петък, 17 декември 2010 г.

Challenge: Day 4

Hallo, Leute!
Така де, а Добър Ви Вечер. Чълъндж по разписание:
Ден Четири: Седем неща, които преминават през мислите ти бая
+1 Разочаровах ли хората които обичам?
+2 Ако най-лошите хора са такива, защото могат да се правят на добри, как можеш да знаеш, че не си един от тях с фалшив алтруизъм и егоистични желания?
+3 Ами ако все пак никой не ме обича?
+4 За какво изобщо живея?!
+5 Мога ли да убия човек? Защото на моменти много ми се иска...
+6 Ами какво ако всичко, което правя е напразно? Има ли смисъл от него изобщо?
+7 Какво ако някой неща се случват само, защото си мисля за тях? о.О
Това бяха моите луди мисли. Между другото радвайте се, че пропуснах по-фрапантните.
Какво да ви кажа? Моят живот продължава да е някакъв налудничав ситком, от който ми се ще да изляза, но изглежда няма начин. Нали знаете как се оплаквах, че заспивам на фона на Радио Романтика, което мразя от дъното на душата си и ще им подаря граната за Коледа, белким отърват България от себе си (или това или ще подаря домашно направена бомба (БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЪК ПАЛАНЮК, ЗА ДЕТО МЕ НАУЧИ ДА СИ ПРАВЯ БОМБИ ВКЪЩИ!) на съквартирантите ми). Няма да повярвате на какво заспах снощи! Изглежда телевизора беше оставен на някоя от Диемите след 12. Знаете ли какво се предава тогава по тях?! Е, нека Ви кажа - тв секс шоп. Лягам си аз и чувам с извинения за невинните души по тоя жесток свят: Искате ли да увеличите своя пенис? В тоя момент се чува мъжки глас: Аз искам да имам голям пенис. Чувствам се несигурен. Следва женски глас: Аз харесвам големи пениси. Доставят ми повече удоволствие. И вече тука се излагаха предимствата на нещото, което се продаваше как увеличавало забележете не само дължината, но и дебелината. Аз не знаех да плача ли, да се смея ли? Трагедия, мои хора, трагедия! За пръв път откакто съм в тая квартира се принудих да спя на пуснато радио само и само да не слушам предаването на тая реклама отново и отново. Беше интересно изживяване, което се моля да не с повтори повече.
Куриозите не свършат дотук разбира се - все пак говорим за мен, как ще ме пропуснат странните случки просто ей така?!
Отивам на работа - мрак и пустота. Реших, че всички чуждоземци са си отишли - но, не...синът на шефа беше все още тук: спеше в съседната стая, а след 10 минути се появи в цялата си прелест (буквално, защото той наистина е хубав) и този път не беше по чорапи (Кас трябва да е съкрушена!) След това в офиса така се напълни, че не ми стигнаха чашите да правя кафета. Но беше забавно де, толкова хора - от време на време някой се сети, че иска копие на това, скенинг на онова, документ от не-знам-коя-си-фирма.
Точно си викам - а, стига толкова, ще си гледам тегленето на жребия на Шампионската Лига. Точно си го пуснах на стрийм без звук и по закона за всеобщата гадост ми намериха работа. Пъффф, пропуснах голяма част, скенирайки работи...да не говорим, че по едно време листът остана в скенера и само се благодарях, че не аз бях причината, от части...Бе в последствие листа излезе, хората също и ми оставиха бойната задача към четири да ходя да взема телефона на другия син на шефа от гарата, че са го пратили от Видин. Викам си - окей, стига да си изгледам остатъка от жребия на спокойствие. Мисията постигната!
Забавата на тоя ден почна едва, когато отидох на Централна гара. Получих втора бойна задача: да взема такси и да ида на айрогарата, за да доставя същия тоя телефон на другия син на шефа. О, такова шоу беше. През целия път обаче като примерен студент си четох лекциите, на които бях планирала да бъда в шест. Стигаме ния на айрогарата и почва едно лудо търсене на сина на шефа...който между другото по уговорка трябваше да плати и таксито. След няколко проведени разговора, телефон с почти паднала батерия и едно русо същество устремено на някъде - го намерих (да, той е русото същество). Дадох му телефона, но се почувствах супер тъпо, когато той нали понечи да ме прегърне за чао, а ние в България или поне аз когато някой ме прегърне така обикновено си разменяме целувка по бузата или само се правим че сме го целунали наистина. Та аз направих точно това второто. После се чувствах толкова тъпо! Не е истина просто! Няма друг такъв неловък момент. (има, има!)
След което реших, че няма да се прибирам в офиса, където ми бяха лекциите останали, свещения тефтер и книгата на Чъки + шала, защото щях да закъснея за лекции, а след толкова четене реших, че няма да го бъде - аз не четох за едното нищо.
Пристигнах в университета почти на време...само с 10 минути закъснение, точно бяха влезли. Отварям вратата - Хелоууу, двама души. Първа реакция: Лол! Втора реакция: Окей, щом казваш. Сядам на някакво място (то пък нали изобщо нямаше). В тоя момент преподавателят ми, който бтв е един от любимите засега там вика: Теб няма смисъл да те питам за миналите лекции предполагам. При, което аз веднага: А, не...Четох...Ще говоря! Обаче бях в някаква страшна форма точно тогава - ръцете ми се тресяха по неизвестна причина, гласът ми трепереше и въобще не можех да се овладея. И не, не беше защото бях притеснена. Идея си нямам каква бе причината. Та както и да е. Заслужено си изкарах проклетия +, за който четох цял ден. Някъде по това време заявих, че имам недействителна оценка в сайта, където ни качват оценките и преподавателят обеща да я оправи, за което трябваше да слезем с него до кабинета му. Това не ми стана ясно защо беше нужно - искам да кажа и на тримата ни знае много добре имената, мен веднъж дори "Поли" ме нарече (УТФ?!), но както и да е. И понеже, когато по време на лекцията телефона ми звънна и той излезе аз реших да се преместя при една колежка и да убия малко време от часа плямпайки с нея на последния чин. Да, ама като слязохме в кабинета, любимият ми преподавател беше разочарован от държанието ми и заяви, че ако ние двете продължаваме и следващия път така да си говорим щях да ни помоли да се преместим в друга стая. Мен ми стана супер смешно, защото стояхме там като наказани ученици и си чакахме да ни сметне плюсчетата, че да имаме някакви оценки.  Вече е официално - обществено порицана съм! Въх! Въх!
Накрая се прибирам - тримата идиоти, без един са вкъщи. Идилия. Естествено чудна музика звучи от съседната стая, та чак ти се иде да се издрайфаш и предвид престоя в онова такси почти два часа и факта, че не бях яла нищо от сутринта бях напът да го направя. Но и с това синкомът на моя живот не приключва, извинете, имах предвид поредният епизод от него...Естествено свинете са гладни, а къде е кухнята? В моята импровизирана стая! Ловли! Тука ми умирисаха живота на мръвки...Гърррр. И само влизат и излизат като на магистрала тука. Говорих с едното момче да намали като тръгна да си лягам телевизира - каза окей, ще видим колко е окей и дали отново ще трябва да спя на пуснато радио.
Кажете ми честно познавате ли друг човек, на когото да се случват подобни неща?! Много искам да знам отговора на този въпрос!!!
А дотогава

Keep Calm and be mean panda in the Suprmarket

8 коментара:

BleedingDust каза...

Аз! Аз! Аз! Аз те обичам! Може да се брои за никой, но колкото и да е крийпи не мога да изтрая и ден без теб!!!
Това за убийството го подкрепям, ако е добре скалъпено. И аз от две седмици се чудя, дали ако сгазя някой с учебната кола ще ме съдят... най-вероятно отговорността ще иде върху инструктора, а той и без това има желания светът да свършва... в затвора ще му хареса.
Хахах! Хаха! О, не, Диемите... муахахха!
О, човече, просто като си го представя и се сцепвам да се хиля. Е, поне не е като да е било от Онези канали, но пък предполагам тук говорят мнооого повече.
Това с прегръдката е било сладко!!! Малко окуърд, ама.. мен ми е сладкооо <3 .

divata_airis каза...

Ооо, мерси, мерси, мерси...само да не беше толкова равнива относно приятелствата ми...хаха
Нали знаеш, че и аз не мога без да те чуя.
Оф, Диемите са ми новата цел за унищожение...Просто това беше бахти изродството кълна се...Ако следващия път си е баш на секс канал ще убие коня с прашка.
Бе бягай...Той и Дейвид има тоя навик...не съм ти казвала веднъж като бях на компютъра нещо да ми покаже и като се надвеси от двете ми страни, човече...в сми ръцето му са протегнати и пише по квавиатурата, а аз между тях о.О
Оуклърд?!

BleedingDust каза...

Признай си, че тайно някъде там се кефиш, че те ревнувам (като изключим това, че те дразня и ти ме дразниш)!
О, о, о, ти взимаш Дейвид, аз взимам Дъглас... не, не, имаше и Дани, нали?! Аз имам супер адикшън към това име, тъй че мисля, че трябва да взема него. Или и двамата? Да, да, това също звучи добре..
Не, пич! Не диемите! По тях дават Пав и Гарет! ЗАБРАНЯВАМ ТИ! Ще издържиш секс шопа!

divata_airis каза...

Уличницата си остава уличница...хахаа. Иска всичко за нея...разбираемо...Но те сериозно са хубави. И не искам никого да взимам. Папа Моу плаши и не го щЪ в къщата си.
Е, начи! Не се бях сетила за това...

Аз и никой друг каза...

Ммм, браво. Аз в суматоха са паникьосвам и гледам да се завра там, където слънце не огрява. Обаче ти геройски си постъпила по обратният начин. Всичко останало е в стил Полси и мисля, че жалкито ми опити да го коментирам биха били напразни. Само кажи на кой адрес да ти пратя картичката, че отивам да я купувам.

divata_airis каза...

Тоя в Луковит. Ако си го забравила кажи да ти го пратя на пощата =)
Аз ще пращам на тоя в Стара Загора от миналата година.

Аз и никой друг каза...

Питам за адреса да не стане пак като миналата година да те прецакам да получиш картичката си по-късно. Извинявай за тогава. Че и името ти беше сбъркала моята любима майчица блондинка.

divata_airis каза...

Бе спокойно! Нали получих картичката. Това е важното. Няма проблем!

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik