вторник, 5 януари 2010 г.

Картичка №2


И ето как получих и втората си картичка. Анастасия ще умре от яд, като разбере че нейната още не е дошла! Кой знае колко пари е хвърлила да я прати, но не...все така я няма.
Та, сега е момента да благодаря на Супер Петя за страхотната картичка (бтв надолу има още благодарности!)
Наистина страхотна картичка! Като видях я видях бях толкова засрамена от моята постна и тъпа такава. Твоята даже пее. И почерка ти си е супер. Всичко разбрах. Направо е невероятна. Нямам думи да опиша колко ме зарадва. И всяко пожелание, което си написала е много мило, искрено и просто супер. (Споменах, че нямам думи, нали?). Златна си!

Бтв естествено трябва народа да се позабавлява с катаклизмите в живота ми, та няма как да не ви направя съпричастни. Едно на ръка, че снощи сънувах поредният луд сън, в който бяха намесени първото момче, което някога съм харесвала още от детската (аха, добре прочетохте!), момиче с което съм израснала пред блока, но никога не сме били близки и доста негри, които непрестанно се появяваха, когато тя изскочеше от някъде. Почваха да и говорят на английски и уж така невинно да я свалят и тя все повтаряше: Ето, казах ти че привличам негрите. Та, (така и така почнах да го разказвам) стана така, че с нея бяхме дружки (шок и ужас, сега в пътя да се видим едва ще си кажем "Здрасти!", но както и да е!), та с нея отидохме на нещо като бал, въпреки че роклите ни не бяха от онзи вид тип "торта с пълнеж", а някакви просто вечерни и елегантни. Тях точно не си ги спомням. Помня, че там беше това момче от моето детство, с което по-късно учих, но той след 7-ми клас отиде да учи на друго място (подробности!). Тя бях с него цяла вечер - говорехме си, танцувахме. Бе, тотална романтика...Както и да е. След това помня направо другата сутрин, в която се събудих в обезпокоително малко единично легло, което беше притиснато като менгеме от една ракла от дясно и някакъв гардероб от ляво. Дефакто цялото място, с което човек разполага на леглото се равняваше на размера на възглавницата му. На това момиче леглото и беше до моето, но под самата ракла. Когато се събудих нея я нямаше. И аз не знам защо почнах да си пея някаква измислена песен, щото бях толкова щастлива от изминалата вечер. Учудващо пеех хубаво. И въпреки че знаех, че момчето спи в съседната стая (Как така всички се намираме на едно място? Ол, ама това е сън...Да бе вярно!) и знаех, че може да ме чуе, но си изпях песента до края. Накрая се появи момичето (Нарочно не им пиша имената. Все едно ги познавате! Няма смисъл.) от банята и беше мокро (Защо ли? Може би защото излиза от банята! А, стига бе!). Нещо ми каза, но не си спомням какво. Тогава се пренесохме на някаква пейка в Попската в Луковит (градинка, в която се намира църквата на града и ето защо и викат така) та аз почнах да и разправям какво съм сънувала тази вечер (Сън в съня? о.О Именно!) Как съм минавала през нощта през Попската, ама съм била супер натокана - къса пола, високи обувки, бе бегай майни. Та обяснявах как съм минала покрай няколко пейки с хора и съм се насочила към пътеката на пряко, където на една пейка до нея стояли някакви наркомани или нещо от сорта.
И и казах: Вървях през Попската и нали знаеш че се събират понякога там наркомани и...
Тя, прекъсвайки ме: О, и аз имах такъв сън! Имаше препятствия навсякъде, които не ти даваха да минеш, нали? 
Аз: Ъъъъ...
Така и не разказах съня си, защото се появи (ШОК!) един негър. Но аз помнех съня си до края. Ставаше дума за това как се чудя дали да мина покрай тия типове, понеже те ме гледаха доста странно и ме беше страх, че ще ми направят нещо или да ги заобиколя, показвайки им че все пак действително ме е страх от тях, което вероятно би им дало някой интересни за тях и неприятни за мен идеи. Точно в този момент някакво кошче в странни започна да пуши и аз за да не се опуша минах покрай него, като по този начин заобиколих и "типовете". Шанс!
Та на финала...Момичето си говореше с някъв негър дето я задяваше, аз си говорих с момчето МИ и радост в къщи...взех че се събудих.
После кажете, че не е шантав. Но да продължа...Станах аз, закусих набързо, докато гледах "Колежани" по Фокс-а, епизод който съм гледала, но много важно, мързеше ме да пускам сериала, който почнах, че отекоха 45 минути, а знаех, че трябва да ходя до пощата. Снощи баща ми донесе от къщата на баба ми известие от пощата (понеже аз винаги давам адреса горе, че там вечно има някой, ако ли пък не поне имат пощенска кутия - да, в блока нямаме пощенска кутия. Е, има но не е закачена...и няма да бъде!), че имам някакво писмо. Викам си...Анастасия! Тя каза, че е препоръчано и няма как да не пристигне. Но каква беше приятната ми изненада, когото отидох да го взема....ПЕТЯ!!! 
Преди да почна отново с благодарностите само да кажа, че в опита си да измия чашата ми от кафето, същата с която майка ми мина тънко на Коледа твърдейки, че ми е подаръка, тя (чашата) взе че ми се изплъзна от ръката и и счупих дръжката и част от ръбчето отгоре, което бтв може да се залепи. Но естествено...една готина чаша да имам и ще я счупя. Преди имах една друга чаша на зодията ми, но баща ми я счупи. Не мисля, че ми е писано да имам чаша на зодията ми. Както и да е. Толкова бях развълнувана да стигна до пощата (която е на две крачки между другото), че не съм видяла как чупейки чашата съм се порязала. Отидох до пощата, подписах се за писмото, взех си го и нали нетърпелива веднага го отворих. Докато стигна до нас го прочетох. Горе-долу тогава забелязах и че от пръста ми се лее кръв. Да, раната не беше особено малка. Естествено нашта е напълно безчувствена (вероятно защото бях замръзнала) и не усещах нищо. Влязох си у нас аз. Но вместо да почна да попивам кръвта, решиха да снимам картичка ми (Като само изсмуках кръвта от пръста ми. Вампиризъм, а?), защото нали бях толкова щастлива  че имам още една. Ако имах партньор за "Танца на радостта" вероятно и нещо щях да изиграя. Та, какво се случи? Съблякох аз якето, метнах го на хубавата кувертюра, която се вижда и на снимката и не съм видяла как съм я омазала с кръв. Майка ми каза да я изпера на място с памук попит с вода и сапун, това и направих и всичко излезе...Но изглежда майка ми не знае, че съм блонди под прикритие и не ми каза, да вдигна кувертюрата от леглото, а не както е върху него да я търкам....Та да...намокрих си и чаршафа на леглото. Та и него трябваше да мина през същата процедура. Накрая докато продължавах да се мъча да заснема готината картичка фотоапарата ми взе, че откачи...Веднага се сетих за едно от пожеланията на Петя странните случки около мен да намалеят...Е, Пете, как мислиш...Намаляват ли? Накрая апарата взе че се оправи. Чудо на чудесата! После не можах пък да намеря лейкопласт за раната, която от едно пръсване с парфюм не спря да кърви - само пощипа. (Бтв тъй като кръвта не спря, пак почнах да я смуча - още преди да я опитам знаех какъв вкус ще има, но въпреки това го направих - кръв премесена с парфюм...Priceless!)  Та както казах изглежда е била по-дълбокичка...Накрая нали не съм си у нас и не знам кое къде се намира трябваше пак да звъня на майка ми да ми каже къде има лепенки, че да си увържа пръстта. Бе тотален цирк. 
Но...НО!!! Имам си картичка. Това е най-важното! 
Петя, много ти благодаря за нея...Всичко, което си написала в нея е просто невероятно, няма едно банално изречение (което отново ме кара да се срамя от моята картичка). СТРАХОТНА Е! Благодаря ти много за нея! И искрено се надявам да продължим да поддържаме контакт по между си. *BIG hugs*
Та това е от мен и от този пост...Сега остава да си чакам картичката от Анастасия, ако въобще дойде, въпреки че е с препоръчано писмо и книгата, която си поръчах от "Пингвините". Бтв като споменах книги (Само не ми викайте "О,не...!) Та да кажа, че вчера се насилих да изслушам до край The Lovely Bones, пълно резюме може да откриете ТУК (ако въобще търсите де!) Та сега имам да чета "Алхимикът" на Коелю от читателския клуб на форума ми. Надява се тази година въпреки, че ще бъде ужасно натоварена да прочета повече книги от миналата, което ми напомня че скоро трябва да правя пост за "номинации за книги", прочетени миналата година и Reading list 2010. Anyway!

Поздрави на всички!
П.

П.П. И 15 последователи! Йей! Мерси, за което!


Настроение : bouncy
> > > > > > > ( bouncy)

4 коментара:

Анонимен каза...

Хехе. Ти направо ме разби! Не вярвах, че ще ти хареса чак толкова тази картичка. Не мисля, че твоята е постна, нито с банални фрази. Харесвам я такава каквато е, защото си я избрала и надписала заради мен. Благодаря, че си посветила цял пост на мен (сега се надувам) и на радосттта си. Догодина аз ще ти купя чаша със зодията.
Подозирам, че цяла година ще ни радваш с откачени постове и мен пак ще ме боли коремът от смях. Само се надявам да няма сериозни наранявания...
Този ти пост е отново изненадващо саркастичен (обичам когато редиш думички в скоби) и приятно забавен. Не се променяй, Полси, на никаква цена!
Петя

divata_airis каза...

Хехе.
Не ми подарявай чаша с зодията, моля! Ще я счупя...Или аз или някой член на безценното ми семейство. Не ми е писано да имам такава чаша. Факт! Хахаха
Естествено, че ще посветя цял пост на теб...Ти си Петя...Петя трябва да има пост. End of story!
И ако нямаше сарказъм в поста, не вярвам че би могъл да се определи за мой.
Да ти кажа...засега никой не се бута да ми дава пари да се променям, така че...ще се придържам към статуквото.

shity каза...

Почти учудващо (приятно) е как човек може да се радва на такова малко нещо, като картичка)) честита да ти е)

divata_airis каза...

Нали? И на мен ми е непонятно, но пък чувството е много приятно!

Мерси!

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik