сряда, 28 ноември 2012 г.

Catching up, much?!~



Здравейте, хора, или каквото е останало от вас. За пореден път искам да ви се извиня, че съм особено сериозна и пиша тук като стой та гледай, но да ви кажа честно и вие не ме стимулирате особено - коментари, нещо?! Няма... няма и да има. Както и да е. Не това е важното, но е факт, че ако се срещаха навярно досега щеше да има поне още 2 поста. Не за друго, ами щях да се чувствам виновно задето съм предала и малкото хора дето коментират под глупостите ми, пък сега не нося никаква вина и живея само с личното си неудовлетворение от безотговорността ми. Ако щете вярвайте - никак не е лесно.



Та, вечният въпрос във всеки пост с който заява, че се завръщам (и съответно подобаващо се провалям) - какво се случва с мен напоследък? Като начало ще започна с това, че битувам - с нови хора, в нова квартира, с нова компания, същата корейска мания и най-накрая си имам работа. Взех си изпита за магистър. Какво да ви кажа? Сега съм по-"гениална" от преди... магистърски "гениална" или магистралски "гениална"... не е напълно ясно... Както и да е.
Но да започнем по реда на нещата. През лятото лутайки се между това да довърша магистърската ми теза, да си намеря работа и да убия малко, но честно казано по-скоро отказвах да приема факта, че ножа е опрял до кокалчето и аха да пусне кръв. Защо ли? Ами трябваше да завърша, нямах работа, губейки студентските си права щях да загубя и правото да стоя на общежитие, така че нещото наречено "реалност" заплашваше да се стовари с огромна сила върху мен. Естествено аз напълно в мой стил - отказвах да приема фактите. Кой аз и реалност? Не благодаря... С моите личности сме си много добре във фантастичния свят, ако някой има нещо да ни казва да остави съобщение след сигнала, благодаря!~ Та, да... много, много не ми се щеше да повярвам, че нещата отиваха леко у лево. Та когато се оказа, че ще има кпоп дискотека всичко фенгърлско в мен (а аз както навярно ви е известно съм съставена от 90% фенгърлски емоции) изрева исполински и рече - Отиваш, ако ще това да е последното нещо, което ще направиш. Еми така де... първата официална кпоп дискотека я пропуснах, защото със семейството ми щяхме да носим две години на баба ми и естествено  че това ми беше много по-важно от някаква дискотека. Така че го преживях някак. Но когато обявиха втората вече си викам - Е, няма как... отивам. Беше тематична и трябваше да се правим на гангстери или нещо от сорта, при което бившата ми съквартирантка  която е висока сигурно метър и седемдесет с доста по-широки бедра от моите реши, че ще приличам баш-баш на гангстер ако съм със смъкнати гащи а.к.а. нейните, които по принцип и на нея й висят, какво остава за мен, та вика - Ооо, супер ти седят. С тях върви. И аз като неизживян посерко я послушах, та бях гледка, ама гледка... ако имаше награда най-посран гангстер ви казвам, правичката, да съм я взела. Но това не е най-важното. Изкарах си супер яко, предвид че ми беше първата такава дискотека, а четири часа да слушаш само кпоп... оооо, небеса!!! Та понеже не бях излизала по принцип на дискотека на тая така се разбих, че след това имах три дена мускулна треска. Беше голям ден за всичките ми мускули, които ме псуваха до 10-то коляно, сигурна съм. Едно нещо, обаче да ви кажа за тия дискотеки - не отивайте с тениска на известна кпоп група. НИКОГА! Шансът да се опитат да ви я свалят е голям... честно ви го казвам, аз почти бях съблечена. Понеже имам тениска на Супер Джуниър (кой друг?!) и една позната ме вижда - О, здрасти! Отдавна не сме се виждали! Бла-бла... Двайсе минути по-късно тя осъзнава какво има на тениската ми, при което с цялата си откачация ми вдигна тениската в дискотека и вика - Дай ми я!~ Беше смущаващо, еротично по чалнат начин и милиарди пъти на квадрад странно. Силно се надявах никой да не е видял. Та, да... имайте си едно на ум. Кпоп феновете са откачени!~ (всъщност като всички фенове) След тази дискотека се запознах с едни забавни момичета, с които прекарахме цялата нощ на дансинга. След това обаче трябваше да се прибирам към родния град и няма как. Там вече - шок и ужас, не знам как попаднах в не просто предимно момчешка компания, а напълно момчешка компания и така ден след ден се мотах с тях насам-натам. Защо това е странно ли? Еми... първо не съм сигурна как ме понасяха, не съм сигурна защо продължаваха да настояват да излизаме заедно и не намествайте това-едно-на-ум, за което всички си мислите, защото 7 момчета да им се върти едновременно в главата е дяволски странно. Както и да е. Понеже обявиха, че третата кпоп дискотека ще е две седмици по-късно, а на мен така ми беше харесала тая, че ако не идех навярно щях да се простна на пода и да умра в знак на протест, та си поставих задача - да довърша и втора глава на магистърската и тогава ще може да ида към София за дискотека. Бяха мъчителни дни, вярвайте ми, но инатът в мен е доказал себе си при подобни ситуации и отново не ме разочарова. Та ето как две седмици по-късно отново се върнах в София. Ohhh, happy day! Както и да е. Разбих се и на тая дискотека подобаващо. След което със същите момичета, с които бяхме денсили на предишната се засякохме, те казаха че учат танца на Sexy, free & Single на Супер Джуниър, при което аз като върл ЕЛФ бях тип "О, искам и аз!" и ето как започна ерата на ТоккиДжанг. Така нарекохме денс формацията ни.

Токкиджанг преди да станат официално група!

Тренирахме тоя танц предимно навън. Бяхме калени, ама калени - танцували сме на код "жълто", "оранжево" и "червено" и още рипаме и не сме опънали петалата. Сетне участвахме и в един кпоп фестивал, без надежда да спечелим, но доволни от постигнатото. Бяха забавни времена. Някъде в началото на тези тренировки получих обаждане за работа. The fuck?! Еми да... така се случи. Нямаше ме в София сигурно две седмици и изведнъж се прибирам за кпоп дискотеката в неделя, в понеделник първа тренировка и ми звънят да ме канят на интервю. Още повече, че бях попаднала на тези хора на кариерните дни в НБУ през май месец, а те ми звънят края на юли. Нормално е човек да изгуби надежда, нали?! Да, но те все пак ме потърсиха. Тъй като се нуждаех доста от работа силно се надявах да ме вземат. Ставаше и все още става дума за оператор в колцентър в известен мобилен оператор, който сега няма да споменавам, защото съм убедена, че има клиенти, които на драго сърце ще ми кажат какви сме лъжци, как мамим хората и им крадем парите и тем подобни. Дори бях чувала за една колежка, която имала по-особена фамилия и клиентът запомнил името й, намерил я във Фейсбук и я тормозил там. Мисълта ми е - хора всякакви. Някой ясно разбират, че си има процедура, която ти не можеш да престъпваш и трябва да следваш и не зависи от теб, че нещата са такива, но за други това са пълни глупости и са измислени само, за да могат хората да бъдат ограбени едва ли не. Но, нека наистина не задълбавам. Важното е че за момента имам работа. Хората ме дърпят - намират за особено странно, че цялата ми работна детелинка (всеки ден стоим на нови) е окичена с корейци. Бившата ми Старша ми викаше "Гангнам Стайл". Сегашният ми старши все още не може да запомни името на любимата ми група "Супер Джуниър" и помни само, че са супер (което лично за мен е достатъчно). Както и да е. Малко са хората на работа дето да не знаят колко съм зарибена по всичко корейско, още повече че една кпопърка работи също там (няма нищо, че е напът да напусне, не пречи да обменяме инфо в редките случаи, когато почивките ни съвпадат). Плюс това попаднах и на две други колежки, които гледат корейски сериали. Не съм сама в корейофилската си галактика.
Що се отнася до новото ми жилище. Значи през август кълна се можех да пукна от нерви - нова работа (трепериш дали се справяш), кпоп танци (тормозиш се, че някой на моменти са пълни ботури, липсва им чувство за ритъм и в главата ми сякаш има маймунка с барабани, която подрънка на место мозък); трябва да си търсиш квартира (ще си останеш на улицата иначе); последната глава от магистърската решава, че е страхотна идеята да се закучи (а ти мнооого искаш да я предадеш рано-рано и да защитиш на школата в Созопол) и честно казано никак не е чудно, че вечер ми беше трудно да заспя, а сутрин се будех, едно на ръка с мускулната треска от репетиции, друго по-рано от колкото човек би могъл да предположи (тип лягаш в 2, ставаш в седем и половина). Нервите ми си умираха от кеф по това време, трябва да знаете. Тогава за който се сетех му надувах главата с думите "Хей, ако чуеш че някой си търси квартира или съквартирант, свиркай!". Не вярвах, че ще стане, но някой наистина свирна (образно казано). Един познат виетнамец преди няколко месеца живял с три момичета почти на центъра и плащал супер ниската сума за голям апартамент с почти всички екстри (само микровълнова липсва .. казвам го, защото на мен наистина много ми липсва...). Беше решено - ще се срещна с момичетата да видим дали ще се допаднем и същевременно дали ще живея с тях. Истината беше, че когато посетих мястото си казах - Уоу, това е грамадно и сумата, която ми искат наистина е супер малка и ме устройва идеално. След това близо пет дена бях на тръни да разбера дали ще живея с тях или няма, а да си кажем аз наистина нямах друг избор. Каквото бях търсила не ме устройваше като цена и хората дето си търсеха съквартиранти по обяви не ми връщаха отговор, когато им пишех. За щастие нещата се наредиха и се преместих да живея там. Естествено моя чуден характер обсебен от параноя, обсесивно-компулсивно разстройство и суеверия от всякакъв вид, когато видя стаята, в която ще спи и как леглото му е с краката към вратата изпадна в поредната нервна криза. Може би не знаете, но тази поза е известна още като "позата на мъртвеца" и не че нещо може да ви стане ако спите така, но влияе зле на вашето "чи" - вътрешната ви енергия и насочва лоши енергии към вас вместо добри. Навярно е самовнушение, но все пак на мен живота ми от това се определя, така че трябва да кажа, че колкото пъти съм спала в тази поза по една или друга причина и съм имала доста негативни емоции, така че... не, благодаря! Слава Богу, момичето което живееше в стаята от близо година беше милинко и разбра о време, че си има работа с психично болна, та ми отстъпи другото легло, при което тя се изнесе да спи в хола (грамаден хол ви казвам!) и откакто живея в новата си квартира не е спала в тази стая. Естествено, че я попитах заради мен ли не спи тук, но тя каза, че е заради Интернета. Да, трябваше да кажа, че съквартирантките ми са доста зарибени по всякакви компютърни игри и Интернет. Та на това момиче лаптопа е такъв, че не може да хваща безжичен интернет, защото нещо се е прецакало и може само с кабел, а в случая кабела в хола. Ето защо тя спи там... Стои до посред нощите, не съм много убедена какво точно прави, но си ляга сигурно към 5 и става в 2 след обяд и нещата се повтарят. По нейни думи тя живее в "гнездо" и да ви кажа не е далеч от истината, защото където спи на дивана, става, увива се в завивката си, стои цял ден с пижама, а около нея има серия използвани прибори и празни опаковки от храна. Забавното е когато тия прибори по някаква случайно стигнат в мивката... там, дами и господа, се запознават с още една камара други неизмити съдове. Рекордът за неизмити съдове е 3 седмици. Сега ще кажете - е, кво, ти що не ги измиеш? Държа да отбележа, че опитах. В началото, когато се мъчех да съм мила и примерна миех всичко от мивката, но след цяла седмица, през която някой продължаваше всекидневно да я пълни с още неща някак си ми дойде в повече и се насочих към това да си мия само моите прибори и точка. Ако кажа, че моята стая е една от най-подредените в квартирата няма никак да преувелича. В повечето случаи - легла не се оправят, дрехи не се сгъват, прането виси по 4 дни и повече на простора и както вече казах опаковки от какво ли не се разхождат из къщата. Епохално от където и да го погледнеш.
Друго ново, което се случи покрай мен когато не писал всичките тези милиарди месеци беше това, че имах силно желание да кандидатствам второ висше бакалавър, но уви... държавата смята, че колкото и да ти се учи едно висше на държавна поръчка е достатъчно, а своевременния параграф 22 тук е, че това което исках да го уча го няма да платено обучение. Хем така не може, хем иначе. Защо ли не съм изненадана?! Сега и вие няма да се изненадате, когато разберете какво искам да уча - Кореистика. Шокиращо, а? Вярвам не. Но да, момичето което бяха оставали в информационния център на Софийския беше от тоя тип дето не ти е ясно защо ги държат на работа, но навярно има някаква недоловимо чутовна причина да оставиш човек на гише само, за да казва - "Купете си справочника." и "Вижте в нашия сайт!" Мисълта ми е, че това можех да го направя и без да ми се налага да говоря с нея, но кой знае гласът и може би има някакви супер-дупер магични сили, които очевидно не действат върху мен, защото никак не ми помогнаха. Както и да е. Преживях го, че очевидно в друг живот ще уча корейски. Само дето няколко месеца по-късно (проверете още: предния месец; вижте също: този месец; както и: в момента) вече уча корейски. Ходя на уроци заедно с две приятелки и те са ми луди фенове, защото винаги съм направила нещо което е по-напред от материала, който сме взели - дали домашно, дали някое друго упражнение, ама съм напред. В смисъл, че не го правя нарочно - просто заставам на работната си детелинка и когато няма опашка от обаждания просто отварям уроците и почвам да преговарям. Честно казано сега се чувствам малко назад, защото стигнахме до дните и като цяло мен ме объркват - завчера и вдругиден. Първо - трябва да се ориентирам за самата дума, после кой ден е наистина, след това да се сетя как се произнася този ден... Трилърът пълен. Както и да е. Засега ми е интересно и ако не знам всичко от взетото до тук с моя вроден перфекционизъм откачам. За протокола веднъж сънувах, че едно от момичетата с които ходя на урок - Анни, знае повече от мен на урока... Беше ужасен сън. В моя случай да сънувам трупове и разни убийства или нещо от сорта е окей, защото мога да използвам тези сцени и да напиша нещо, плюс това знам, че не е реално, но когато сънувам нещо толкова реално като това някой де е по-добър от мен, което всъщност може наистина да се случи (и често се случва) - това си е стресиращо, поне за мен. Завиждам на всички, които могат да си живеят спокойно, без да се притесняват дали са най-добрите, дали са направили всичко както трябва, дали всичко е изпипано до подробност, защото аз не съм от тях.
Та какво друго да кажа? А, да... за кпоп фестивала, на който се явих с групата. Беше забавно. Вече споменах, че се казва Токкиджанг и ако искате да знаете повече, нали за да не задълбочавам (нещо, което аз мнооого обичам) може да научите повече за нея от ТуК. Та, на фестивала танцувахме на песента на Супер Джуниър (шокът е пълен!~) Sexy, free & Single (не я знаете ли? Защото не сте ми чели предния пост, толкова е описателен и пълен с гифове и най-важното няма нито един коментар~) и ама разбира се, че хореографията ни куцаеше. В началото бяхме окей, но към края, когато вече бях почнала работа и нямах много време да тренирам с останалите беше един малък ужас. И все пак не беше чак толкова зле. Когато излязохме цялата публика почна да пляска възторжено - беше толкова нахъсващо и невероятно.

Изобщо не го очаквах. Честно казано ние пляскахме за всички останали групи и даже танцувахме на някой от тях и кажи речи си правехме кефа във всеки удобен случай. Не съжалявам. Естествено не спечелихме, но ние не сме се и надявали. Бяхме там за идеята, за кефа, за себе си. Въпреки че момента групата ни е толкова разпокъсана, че направо не знам как още се държим - едни от нас работят и нямат време да танцуват с другите, другите искат да танцуват на някакви песни дето те са си решили, без да се допитат до никого и накрая става така, че в групата има още поне две или три по-малки групи, които си танцуват на каквото им скимне. Но вижте - не се спира да се говори за това как ние трябва да се държим като група, заедно да решаваме, не всеки да прави каквото си иска и да се налага. На последното естествено визират мен, просто защото вечно съм в опозиция - даде ли се предложение аз го режа, докато най-накрая не стигнат всички до извода, че моето предложение е чудесно и просто трябва да се съгласят с него. Ето, толкова е просто! XDDD Всички знаят, че по характер приличам малко (дали е само малко?!) на Хичул от Супер Джуниър - той е вечно недоволен, освен когато не става неговата; реже всички наред; има променливи настроения; бързо се изнервя и тем подобни. Та някак са ми свикнали и все пак сега се заражда някаква вълна от това да не се правят такива самосиндикални решения и тем подобни. Само дето на мен ми е все тая и понеже съм инат ще продължа да правя каквото си искам и да се махна от групата от доста време насам ми е нещо като "идея оставена на изчакване". Честно ви казвам - обичам тия хора (особено когато не си мислят, че и те могат да проявяват някакви по-особени претенции, които противоречат на моите), но не малко нерви вече хвърлих по тая група. През август, когато ми беше най-напрегнато всъщност повече нерви хвърлях по групата отколкото по всичко друго. Не си струва да се ядосвам за подобни неща. Просто се дразня как създаването на тази група от нещо забавно се превърна в бреме. Вече не е забавно. Всеки се взима на сериозно и се опитва да поставя условия, които си мисли, че той самия може да изпълни, когато всъщност не е така. Именно това ме дразни мен в случая. Още повече, че предложенията, които са дават не са съобразени с другите, а тия същите хора настояваха именно за такова съобразяване. Както е да е. Не си струва да ви занимавам с това, защото и без това съм достатъчно афектирана от него. Ще видим какво ще стане в събота на репетицията. Специално си заявих в графика за новия месец събота или да почивам или да съм късна смяна, така че да мога да идвам на тези тренировки и ако се окаже пълна загуба на време, в случая и пари, защото наемаме и зала, ще е голям ден за всички мои останали здрави нерви.
Може би тук някъде мога да спомена рожденият ми ден. Няма да задълбавам. Беше забавно. ходихме на китайски ресторант и ядохме джаджангмьон (спагети с черна бобена паста, ужасно вкусниии са!!!) и после се мотахме малко, след което както ми започна деня у Криси със супа от водорасли, така и завърши, но този път поне нямаше такава супа. Сигурно се чудите защо супа от водорасли? Корейците я ядат на рождените си дни като вярват, че ще им донесе здраве през новата година. И аз на инат изядох моята. Момичетата от групата ми подариха пръстена на Хичул (чесно, на кой друг?!) и още щом го видях първата ми мисъл беше "Това ще се счупи!". Естествено понеже съм мила и внимателна веднага казах същото. Сори, просто наистина съм такава. Нищо не ми харесва достатъчно. Само двама души досега са успели да ме изненадат с нещо, така че да ми хареса - Тинка от бившия ми клас и Кас за предишния ми рожден ден. Та както и да е - този пръстен наистина се счупи... много брутално. Все тая. После си направих сама подарък - наддавах за един албум на Супер Джуниър и успях да си го купя за 7 долара с безплатна доставка. Това са горе-долу към 11 лева. 11 лева за корейски албум!!! Повярвайте ми това си е на далавера. Една приятелка си ги купува по 30 и няколко долара, така че... веднъж и аз да ударя кьоравото.
И понеже споменах рождени дни. Преди няколко дни беше този на майка ми. Много се радвам, че и взех голям подарък - компютър. Вярно, че е втора ръка, но си работи много добре и на нея не и трябва някаква супер мощната машина - само колкото да играе игри и да пише по скайп, примерно. Тя разбира се първо ми се скара, после се разплака и накрая склони, че си е нейн и е от сърце. Отдавна разбрах, че истинския смисъл на парите е в това да ги похарчиш за някой, на когото държиш. Може да са малко, може много да ти трябват, но ако направиш някого щастлив - това е достатъчно, поне за мен. =)
Ами в общи линии май това имах да кажа. Доста стана, нали? Но пък и отдавна не бях писала, така че е някак нормално, а още повече че редовните от вас са свикнали. Няма да обещавам, че ще бъда по-редовна, но през новата година ще се опитам да си направя някакъв скрапбук дали тук или другаде, където да следя какво съм гледала, слушала и чела през годината (че и без това забравям). Естествено всяка моя идея е обречена на смърт в следствие липсва на време, понякога настроение и често мързел. Сложно е... трябва да проявите разбиране.
Това е засега от мен. До края на година ще се опитам да напиша поне още един пост (всъщност се надявам на поне два, но кой знае).
Бтв какво мислите за новата тема? Време беше да сменя оная, нали?
Поздрави!
Keep calm and keep smiling


5 коментара:

Аз и никой друг каза...

Мили, Боже! Влетя със засилка и помете всичко и всички със себе си...
Започвам подред, това, което смятам, че е нужно да изкоментирам.
1. Нямаш право да ни се сърдиш, че не сме ти коментирали предишният пост - ти си зарибена до безумие, но на простосмъртните не ни е чак толкова интересно. Лично аз се опитах да подема коментар, но все се спирах - осъзнаваш ли как ще прозвучи нещо написано от профан по тема, която ти е така близка? Как ще ти се стори неуместно и как дори е възможно да се ядосаш на думите ни? Плюс това, ние простосмъртните, не сме такива фенове на всичко корейско. Да, прочетох всяка една дума и въпреки това нищо не разбрах. Това е защото мен тази тема не ми е така близка и вълнуваща. Не ни съди - замисли се.
2. Честито приключване на магистратурата и започване на работа! Също така се радвам да прочета, че си си намерила и картира, която до някъде одобряваш (знам, че не може всичко винаги да е наред). Чакам в следващият пост снимков материал.
3. Сформираната група - well, ако смяташ, че имаш сили и време да се занимаваш с подобно нещо - подкрепям с две ръце (кой ли ме пита?).
4. Дискотеката... Ами, густо - както казват омразните ми пловдивчани. Радвам се, че не е важал принципа ти "ако на всички им е хубаво, на мен не ми е и обратно".
Това е от мен. Появявай се повечко. Тук сме, просто не взимаме думата.

Аз и никой друг каза...

Забравих да кажа, че одобрявам новият скин! :)

divata_airis каза...

Ехе, Петя страхотна както винаги!
Значи викаш за напред да не отделям цели постове на корейско? Хих. Ще ги смесвам с всичко останало, така че хората дори и да не разберат за какво става дума, спокойно да продължат да си четат по-натам.
Еми да... квартира за тия пари на центъра няма как да си намеря, удобна ми и лесно стигам до работа, така че... ще преживея бичканицата.
Групата е фън както казах и беше с цел фън, ама отново както казах някой хора почнаха да се взимат много на сериозно и когато започне да става така фън-ът се убива.
Бтв ако реша да правя скрапбук, навярно ще има постове само с корейско - в сми кой сериал съм изгледала и бла-бла, кой филм и прочие. Значи викаш, че има шанс да си остана неразбрана за тях XDDD
Поздрави и силно гуш!~

Аз и никой друг каза...

Като се има предвид колко харесвам какво и как пишеш - мисля, че имам право да се разскърцам, че не ми беше особено ясно онзи пост с каква цел го сложи. Да, всички осъзнаваме зависимостта ти от корейската музика, кино и ситкоми, обаче няма как да превърнеш нещо такова в комерсиален пост, който всички да коментират... Не се сърди, просто намери начин да го сбуташ с останалото и ние, простосмъртните, ще го оценим, защото е част от цялото, а не самостоятелна такава.
Прегръщам те силно. Знаеш, че съм най-верният ти фен! :)))

divata_airis каза...

Знам, че си ми верен фен, затова понасям критиката ти толкова леко. Просто имах нужда да сполея мнението си за клипа на една от най-любимите ми групи, която се завръща след не знам си колко време липса. Ти да видиш какъв клип сега съм си харесала. И текста на песента е страхотен, клипът е смислен и мога да го оправдая по всяка алинея защо са го направили по този начин и с кое какво се цели. Но няма да ви затормозявам... имам още един блог и ще го отнеса там. Въпреки, че наистина като/ако направя скрапбук ще има постове само за подобни неща и може би трябва от сега да се прегрупирам към другия блог (което в моя случай значи да занемеря и без това достатъчно занемарения този) Ех, ще измисля нещо...

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik