Поредната седмица измина и съм щастлива да отбележа, че оцелях. Сега имам само още 2 дни до отпуска и знаменито прибира в родния град. Направо нямам търпение. До толкова нямам търпение, че ми иде да се обадя, че съм болна и да си тръгна още днес, само дето не съм такъв човек и ще си работя като вол до последно. Няма лошо.Та какво ново? Новият ми телефон е толкова умен, че освен че може да измери сърдечния ми ритъм, нивата на стрес и да ми сканира отпечатъците също така ми брои стъпките. Не се бъзикам. Вървиш си спокойно - оня ти ги брои. Очевидно здравословният вариант е да правиш 10 хил. стъпки на ден и телефона е в състояние да ги измери, но само и единствено ако на всяка стъпка е с тебе, а нали се сещате, че това няма как да стане. Но като изключим това на ден си правя даже повече.
През изминалата седмица имах невероятната чест да се грижа за четири домашни любимеца на една колежка. Не очаквах да ми допадне толкова много, още повече че 2 от животинките бяха плъхове. Мислех, че ще ми е неприятно да бъркам в клетката им, но те както каза и стопанката им са ужасно сладки. Честно, не го очаквах! Естествено понеже нали все още е голяма радост, че си имаме нов телефон ги нащраках едно хубаво и няма как да не споделя с вас мъниците.
"Малчо и Тлъсти"
Другото, което се случи беше, че имахме коледно парти. Предната година го пропуснах просто защото не се чувствах нито в настроение, нито дори малко приятелски настроена към колегите си, просто исках да се прибера и толкова, макар че ако една от колежките бе казала отивахме, но на финала всичко отпадна, така че... здраве да е. Тази година, обаче се бях нахъсала. И не, не отивах защото има безплатни ордьоври и алкохол (за човек, който пости това наистина е повече от ирелевантно); и не, не отидох за да видя колегите ми, които и без това ги виждам практически всеки ден... признавам най-безцеремонно, при това и на половина от присъстващите там вече го бях казала, отивам да се натанцувам. Танцува ми се и това е. Бонусът беше позьорски снимки:
Подобаващо събрах очите в точка на някой от другите колеги, които работят в магазините и се чудеха какво точно виждат в момента и защо това момиче се раздава толкова. Върхът на айсберга беше когато ни пуснаха като гостуваща звезда Галена. Дали не се молех минута по минута да се изпее репертоара и да си ходи?! Да, на много хора навярно им е било супер приятно, но аз нито слушам такава музика, нито ме вълнува, исках просто да пуснат нещо различно от поп-фолк. И така час и половина по-късно чудото стана - тя си тръгна и ни пуснаха рок. Всички бяхме във възторг без колегите, които не издържаха психически и си тръгнаха още на втората песен на гостуващата звезда. Почти съжалявам, че не си тръгнах с тях, но предвид че са отишли в някаква чалготека щеше да е от трън, та на глог, така че не благодаря.
На следващия ден след партито се видях с момичетата, с които ходя на курсове по Корейски. Бяхме решили да си направим нещо като пред-Коледно събиране, тъй като на официалната дата една от нас нямаше да е в града, а така и така останахме малко от първоначалния курс искахме да сме си всички заедно. И нали си е подобаващо решихме да разменяме подаръци. Леле, колко неловко се почувствах - бях взела едно наистина красиво ръчно направено сърчице с коледна украса, но беше толкова невзрачен подарък на фона, на кова, което аз получих - кремове и душ-гелове от H&M, кутия курабийки и бонуса... това прекрасно колие със звездичката:
Феновете на к-драмите веднага ще разпознаят откъде е - "Boys Over Flowers". Искам да каже, че наистина то е толкова известно, че дори аз, която още не съм гледала драмата знам за него. Толова ми хареса целият подарък, че не спрях да се извинявам на момичето, че моя не е достатъчно прекрасен като нейния. А сега не спирам да нося това колие. Толкова е прекрасно, че сърце не ми дава да го сваля. И нали споменахме размяна на подаръци - на работа всяка Коледа има таен Дядо Коледа - теглиш си колега и му подаряваш нещо, нали без да се знае кой си, макар че обикновено някой си казват. Първата година аз имах глупоста да подаря чаши, за което и до ден днешен съжалявам, а на мен ми подариха козметика от Ревлон. Още не ми се вярва, но да.. случи се и беше най-якия подарък за Коледа, който получих същата година. Миналата година, известна още като втората ми в компанията, аз подарих коледна звезда на една колежка и тя каза, че ужасно много й е хареса, а получих книга - "47 ронини". Не съм убедена, че ще я прочета близките 10 години, но адмирации към факта че колегата е взел две неща, които обичам - книга и азиатци. Кой знае следващия път могат да опитат с нещо на Чък?! Тази година ми се падна супер странния колега да му подарявам. Той не стига, че милия е супер свит, никой не знае какво се случва с него, почти не говори с останалите, освен да ги пита нещо за процедури. И му викам "Кажи какво искаш? Нека е нещо, което ще ти хареса!" и той "Ми каквото вземеш". Трилър! А си личи, че нито е по пиенето, нито по забавлянията... ужасно затворен човек. На финала реших да му взема един морски шах с фигурки на прасенца. Супер сладък и забавен като му написах в картичка, че вярвам че има нужда от забава в живота си и се надявам именно това да му я донесе. Дано му хареса. Към момента мой подарък под елхата липсва и вече на всеуслушание съм казала, че ако някой ми подари чаши, че разбера кой е и ще му ги ударя в главата. Смятам, че ще е много грубо ако след всичките ми заплахи все пак някой се осмели да ми подари чаши. И в този ред на мисли, ако до понеделник това човече не се активизира да ми постави подарък под елхата ще си замина безподаръчна към родния град и чак след Коледа ще си събера поминъка (който се надявам да не е чаши - нищо против тях, но това не е Коледен подарък, дяволите да го вземат") *стиска палци и се моли за най-доброто* Винаги когато аз взема хубав подарък на мен ми взимат тъп и когато аз взема тъп, на мен ми взимат хубав. Съдба!
Постиженията от изминалата седмица, обаче не спират. След 4 години влачене най-накрая прочетох "Измамена". Кълна се, за книга написана от двама автора звучеше така все едно я е писал 15 годишен тийн, който тепърва навлиза в идеята за писане изобщо. Да, историята на моменти имаше светли изблици и оценявам замисъла й, но начина на писане беше потресаващ. Колкото и нескромно да звучи аз пиша по-добре от тях. То не бяха диалози, то не беше чудо. Описания почти липсващи, а ако ги има не схващаш особено какво се опитват да ти опишат, но си свиркаш - нали следва 5 страници безсмислен диалог. Не стига това, ами главната героиня има сериозен проблем с момчетата - в смисъл разбирам любовен триъгълник, това онова, ама тая първия секси пич дето се появи и плези езика и край, там си остана, неспасяема. За герой с едва ли не всички възможни сили, които една богиня може да му даде имаше пилешки мозък, който работеше само и единствено, когато трябваше да се използват тея сили, но не и в отношенията й с хората и най-вече момчетата. И за да не си мислите, че си въобразявам, дори самата героиня си задава въпроса "Какво ми става?!" Уви, отговор до края на тази книга липсваше. За следващата не съм сигурна, че мога да събера сили да я почна, още по-малко да я довърша. Да, някой ден, когато времето е на моя страна - нямам една сурия блогове, преводи и писаници за направа мога да й обърна внимание, но към момента - застой. Стига ми геройството, което постигнах довършвайки тази.И понеже отворих дума за книги. Мисля че споменах в предишния пост, че смятам да довърша започнатото от преди години, доказателство за което е прочитането на "Измамена", та сега си дочитам "Раздвоение" от Янг Куиджа. Е, тази книга няма как да я храня. Като цяло стилът е доста по изпипан. НО! Книгата не е за всеки. Отделя се доста време на размислите за живота, за това защо ни се случват нещастия и как се справяме с тях. В някой отношения дори бих казала, че е леко тежка. Аз не се оплаквам - на фона на това, което четох преди нея, това си е храна за душата. Само дето ако човек не е свикнал с корейския начин на живот (до който може да се докосне само чрез корейска драма и то не в пълния му вид, а пречупена през призмата на режисьора) навярно случващото се в книгата може да е объркващо и непонятно. Засега обаче ми харесва и ще си я довърша до края на годината дума да няма.
Между другото вече почнах да си мисля какво да си поставя като предизвикателство за четене през новата година. Намерих едно, което е доста общо и сигурно половината ФБ и Тъмблр ще го правят, защото дашовете ми бъкаха от него, но си мислех за нещо мое си. Естествено ще взема по нещо като вдъхновение от споменатото по-горе, но като цяло ще си го индивидуализирам. Нещо от рода на "ди си купя минимум 10 книжни книги тази година"; "да прочета поне една книга от български автор", "да прочета нобелов лауреат" и прочие. Ще се опитам да направя условията да звучат реалистични. Колкото и гадно да звучи ако ще чета съвременен български автор ще трябва да преглътна ужасните ми предрасъдъци, но ако ще е класика, нещо на Димов (то май само „Поручик Бенц“ не съм чела от него) нямам проблем. Просто ми е леко трудно да възприема съвременната българска литература - и тя като българската реалност е потресаваща. Не го казвам/пиша с лошо. Просто именно защото и самата реалност се мъча всячески да игнорирам и да не й се оставям, не ми се ще да ми я блъскат в лицето и от това, което в момента използва за бягство от нея.
И от книгите на филмите. Гледах "Шефове гадняри 2". Не очаквах в любимия ми сайт за онлайн гледане на филми (предполагам не веднъж съм казвала, че не обичам да свалям филми, сериали и каквото се сетите /гледат се онлайн/, което обяснява и защо коефициентът ми в Замунда е почти 10) да го има толкова скоро след излизането по кината, но ето че го имаше. И понеже първият неочаквано ми хареса (какво да кажа обичам филми, в които приятели от едно време се обединяват и правят зулуми), трябваше да гледам и втория. Е, няма такъв смях. Толкова съм се хилила, че чак съквартирантката ми, която е на две стаи разстояние, чак в кухнята ме е чула. Не съжалявам и грам. Толкова не се бях забавлявала от ужасно много време насам. We are not criminals. We actually suck at crime! Не мога не се съглася повече. С удоволствие бих го гледала втори път дори. Даже планирам да изнудя някой да го гледа с мен, за да мога да го гледам втори път и да не изглеждам достатъчно отчаяна от факта, че ми харесва до толкова, че не искам да го гледам сама. ХД А, дали не откачих при споменаването на "Боен клуб"... направо ме изгубиха...
Смея да твърдя, че в петък беше особено ползотворен ден - пращах картички, колети, купих си билет за отиване и връщане и изкарах 90% на теста в работа. Естествено телефонът ми побърза да ми докаже колко ползотворна съм била изписвайки, че за 2 часа съм направила над 6000 крачки. Но това не е най-важното. Хубаво е, когато поне веднъж времето стигне за важните неща.
На финала бих казала, че наистина се надявам че прибирайки се вкъщи ще си прекарам добре, не като други подобни празници, в които чичо ми омаловажава събитието и изтъква себе си и какъв досадник може да бъде понякога, смятайки че знае всичко и най-вече че света, ама наистина, наистина, наистина се върти точно около него. Ми не! Обещанието на майка ми все още е в сила за магична Коледа и ще се радвам на именно такава - с подаръци, курабийки, домашни мъфини и много коледни филми. Аз съм Дисни дете, нима очаквате да искам друго от една Коледа?! Шанс. Надявам се майка ми да не ми се е разсърдила, тъй като реших да се прибера по-рано на 27 и да ида на коледно парти с приятели. Просто супер много ми се излиза именно с тези хора, пък било то и не точно на това парти, но така и така ще го има защо да не ида?!
Та, това се случва около мен напоследък - не е нещо фамозно, предвид предишни изстъпления за които съм писала, но си част от нещото наречено живот, така че реших да го споделя.
Ако не успея да намеря време да пиша отново - желая на всички магична Коледа, много щастие, желаните подаръци под елхата и усмивката на лицата.
Keep calm and let it snow
Няма коментари:
Публикуване на коментар