вторник, 9 декември 2014 г.

Фрагменти #4

И така нова седмица е пред нас и не бива да се предаваме, така де... още е в самото си начало е. Именно по този повод някъде бях видяла меме с думите "На понеделник нищо му няма, ти просто мразиш работа си". Така че нека не бъдем такива - да обичаме това, което правим дори и когато външни сили опитват всячески да ни откажат от това ни желание.






Факт: Новите неща малко или много те карат да се чувстваш като нов човек. 
Ситуация: Веднага бързам да се похваля - взех си нов телефон, след като го преболедувах два дни. Държа да кажа, че досега винаги когато ми е трябвало устройство съм била тип - ами някакъв сравнително хубав телефон, който да ми харесва на външен вид, да е с малко по-хубав от стария и да мога да говоря през него. Само дето този път не исках това. Исках телефон с хубава камера, HD клипове (знам, вземи си камера, но не) и аз веднъж да имам нещо ново и хубаво. Ето защо този път се хвърлих на нещо по-скъпо от традиционните и въпреки че точно в момента ми е супер гузно, че съм си го взела се надявам да ми върши добра работа и да не ме предава.
Забава: Да се чудиш един седмица по какъв начин да си вземеш същия този телефон, докато накрая до стигаш до най-простата, която по някаква причина ти е убягвала досега.
Тъпо: Да се редиш два пъти подред на псевдо черен петък в компанията, само за да осъзнаеш че първо хубавите телефони са бутнати по между другото и някой вече си ги е взел и второ висял си 2 часа на дълга опашка, за да не можеш дори края да й дочакаш и да влезеш в тая заветна стаичка с устройствата. След като два пъти го изживях - се отказах.
По-тъпо: Дори, след като си помолил колега да те извика, когато стигнат до неговия ред и да се качиш да видиш какво е останало всъщност да не е останало нищо. Пуснах се на нерегламентирана почивка за нищо.

Факт: Безсънието те прави половин човек.
Ситуация: Дам, безсънието ми е си е все така тук, мои хора, и лошото е, че изглежда няма намерение да си ходи. И ако си мислите, че не съм ходила на лекар - грешите. Според тях е от нерви. Дадоха ми да пия някакви леки хапчетата и сметнаха, че ще помогнат. Ами не, проблемът продължава. Единственото хубаво от него, че хапчетата които пия за сън не водят до пристрастяване и са на билкова основа иначе бая щях да го закъсам. Но, да... ужасно е да си уморен, главата да ти тежи от недоспиване и ти пак да не можеш да заспиш. Но битката продължава - рано или късно ще му хвана цаката. 
Забава: Можете ли да си представите колко шокирана бях когато намерих пост на този блог от 2008, в който продължавам да говоря за него. Това прави колко - шест години, в които аз се боря вечер да заспивам, а главата ми се бори да решева сложни математичeски уравнения без мое знание. 
Тъпо: Ти, наистина, ама наистина, наистина да искаш да спиш, а мозъка ти да има други планове за теб.
По-тъпо: Да си намирам грешки в работа докато се мъча да заспя?! о.О

Факт: Продълженията (на филми, книги) предизвикат неистова нужда да открия причината за тях.
Ситуация: В неделя след двуседмично наканване най-накрая гледах "Шефове гадняри". Дяволите да я вземат и рекламата на втория филм, който в момента е по кината! Има нещо в нея, което ме накара да ми стане интересно и да искам да видя този филм, но понеже нали се води втора част нямаше как да минем без първа, та ето как стигнах до тук. Честно казано имах подготовката изобщо да не ми хареса. Аз като цяло не очаквам много от комедии, защото ми се виждат често еднотипни, но ми допадна. Да, не беше нещо изключително, но предвид това, за което се бях подготвила останах приятно изненадана. Има смях, има известна доза (краен) реализъм. Така де на кой не му е идело да убие шефа си? Не че ще го направи, но не вярвам дори за минута да не си е мислел колко по-лесно би му било ако този човек го няма. Може би не да е мъртъв, просто не там... Във всеки случай се забавлявах, а Чарли Дей ми направи доста добро впечатление - изглеждаше непохватно сладък и ако изключим пискливия му глас бих си го прибрала вкъщи (със завързана уста, за да не писка).
Забава: Да не би да открих поредния Чарли в моя живот, който да го съсипва?
Тъпо: Това което разбрах от филма е че дори да искам никога няма да мога да убия шефа си. ХД
По-тъпо: Навярно някъде там по света наистина има такива шефове.

Факт: От където дошло там отишло.
Ситуация: Намирам си аз ръчен женски часовник преди две седмици на спирката на един трамвай - явно някой го бе опуснал. До тогава бях преживяла факта да не нося часовници, при положение че голяма част от живота ми именно това съм правила, но през последните 2, може би дори повече, се бях откъснала от тази нужда. Е, след като го намерих естествено почнах да го нося - беше хубав, воден при това. И ето че в понеделник го изгубих. Изглежда това се е случило и с предишния му собственик. И знам че никога не е бил мой наистина, но честно хора, липсва ми. Бях свикнала с него и сега всеки път си гледам китката и съм тип "О, вярно, вече нямам часовник!" Та, да доста ми липсва, но да мислим положително - може би е направил деня на някого, както направи моя преди два месеца и сега ще мога да си купя мой собствен часовник или да сложа батерии на някой от старите (кълна се, те могат да си спретнат футболен отбор вкъщи, толкова много са, но просто като спре батерията и отиват в шкафа и се купува нов - вече не, даже знам кой часовник от старите ми имам предвид и смятам именно него да взема) и най-важното е, че всички сме живи и здрави; часовник се купува, всичко останало е ирелевантно.
Забавно: Както го намерих, така го и изгубих.
Тъпо: Все си мисля, че ако съквартинатката ми не ме беше разхождала обратно до вратата, защото си беше забравила ключа, това нямаше да се случи - щях да имам време да си купя обяд, да стигна по-рано до работа и при нужда, когаот забележа, че го няма да се върна и да проверя по пътя. Но няма как да знам това. Така е писано и точка. Продължаваме напред.

Факт: Има книги, които просто не са за определени хора.
Ситуация: Прочетох Wallbanger или както са го превели на български "О като оргазъм". Държа да спомена, че бях почнала тази книга преди да се появи на български. Идеята беше, че доста от приятелите ми в Goodreads я бяха харесали и имаше високи оценки. Тъй като пишеше, че е доста забавна и аз сляпо повярвах, че именно е поставено там, за да привлече аудитория и всъщност вътре няма толкова "О"-та. Е, да... може би само в началото. Към края вече до толкова бъкаше, че трябваше да чета за цял ден минал в подобни изживявания. Еми, не... тази книга не е за мен. В смисъл, че беше забавна и наистина съм се смяла с глас на някой моменти, но просто накрая се чудех какво точно чета и след това погледнах заглавието и бях тип "А, да... вярно!" И тази книга има още няколко след себе си от същата серия. Не мисля да ги чета или поне не сега. Може би след 10 години...
Тъпо: Защо когато главните герои се съберат в книга, книгата моментално става ужасно безинтересна? Само при мен ли е така или повсеместно?!

~Cool or Not Cool~

 - Нов телефон - преболедувано-измъчено-но-доволно-от-крайния-резултат-КУУЛ
- Резолюцията на телефона е убийствена -бахти-нечовешките-снимки-дето-прави-КУУЛ
- Да си намериш щамповано калъфче за новия телефон с разни блестящи камъни в Интернет - щампата-и-циганската-жилка-в-мен-ми-го-говорят-и-трябва-да-имам-този-калъф-КУУЛ
- Да не можеш са спиш -няма-ли-кой-да-ме-спаси-от-мъките-НОТ-КУУЛ
- Три хаплечата "Мелатонин" при препоръчителна доза едно, вече не действат - сериозно-няма-ли-кой-да-ме-измъкне-от-мъките-ми-НОТ-КУУЛ
- искам да си прибера Чарли Дей у нас -they-call-me-hell-they-call-me-stacey-that's-not-my-name-That's-not-my-naaaameee-КУУЛ

- изгубих часовник, който всъщност не беше наистина мой, но ми липсва все едно е бил -където-и-да-си-се-надявам-да-си-в-по-добри-ръце-НОТ-КУУЛ
- книги с много "О"-та могат да почакат за мен още 10 години -окей-съм-с-факта-че-може-би-един-ден-ще-се-обърна-към-подобни-книги-но-не-и-днес-SO-SO
- завърших си предизвикателството за 50 книги за година -другата-година-повече-книги-КУУЛ
- работя усилено по попълване на книжния блог, което ме кара да преглеждам и да си припомням отново, книги които съм чела преди години - минало-в-настоящето-КУУЛ
- 15 дни до Коледа  - искам-магия-сбъднати-желания-и-малко-диабет-КУУЛ
- вали сняг -само-аз-ли-харесвам-като-вали-сняг-

Цитати:

Съквартирантката ми отива до тоалетна, при което аз я догонвам, носейки вафли, които вече не мога да ям, заради постите: 
Ето! В тоалетната има човек. Изяж го.
*имайки предвид плика с вафлите, секунда по-късно осъзнавам как е прозвучало това*
Не човека, вафлите!

Цитат от поддръжка: "Изключил си е телевизора, и го гледа като голям камък. След като го включи чудото стана. Има вече ТВ."

Keep calm and be ready to party

Няма коментари:

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik