сряда, 14 януари 2015 г.

14 дни по-късно...

За много години, народе, цели 14 дни по-късно, защото 14 дни по-късно вече не е мейнстрийм и хипстъра в мен тържествува. Но това, разбира се, е само за заблуда на противника, защото честно казано до сега просто нямах време да се отчета, но не... продължавам да не се отказвам от този блог и това е. Ще си пиша, ще си рантя и споделям, с който е имал глупостта да стигне до тук (Честно, мой човек, сори!)
Та, на въпроса, който никой не си задава - как изкарах новата година? Вечният отговор - горе-долу! Защо ли? Ами като начало станах в 5 и 30, за да има на работа, където слава Богу не звъняха толкова и успях да си прочета последната 53 книга за годината. Когато свърших работа се видях с един приятел в МОЛ-а, където получих това прекрасно гушаво нещо в дясно (кредит за снимката на хер Катеричочество - ето, дадох ти кредит, да не кажеш после, че не съм хД), защото дЪ... аз съм лисичка... това съм аз, в умален, флъфен и подозрително затлъстял вариант... само ми ги няма 9-те опашки. Аха, не може просто да си литсичка, трябва да си деветоопашата, за да се зовеш корейска и да ти викат "гумихо". Някой изненадан ли е изобщо?!

Та, да, прибрах си това прекрасно нещо вкъщи без капка жал. И понеже перфекционистта в мен нямаше да си намери мира, ако не бях довършила възможно най-много неща до края на деня, за да си останат в старата година, с прибирането се захванах да довърша превода, по който работех. Мои хора, с радост мога да кажа, че до 7 и нещо превода беше завършен, редакторът информиран и аз бях прозвъняна около 3 пъти, за да бъда попитана кога мисля да се появя заедно със съквартирантката на събирането, където се очакваше да идем. Искам да кажа... хората казаха да дойдем към 7, не казаха точно в 7. Така може да значи, елате като сте готови с всичко, което не искате да влачите от старата година в новата, приличате на хора и температурата навън е -15, за да ви е гадно. Аз точно така го възприех. Затова отидохме чак в 9 и нещо, когато хората вече си седята там от немай 2-3 часа. Но знаете ли кое ме разочарова най-много? Не беше факта, че чаках на минусови градуси трамвай 7-ца или че съквартирантката ми до последно смяташе, че е било лоша идея изобщо да излиза от вкъщи и беше много кисела поради което (това си е нормално за нея, понеже сме й свикнали, оставяме я да й мине), а това че единственото нещо, което бях помолила да се вземе го нямаше. За човек, който не пие да каже, че иска да му вземат някакъв алкохол, който по-скоро е алкохол под прикритие, отколкото нещо сериозно - ъм, да за ликьор говоря и да идеш там след всичкия студ, да те питат какво ще пиеш и ти с жадни очички да кажеш "Ликьор?", а отговора е... "има всичко друго само не и това". Cool story, bro!  Резултатът? Пих кола... цяла вечер, до заветното шампанско в полунощ. Не се сърдя на никого в този случай, просто ми стана супер тъпо. Това е единственото, което поисках и го казах няколко пъти и накрая не беше взето, защото навярно са решили, че само аз ще го пия, че защо да се хабим?! Е, вече ще знам... на събирания си нося сама ликьора, ще си го лигавя цяла вечер, ако не и цяла година, защото както казах не пия и така може би една бутилка за 365 дни ще ми е достатъчна, така и така не се събираме чак толкова често. Звучи обещаващо! И да, аз съм човек, който може сам да се забърка в абсурдна ликьорена драма. Какво да ви кажа? Малките драми, в които сами можем да се оплетем правят живота по-интересен. Но, не и големите. О, не... те не са добре дошли. Не и тази година. Не и която и да било година. Точка!
Друго нещо, което ми стана някак неприятно, но мисля че на всеки би му станало, като чуе за какво става дума, е факта че не си избрахме сами парчетата от баницата с късмета, а някой ги наряза и каза "дай на този, този... и този" (Напомня онази песен, нали? Дам, точно така се чувствах докато ми я подаваха.) В смисъл, че не си ги избрахме ние. Нали е нашия късмет? Защо трябва друг да ми го дава?! Какво пречеше да ни викнат и да кажем, че искаме това парче?! Нямам представа, но не ми допадна. Затова и не приех късмета си за чиста монета. Другата година освен да купувам ликьор, ще правя и баница ХД Обещано! Ще се науча как да я правя и всеки сам ще си изберe късметите както си му е реда!
Но естествено вечерта нямаше да е пълна, ако не се бях наснимала около три милиарда пъти. Така де, защо си взех хубав телефон, ако не за да си правя снимки и клипове?! Да та... такива неща се случват. Да бъдеш говедо и въпреки това да си правиш снимки, с надежда да докажеш противното... Мога го тоя номер!

И това се случва докато някой хора си пият пиенето... не и аз, защото нямах ликьор и удавих мъката си в снимки! Да кажем, че дълбоко в себе си съжалявам. Примерно!
Иначе новата година започна сравнително добре - още на 1-ви на работа, на втори със стомашна криза или нещо от сорта и 4 книги прочетени архив до момента.
Знам, кое ви вълнува най-вече... 4-те книги, нали? Но, не ще ви кажа за кризата, което дори не съм убедена че беше криза, но майка ми вдигна олелия да съм отишла на лекар да разбера. Истината бе, че заради ликьор драмата (ноуп, нямам намерение да спра с това) вечерта не бях в настроение на ям и оттук-оттам си взимах разни прихапки, най-вече фъстъци. На първи на работа положението не беше по-добро - имаше останала храна от 31 вечерта, която бяха осигурили от фирмата и то не бяха бисквити, сладки и чипсове... Да кажем, че не бях яла нормална храна до втори, когато отидох да си взема мусака от топлия щанд в Карфур. Не знам мусаката ли беше зле или просто джънк храната не се върза добре с истинската, но до такава степен ме заболя мястото точно под гръдния кош (дам, дори не беше стомаха, но всички някак стигнаха до това заключение), че всяко движение беше болка. Сега чакам резултати от едно от най-ужасните изследвания, които някога са ми правили. Дори на врага си не го пожелавам. Минало! От тогава не ме е боляло изобщо, така че се надавям да е било моментно.
Втора точка: книгите. Ами да, предизвикателството за 60 книги набира скорост.Днес сме 14-ти, а аз имам 4-ри книги зад себе си и чета/слушам пета.
Същото важи за ТОВА предизвикателство. Сега съм на "Никога не казвай сбогом", само че на английски и да, както може да се очаква от unreliable person като мен е аудио книга. Да, знам че звучи странно, но и това се брои за четене, колкото и да не се вярва на някой хора. Естествено не се сравнява с прекрасния досег на книга до ръцете ти и разлистването на страниците, но спестява пари и ако си като мен, дори да си слушал нещо, ако ти харесва има голям шанс въпреки че вече си го чел да си го купиш.  Но да се върна на прочетеното. До момента най-много ми хареса "We were Liars". При положение, че беше книга на годината според GoodReads бях доста предубедена започвайки я. В смисъл някак е масова и прекалено много я хвалят и нещо в мен пробужда нотка съмнение относно всичко това. Да, признавам, че има неща които не бяха окей, но коя книга няма? Навярно само мега-дупер-класиката. Там хората са били перфекционисти до дупка, при това никой не им е поправял автоматично грешките както е сега, така че... да, основателно е. За съвременен тийн роман обаче доста ми допадна - до толкова, че в момента съм на втора книга след нея и още си мисля за нея. Човече, искам да си купя тази книга! До колкото знам някое от българските издателства вече е купило правата и я превежда. Дилема - на английски ли да я имам или на български или и двете??? Сложно! За мен винаги основен стимул при купуването на книги ми е въпроса: "Какво бих искала един ден децата ми да прочетат?" - да, тази книга бих искала да я прочетат. Да, с всичките й несъвършенства и прочие. Нямам против. Ето защо трябва да намеря начин да се сдобия с нея в един или друг вариант. И да, осъзнавам че ще краси стелажа ми, докато не се появят тези утопични мои деца, които наистина може изобщо да не се вестнат, но все пак... живея, за да складирам книги!
Друго нещо от новата година е абсолютно всепоглъщащата ми мания по "The Most Popular Girls in School". Това е уеб сериал, който се излъчва изцяло в YouTube и откровено казано е пълната простотия, но я обичам и сега планирам като тотален хипстър да си направя тениска на поредицата, която само аз да знам какво значи, защото дЪ, така ми харесва. За какво става дума ли? Всъщност главните герои са, по самото име, популярните момичета в училището, ето защо не е странно че авторите са избрали кукли, за да визуализират това.


Само дето историята не е тип Mean Girls - тия не си поплюват. Всяка втора тяхна дума е fuck, на моменти са прекалено гротескни, но няма такъв смях просто. В момента върви 4-ти сезон, с нов епизод всеки вторник. Дали не ги чакам с нетърпение? Мисълта ми е, че цитатите от тях са толкова популярни, че вече съм виждала да се използват в мемета за други фендъми. Доказателството? Така биха изглеждали "Клетниците", ако бяха в MPGiS

Бих препоръчала да го гледате, но недейте. Не, не ви стимулирам с това да го направите, наистина недейте. Не мисля, че това е за всеки, още първи епизод трябва да минете през една определена бариера в съзнанието си, минете ли я... значи ще продължите, но ако още след първи епизод бариерата остане пусната - това ще е вашия досег с уеб сериала. Целенасочено не оставям линк към канала в YouTube, който иска ще го намери лесно. Но, пак предупреждавам... не е за всеки. 
Какво още ново? А, да... понеже с групата, с която танцуваме все не можем да се съберем всички и като цяло в момента няма нещо конкретно, по което да се работи, аз си работя сама. Взех решение през новата година да танцувам много, да усъвършенствам себе си доколкото самоук човек би могъл и вече да не влагам толкова много в тази група. Миналата година дадохужасно много време от себе си (което като цяло се преживява и не е проблем), нерви и труд, но не мисля че бяха оценени. Ето защо сметнах, че няма нужда да се пъна за нещо, което така и така остава незабелязано - ще си работя спокойно и ще оставя другите да подбират песни не само по съзвучие с останалите в микса, но и по съвместимост с останалите танци и прочие. Аз ще правя това, което ми се каже. Ще бъде тази песен. Окей. Уча я! И толкова. Ще танцувам това, което ми се каже когато съм с всички и това, което ми харесва когато съм сама. Не е нещо лично към някого, просто смятам че през последната година вложих прекалено много нерви в нещо, което би трябвало да ме разведрява и да ми доставя удоволствие. Колкото и егоистично да звучи - правя го за себе си. Не ми се ще да съм с нервна криза преди да навърша 30. Също не искам да се карам и споря с никого, както беше през посдледната година. Достатъчен ми е стреса в работа. Имам нужда това, което правя да ме освобождава от него. Не казвам, че ще се получи, но не пречи да опитам. 
Та, цялата тази поредна моя тирада беше само, за да кажа, че преди седмица записах първия си кавър не без помощта на Онни. Танцът е ужасно лесен и на места абсурден, но песента е жива и забавна и беше добър начин да я изкарам от главата си, научавайки танца.


Определено имам неща за дооправяне, но се гордея от факта, че всичко беше заснето на един път и каквото станало - това. Като за няколко дни научен танц мисля, че е сравнително добре.
В момента работя по танц и песен, за които никой не е чувал. Е, освен тези, на които казах за него (Човече, аз наистина съм егати хистъра, без дори да опитвам... *плашещо осъзнава действителността*) Групата е тайландска. Супер много ме радва песента и танца просто викаше - ела ме научи. Още повече, че те са пет души, при което си правят солота през по-голяма част от времето, докато останалите само позират сексапилно, което оставя много място за импровизация от моя страна. От четири дена я уча и мисля, че вече я знам, само трябва да изчистя нещата тук там и се надявам в края на тази седмица да успея да запиша кавър в зала. Стискайте палци, че ако скоро не го направя съседите ми срещу мен ще подадат оплакване за сексуален тормоз. Защо ли? Ами блок срещу блок сме. Вечер, когато искам да видя дали го танцувам правилно - дръпвам пердетата, за да си виждам отражението в стъклото, при което съседите има да си гледат. А, танцът е бая провокативен, така че... да, сексуален тормоз е точния подбор на думи тук ХД
Та, така с мен. В края на този месец ме чака изпит за А2 по Корейски, на работа хората са повече от дразнещи и това дето им се зове работа не е тяхно верую да го свършат, но накрая не те, а аз изглеждам некомпетентна пред клиентите. Ще се постарая да променя това - повече знания, по-малко разчитане на другите.
Е, май това имах да изпиша за края на миналата и началото на тази година. Ще ми се да можех да направя обзор на предишната с най-доброто, на което съм попаднала като музика, филми и книги от нея, но няма да заблуждавам никого - няма да имам време и само дето ще отворя поредния чернова-пост, който никога няма да бъде завършен. Викам този път да го спестя на блога ми. Плюс: скрапбука, който бях почнала да правя през мин. година не бе довършен и затова сега ще го подплатя и с хартиен и електронен носител, така че да не се случи същото. Хъм... интересно как през новата година всичко, което правя е да взимам мерки нещата да не се повтарят, а подобряват. Едва, когато изписах 1/3 от пръстите си го осъзнах. Време си ми беше!
Поздрави от мен и до нови срещи на страниците на този или някой от останалите ми 10 блога, които са разпилени по целия Интернет. Не знаете за тях? Хубаво! Нека така си остане =)
Keep Calm and...

4 коментара:

Аз и никой друг каза...

Луда си!
За много години!
:)

divata_airis каза...

Мислех, че това се знае... очевидно е за всички ХДДД
За много години и на теб!
Получи ли ми картичката?

Аз и никой друг каза...

Беше зашеметяваща както винаги. Чудя се дали да не започнем да пращаме и по рожденни дни и Великден, примерно. Едничка не е достатъчна.

divata_airis каза...

Имаме сделка!
Звучи добре и аз благополучно подтиквам Плюшкина в мен все напред и нагоре, трупайки картички!

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik