четвъртък, 23 декември 2010 г.

Challenge: Day 10


Ден 10: Едно признание
Мисля, че се пристрастих към картофеното пюре на прахче. Кълна се - яде ми се всяка вечер.
А, сега истинското признание:
Напоследък си мълча за толкова много неща, че главата ми е пълна с крясъци от неизреченото, които почват вече сериозно да се бунтуват и се опасявам, че накрая ще изригнат към някой невинен, а не искам да се случва.
Какво да ви кажа за днешния ми ден, освен че бях преквалифицирана в наполовина зомби. Не съм спала повече от 24 часа и на последната си лекция така щях ща се отнеса, че да падна от стола. Ей, такова нещо не ми се бе случвало. Аз опитвам да си държа очите отворени - не ще и не ще...Много грубо от страна на моите клепачи да не ми се подчинят. Но това разбира се не е всичко...
Значи на рожденият ден на Кас беше готино, слушахме The Lonely Island като тотални откачалки и с всеки следващ клип Анди и компания изглеждаха все по-привлекателни и да си ги прибера вкъщи започваше да ми звучи като единствената възможна развръзка в подобна ситуация. Сетне си направихме един чалънж по караоке. Моят отбор по някакви странни обстоятелства спечели. Shocking Much?! Pretty Much, yeah! Предполагам към три през нощта всяко грачене е звучало като нежна рапсодия. До към пет стояхме и си приказвахме или се мъчехме да не заспи - въпрос на гледна точка. След това Кас и Косето ме изпратиха до гарата. Единственият сън, който получих днес мисля е бил именно в този автобус само дето нито го помня, нито мога да обясня какво точно се е случило. Последното, което си спомням бе как ми бе студено и не исках да си събличам якето, сгуших се в него и усетих че се унасям. Следващият път, когато отворих очи вече влизахме в София, а аз не можех да накарам клепачите ми да не се затварят още поне 10 минути.
Тъй като се прибрах по-рано от очаквано реших да отида на работа да видя дали има нещо по пощите и да отида в стаята с леглото и просто да се сгуша в него за поне един час. Чудна идея и почти се осъществи всъщност. Само дето точно се унасям и в просъница чувам гласът на шефката. УТФ? Тя какво прави тук? Изведнъж така се сепнах и подскочих, че просто не беше истина. Добре, че е разбрана и нищо не ми каза, даже рече нещо от рода на - аз да знаех, нямаше да те стряскам така. Смяяятай!
Даде ми там някакви задачки-закачки, които мозъка ми не асимилира, няма нищо че ги записах на лист - след три препрочитания информацията почна да се изяснява, но нали...не разчитай особено. Сетне шефката забразди на някъде и ме остави сама - аз реших, че ще спя - полегнах леко и пак да се унеса - шефката звъни на телефо на ми. Е, тва е няма живот и сън за мен. Само пародиен живот и ситком с продължение. Обяснява ми там какво да правя - нещо, което записах и сетне препрочитах в борба за осъзнаване на написаното. Успех!
Каза ми и да се вържа с другия шеф по скайп, ама нали се сещате, че скайп много яко се бе крашнал днес, та отново - успех. Такъв цирк няма.
В момента съм на една вафла, шепа бисквити, едно Харибо и три кафета. В главата ми има две мозъчни клетки, коя от коя по-тъпи и се борят за ожесточено надмощие....Мачат на Аякс ще почне след минути, така че трябва да съм будна без значение как...Зомби или не, аз ще гледам този мач (което по-късно може да послужи като обяснение, защо са изгубили...но, сериозно, пичове, не губете...имам нужда от нещо хубаво да се случи днес?!)
Информираха ме, че първата ми коледна картичка, която пристигна едва днес е от моята прекрасна Петя, за което съм и много благодарна, вече си мислех, че никой не ме обича и не ми е изпратил нищо или просто пощите ме мразят и те не ми предават нищо от изпратеното. Грубо, пичове, много грубо...Не одобрявам! Но, ура...имам си картичка. Още не съм я видяла, защото съм в София и утре се прибирам в Луковит, което ще рече че и утре трябва да купувам коледни подаръци от първата заплата...Кой е като мене? Бе направо...Бтв, Пете, къде се губиш напоследък? Притеснявам се вече!
И сега има още много за разказване, но има едно нещо наречено Аякс, което трябва да гледам, така че ще ви кажа чао пичове! Един мач вече беше отменен и нямаше как да го гледам ако не видя момчета за последно тая година - няма да го преживея...даже царевица си взех, няма нищо, че ми се гади от трите кафета и изобщо не ми е до ядене,...а да и картофено пюре. В шок сте нали?  Ениуей, мисля че мога да се уредя през новата година със значка на Аякс...Ама ще видим, да не тая големи надежди.
Мача почва, така че...до скоро писане.
Keep Calm and Stay Cool

4 коментара:

Лилия каза...

Много стаена любов
дълги неизказани мисли.
Кога ще бъдеш готов
да те погледна в очите?
Как обич тежи във гърдите
как огън със сълзи гася...
Повярвай ми, обичам те
до лицето ти тихо шептя.

eli4ka95 каза...

Моята картичка ше пристигне на НГ или по-късно даже. Иначе... ВЕСЕЛА КОЛЕДА!!!

Аз и никой друг каза...

Жива съм!!! Сега, още едно извинение за картичката... Основното го знаеш, но да ти кажа защоне пристигна по-рано. Излизам в понеделник и вторник в 05:30 от къщи за да хвана влака за Смотландия да си карам лекциите. Сетне се прибирам от същото това удивително ужасяващо място към 7 и нещо (зависи от влака). Следователно няма как да хвана пощата да работи. И пращам моят Блондо да свърши тази отговорна работа. Е, два дни по-късно намирам картичката и задавам единственият логичен въпрос. От моткане по кафенетата, защото тя си няма никаква друга работа, не е намерила 3 минути да купи марка и да я залепи. Такова крещене не бях крещяла скоро. Дано да ти хареса. Хъгс.

divata_airis каза...

Човече, картичката ти е страхотна!
Думите, които си написала в нея невероятни - дори се разплаках като ги четях.
Кажи речи тя беше единственото нещо, което ме накара за момент да си въобразя, че е Коледа.
Плюс и до днес тя е единствената картичка, която съм получила, така че...

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik