четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Some people say that I sound strange...

...some say that I'm not right
But I find beauty in this world
every single night
~ Good Charlotte - All Black


И ето го първият пост за ноември! Съжалявам, че за пореден път изчезнах безследно...може би е време да се замислите дали не е добре да се обърнете към Антъни Лапания за помощ по издирването ми. Шегичка. (Ако не сте гледали "Безследно изчезнали" няма как да я схванете!) Както и да е.
Вероятно искате да знаете как е минал рожденият ми ден. (А и да не искате...нима имате друг избор щом сте отворили този блог?) Ами да съм честна не особено добре. Искам да кажа, че до едно време беше страхотен, супер се забавлявах и ми беше готино и няколко минути по-късно се намери някой да скапе всичко. Нека да му благодарим чистосърдечно и да се надяваме един ден някой да скапе неговото настроение тройно. Най-хубавото от РД-то беше това, че получих подаръци, каквито исках и харесах...Е, оки де...само едни обици не си свършиха предназначението, но поне мога да ги върна. Вече си имам The Lost Symbol на Дан Браун и "Дневен Патрул", зимна туника, нов свещник, но определено по-добър от миналогодишния, значка направена специално за мен и много приятни спомени до заветния момент с описания по-горе човек, който все още само като се сетя за него ми иде да го разчленя на малки парченца.
Та, първата вечер имахме Пижамено парти. Да, знам малко съм големичка за такова, но когато като малка не си имала никакво звучи приемливо. На това парти се изстрелях епично - нещо, което всеки присъствал или видял клипчето на падането ми ще помни вечно (да, толкова смешно беше!). Сори, но няма да кача това клипчето, просто защото наистина плаша, но пък и то е наистина смешно...Е, както и да е. Не пречи да разкажа. Ами след като дойде 12 часа - всички бяхме по пижами: Аз, Мария, Катя, Стела (с малко зор, ще стане ясно по-надолу) и даже Калин (приятелят на Катя). Та те започнаха да ми пеят "Честит Рожден Ден" на Илиян и беше просто уникално изпълнение, след което като дойде веселата част на песента всички се включихме с въртене на ханшове - без Калин, той снима. В един прекрасен момент, обаче малкото (Стела) изтърси "Някой да я окъпе!", при което аз се втурнах да бягам, но Мария ме държеше...Накрая като видя, че няма как да физически да ме удържи за дълго се трупяса(БУКВАЛНО!!!) върху мен и аз не можех да помръдна повече дори при добро желание и силна воля. Катя наля един буркан...Да, добре прочетохте - буркан. И го изсипа върху главата ми, но не улучи много много...И нали понеже аз нещо не бях назор да се къпя попитах през смях - Това брои ли се, че съм се изкъпала?, при което последва отговора на Стела "Не съвсем". Катя изсипа втори буркан отгоре ми, предизвиквайки временна глухота в едното ми ухо (тъй като водата влезе именно там), пълна дезориентация и виене на свят. Последва втори отговор от страна на Стела "Ей, това вече се брои!", но естествено докато ухото ми се "давеше" във водата, аз се давех във смях и в първия момент много не асимилирах какво се случва, просто ми се искаше това трупче Мария да стане от мен. Накрая когато го направи аз самата опитах да се изправя, заваляйки се естествено. И понеже същия ден се прибрах от Луковит и както винаги не се стърпях да не "свия" нещо от там...Ама то стана случайно...Да бе...Ами...Гледам едната вечер майка ми с няква готина пижама в любимия ми цвят светло лилаво и викам - Бахти, как си се уредила! И тя - Ми като нямам с кво да спя! Аз - Обаче как си я взела в любимия ми цвят...Тя мълча малко и рече: Абе аз по начало за теб я бях взела ама ти нали не си дойде и така...Ако искаш ще ти я дам. И аз въпреки че уж не я исках, че нали жената няма с какво да спи, ама накрая я взех. Ами като се замислих - Ей, пижамено парти и аз с моите пижами? Я по-добре с някоя нова! И ето как пижамата на майка ми, която всъщност беше предназначена за мен потегли обратно към Шумен с мене. И сега да кажа - не се тревожете, майка има с какво да спи, така че не съм и взела единствената пижама на женицата. Та култовите неща на пижаменото парти бяха четири: Пижамата на майка ми, Стела няма пижама, изстрелването ми и мацането със сметана. Сега няма какво да обяснявам за Стела, най-добре вижте това клипче, и не се плашете много от моя милост, тя е наясно, че плаши така или иначе, както и че гласът и е повече от ужасяващ, но какво да се прави, както казва Малкото "СъдбЪ!" Сори, че качеството не е много добро, но така е като снимаш с фотоапарат...и да, малко сме вресливи повече от колкото е допустимо. =)
Сега да се върнем на феноменалното ми изстрелване...Та след като се надигнах от земята едва-едва, защото водата в ухото ми все още ми влияеше по много странен начин, та точно си ставах и Катя ще каже, с трети буркан вода в ръка - Чакай, Поли, да полеем и новата ти пижама...И аз естествено, нали цяла вечер стане ли дума за пижама аз веднага вмъквам - Тя е на майка ми! Та и в тоя случай казах същото. При което вече се изправям и се жалвам, че ми е влязла водата в ухото и Катя се появява отново с проклетият буркан, за четвърти път пълен с вода и вика - В ухото или окото...В тоя момент аз се подплашвам от възможността да бъда намокрена отново и бързо се дръпвам назад...само дето не бях премерила добре крачките, когато стъпих на едната пътека в коридора се подхлъзнах, при което паднах - крака летят назад, коса лети напред, се моа туш на земята. Всички се изпонагътахме да се смеем, след което през смях аз заключих "През живота си...не съм се изстрелвала така!"
След фиаското с водата и падането ми следваше изпълнението не нечия налудничава идея - а именно да ме омацат със сметана. След като Катя видя, че няма да успее, аз вече уморена и казах "Кати, а стига де..." Тя - "Ама аз исках само да те омацам по лицето" и понеже нали ръцете ми от напразните и опити да изпълни желанието си бяха целите в сметана аз сама се намазах с думите "Готово...а стига толкова!" Но естествено въпреки че приключи въпроса с мазането, докато се водеше битката мацнах Мария по лицето, след което и Катя успях, накрая всички намацахме Малкото, а тази снимка е достатъчно красноречива за резултатът от мацането. Та, това беше на пижаменото парти - общо взето.
На другата сутрин имах изпит по защита на практиката, който взех и черпих кого ли не, даже таксиметровите шофьори, които не познавам. Но естествено, когато се прибрах у нас ме чакаше "прекрасна" изненада, която в общи линии ми докара нервен срив и силно желание да пречукам една точно определена бяла топка косми, с ужасно смърдяща уста. Та, прибирам се аз...и нали щом прищракват ключовете в ключалката кучето винаги почва да се радва и да подскача и лае, един вид устройва ти посрещане. Същото се случи и на мен. И веднага след като казах "Ей, Сузи...Маймунке..." съжалих. Забелязах, че на писюрестата и уста се мъдри пръст, което неминуемо доведе до извода, че пак е ровила саксиите в стаята ми. Тичам да видя...Да! Аууу! Откачих. Накарах и се едно хубаво, при което тя се скри под леглото. Но изненадите не свършват до тук...Сутринта с Мария бързахме и сме оставили кутия вафли на масата и не ми остана време да я прибера нито когато станахме, нито когато се върнахме за малко Мимето да си прибере багажа...Веднъж и на мен да се случи...И какво си мислите, че е се е случило? Тъпото куче...усетило че мирише на сладко и се качило на масата, излапало две вафли, съборило чашата на Катя, утайката се разпиляла по масата и земята, след което изглежда третата вафла от кутията му се е опряла, ама нали не може да остане зян решило с целия си мега липсващ интелект да я зарови в саксията...за после, предполагам? Направо откачих. Звъня на Катя да споделя благата вест, при което отговорът и беше "Еми ти що оставяш вафлите навън? Много ясно, че ще стане така" (За протокола - вчера бях оставила едни други без да искам на масата...пишлемето не ги беше докоснало!!!), след което смени темата и почна да ми говори за някакъв нейн колега и напълно омаловажи факта, че кучето и ми скъса нервите, а тя самата допринесе да остана съвсем без такива. Не издържах и и затворих. Тя после звъня, но аз не вдигнах. Накрая ми заяви, че аз съм я ядосала днес. Както и да е. Сега не мисля да разказвам целия рожден ден, както боя се вече направих с пижаменото парти, само ще посоча най-интересните части, а именно: почти всички се включиха в караокето и подарък ми от съседа. Тъй като знаех, че вероятно ще вдигаме доста шум посетих преди да почне веселбата съседите от двете страни (ние сме в средния апартамент) и им съобщих, че вероятно ще е малко по-шумно да го имат предвид. Съседът-пияница беше подобаващо развеселен и каза, че няма проблем при него музика винаги била по-силна...Докато майката на пишлемето-дето-пее (при това фалшиво) или известно още като съседът-певец също заяви, че нямало проблем и така се разделихме по живо по здраво. Само дето към 11 се звъни. Викаме си - това само са някой от другите съседи, вероятно тия над нас, че под нас в крайна сметка никой не живее. Но какво се случи, когато Катя отваря - чува се гласът на съседа-пияница, който се обяснява "Аз една пъстърва съм опекъл...Ето, специално за рожденичката!" А ние вътре вече падаме да се хилим. И на финала от всичко това произлезе следното клипче. И неговото качество не е нещо особено, но си заслужава да се види, помнете ми думата.
Та това в общи линии ми беше рожденият ден. Радвам се, че приключи и без това изпадам в странни настроения покрай него. Но...положителен факт ( в зависимост от гледната точка) теорията на дядо ми, че хората умират покрай рождените си дни не се изпълни, въпреки че все още не е късно, но...поне засега се пиша жива. (Травматизиращо, нали?) За целият ден получих само един СМС, но какъв СМС само! Въобще не очаквах точно този човек да ми прати СМС, още повече да помни, че имам рожден ден. Беше си повече от шокиращо.
Но нека сега се прехвърля на една друга тема, която напоследък доста ме тревожи - свинският грип. Сериозно! Супер съм се спекла относно тоя грип. Следя новините както не съм ги следила, когато кандидатствах за специалността си в университета. По цял ден млатя витамин С и парацетамол от време на време само и само да се предпазя, а последните два дни пропуснах лекциите си. Сега съм уж здрава, а в Шумен вече е обявено, че има епидемия и някак така не ми ще да стана част от статистиката и. Обаче имам чувството, че сме само аз и Смит дето се притесняваме от това чудо. В смисъл, че Стела и Катя вятър ги вее на бял кон, на тях им е все тая, викат - Грип като грип, ще мине...А, те са в най-голям риск от заразяване, защото работят със супер много хора...Със Смити мине не мине и почваме да водим "проникновени" разговори за това до колко става напечено положението и как да се предпазим от него. Ама тя си е добре - в Луковит никой не е обявил още епидемия, ама в Шумен си я има...Аз като изляза навън съм като талибан - якето вдигнато до носа, шапка нахлупена и само едни очи се виждат...Може да съм смешно от страни...не ми пука...нали съм здрава!!! Та, да...доста съм вманиачена на тая тема...Мия си ръцете по няколко пъти на ден...не че по принцип не ги мия повече от необходимото (да, имам някаква мания, че ръцете ми са все мръсни и само да пипна нещо трябва да ги мия отново, защото вече са се омърсили), ама сега направо...На ясно съм, че моето си е чиста паника, но аз често си изпадам в паник атаки, така че...ново двайсе друг път...
И сега как да не се оплача на финала...Понеже палим печка в една стая, та нали, за да не изстинем спи в нея...Обаче!!! Някой може да спят, но не и аз! Честно...не мога да спя в тая стая. Първата вечер се будих, втората се будих, на третата не можах да заспя чак до 3 и повече, след което се събудих в 6 и половина. Ужасно е. Но, нека го отдадем на стрес и нерви, мисля че те напоследък ми идват бая в повече.
Та това е от мен за този път. Отново покрих критериите за дълъг пост, убедена съм че изненадата е липсваща реакция от лицата ви. Надявам се да не съм ви отегчила много много и да е имало и някой друг момент, в който сте се посмяли на моето нещастие от сърце (повярвайте дори аз му се смея!)

Обличайте се топло, пийте чайове и се пазете от проклетия грип!
Не бягайте от буркани с вода, защото може да се изстреляте!

И дори съседите-пияници са готини съседи...най-малкото супер забавни!
~П.

6 коментара:

Анонимен каза...

"Имам си пъстърва...подарък ми е от съседа-пияница.." :D:D:D:D леле щях да умра от смях! Ама ти сериозно имаш МНОГО погрешна представа за себе си.. супер сладка си и гласът ти е много готин!! А и си много забавна, не знаеш колко пъти го гледах т'ва клипче с пъстървата :D някво мн сладко си там (sun) и честит рожден ден (с много закъснение) пожелавам ти цялото щастие на света и не се променяй защтото си уникален човек.. иска ми се да те познавах наистина :)

divata_airis каза...

Хаха. Това клипче ми е фаворит. Първият път, когато и аз го гледах чак тогава си спомних, че действително съм говорила подобни неща...хааха. Но помня, че на тоя момент много се смяхме още тогава. То си личи де...
Еми, не знам...Аз в по-голяма част от случаите се дразня на гласа си, но щом на хората им харесва...(все още ми звучи странно!)
И мерси за пожеланията.
Бтв ти всъщност как се казваш? (поне неофициално да се запознаем)

Анонимен каза...

Честит рожеден ден и от мен на патерица. Имам странното усещане, че постовете ти растат пропорционално на времето, в което те няма. Не го приемай като критика. Хубаво е.
Радвам се, че си си изкарала супер на празника. Въпреки всичките минуси, май плюсовете са били повече. Още повече, че подаръците са били правилните.
Радвам се, че всичко около теб е наред. Надявам се това да не се промени.
А и. Много харесвам допълнителната информация за теб в дясно на блога ти. Моля те, обновявай я по-често. Петя

divata_airis каза...

Ей, Петееее!
Да, налиии (за това относно постовете). Предполагам се дължи на факта, че като ме няма имам повече за разказване. Хих. Но вече обещах да съм по-редовна ,пък и искам да направя 100 поста до края на годината, а сега са само 85.
Еми да...поне подаръците бяха качествени.
Оки доки...Ще обновявам, че имам шантавия навик да забравям, което не говори добре за мен, но какво да се прави =)

Анонимен каза...

Tуй за 100те поста е заради мене,нали?Аз толкова съм едно досадно,че няма как да ме пренебрегнеш.Бту ти нали зяпаше Супернейчъръл?Та има плакат в сегашното Браво на едни двамата сладури от там,главните.Та да питам,докато не забравя,защо Стела ти държеше тортата?А и ся се сетих съседа е голям сладур. :д Между другото как можа да изръсиш тая глупост за дядо ти и теорията му.Ти такива неща не бива хич да мислиш,бе човек,още си млада..много при това.А и спокойно,никога няма да извадиш такъв късмет чак,съдбата винаги гледа да те преебе тотално. :) Иначе да ти кажа,вече официално и сигурно е,че са спрели Бляскав живот,поне така мисля де,с тази тяхан петиция нищо не стана..А само да те питам-ти в крайна сметка прочете ли Къщата на мрака и да ти кажа,че наскоро ходих в библиотеката Сиела в мола и е излязла 6тата част на тая поредица.Знам,че си говорехме с теб за тая книга специално,ама то и аз толкова помня.Сега обратно към поста,успокой се с този свински грип.Сигурна съм,че хората със споменатата болест не си ходях ей така навън спокойно,защото все пак може да заразят хиляди хора,а и хайде по-спокойно,защото нали си взела повече от необходимите мерки?!Точно така.А и съм сигурна,че преовеличават тези наши български медии. :) А за студа,ами не мога и аз да ти кажа много,аз така от студа се оказало като ме заболя корема през нощта и за пръв път се събудих преди алармата си от само себе си.А иначе не можеш ли да отидеш в някоя друга стая,ама да вземеш няколко родобски одеяла и готово,хем ще ти е топло...хем ще е и безшумно.Имам едно въпросче-вчера към 12 са обявили грипна до следващия петък,таа това относя ли се и за вас или не?Защото нали каза,че е имала епидемия в Шумен и аз да питам...Между другото като нахалната муха,която съм и не можеш да отрепеш тъй като си стоиш така или иначе вкъщи,няма да ти се разсърда,ако отвориш няко документ по избор Алтерна или Дарк сънсет и попишеш...аз вече съм хипер-мега нахална...ама ся,колкото и да се съмняваш при други обстоятелства съм наистина добър човек,просто сега както казват във фиковете "имаш нещо,което искам" :д...Иначе за рдто,не знам,винаги има какво да не мине както трябва и повярай ми можеше да бъде много по-лошо,а и поне си се оправила с подаръците,а вида ти на партито просто да не го коментираме...много ти отива,трябва по-често така да си правиш косата.Сега за пижаменото парти...луда работа-това за бурканите за пръв път го чувам...господи.А пък как си паднала,горката.Между другото да те разочаровам,оказало се,че света няма да свършо 2012,а просто маите ги домързяло да си допишат календара до по-нататък...А и за дългите постове,аз отново нямам нищо против :).Просто някак ми е отпускащо да чета нещо забавно и интересно в края на гадна натоварена седмица.. :) Габи,най-нахалният личен стоукър :)

divata_airis каза...

Ех, Габи...Първо ти не си досаден стокър, любимият ми такъв. Другите са направо досадни, докато ти си...любопитна и това е всичко.
Еми мога да ида в друга стая, където е студено. Всъщност в моята стая, която си тача и много си обичам и тем подобни, ама дефакто защо палим в оная стая като аз спя на студа??? Логика - никва!
Ами да всички ще бъдем във ваканция, дори тъпият ни университет.
За Алтерна - има нова глава, не си ли видяла?
За Дарка - ще видим. =) Че сега тука трябва да чета един книги и ме мързи и само си намирам оправдания да не го направя. Бе беги.
Аз Бляскав живот така и така вече го бях прежалила.
За 2012 ще продължа да се надявам. хЪ хЪ хЪ...
Относно постовете...аз по начало исках да направя 100 до края на годината, така че...не е само заради тебе.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik