четвъртък, 16 декември 2010 г.

Challenge: Day 3

Продължаваме по план с ден номер три =)
Ден три: Осем начина да спечелят сърцето ти 
+1 Обърни ми внимание, ама наистина ми обърни внимание - слушай ме какво говоря, разпитвай за още информация, изглеждай заинтересуван, защото аз едва ли ще млъкна в близките три часа или дни...
+2 Купи ми желирани бонбони - препоръчано Харибо мечетата. Ще се оплаквам после, че ме болят зъбите, но ще бъда напълно доволна докато се тъпча с тях в рамките на по-малко от 10 минути. 
+3 Направи нещо ужасно мило за мен, което никога не бих и предложила, че би направил/а. (но първо се увери, че действително ще ме зарадва, иначе ще трябва да се правя на радостна, а не е много забавно и за двете страни)
+4 Поради ми някоя книга, на която знаеш, че държа ужасно много. 
+5 Ела с мен на някой страхотен мач, дори да не обичаш мач...
+6 Промишлени количества сладко и джънк фууд винаги вършат работа.
+7 Похвали ме, но нека е наистина, защото когато истината излезе на яве нещата няма да са много розови. 
+8 Вземи моята страна. Знам, че понякога не съм права, но когато вземеш моята страна в подобен случай го ценя високо. 
Държа да бъде отбелязано, че днес беше ужасен, ужасен ден...
И как иначе...Будя се сутринта и си правя кафе, да прибера остатъка и го разсипах на земята. Хайде ходи чисти с прахосмукачка...идилия. Не стига това ми вече готовото кафе също го разсипах, когато реших, че покривката е накриво и искам да я оправя...След това нещата просто продължаха да бъдат ведри и предизвикателни. В Метрото отново имаха бойна задача да ме лишат от някой крайник, а на финала по някакво чудо успях за пръв път от толкова време дето пътувам сутрин да седна на някое място. Да кажем, че вселената не беше чак толкова зла откъм свободни места днес.
Отивам на работа...Там шоу. На бюрото ми тросната няква чанта, неща разхвърляни. Питам шефа за какво иде реч - вика, о това трябва да е сина ми. Чудно. Аре оправих...После видях и съответния син - появи се от стаята, където е леглото (защото единият ми шеф е чужденец и като остава в София спи в тази стая) по чорапи. Около един час или два седя по чорапи о.О Към 12 някой хора решиха, че искат да преместят едната папка в друга, помолиха ме да им намеря такава - направих го, след което поискаха и празни джобове, но нямаше...хайде върви купи...Използвах момента, че съм навън да се чуя с Кас - тя естествено веднага хареса сина на шефа, стигаше и да чуе само чорапи. Следващ дубъл - купувам хартия и джобове и парите не стигат. Добре, че си бях взела и мои иначе щеше да се получи доста весела история, която да разказвам на 3Д внуците си след години. Но и това не беше най-чудесно от тази ситуация - когато се прибрах и дадох джобовете ми заявиха, че те вече не им трябвали. Ти сериозно ли бе?! И аз за какво точно излизах?!
Минало! После пак нещата леко утихнаха. След което сякаш на всички им се видя неприемливо да си трая в един ъгъл и нищо съществено да не правя та трима в едно ми намериха работа - направи таблица като тази, преведи не знам какво си. Така се бях панирала за това второто, защото какъвто и да ми е английския да превеждаш юридически документ - съкс. Аз на български не схващам за какво иде реч, а какво остава да го опиша на английски о.О И като ми дават зор - хайде, хайде другия син на шефа ще си опусне автобуса.
През всичкото това време си мечтаех за питката от черен хляб и сушени домати, която си купих от един страхотен вегетариански магазин и как искам да хапна от нея. Само дето с толкова хора искащи нещо - успех. Накрая си отчупих залък от нея към четири и половина.
Но нали и с това гадостта на този ден не приключва. Отивам да си чакам автобуса за университета. Естествено - него го няма. Така 20 минути. Краката вече не си ги усещах и стигнах до бруталния извод, че ако продължавам така никога няма да се науча да пиша с краката си, защото чисто и просто след 10 години няма да мога изобщо да си помръдна пръстите от измръзване. По ирония на съдбата маршрутка 27 (да, да моето число, схващам иронията) ме подмина тамън 3 пъти - сякаш ми викаше "Аре ма, кво чакаш тоя умрял 260, не виждаш ли че не идва...качвай се на мен!" И въпреки, че вече имах купен билет за автобуса, просто не издържах повече и когато за четвърти път се зададе 27 реших да се кача на нея. Досега не се бях возила точно в тази маршрутка, така че изживяването беше повече от скапано. Искам си парите обратно! Хъх. Едно на ръка, че нямаше къде да седна, хайде щях да го преживея, но то нямаше и къде права да стоя о.О На втория завой, и второто блъскане на главата на момчето до мен в моята някакво момиче слезе и момчето, което стоеше право до празното място изрече едно от най-милите неща в днешния ден (след "Не се панирай!" на шефката и погалването по главата. <3) : Искате ли да седнете? Дали исках, а??? А? Много ясно...Благодарих му и се настаних, чудейки се как точно ще позная, че сме стигнали до НБУ, че да сляза...Черешката на тортата се оказа ударът с чанта по главата, който отнесох от една пътничка...Чуден ден наистина!
Е, успях във всеки случай. И даже не закъснях за семинара - няма нищо, че по време на него изобщо не бях в кондиция. Всичко беше бомби от Първата Световна и захарни петлета. Еми трябваше да измисляме рекламна кампания или нещо от сорта на жилищен кредит и понеже денят бе ужасен и ми се щеше да видя колкото се може повече страдащи хора, за да ми стане по-добре (тъжно, но факт. Поне съм искрена!) и предложих действието да се развива на фона на първата световна война и в един прекрасен момент тръгват да падат бомби и хората хукват към къщите си и само един няма къде да хукне, защото си няма къща и нали "А, ако тогава имаше жилищен кредит това нямаше да се случи!"...Нали примерно. След което, когато дойде редът на моята група така яко се разхилихме с колегата, че не беше истина, да не говорим че водехме война за Джеръми (Ай Пода, чийто слушалки решиха тотално да се прецакат баш днес!) - тъй като той искаше да си играе с копчетата, а аз не бях на това мнение.
След това тръгнах да се прибирам и естествено се обадих на Кас, на кого другиго? И точно когато всичко беше наред - аз говорех, тя ядеше (най-любимото и нещо, докато говори с мен) и тя отново нацепи болезнената тема за Антс. Антс е едно момиче от Тъмблр, с което се запознах и ми е супер приятно да си лафя, но Кас държи, че Антс я била заменила и не ще и да я чуе. Мразела я! Мене мразела...и други подобни изстъпление. След като спомена, че последните ни постове били толкова мили, че чак я дразнели,...а аз и споделих да престане да следи кореспонденцията ми тя заяви, че ще ме махне от Тъмблр, за да не се дразни. Аз казах - окей, щом държиш, няма нищо че аз те домъкнах там. Е, на...направи го. Дано поне сега си отдъхне от тая приятелска ревност.
Та това е като цяло при голям късмет или никакъв (няма особено голяма разлика напоследък в двете) докато спя ще падна от леглото, ще се задавя със слюнката си или плюшения ми заек ще оживее и ще ме пречука...Все хубави неща като за край на подобен изпъстрен с дъги и феички със златен прашец от дупенцата ден.
На финала ФейсБуук от само себе си се смени на новата версия, която е ужасна. 
Ами това е от мен, сладури

Keep calm and Heey...FUCK YOU!

10 коментара:

Nadinka каза...

Адски забавно пишеш :)
Хубавото в случая е, че гледаш с хомур на всиките кофти ситуации - единственото правилно нещо, което можеш да направиш, за да не изперкаш :)

Nadinka каза...

oops, хумор имах предвид :)
често разменям буквички

divata_airis каза...

Благодаря. Да си кажем честно това изглежда е едниственото ме бива - да пиша забавно.
Еми как да не гледам с хумор...то в такива моменти да плачеш ли, да се смееш ли...може за мен да е било Ад, но поне да накрам някой друг да се чувства добре като ги чете.
И не се тревожи за изядените букви - постоянно ми се случва...хех

Аз и никой друг каза...

Откровено задобряваш. Не всеки има сили след такъв ден да намери хубавото в ситуацията.
Относно чалънджа... Вече знам как да те сваля... Уахах. Ужасна съм. Ем, дано да намериш някой, който наистина да иска да те накара да му обърнеш внимание с тези твои любими неща. И... Евала, че изобщо си опитала да преведеш този документ. Само като идея на мен ми се изправят двата косъма.

divata_airis каза...

Сериозно? Аз имам чувството, че ставам се по-плоска и по-плоска откъм писане.
Оф, беше ужасен ден...Идея си нямаш на какво трябваше да заспивам на финала му...ще разбереш в дей 4...беше толкова фрапантно, че няма начин...вечно на мен, вечно на мен!
Бе бягай беше такъв ужас...и ми стана супер тъпо щот чух шефа ми чужденеца да казва, че нищо не разбира и че не можело да продължава така...почувствах се супер тъпо...

BleedingDust каза...

Ъгх, Антс :Х *разтреперва се при мисълта*
Това, че не виждам как си гукате е най-хубавото нещо, което ми се е случвало от доста време ^^ (трънки, доста хубави неща ми се случват)./Знам, че ми звъниш на мен, просто защото ще ти е прекалено скъпо да звъннеш на Антс! Ако двете с Антс бяхме в една и съща стая пълна с хора, за кой първо би проверила?!?! А?!

Кас ъпруувс ъф Дъглас дъ ЧорапоМен!!! На всичко отгоре е шматка. Да, да, мисля че сме създадени един за друг...
Пич, за тоя документ, дори не мисля, че и аз бих се оправила. Официалният английски няма нищо общо с това, което се пише в нета.

Ама защооо?! Защо казваш на хората какво да направят, че да те ощастливят?! Аз винаги сама е трябвало да мисля, пък сега народа има формулата! ДЕМН!

divata_airis каза...

Хиър уи гоуул ъгейн...Стига с тази Антс...Момичето сигурно пермалетното я сърби задника от твоите псувни и злобарствания.

Дъглас е опасен просто...хахах

О, тя формулата не е пълна. Пропуснала съм да споделя, че не доверявам чак толкова лесно, но бързо правя приятелства де...и само веднъж тоя човек от приятелството да кривне...край, не го забравям.

Leny каза...

Следя блога ти отдавна и те обожавам xD, за първи път пиша, малко назад де. Та исках да те питам коя е мацката от гифа, щото ми е адски позната, но просто съм я изключила. Попринцип ти знам деветдесет процента от снимките и гифовете, ама сега.. мъгла

divata_airis каза...

Хей!
Леле, не предполагах, но ти благодаря за което.
А това дето ми знаеш снимките и гифтовете изобщо не прозвуча крипи, а понеже както всички знаем главният мозък и аз нямаме нищо общо, та предполагам поради това съм поласкана. о.О
Ами мацката не и знам името, но гифтът е от филмът Mean Girls
Бтв само един въпрос: след като си правиш труда да четеш всичко, защо никога не коментираш? Не за друго, но в крайна си губиш времето с моите глупости можеш поне да ми кажеш - ей, прочетох поредната ти глупост.
Питам от любопитство. Защото си мисля, че не си едиствената, която прави тоя номер.

eli4ka95 каза...

мацката е Lizzy Caplan,
Лин както винаги все така откачена и забавна,
а поста цепи мрака.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik