събота, 2 януари 2010 г.

Geronimo!!!


Така, смея да твърдя, че съм леко казано покосена...Леко казано, нали!!! Да бе да...Как ще е леко. Още в шок, само като се сетя какво гледах преди малко, какви крокодилски сълзи роних и как все още не ми се вярва. 


10-ят Доктор официално си отиде! Толкова е тъжно. Бях свикнала с него. Три сезона си гледам Дейвид Тенант и накрая той просто си отиде. Но какво тръгване само направи. Сбогува се с всички, с които някога се е срещал и на които държеше...Беше просто невероятно. Видя Марта, видя Джак...моля ти е и Алонсо (който бтв е върколакът Джордж от Being Human - аз защо го забелязвам чак сега!), и Люк - сина на Сара-Джейн и самата Сара-Джейн, Роуз...Дона...Абе всички...Направо беше толкова touching, че от земята не можеше човек да ме събере от рев. Баща ми на два пъти отвори вратата на стаята ми да види за какво иде реч. Първият път успях да му кажа :Доктора умира! на втория вече нямах никви сили и само му мятах с ръце да се махне, че разваля картинката.
И какво нещо е да гледаш тоя повръшнясал откачалко Мастъра и да осъзнаваш, че всички чаркове му липсват и пак да те кефи бе...Беше толкова луд, кълна се! Но сцената с това кой се чуди да гръмне Док - Господарите на времето или Мастъра беше особено силна. Накрая просто изби рибата като рече на Масти - Отмести се! и гръмна машината която поддържаше портала, от който се бяха появили Господарите на времето. Естествено време беше и за Сакстън, разбирайте Мастъра да се опомни, когато главният на Господарите искаше да унищожи Док, Масти му го върна с - Отмести се! и почна да мята светкавици като за световно.
Най-фрапантна обаче беше сцената с изпълнението на пророчеството. Нали имаше пророчество в един епизод, че "Нещо идва! Що почука четири пъти! И ти ще умреш!" - перифразирам. Определено не беше така. Както и да е...Смисълът е същия. Та, познайте кой почука четири пъти? Не беше нито Мастъра, нито Господарите на времето, както всички си мислехме...беше Уилф (дядото на Дона, с когото Док почти винаги, когато е на земята се среща). Тъй като той се затвори в нещо като капсула, в която за да излезе трябва да влезе някой друг от другата страна и да натисне бутона за освобождаване. И тъй като Уилф беше вътре и нямаше как да излезе ако Док не влезе в другата кабина, нямаше как. Естествено, че можеше да го остави там...Но това е Доктора, м*мка му, естествено че няма да го остави там!!! И тъй като след експлозии и бла-бла Мастъра тотално беше хакнал тая капсула, та следващия човек, та дори и извънземно, който/което влезе ще се задуши от някакъв отровен газ, който се освобождава в кабината. Lovely от всякъде! Тука вече бях на на конвулсивен плач и цялата се тресях, предчувствувайки за какво иде реч. Но сценаристите на Док са гадни...Първо реших, че ще го убият в схватката с Господарите на времето (подозирах, че няма Мастъра да го убие), сега реших че ще бъде тъпият отровен газ...Но не и той не беше. Разбиха ми психичната система, която както знаем и без това е съсипана. Та какво стана накрая...естествено нашият се регенерира. А, това че Од му изпяха прощална песен, казвайки че цялата Вселена ще пее за него беше толкова трогателно. И тогава се регенерира. Човече, не може да не съм споменавала Мат Смит и колко ме кефи и как съм на мнение, че ще бъде шантаво готин Доктор!!! О, той определено ще бъде. Регенерира се, след което почна да се опитва да види дали всичко си му е на мястото. Вика: Крака? Имам крака. Ръце? Има ръце...Уши, Нос...устни...Коса...*питая и вижда, че е дългичка* О, не аз съм момиче! Хаха. Тук бях със смесени чувства хем цивря хем се хиля. След което огледа косата хубаво и заключи "Все още не е червена". На него си му е фикс идея косата му да стане червена, но вместо това в бонус ще получи спътница с червена коса. Карен определено ми харесва като новата спътница на Док. А след като гледах и трейлъра няма за какво да си говорим....определено нямам търпение за тази пролет, когато ще гледам отново Doctor Who...
Тогава...Тенант ще ми липсва...Въпреки, че днес го гледах отново в "Хари Потър 4" (Човече, какъв език вади там!!!), където не се стърпях да не псувам Робърт Патинсон. Беше нещо от рода на "Момчето е мъртво!" Аз: Йеееее! и подскачам на стола от кеф, пред изумения поглед на майка  ми, на която трябваше да и обяснявам почти всичко от филма - мислоеми, летекоди, непростими проклятия и бла-бла. Бях изумена, че още ги помня, ама имайки предвид какъв съм шемет... да не се изненадвам много много. Повече се бях втрещила от факта, че едно време зяпах тоя филм заради Роб, което сега осъзнавам че е било МНОООГО голяма грешка, но с "Танца на Радостта" на фона на смъртта му мисля, че си изкупих греха.
И ето трейлъра на Пети сезон на Док, който аз лично смятам да прегледам още веднъж и още веднъж и още веднъж... и...
А, да и запомнящата се репликата на новия Доктор (Тъй като на Еколстийн (доктор 9) - беше "Фантастик!", на Тенант (доктор 10) "Алонси!" и "Брилиант!") изглежда ще бъде "Джеронимо!"  Нищо чудно, че съм я сложила в заглавието, а?



Настроение : depressed
> > > > > > > ( depressed )

Няма коментари:

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik