събота, 16 февруари 2013 г.

Don't hate me!~


Някога имали ли сте чувството, че вие сте най-черните в целия свят? Че целият свят е против вас? Че всички ви мразят? А вие все още да не разбирате конкретно защо. Искам да кажа - да, направили сте това-онова, казали сте някоя и друга дума на криво и все пак не смятате, че това е достатъчно основание за всички обвиняващи пръсти да се насочат срещу вас.

Винаги съм смятала, че проблема се корени в това, че хората винаги виждат половината от историята и никога не питат "Защо?" Не искат да знаят - стига им и тази половина, която много често е казана от трети човек, който просто е афектиран и така повлича още 10 с него, които идея си нямат какво се случва, но вземат дейно участие в него, потвърждавайки че "да, това е най-черния човек", "той направи това и това". Откъде знаеш, че наистина го е направил? Бил ли си там? Говорил ли си с него? Попита ли защо? Не! Проблемът на нашето общество е, че никога не задаваме правилните въпроси. Факт е, че когато въпросът ти е глупав, отговорът няма да е по-различен. Така че, може би проблемът не е в този, който сега всички сочат с пръст и казват "той е виновен", а в тези, които не са опитали да го разберат, да поговорят с него, да му зададат точния въпрос в точното време. И после говорим за пасивна-агресивност. За премълчана истина. За това, че досега сме си траяли кротко, но вече чашата била преляла и ние не издържаме. Синдромът на "сливата в устата". 
Е, аз страдам от друг "не знам кога да млъкна" и много често си казвам всичко дето ми е на сърце, което повярвайте не е добре - винаги има обидени, тия същите със сподавените премълчани емоции, дето никога не питат защо. Накрая познайте кой е виновният? Тоя дето си казва всичко или тоя дето до последно е мълчал и накрая избухва в причудливи истерични реакции? Естествено, че първият. Той е виновен, че не млъква. Че е многознайко. Че си е казал всичко о време. Че знае какво харесва и какво иска и че когато не получи същото си го казва право. Докато други са доволни от малкия си животец и се радват на всичко. Черно или бяло? И двете. Ден или нощ? И двете. Винаги съм се питала как става тоя номер? Как можеш да харесваш всичко и още повече по този начин харесваш ли нещо изобщо? Та нали са ти дали избор - избираш едното, защо и двете? Ще обидиш другото ако не го избереш ли? Какво толкова ще стане? Честно не ги разбирам тия хора. Лично за мен те нямат конкретно формирано мнение и искат да угодят на всички. А смисълът е никакъв - както всички много добре знаем не можеш да угодиш на всички. Просто няма как. Винаги ще има недоволни. Още повече че когато си и за двете страни накрая именно ти ще изпаднеш в тъпата ситуация да висиш по средата и да се чудиш накъде да поемеш, когато двете се разделят в различни посоки. Да, да избираш е гадно, но да нямаш никакъв избор е още по-зле. Затова ми е непонятно защо, когато ти дават този избор (а някой хора не са така привилигировани, за тях няма и такъв) защо не го използваш? 
А сега познайте какво се случва с хората, които знаят точно какво искат и не им е проблем да избират, пък на едно с това не си и мълчат? Целият свят ги "обича"! До болка! Толкова ги обича, че при първия удобен случаи всички глави се извръщат към тях и една едничка мисъл винае като осакатена птица там, която честно казано не ти е трудно да прочетеш "Ти си виновен!". Виновен си, че имаш собствено мнение. Виновен си, че знаеш какво искаш. Че си казваш, когато не го получиш и не си доволен. Виновен си, че не си на мнението на другите. Виновен си, че не отстъпваш от своето. Че не правиш компромиси (а и някога да направиш ще бъде забравено просто защото както знаем хората помнят предимно лошите черти на характера ти и забравят добрите). Виновен си за всичко. Че някой хора си търсят причина да започнат нещо ново и не искат те да са черните, защото се разделят така ненадейно със старото - и за това си виновен. Че не си написал черно на бяло с транскрипция и пояснения, даже и легенда, че когато предлагаш нещо, навярно си напълно съгласен с него и ще се придържаш към думите си, вложени в него (не, очевидно не се подразбира от факта, че ти си го писал) - пак си виновен. Че сваляш на земята, хората които почват много да си вярват и да летят из небеса, където не им е мястото - естествено, че отново ти си виновен. Приеми го - виновен си за всичко. За глобалното затопляне. За глада в света. За войните. За целия хаос. 
Или поне така изглежда от страни. Такова чувство ти наслагва цялата тази всеобща неприязън, която струи от това, че си имаш мнение и че го отстояваш. И не, ти не си от онези все неразбраните талантливи хора, които именно заради гениалността си са обречени да страдат. Не си го въобразявай! Това е просто животът. Винаги ще има хора, които няма да са съгласни с теб. Ще са против мнението ти. Ще си мълчат като мишки и в последният момент ще избухнат  като конфетка на новогодишно парти заявявайки, че повече не издържат това ти отношение, държание и поведение (да кажем, че думите изобщо не са близки по значение). Ще насочат пръст срещу теб. Ще повлекат още хора, които ще го направят. И дотам. Повече с тези хора  отношенията ви никога няма да са същите и ако някой ти каже противното значи не е живял. 
Най-гадното в цялата тази работа е това, че ти дори и да не си виновен, когато 10 пръста те сочат неминуемо започваш да изпитваш някаква едва доловима вина. Ами яко вярно аз съм причината? Ами ако са прави? Може би трябваше да си мълча? Може би трябваше да отстъпя? И почва една дълга верига "ами ако..." Ако беше така и така нямаше да стане иначе. Можеш ли да си сигурен, че нямаше? Не! Станалото-станало. И ако си държал на думата си до последно и си държал на избора си - не съжалявай. Да, накрая ти ще си виновен. Ти ще си най-черния. 
- И какво от това? - питам аз. 
- Ами приятелите ми... те, те ме мразят...
- Щом не са опитали да те разберат и са взели страната на другите, без дори да те защитят, значи не са ти приятели. Нямаш нужда от такива хора...
- Ами ако съм сгрешил?
- Няма безгрешни хора. 
- И какво да правя сега?
- Какво ли? Що за въпрос?! Живей си живота, защото той не спира. Хора ще идват и ще си отиват от него. Днес си приятел с един, утре с друг. След година сте непознати. Не звучи логично, но такива неща се случват в разбит свят като този. Номерът е да не им отдаваш чак такова значение. Намери истинските хора, които държат на теб не зависимо от всичко и се дръж здраво за тях, защото само те са от значение. Виновен или не. Мразен или не. Накрая всичко е без значение. Това си ти. Това е твоят живот. Какво чакаш? Върви и живей!~

Няма коментари:

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik