събота, 18 декември 2010 г.

Challenge: Day 5


Здравейте, здравейте!
Днес беше забавен и супер студен ден, но съм доволна поне дотук от него. Сега към чалънджа. За протокола това ми бе трудно да го напиша, защото съжалявам за доста по-малко от 6 неща и вярвам, че дори нещо лошо да се е случило е било за добро, така че...
Ден Пет: Шест неща, които ти се ще никога да не беше правил/а
+1 Да разрева майка ми на онзи панаир преди години. 
+2 Да се бях правила, че няма проблем, за дето приятелката ми излиза с момчето, което харесвам.
+3 Да изям три вафли Боровец една след друга. (Сега мразя тези вафли! Ям само в краен случай!)
+4 Да участвам в онзи позорен волейболен мач, който се оказа едно от най-големите унижения в живота ми и силно се надявам никой да не си го спомня.
+5 Да си измисля сама прякор (а.к.а. Полс) и сега да не мога да се отърва от него.
+6 Да не съм чак такъв атеншън сикър (на моменти изглежда чак жалко, но съм безпомощна пред това =/)
Днешния ден беше що годе добре. Синът на съквартирантката ми си изпълни обещанието и беше сравнително тихо, та успях да заспя...без секс шоп тази вечер (Благодаря ти, Боже, за което!). Но факта, че онази вечер докато си миех зъбите нахлу в банята по боксерки си остава една фрапантна част от моя живот, която хайде да не споменаваме повече, а?!
Днес излизах с Ели. Беше супер готино да се видим след толкова време уговорки и супер тъпо, че и забравих подаръка за Рождения ден. Напълно бях изключила за него. Наистина сори, Ели, следващия път няма да забравя... (надявам се?!)
Като цяло се мотахме насам/натам. Беше готино, до момента, в който краката ми не замръзнаха много брутално и просто абсолютно не можех да ги чувствам, така че трябваше да се намери рационално решение на проблема преди да се наложи ампутация.
Всичко това се случи някъде между топлата царевица с пармезан, кифлата, която ми се изхили за дето попитах "нали няма месни продукти тук?" (тъй като постя) и автобуса, който чакахме близо час. Естествено, че приобщих всички хора от спирката към болката си не спирайки да повтарям колко ми е студено на краката, как не ги усещам, не мога да си мърдам пръстите и скоро ако тоя автобус не дойде се мятам на първата кола, пък ако ще мятането да е на предния и капак. През всичкото това време Ели повтаряше, че трябва да съм позитивно настроена и че автобуса щял да дойде след две минути.10 минути по-късно автобусът все още го нямаше, а Ели продължаваше да повтаря, че ще е тук след 2 минути. Може да си представите до какви диапазони достигна сарказмът и иронията ми. Накрая, когато автобусът благоволи да дойде, точно когато една група отчаяни лекари вече се готвеха да се отърват от краката ми (може да си представите разочарованието им, когато номера не мина...направо им разбих миокардите). Аз така се зарадвах, че подскочих така както не съм скачала, когато любимият ми отбор отбележи гол. Когато се качихме на автобуса идеята беше да отидем до Ели да ми даде един чифт чорапи, защото очевидно моите бяха мокри и факта, че времето беше студено не караше краката ми да се чувстват особено жизнени, и след това да отидем на кафе някъде. Но докато бях в автобуса и си мислех, как ако не направя нещо ще си умра от замръзване,...а мечтата ми винаги е била да се удавя и коя съм да пренебрегвам мечтите си в крайна сметка?! Примерно де! Та викам на Ели: Човек, имам една оферта, не знам дали си ЗА, ама слушай сега... (не цитирам буквално думите си, но смисъла беше същия) и тя вика: Казвай. Офертата беше да отидем направо у тях, аз да се сгрея, да взема нещо за зобене и да постоим малко там. Ели вика: Ми окей. И така...прекалено-много-минути-за-измръзналите-ми-крака-по-късно отидохме у тях. А, там беше епично, вероятно заради духалката и, която се влюби в премръзналите ми крака или краката ми, които се влюбиха в нея - това не стана ясно, но любов струеше от всякъде. До такава степен беше обхванала атмосферата наоколо, че стана причина за следното клипче. НО! Преди да го видите бъдете предупредени: някой хора (а.к.а. Аз) плашат.


Всеки друг, който иска да бъде официално записан как споделя мнението си за живота ми в следствие прекомерна доза от моите налудничави постове нека се чувства свободен да ми изпрати билет за отиване и връщане към населеното си място, да ми осигури топло и спокойно място за сън, да подпише документ, че е напълно съгласен с горните условия и въпреки тях не смята да ме убива (ако го направи всички пари вложени в просперитета на моя милост (а.к.а. придвижването и от един град в друг) ще отидат за основаването на фонд за подпомагане на хора с измръзнали крака).
След това както каза Ели - кой откъдето дошъл. Та по живо по здраво се прибрахме по хралупките си. Отбелязвам първият ден от уикенда като просперитетен. Плюс Шалке биха Кьолн (че кой не е бил Кьолн вече?!) с хетрик на Раул - жена му тая вечер ще бъде една щастлива женка, помнете ми думата. Късметлийка? А, аз какво? Кибича тука с тримата идиоти и само се моля някой от тях да абдикира от квартирата или от живота...форевър...
Но, нека да мислим положително (Ели, не подскачай толкова от радост на това): имам си втората книга от Игрите на глада, в понеделник се очаква да взема някакви пари за работата, която върших (да се молим да не са много малко, колко се опасявам че може би ще бъдат) и може много скоро да се видя отново с Кас. Но, сериозно...нека не си правя плановете, защото за какво са тия планове? За да бъдат опропастявани...Тъжно, но факт.
Още нещо положително: тази седмица ще е по-кратка!
Виж още: Коледна ваканция
Виж още: Не работни дни в календара
Виж още: Няма да съм при тия идиоти и може би ще спя спокойно
И нещо съсипващо идилията на горното: имам домашно да пиша за 27 декември. Пъффф!
"Прецакано" не е точната дума, но първата, която ти идва на ум. 
(бтв тия работи с "виж още" и "еди-кое-си-не е точната дума" са "свити" (самия факт, че го признавам премахва факта, че е взето от някъде) от моя любим Чък Паланюк)
 А, и ако по някаква невъобразима причина не сте разбрали това беше Appreciation Post относно премръзналите ми крака.
Това е от мен за днес!
Keep Calm And I Love You

2 коментара:

eli4ka95 каза...

Вчера беше просто епик ден. Дано краката ти са ми простили. На мен и на градския транспорт. ;д
На клипчето сме много добре излязли и двете(учудващо, но се харесвам УТФ?!).
Дааа...другия път ще те подсетя за подаръка. И чорапите. Нее...ако искаш ги задръж. Те са ти Коледния подарък от меня.
Бтв...може ли да ми пратиш всички снимки от вчера на пощата(и клипа в ороигинал и така както е сега)? Плийс. Изглеждах що-годе добре.

divata_airis каза...

Хаха. Бахти и коледния подарък. Не го пожелавам на никого, освен на Кас, тя ще е доволна от подобен...ако може в чорапите да е и единият син на шефа ми ще е на седмото небе. Хехех.
Кей ще ти ги пратя по скайп (за кво поща?! )

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik