. Имаш подкрепата ми. Знам колко ужасяващо трудно е да си сам в чужд град.

divata_airis каза...

Ами как така да не знаеш? Бях писала пост през лятото и мислех, че си го видяла?!
Ооо, това е странно. Ми не знам, може и да си внушавам, както вероятно правя де, но при мен съм забеляла колкото и налудничаво да звучи, че като си помисля нещо, особено ако е неволно и си кажа - а, това няма как наистина да стане...бам става. Отново сигурно си внушавам, но пък може всичко да е защото I GOT THE POWER! (престави си го с гласа от песента)
Ами аз имах една вивателска карта, но тия от Виваком са кожудери, защото си я взех с пакет Хармония и не я ползвам, а тем и начисляват пари. Телефона бе изключен три месеца, те пак ми начисляват пари да плащам за тая карта о.О
Мерси за подкрепата наистана...добре е да знам, че има някой, на който му пука. Сега е сравнително по-добре. Да, не говоря с никого почти цял ден, не излизам на никъде по-различно от работа и университета и всичко е цветя и рози, но все тая...Аз и без това си падам повече домошар - любимото ми нещо е стоя цял ден вкъщи без да излизам никъде. хахаха или да изляза чак вечерта като вампирите. хаха

Анонимен каза...

I miss your craziness, lil' white sis' !

divata_airis каза...

Oh, big nigga bro, I miss u too. I miss all of u!!!! SOOOO MUCH!!!
*hugs*

Анонимен каза...

Знам, че София може да бъде ужасно депресиращия и гаден град, когато не си оттук и че няма друго място като родния дом, но ще мине време и домът ще е там, където са приятелите и скъпите хора. (освен това, виж колко молове си имаме само, направо в тая криза е депресиращо :д)
Иначе интересна нова година си имала; когато спомена, че си се къдрила с ролки очаквах и след това да се похвалиш от отвратителния бухнал ефект, който става на почти всички, но си извадила късмет. Колкото до роднините, ами и моите са чалнати на моменти, доста се е случвало да ме излагат, но какво да се прави, не ги избираме ние.
Не мога да повярвам как си останала до 5, аз лично си легнах в .. абе май в 4ри :Д , но само защото се инатих да чета, иначе се махнах от шумотевицата малко след 12 часа.
Между другото, вероятно ще се повторя, но ти пак какво работеше?
Иначе и моите съболезнования за баба ти. Когато си готова, ще спреш да говориш за нея, щом така се справяш, окей, майната им на другите. Никой не може да разбере какво ти е, или да ти влезе в положението, колкото и да твърдят обратното.
И аз много ти харесвам разказите на преживяванията, както Аз и никой друг, много богат речник имаш. Габи :)

divata_airis каза...

Леле, Габи, не съм те чувала от толкова време. Мислех, че вече си се отказала от мен и моите писаници, но ти не се предаваш. Благодаря!!!
Еми да, София не е едно от най-любимите ми места. Но свикнах - кажи речи. С толкова молове истината е, че съм ходила само в един от както съм тук офишъли и то мин. година. На кино изобщо не съм ходила, а съм фен. За кво да ти говоря. Свиквам, защото това че живея в София не ми пречи да игнонирам тоя факт и да продължа да живея онлайн. Хахахах. Патетик, но е начин да минеш и през този ден до края му.
Работя като секретарка известна още като "момиче за всичко"...много е весело като те карат да се разхождаш нагоре надолу из града в търсене на някаква глупост, но се случва и в най-добрите професии.
Е, мерси за милите думи. Надявам се скоро да намеря време да напиша някой истински пост, че да ми олекне...хех

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik