четвъртък, 12 ноември 2009 г.

Abnormal, Abnormal, Abnormal !!!

In a violent world where deceptions free
Things I can’t control taking over me
Did they try to take my identity
So what the hell have they done to me
~ Cold - With My Mind

Днес цял ден в главата ми се върти именно тази дума: abnormal (неправилен, необичаен, противоестествен). И не просто самата дума, ами повторена три пъти...отново и отново.
Естествено, че си има причина и тя е в това, че днес ходих до болницата, за да видим какво аджаба не ми е наред (освен очевидното нали!). Тъй като от вече няколко седмици чувствам тежест в слънчевия сплит и на моменти си поемам дъх с трудности нямаше как да не проверя за какво иде реч – да си избирам ли ковчег, или направо да легна в изкопа яма и да чакам смъртта ?

Денят беше просто „прекрасен” – майка ми ме събуди в седем и нещо, а аз не пих кафе и не закусвах, защото нали...за всеки случай ако решат да ми взимат и кръв. Бях поразяваща гледка – буквално! Очите ме боляха, главата ме болеше и ходех като през сън. Абе идилия от всякъде!
Отиваме ние (аз и майка ми, която през цялото време се чудеше как да иде след прегледа на работа, че нали там са прости и без нея не могат. Не, сериозно...наистина са прости – звънят и през пет минути да я питат елементарни неща!) при личната ми лекарка, обяснявам от какво се оплаквам. Тя викат – ЕКГ, скенер и ще видим после още какво. Лягам аз да ми правят ЕКГ и не стига, че трябваше да стоя с вдигната блуза в студения кабинет ами и те взеха, че го направиха грешно (Честно бе, това само на мен може да ми се случи!!!) – оказва се че са объркали хватките за ръцете и трябваше да го правят на ново. Аз естествено бях в тотален възторг с леки изблици на неудържимо желание да убия някого, но едновременно с това подобаващо развеселена от факта, че категорично такова нещо може само на мен да ми се случи. Направиха те ЕКГ-то. Както и очаквах – нищо. Всичко ми е наред, само дето не е. Отиваме на скенер – и там нищо! (Не че искам да има нещо, но пък как да си обясня защо се случва това със задъхването?) Връщаме се при личната. Тя почва да се вайка.
„Хъм, сега какво ли пък му има на това пишлеме, че тука ме занимава с глупости!” – мисли си тя.
„Хъм, какво ли ще измисли сега тая женица, че да ме занимава с още глупости!” – мисля си аз.
„Трябва да ходя на работа, егати глупостите!” – мисли си майка ми.
Накрая личната почна да ме разпитва за някакви други оплаквания. Аз казах, че често ме боли глава и най-вече не мога да заспивам. (Да, предполагам съм пропуснала да се „похваля”, че прекрасното ми безсъние отново атакува. За последно ме посети преди две вечери, когато не можах да заспя до 4 и ей така без нищо станах в 9 и половина.) Почнахме да обсъждаме главоболието ми, което ако не всеки ден, то поне през ден ме посещава като стар приятел, който копнея да пречукам с още хапчета за главобол. А голямата ми болка, че се въртя посред нощите и няма заспиване, ей така без всякаква причина беше основното нещо, върху което натъртвах осезаемо няколко пъти! Може да си представите каква еуфория ме налегна, когато личната спомена, че може да ми изпише „Валериан” или някое подобно лекарство белким мирясам. Бях много „ЗА!”(По някаква странна случайност обичам да се тъпча с хапчета. Личната обаче не знае това, иначе вероятно щях да съм любимият и пациент!). За всеки случай обаче, лекарката реши да ме прати на невролог. Естествено, че се почувствах „скъпа и специална” – ще стана като майка ми невроза...Идеално просто...Най-голямата ми мечта се сбъдна! (Пъф!)
Намерихме ние кабинета на нервролога, за който от сега смея да твърдя, че беше може би единствения доктор, който успя да ме заблуди че си разбира от работата (или е медиум или наистина си разбира от работата!). Обясних аз какъв е проблема. И той като ми бутна едни въпроси (потвърждаващи теорията ми, че може да е медиум или по чудо да си разбира от специалността) от рода на: Често ли ти се вие свят?
И аз си викам – Еха, тоя откъде знае бе?
Майка ми си вика: Трябва да ходя на работа!
Доктора си вика: Ей, сега разбрах какво е!
После ме пита дали ми изтръпват краката и ръцете и често ли се чувствам уморена и в мозъка ми за секунда “abnormal” бе заменено с „ да, да, да”. Накрая ми изписа лекарства там някакви, които се надявам да помогнат, че да мога да спя като хората или поне като лудите, натъпкани с конски дози успокоителни. Докторът не каза какво ми е, но нали, не е трудно да се досетиш в крайна сметка. Изглежда страдам от преумора, което си е странно. Вярно, че цял ден ми е едно сънливо и в повечето случаи само вечер ми просветва пред очите, ама чак да съм се преуморила? Кажи речи личната ми лекарка и доктор Невралго стигнаха до извода, че това се дължи на факта, че съм под стрес заради дипломната ми работа и другите неща в университета. Само дето те не знаят, че разпростирам мисълта си на четири блога (за щастие в LJ сега съм под статус „липсваща” и на този етап нямам особено желание да се върна. Какво да ви кажа хора? С вас тук ми е по-готино! *hugs* ), поддържам един форум и от време на време се мятам в няколко други, чета няколко неща на веднъж, мисля за прекалено много неща на веднъж, отделно където и пиша разни измишльотини...н-а в-е-д-н-ъ-ж. Но в заключение: не разбирам защо той сметна, че съм преуморена! Ей, на...свежа съм като репичка: ръцете ми едва се влачат по клавиатурата, очите ми болят като си затварям клепачите, отново ми е сънливо, но свежестта е изписана на лицето ми.
Изглежда до това води захващането с много неща. Трябва да слагат етикети някъде, не мислите ли? Или поне сигнална лампичка! Примерно ти си започнал да пишеш нещо и след малко решаваш, че ти се чете – четеш малко и решаваш, че ти се гледа някой сериал – започваш нов сериал и нов, и се сещаш за книгата и после за това, което пишеш...и в тоя момент мозъка ти почва да писка „Ало, балоните, земи се спри, че ще експлодирам!!!” Но, за да бъде с максимална ефективност вероятно би трябвало да се включва още в първия момент, когато решиш да се захванеш с още нещо. Чета книга...искам да почна друга...ПИП ПИП ПИП Не може! „Мозъкът Ви смята, че ще се преуморите. Моля, уважете размислите му или в най-добрия случай се гръмне, че да отървете и него от мъките!”
Но да си довърша патетичният разказ...След като бе установено своегорода какво ми има и едва не посетих и кардиолог, а прекрасната фраза „abnormal” направи пълен оборот около мозъка ми и сега ще се кандитарира за "слънце", в съзнанието ми се зароди нова фраза : “I’m abnormal!” Докато в главата на майка ми нейната фраза си остана същата : „Трябва да ида да работа! Сега с какво ще ида на работа? Трябва да звъня на тоя и тоя...” и бла-бла. Та да – докато аз си мислех, че се потвърди теорията, че нещо не ми е наред (и естествено това нещо е повече от абсурдно – хората не умират от преумора!), чудех се дали ще ходя да си взема хаповете с майка ми, а тя се чудеше как да стигне до работата си...отново; краката ми бяха на шушулка, майка ми мелеше на главата, че трябва да иде на работа; аз започнах да се моля хапчетата да помогнат – майка ми продължи да твърди, че трябва да иде на работа; аз почнах да копнея тя да млъкне; тя не се отказа и продължи да опява за работа си. Сега да обясня: като прости хора тия от работата на майка ми, те не само не знаят какво да правят, ето защо все и звънят, но и това, което правят го правят грешно. Та майка ми е в шок и ужас, защото е наясно, че ако отсъства от работа тия ще объркат нещо и накрая целият модел (тя работи като технолог в шивашка фирма) трябва да се прави на ново. Един вид цялото и това вайкане е оправдано...правопропорционално на това колко е досадно и отегчително.
След като Света „Трябва-да-ида-на-работа. Трябва-да-си-намеря-някой-да-ме-закара” намери кой да я закара (понеже нямаме кола) аз останах сама с хаповете ми и задачата да ги изпия по предписанието на чичо Доктор. Във всеки случай впечатление прави факта, че след като двама лекари изложиха вижданията си, че вероятно всичко това се дължи на преумора нито един от тях не каза – „Почини си малко!” Вярно, че звучи тъпо от устата на лекар, ама като си преуморен си е баш на място. Кой знае вероятно са предположили, че като си почина ще взема вярно да почина (ах, откъде тоя късмет!)
Та така с моето посещение на болницата и abnormal-ните последици от него. Като резултат: пия хапчета, надявам се това задъхване да престане, стискам палци да спя тая вечер, копнея главоболието ми да се разкара, все така имам ужасно много неща на главата ми и ако някой има въздушна пушка на разположение може да ме гръмне. Позволявам му!

2 коментара:

Анонимен каза...

Ммм, от къде да започна? Лекарите не струват! Убедена съм. Ще ти кажат това, което на тях им изнася, а не това, от което ти имаш нужда. Понякога си мисля, че следвалите медицина са нарочно поставени лица, които всячески се мъчат да те прецакат.
Моето некомпетентно мнение: нищо ти няма, но дори и аз (напълно непознатата) установявам, че се преуморяваш. Добре бре, девойче! Дай си почивка! Сама виждаш, че нещата не вървят добре. Избери си един ден от седмицата и в него не преви абсолютно нищо или се захвани с някоя лека книжка, просто за да ти минава времето. Излез на въздух и просто се отпусни. Вярно е, че си нечовешки продуктивна, но всяка машина има нужда от ремонт след известно време. Представи си, че трябва да ти сменят маслото, или някое колело не функционира правилно. Реално погледнато вършиш работата на 10 Полсита едновременно. Хвани някоя приятелка и отидете в друг град. Просто ей така. За един ден. Обиколете, купете си по нещо... Забавлявай се! Правила съм го и тези спомени ги кътам в съзнанието си, с надеждата, дори и да ме перне деменцията отново да ги имам.
Още нещо. Не се осланяй толкова на хапчетата (казвам ти го като човек изпил половината производство на промишлеността). Надявам се следващият ти пост да е с новината, че всичко е наред. Гуш и се оправяй бързо! Петя

divata_airis каза...

Ами, че то и сега какво не е наред? Всичко си е на шест. То по начало и аз не съм много доверчива на хапчета, ама ми харесва да се тъпча с тях (болно състояние!)
Ама се надявам при единият доктор, при който бях и нещата, които той ми изписа да помогнат, че не се живее и нямам предвид невролога.
Точно сега нямам време за почиване. Имам ужасно много неща за правене. И още една специализирана книга трябва да прочета и така.
И бтв в мен винаги е имало доста Полсита едновремнното - предполагам там е проблемът!

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik