вторник, 10 ноември 2009 г.

Welcome to the Masquerade!!!

I’m not afraid, I’m not ashamed, I’m not to blame, Welcome to the masquerade I’m not ashamed, I’m not afraid, I’m not o.k., Welcome to the masquerade
~ TFK - Welcome to the Masquerade

Предполагам, че сега е моментът да попиша още малко в тоя блог. И за какво да пиша? Ами я да видим? Колко са тъпи хората! Е, да...за това вече доста народ се е изредил да даде своя дан към общото мнение, че хората не струват и са създадени само да късат нечии други нерви, а в най-добрия случай да си ги късат взаимно. Но какво да се прави...трябва да бъдем съпричастни с „великата мисъл” и да изложим и своята собствена на километри от величието.
Да, та...хората не струват и ти късат нервите! Ето защо не обичам големи компании! Когато съм в тях слушам едно и също...Все едно едната не е различна от другата и няма да се учудя ако е точно така. Просто е побъркващо да стоиш като пън и да се вслушваш в разговорите около теб, мислейки си „Какво правя тук, м*мка му?!” или по-зле...да се включиш в тях...Тогава те се питат „Какво прати ТЯ тук, м*мка му!” Не за друго, ами когато ми е скучно трябва да се самозабавлявам,...аз за да го направя трябва да изглеждам отстрани като пълен идиот и да обирам голяма част от вниманието наоколо...Ироничното тук е, че тъпите китуци около теб решават, че именно ти си тъпият китук в компания. Ти си лудият тип, който им разваля кефа...(Опазил Господ!)

Когато си в компания от един, два, най-много три души (и не винаги) е определено по-добре. Обикновено двама се съюзяват в подкачане на трети, който по начало няма нищо против, но като за финал се чувства като подигравка на съдбата. Била съм и на двата фронта – знам какво е...И как сега да не се запиташ: защо е нужно всички да играем роли? И защо го правим, когато „театърът” винаги е за сметка на някой друг? А ти...бедният актьор не получаваш нищо в отплата?
Защо ли? Еми защото е по-лесно...Когато не си себе си, няма как да те наранят, ще наранят героя ти! Когато не си себе си, няма как да те излъжат, лъжат героя ти! Когато не си себе си не ти пука какво става около теб, защото ти просто не си там, теб това не те касае, ти си затворен в собственото си съзнание и се питаш – кога ще свърши всичко това, че да се прибера у нас и да ударя една бира (примерно!)? Да, има хора, които не се преструват, те не играят роли и те са винаги себе си...Ето защо те страдат. Те са вечно наранени, заради нещо...и на тях им пука повече от на всеки друг. Те са хората, които ще те утешат, когато маската ти най-накрая падне под собствената си тежест и просто не можеш да понесеш повече...Те ще те изправят отново на крака...Само дето, когато на тях се случи същото – ти няма да можеш да направиш нищо или поне да почувстваш. Ти пак носиш своята маска – скалъпена на ново, залепена оттук оттам, поочукана от носене, но пак се мъдри на лицето ти като нова направо. И ти пак си актьора, и ти пак играеш в някакъв ниско бюджетен театър, който ще ти позволи за поне още няколко месеца да стоиш изправен на крака. Тогава какво правиш? Виждаш болката, на човека който ти е помогнал преди време, на човека за който си наясно, че ти пука, но просто...не се трогваш. Ще ти се той да млъкне! Да бъде пак себе си, а не да циври като фръцла на рамото ти, а на теб да ти се налага да го потупваш състрадателно по гърба. Ти не можеш да го утешиш, защото просто никога не си могъл. Като че ли някой не те е научил как се прави?!...Твоят герой може да го утеши,...но там е работата, че в театъра, който играеш няма такава сцена! А и да има...човекът, който плаче на рамото ти, просто го няма в актьорския състав...Той е някакъв посетител там и сега разваля прекрасния спектакъл. Проваля ти "невероятната" актьорска игра...
Загубихте ли вече нишката? Все тая. Като че ли знаейки това ще ви помогне. Аз го знам и пак не ми помага. Знам го и ми е все тая. Знам го и утре пак ще си изиграя ролята както си знам: по моя сценарий, с моя актьорски състав, на моята сцена, пред моята публика. Проблемът при подобна игра обаче е в това, че дори в живота накрая идва времето представлението да свърши. Покланяш се пред публиката. Тя пляска. Иска бис! Бил си страхотен! Бил си невероятен! Още един поклон. Всички стават на крака! Боготворят те! Крещят за още. „Другият път!” – раздавайки въздушни целувки, изричаш ти. Покланяш се за последно и се оттегляш зад кулисите. А там е мрачно, студено, прашно, неприятно...Звездният блясък е останал навън, прекрасната ти актьорска игра също. Сега ти си просто един статист в пиесата на твоя живот. Да, понякога се сещаш, че вярно имаше подобно нещо и че ти вярно май играеше в него едно време. Сетне си спомняш, че преди време го замени за нещо по-добро...Симулация на живот! Там, където никой не може да те нарани, всички те обичат, ти си звездата и каквото пожелаеш можеш да го имаш с едно щракване на пръстите. Заслужаваше ли си? И още как! Вярно, че след всяко представление се чувстваш все по-празен, но голяма работа. Сега ще се оттеглиш в гримьорната си, ще свалиш маската, ще изтриеш тежкия грим, ще се отървеш от звездната си прическа, ще съблечеш приказните дрехи и отново ще бъдеш никому неизвестният „човек зад маската”, който всяка вечер си тръгва незабелязан, по тъмно от театъра и се прибира в пустия си дом, вечеря нещо, колкото да не е без хич и си ляга, знаейки, че утре вечер шоуто ще е още по-добро.
Хората са създадени да разочароват други хора. Напоследък аз попадам само на такива. Хора, които обещават нещо, но не го изпълняват. Дори и аз имам този навик, но на инат накрая изпълнявам обещанията си. Мразя да знам, че някой се надява на мен, а аз го подвеждам. Доказвам, че поне МОЯТА дума значи нещо. Жалко, че и с другите хора не е така. Предполагам техните герои са прекалено заети със звездното си представление, за да изпълнят думата си. И какво ли в крайна сметка струва една дума? Едно обещание? Дори най-простото и най-елементарното, което дори не изисква сериозни усилия, просто постоянство? А, колко струва? Понякога си мисля, че и с колкото и малко пари да разполагам бих ги дала всичките, за да си купя нечия дума, обещание което няма да бъде престъпено или забравено. Мисля си, че представлението не е всичко, когато вечерта не можеш да разкажеш на някого за него, когато няма кой да го види и да ти каже, че си е струвало, че си се справил страхотно. Мисля си, че всички сме станали толкова добри актьори, че вече не знаем кои сме всъщност. Дали дадената дума, не е тази, която все още ни държи с будно съзнание? И дали именно това, че вечно я престъпваме не е нещото, което наистина ни прави хора? (Логично - безгрешни хора няма на света!)
Не обичаме да ни разочароват – но разочароваме. Не обичаме да ни лъжат – но лъжем! Не обичаме да ни използват – но използваме! Не обичаме да ни нараняват – но нараняваме. Просто хора! Изтъкани от противоречия, които винаги се лутат между това какви са, какви мислят че са и какви действително са. Хора, които ще те разочароват, ще те излъжат, ще те използват и ще те наранят...Хора, които вероятно ще съжаляват след това...Хора, които не искаме да бъдем,...но въпреки това сме!

Picture by SamuraiChopstick@deviantart.com

15 коментара:

elica95 каза...

Ехее Полс. Този твой пост безспорно ми се превъъща в любим. Това което си написала е една безспорна истина. Ние не обичаме да бъдем разочаровани, но разочароваме. Една пълна истина. Аз почти винаги съм разочарована и много често не оправдавам очакванията на другите към мен и ги разочаровам. Има два типа хора едните понеже са разочаровани от другите просължават да се стараят, а другите мислят по начина:"Ами те като правят така на мене дай и аз на тях така". А относно маските. Ами...аз не мога да се оттърва от тях. И сега разбирам че не знам коя съм от толкова игра. Когато се опитвам да я сваля осъзнавам че това, тази думичка АЗ я няма. Просто понякога съм лъчезрното, лукаво момиче с дяволски очички, а друг път оттегчената от живота загубенячка. И проблема е че криейки се от другите зад тези маски ти се срастваш с тях. Те са теб и ти си тях. А това за големите компании също е вярно. Когато аз съм в такава компания постояно се чудя"какво да го е*б правя аз тук с тея", а те понеже ме мразеха се питаха"кво да го е*а прави тая тука" и просто не мога да си отговоря. Класа ми беше дупер гаден и се радвам че се оттървах от него. Никак не ми липсва. Всеки иска да те стъпче по някакъв начин и да е отгоре. Особено момичетата. Момчетата не са такива гадняри, но момичетата(к*рвите)всичко възможно ще направят да те смажат и да ти покажат кой командва тука. Просто този пост ми хареса невероятно много. Имаше толкова истина в него, че останах без думи. Айде чао. =)

divata_airis каза...

Ами, Ели, аз написах това точно защото знам какво е да играеш до такава степен една роля, ах де да беше само една, че когато престанеш не знаеш какво друго да правиш! И тука ти си права - ние се срастваме с маските си. В началото те са ни спасение, а после се превръщат в затвор. И странното е, че теб като че ли не ти се ще да се махнеш от него. Да усещаш, че те е обрамчил едно такова, ама какво ще стане като излезеш от него? Какво те чака навън? Нищо! Затворът или нищо - а, избирай?
Това, което сега ще напиша винаги го казвам по повод мастите и играта в живота - Едно време исках да не съм като другите и нарочно търсих различността: когато те харесваха едно нещо, аз харесвах НАРОЧНО друго. А сега до такава степен съм различна от тях, че вече нямам никакви допирни точки. Истината, е че с хора, които не познавам лично има повече прилики и теми за разговор, отколкото с тези от обкръжението ми.
И да...момичета са злобни, това е всеизвестен факт. Е, не за Стела и Катя, които държат че не са злобни. Един ден им обяснявах как са злобни и те отричаха. Накрая казаха, че аз съм била и аз - Еми, да...аз го знам, номера е вие да го осъзнаете.И аз като теб предпочитам приятели момчета. Когато са ти приятели те нямат задни мисли. Моята приятелка Смит всеки път като се видим имам чувството (а няма да се учудя да не е просто чувство), че ме отглежда от-до да види дали съм в по-добър вид от нея. Веднъж не иска да ходим на дискотека, защото аз съм щяла да бъда по-готина от нея и трябваше да ходим чак до тях да се преоблича. Както и да е. Момичетата винаги си имат едно на ум...Не казвам, че няма чисто приятелство, просто не смятам, че то доминира в света. Както се казва - на спечелилите честито!

elica95 каза...

Аве то е по-добре да имаш приятели момчетата, но накрая те винаги се влщбват в теб. Аз тази година тъкмо си помислих че съм намерила един добър приятел и айййде...той ми каза почти направо че ме харесва. Останах потресена и се влюбих. И ми е тежко че няма да бъдем приятели. А той е много добър човек. Аз обаче забелязвам също че всички момичета те считат за конкуренция(дори в мойто у-ще дето в клас има по 3-4 момичета най-много)и всеки се е заловил да хване колкото се може повече риба. Просто всички са ужасни предатели, а на мен мие болно че няма истински приятели на които да можеш да кажеш всичко и да си излееш душата, да си поплачеш когато ти е тежко и да си разбран. И не само ти да бъдеш консумиращият а да можеш да дадеш и на другия срещу теб разбиране. Аз имам изключително малко доверие на хората, та дори и на майка си и баба ми и те въобще не ме познават както си мислят. Аз съм гадна, двулична и понякога се отвращавам от това че мога да водя битка когато съм и от двете страни. Просто съм ужасна. Сигурно те отвращавам но е по-добре да знаеш какъв е човека отсреща вместо да си мислиш че е еди-какъв си. Може и ти да си така като мене, незнам. И винаги когато се опитваш да докажеш нещо на другите(като примера ти със Стела и Катя) те не го приемат. Повечето хора живеят в заблуда че са добри. Аз дори не разбирам хората които са гадни и злобни и после като обсъждам дадена книга с тях казват че хич не харесват дадена персона която е като тях. Аве всеки си мисли че е божа кравичка и дори се самозаблуждават много успешно. Не знам как тези хора изобщо имат дори подобия на приятели. А отстрани си написала че някой не си изпълнява обещанията. Надявам се че не съм аз защото не си спомням нещо да съм обещавала на тебе наскоро. Освен онова парти за хеулоин. Аз още имам мерак да го довършим ама явно няма да стане. Както и да. Отклоних се от мисълта, а тя беше че хората са долни, мръсни животни които само гледат как те да са добре и не им пука за другите. Дори и другия да страда ще го подминат и ще го стъпчат, а дори и да им стане жал ще си сложат маска тип Сотоун фейс и ще те подминат. Просто е ужасно всичко в тоя живот и когато прочетох някакъв коментар по напред в блога ти че маите са се объркали малко се разочаровах. Ама пак ще си се надявам де. Само да не е тежък и болезнен края, че не ми се ще да се мъча. Иии да... май отговорих прилично на твоя комент. Не е много дълъг коментара ама ти знаеш че не ме бива в много дългото писане. Айде хъгс и лека нощ че ми се доспива. :)

Анонимен каза...

Много ми харесва, че в този пост си сериозна. Не мога да не си съглася с мнението ти. А и не загубих нишката докато четях. Петя

divata_airis каза...

Уолз, Ели...коментарът ти бил къс ли? Да ти кажа си е доста дългичък, но ти знаеш че аз обичам такива.
Ами...да и аз съм го забелязала това с най-добрия приятел - или той ще се влюби в теб или ти в него. За да имаш приятел момче, той трябва да е гей и пак няма гаранции, че по някое време ти няма да почнеш да го заглеждаш и да си викаш (в своята безнадежност нали) "Ах, само да не беше!"
Ми да ти кажа, при мен никой не знае коя съм. Даже аз на моменти се улавям, че не се държа както се държа по принцип. Понякога това плаши. В смисъл, че когато си говоря с някой съм напълно наясно, че той не знае коя съм всъщност, той си мисли, че съм там еди-си каква си, но не съм. В тия случаи пак добре, знам се коя съм, ама при други се питам "Какво ми става?" Предполагам това е резултата от прекомерна доза "театрални представления"
Но аз например знам, че когато някой страда, дори човек, който ми е направил много гадости, ще отида при него и ще му кажа "Всичко ще се оправи", дори ще остана да му правя компания докато се успокои. В такива моменти някой от страни ще каже, че съм добър човек...Там е проблем - не знам защо го правя, защото искам да му покажа, че не съм като него или защото искам да покажа на себе си, че не съм толкова зла. Това пък се дължи на прекомерно мислене, понеже аз действително се вглеждам много навътре в нещата и това си мисля често води до тотална побърквация, което до известна степен обяснява доста неща!
Но, не ме отвращаваш или нещо от сорта. Не мога да съдя човек, който не съм срещала, а и знам че си имаш причина да си такава. Зад характера на всеки човек стои причина, която го е направила такъв. И тъй като знам, че аз като съм ядосана правя неща, за които после се чувствам виновно, но дефакто не си давам зор да съжалявам, защото в съответния момент за мен това е била правилното решение, а и вече е минало...има ли въобще смисъл? Така, че предполагам си има причина да си такава.
Бтв като каза за тия момичета дето не си признават и не харесват герои които са гадни, докато те самите са такива. Аз съм забелязала странната тенденция при мен да не харесвам всяка героиня която е като мен. Блеър от Госип Гърл не мога да я търпя и точно защото си приличаме и даже ме яд, от тоя факт, ама какво да се прави.
Но и аз не разбирам това как някой хора смятат себе си за добри. Според мен в момента в света едва ли има всичко на всичко 10 такива хора (плюс/минус още няколко) и не знам защо тия си мислят, че могат да се числят към тях?
Да, лека и от мен и много се радвам се че намери с кого да коментирам малко тази тема =)
-------------------------------

Хех, Пете. Ще кажеш, че вечно съм несериозна. В смисъл, че играя си доста със сарказма, ама чак пък. Просто повечето постове са с цел да разведряват и разсмиват, докато всъщност разказват живота ми.
Но, да този беше по-особен. Прекалено съм засегната от тази тема, че да не я споделя.

elica95 каза...

Ами Полс, ти нали знаеш мястото където пиша коментари. То е безбожно тясно и въобще не разбрах колко ми е дълъг комента, а и като го прочетох ми се стори кратък. И на мене ми беше приятно да обсъдя тази тема с някого защото през последните 2 години ме мъчеше доста и се радвам че го обсъдихме. А относно момчето приятел аз както си седях с него в тролейбуса и му викам:Ти харесваш ли си вече някоя от у-ще? И той : Ами аз я намерих тя мене не. И аз:Кви са и очите? Той:Не знам. Аз:Как така? Той:Явно я гледам така както ти сега ме гледаш и изобщо не ме виждаш. И ме погледна тъжно. Викам си: Аве тоя нещо тука се бъзика ама...И досега ми е жал че няма да имам приятели момчета, явно. Просто явно все някой ще се влюбва. А дори и да е гей, ако го харесам ще го накарам да обърне резбата. Всичко ще направя ако си наумя нещо.Та да...Объркан е света много. А като направя нещо гадно на човек който нещо ме е дразнил и аз после му се извинявам и аз не знам защо. Но ако с някой се неневиждаме ще му правя мръсно и щ се заяждам с него с усмивка само и само да му е гадно на тоя човек защото съсипва живота ми. А иначе наистина си имам причина да съм такава, но все още не мога да проумея коя от няколко причини е главната. А може и да са всичките главни фактори. И да добрите хора на тоя свят са много малко. Може би не 10 ама сигур 30. Просто да намериш такъв човек е супер трудно. Сега се сещам за Отнесени от вихъра и героинята Мели. Тя беше много добра. Все търсеше доброто у хората. И аз като тебе винаги съм искала да се различавам от м ногото. Може би за да не ме забравят както забравят кифлите, а да ме запомнят. Всеки по различен начин но да ме запомни. Искам да не бъда една от многото забравени, а една от малкото помнени. Не говоря за известност, а за училище, работа и такива. Не знам обаче имаше един разказ от Чингиз Айматов "Джамиля". Знам, знам, че тоя писател е комунист и тъй нататък и хората не го обичат(аз не съм комунистка, от ничия партия не съм, но когато бях във вуйчо видях книгата му и си викам дай да я взема понеже корицата ми харесва. И я взех и когато прочетох този разказ все едно аз бях тази героиня, главната. Просто едно към едно сме си. И постъпките и, и държанието и, даже края на разказа беше точно в мой стил постъпката и. Това ми е любимия разказ главно защото съм като нея. Вярно че този автор малко се отвлича и ме изнервяше понякога, но пък си заслужаваше да видя че има и разкази с герои точно като мен. Досега не бях срещала такъв разказ. Горе-долу това исках да кажа и така. :)

divata_airis каза...

Леле, това което ти е казал е толкова хубаво. Вероятно ще го използва в някой разказ, може би дори Алтерна. =) Надявам се нямаш против!
А тоя автор и разказа му, признавам си, въобще не съм ги чувала. Вероятно и ти нямаше да си ги чувала, ако не беше попаднала на книгата му у вуйчо си (хубавите неща стават случайно!)

elica95 каза...

Да това което той ми каза беше просто...И винаги знае как да ме разсмее. Просто е момче което е страшно добро и мило и се отнася към мен страхотно. Не ми се ще да го губя изобщо. А относно това да го използваш някъде този разговор аз нямам нищо против. Даже се радвам :D A относно автора само по-възрастното поколение го знае. Тя нали баба е работилила в печатница като технически редактор и си е взимала книги защото са и ги давали и така. Дам...хубавите неща стават случайно. Което ми напомня че това момче всъщност искаше да се запознае с мен за да ме уреди с приятелеят му който и звездите ще свали за мен, но просто така се стекоха обстоятелствата, че...И да айде стига съм си мечтала. Нямам търпение да свърши ваканцията за да се видим. От 3 седмици се пак не сме се виждали. Бту майката на момчето което си харесвам е родена на твойта дата. Много случайности а? :D

divata_airis каза...

Сериозно? На моята дата? Леле, тая женица трябва да е много проклета. Като съдя по себе си и как си представям като(ако!)имам дете каква майка ще бъда просто не ми се мисли.
Е, още малко остана до края на тая седмица и ще се видите =)

elica95 каза...

Аве ти остави това, обяче те със моя ползват един скайп. И аз веднъж му пиша и тя ми отговаря. И по едно време я питам как се казва и тя вика Лидия. И аз нали се представям. Тя моля ти се ми каза:Да той ми говори за тебе. Аз:Сериозно? Тя: Ами да. Много мразя това че момчетата винаги казват всичко на майките си. Винаги им споделят всичко и некви такива глупости. Аз никога не говоря на майка ми за момчетата дето си харесвам. И после майка му почна да ми говори някви приказки колко трябвало да си пазим приятелството (тя много вярва в истинското приятелство, което ми говори че е била гледано дете) и как първото и гадже било телец и колко и било добре с него. Аве нещо...много почна да ми натяква че трябва да си ставаме гаджета с него ест не направо ама само натам извърташе. Но нямате никакви прилики с нея. Тя е една такава отнесена и аз не знам и изобщо не притежава и грам от твоя характер, който аз много си харесвам и не разсъждава като тебе, а аз твойте разсъждения много си ги тача. Ама изобщо. Учила рисуване и така. Но просто не успях да открия прилика с тебе никва. А тя има две деца бту. :D Аве кво да ти кажа. Не си приличате. Ще ми е готино ако срещна някой роден на мойта дата. Се някога ше намеря някой надявам се.

divata_airis каза...

Ами да ти кажа вероятно тя е от чистите скорпиони - бял или черен, докато аз съм от смесицата между тях, което е по-гадния вариант. А иначе и аз рисувам, пиша, правя графики и там изглежда ми е проблема - прекалено много неща и мозъка ти ще гръмне. Моят е на път!
По принцип и аз съм отнесена и вероятно ако имах деца щях да държа да си говорят с мен за всичко. Аз предпочитам да са момчета - по-лесни са за оказване на контрол...Факт! Момичета са опърничеви и винаги както вече казах имат едно на ум, докато момчето като ти каже нещо ще знаеш, че е така. За какво му е да се крие зад думи?
Бтв не бягай от това момче. Очевидно е, че го харесваш. Знам, че вероятно сега смяташ, че не ти трябва, понеже вече имаш вниманието му и тем подобни. Но недей. Опитай първо да видиш какво е. По-добре да се опариж, отколкото никога да не докоснеш огъня! Дай му шанс. Ако почне много да те нерви - отсври го...нежно (хЪ хЪ хЪ)

elica95 каза...

Аве аз нямам никакви намерения да го отсвирвам. Обаче относно това какви деца искам да имам отговора е:момчета. Както и ти си каза по-лесно може да им разбереш какво им се мъти в главата. Е има и такива които са потайни, ама тези не са много чест случай(поне според мен). Хах...да го отсвиря нежно. Това не е по моята част. По-вероятно да кажа някоя псувня и я ми се мани от главата. Факт:не съм от нежните същества и не искам и да бъда. Поддържавам на Жената-котка и Електра. Те са пример за жена. XD Нали ти казах за приятеля му. Малии...той ми лази по нервите и затова все му казвам колко е пъпчасал иии...много съм откровенна към хората с недостатъци. Той тоя приятел майка му му реже ноктите. Това ми го каза моя. :D :D XD Има руса коса идиота с перфектните нокти и кафяви очи. Но само как ме изнервя, думи си нямам. Иде ми да го скалпирам. Аз и щамар веднъж му ударих. Ама си го заслужи. А майката на моя е бял скорпион, а аз съм смесица от бял и черен. Май все повече и повече ставам черен.

P.S. Ние тука си го обърнахме на чат. Може да прехвърлим на скайп ако ти се занимава с глупости. Ако не...:D

divata_airis каза...

Ест. Че няма проблем да се метнем на скайп, просто аз цял ден се лутам между логването в нета и офф-ането от него, понеже имах да чета една книга, пък и съм на почасов нет за тва.
Оф, не ми говори за това с момчетата. Имаше едно момче, което ме харесваше едно време, преди години. Ама аз не го харесвах. Харесвах приятеля му и само го обиждах и къв бил и че е лига и тем подобни. И той не издържа - изби го на агресия. Почна да ме обижда и тем подобни. Накрая дори се стигна до бой с тръни. Нали се сещаш от тия дето като ти се залепят в косата няма отлепяне направо. Да късехме и се целехме. Бяхме на лагери. Ама моя беше нищожен, но на мен не ми и пукаше особено. Както и да е. Историята не свършва дотук. На другата година отивам аз на село и какво се случва си мислиш? Той там много ясно. Ама станал много готин. И естествено аз си го харесах, но си мислех, че той още ме мрази и тем подобни и...Абе бягай...С тва момче никога няма да се изясним - всеки път едно и също и всеки път файда на края - никаква!
Та мисълта ми беше да не си толкова строга към тва момче, току виш другата година станал некъв пич. Хаха.
Бтв трябва да те изнудя да прочетеш едно недоносче! *evil grin*

BiroV каза...

Първо да спомена нещо, свързана с представянето ти - да, наистина попаднах тук случайно, търсейки текста на тази толкова хубава песен :D Но това не ми попречи да се задържа, да прочета поста и сега да ти напиша един дълъг коментар. Като за начало само искам да кажа, че не съм чел дискусията ви отдолу поради ред причини (най-вече лек мързел) и ще се концентрирам върху поста. Та... хората наистина са интересни за наблюдаване животни. Всеки играе роля в даден аспект от живота си иска или не и това не е нещо, което се прави по желание. Ти, примерно, играеш ролята на дъщеря спрямо твоите родители и то по начин, приет от обществото за правилен. Играеш роля навсякъде, с всички хора, с които общуваш. "Да бъдеш себе си" е често употребяване реплика, но не съм виждал някой да даде определение за нея. Да, може би човек може да се олицетвори с някакви параметри и характеристики, начин на поведение, който да определи като "истинския себе си", но... казах може би, все пак. Опитвам се да ти кажа, че е неизбежно. Роли са се играли, играят се и винаги ще се играят, така че насочи желанието си за писане в друга посока. Аз лично почвам да осъзнавам, че от мрънкане и обясняване на това колко смучат хората полза няма XD Колкото до дадената дума - щом за някого няма полза да спазва думата си защо да го прави? Или щом знаеш, че е възможно да те наранят (т.е. не си сигурен в отношенията си с даден човек) защо вярваш на обещанията му? Хората винаги водят страданието сами при себе си, което е доста забавен факт. Но както и да е... много се отплеснах. И все пак хубав пост. Хубаво е човек от време на време да изкара това, което го тормози от вътре. Поздрав с "Welcome to the masquerade" :)

divata_airis каза...

Бе да ти кажа добре, че не си се наел да четеш глупостите ни по-горе. Като се съберат две момичета знаеш какво става...Хах.
Та сега по темата...Ами да - наясно съм че човек винаги е играе някаква роля. Лично аз смятам, че дори прекалявам, но просто когато образно казано "ножа опре до кокалчето" (не в смисъл, че стане напечено, а просто повече не се издържа) почваш да се питаш - Кой си ти всъщност? Въобще ти някой ли си или някакъв статист в този маскарад Живота? Леко плашещо е като се замислиш, че вечно си някой, но никога себе си. Поне за мен е така. И истината е, че аз лично рядко се нагаждам към хората, обикновено мен смятат за чалнатата в компанията (стига да няма по-чалнати даже и от мен)просто защото не държа да се харесам обезателно на някого, а се опитвам да се държа както се държа обикновено (и сега това просто роля ли е или аз?)
Но, да знам, че тая тема е доста обширна и не съм първата, която и обръщам внимание, но просто както си казал добре е понякога просто да си го излееш.
Та относно онзи човек...Ами по начало има един такъв, който го знам, че несериозен, но просто като ми каже - Обещавам! и аз толкова искам да му повярвам, че действително го правя. И даже се застраховам с въпроса "Сигурен ли си?" и ест. следва "Да бе!" и накрая едно и също.
Благодаря за коментара и се радвам, че попадна на блога ми пък било то и случайно! =)
Мерси за поздрава!

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik