вторник, 17 ноември 2009 г.

Fiction and reality collide...

...Faceless and so busted up inside
You've been searching you've been crying out
Will you be destroyed by all your doubt?
~ Fireflight - You Decide

Знам, знам...отново изчезнах и нали уж щях да пиша по-начесто. Е, да ама...стана така, че болестта ми се оказа по-сериозна. И нямам предвид преумората, която се оказа всъщност "мъничка" нервна криза, а нещо далеч по-сериозно, което не смятам за нужно да коментирам допълнително.
Сега уж съм добре. Да се надяваме за напред само да се подобрявам, защото истината бе че мислех, че ще откача тотално. Беше толкова отвратително, гадно и каквито се сетите негативизми, че направо не искам да се сещам. ОЩЕ ПОВЕЧЕ – не искам да го изпитвам отново. Предполагам е добре сега да заявя, че не е свински грип и да благодарим на Бога, защото точно в този момент само той ми липсваше.

Добрата новина от лекуването на тая проклета болест е в това, че трябва да пия едни хапчета, от които ми се доспива и цял ден ходя като маносана. Та споменавам това във връзка с прекрасното ми безсъние, което засега малко се пооправи. Лошото от цялата тая работа с хапчетата е в това, че като заспя после едва отлепвам от леглото. Отнема доста време за съвземане. Но стига да знам, че помагат въобще не ми пука.
Та какво се случи напоследък с мен, освен патетично описаното по-горе? Ами гледах новия епизод на Doctor Who. И трябва да кажа (наистина трябва...на ръба съм даже да го изкрещя) ЗАЩО ВЕЧНО МЕ РАЗПЛАКВА??? Сценаристите на тоя сериал са направо садисти. Всеки път вмъкват по нещо, което така те докосва, че ако си като мен – лесно-съпреживяваща-случващото-се-на-екрана няма как да не се разцивриш като циганче за близалка. Просто беше толкова трогателно. Тоя човек...добре де...не-точната-дума-в-тоя-случай...Тоя извънземен с облик на човек Доктора просто ме убива. Жертва толкова много да спаси хора, които по начало не са му никакви и някак му пука за тях. Този път бе засегната темата, за това как има специални моменти във времето, които не бива да се променят, защото те ще предизвикат други и те други и така нататък и така нататък. В случая нашият човек трябваше да остави една станция на Марс да експлодира, заедно с всички хора на нея (към 10) само, за да може по този начин да се позволи на други събития да последват от този инцидент. Тук естествено Док ме уби...Мине се какво се мине и ще каже – „А, не трябва да съм тук.”; „Аз най-добре да тръгвам!”; „Не, сериозно трябва да тръгвам!”. Просто някой ден ще ме довърши! На тия момент се смях...Както и на: „Леле, тоя коридор е много дълъг. Трябва да сложат велосипеди!” Няколко минути по-късно командирката на станцията ще каже, докато двама се задъхват, тичайки от двама особено крипи чичковци, с обилно изтичаща от всяка част от тялото им вода : „Знаете ли, Докторе, бях те прав. Тук наистина трябва да сложат велосипеди!” Естествено това така, като не си гледал епизода предполагам звучи супер тъпо и даже сега се чудите какво забавно има в това, но истината е, че само да видите тоя образ Доктора и самата сцена и веднага ще добиете представа. Та, да се върна за цивренето. На финала падна най-голямото, защото той нали трябваше да остави всички да умрат на станцията, за да предизвика по този начин отключване на една грамада други събития в историята на Земята и все пак спаси трима от тях. Но се самозабрави. Реши, че може да контролира времето. И се наложи някой да му покаже, че не е така. Ето защо командирката, която спаси после си тегли едно лазерно оръжие. Беше гадно, защото през цялото това време се повтаряха изрезки от вестници, където е написана новината за случилото се, повтаряха като ехо последните думи на командирката и естествено припяваше тъжна музика, която недвусмислено ти казваше: Плачи, идиот такъв, плачи! И ти нали си идиот и не можеш да се стърпиш и ей на...плачеш.
А, сега да споменавам ли трейлъра на следващия епизод в края на този (който бтв трябваше да тегля от друг торент, защото в замунта ги е налегнала летаргия. Разбирам ги напълно – зимен сън – и те имат нужди. Предполагам същото се случи и с новия епизод на Мерлин... )? Беше феноменално! The Master is coming BACK!!! Само като се появи на екрана така изпищях, че майка ми трябваше да ми кресне „Какво зееш, ма?”. Не, сериозно. Не съм очаквала да видя отново Мастъра. След трети сезон просто въобще не съм си представяла, че в края на година ще го видя отново в Doctor Who. И леле как нямам търпение за пети сезон! Вече искам да видя какви ще ги свършат Мат и Карен (или там както и се превежда името). Просто на такива снимки от снимачната площадка попаднах, че направо...И естествено Карен е червенокоса...Това е, ще завладеем света! (Че той вече не е ли наш?)
Какво още друго да се похваля? Ами боя се, че се превръщам в сектантка. След като излезе новия албум на Flyleaf и естествено си го изтеглих, стана така че се разрових из last.fm или и аз всъщност вече не помня къде и попаднах на една друга група за християнски рок – Fireflight, които смея да твърдя са добри и определено ми допадат. Но това разбира се не спря дотук. Днес направо си бих рекорда по болестно пристрастяване към някоя група или певец като си теглих почти цял след обяд песни на Krystal Meyers и Plumb. Снощи свалях на Sick Puppies, Audiovent и Art Of Dying. Тия не са от християнския рок. Те са от другия ми любим жанр – алтернативен рок. Но, сериозно: аз кога съм имала толкова много песни на християнски изпълнители? Определено се чувствам като в секта, а най-лошото е, че тук ми харесва, даже смея по сектантски да твърдя, че мога да усетя Господ чрез песните. Не знам дали не се дължи на факта, че бях супер отчаяна от тая болест и тем подобни, но аз и преди си слушах подобни групи просто сега всичко това зачести и както вече споменах е притеснително, но това не значи, че не се чувствам като у дома си. Сега поне ще има какво да слушам на Джеръми (Ipod-а ми!) Даже смея да твърдя, че ще се разбия от слушане. Имам четири аудио книги на него, и още 300 и повече песни.
Разбрах, че съм одобрена за стипендия. Браво на мен. Естесвено веднага си направих сметката и както може да се очаква извода е ясен – трябва да си купя книга! Няколко! Цяла книжарница! Ах, мечти! Както и да е. Мисълта ми беше, че определено смятам да пръсна малко пари по книги, дори да не съм прочела вече закупените. Между другото ако някой си спомня как през май месец май беше си купих „Приспивна песен” на Чък Паланюк, та да кажа, че я прочетох и естествено Чъки е луд, да живее Чъки! Не, сериозно тоя човек е егати к*пелето! В добрия смисъл на думата, който и да е той. Но, сериозно той просто е ненормален. Книгата има такова мрачно звучене, а абсурдните, но напълно допустими случки описани в нея няма как в един прекрасен момент да не събудят смях у теб. Такъв смях, дето си викаш – Божке, какво чета, това просто не се случва...И като стигнеш финала – Хаха, да бе...естествено, че е така! Направо още ми бърка в мозъка тая книга. Мислех, че няма да я прочета тая година, но така се случи, че когато се прибирах за Луковит си бях взела нея и „Дневниците на Вампира: Пробуждането” И понеже последната нещо не ми буди доверие и досега я чета колкото да не е без хич и само при особени ситуации, които (сериозно!) не ви се ще да знаете, та почнах Чъки. Той веднага привлече вниманието ми, тъй като главния герой беше журналист и просто нещата, които описваше свързани с професията си бяха точно така. Не, че нас някой ни учи точно на това, но ако имаш малко акъл в главата си не е трудно да се сетиш, нали така? От там насетне се почна едно лудо четене и до края на пътуването ми бях почти на средата. За пореден път : Чъки е луд, да живее Чъки! И тук трябва да вметна, че издателство "Ера" преиздава "Боен клуб" (Господ да ги поживи!) и ще излезе в края на месеца, на 30. Това естествено не звучи много добре за мен, понеже нали...още пари за книги? Фалиране?
Между другото едно малко въпросче: не се ли чувствате пренаситени от вампирски книги? Народа взе, че лудна тотално. Вярно, че с изключение на бг версията на „Белязана” смятам да си взема другите, ама с ясната идея че няма да е скоро момента, в който ще прочета някоя от тях. В смисъл, че само „Мъртви преди Мрака” бих прочела, другите ще видим кога ще е. Но някак се чувствам залята от вампирска литература. А най-гадното е, че не мога да и се противопоставя, защото искам да прочета тия книги – едно: да видя за какво е целия тоя шум, друго: звучат интересно (без дневниците, те и на английски не ми звучаха много интересно). Ама и аз каква съм? Защо ли се изненадвам изобщо? Нали след бсЕскащите като 100-ватова крушка вампчета и кривокраки заплеси, които искат да стават вампири, ама са толкова зле, че могат да изпаднат по пътя към вампирско (и като стана дума ---> Lolz...) : какво друго да очаква човек, освен вълна от вампирска литература. Издателствата усетиха плодотворния пазар, на който тийнчета изгарят от желание да открият следващия си любим вамп, който да пожелаят да ги ухапе и да ги превърне в тяхна половинка за вечни времена и дефакто защо да не се възползват? Аз да бях на тях да съм направила същото...Е, вероятно доста по-бързо от тях, ама какво да се прави и те загрят като всичко в България – бавно. Пак евала им прави на "Ибис" - те доста бързо се усетиха накъде духа вятъра.
Та, май това имах да кажа/напиша за този път. Надявам се ш*баната болест да се разкара, защото накрая ще се разкарам аз с една тухла четворка в главата. (Сериозно, това просто не се издържа! Предпочитам тухлата пред него...смятайте за какво си говорим?!) Ще продължа да си слушам сектантската музика, която особено много си одобрявам и ще се опитам да стана малко по-сериозна, защото имам доста неща за правене, а само се размотавам (може и да е от хапчетата, от които ми се доспива...знае ли човек?).

До тогава живи, здрави, луди, натъпкани с хапчета и както дойде. П.

П.П. Написах първа глава от втора част на Дарка. В нея няма Кълън (слава Богу!) и въобще изчистих всички заемки. Засега не мисля да я пускам някъде, освен в блога ми за писаници. Между другото според сторито, ако не сте забравили утре Таралин има рожден ден.
Настроение:

4 коментара:

Debs каза...

Ией!!! Новината за Дарка е първото нещо, което ме радва тая сутрин. Вярно, че е раншко, ама като се има в предвид кошмарния ден,който предстои... Мерси!

divata_airis каза...

Е, да ама както казах Кълън липсват и промених някой неща, въведох други. Притеснявах се, че е малко претрупано, но вече двама души го одобриха така че мнението ми за писаницата малко се издигна.

Радвам се, че разведрих деня ти.

Анонимен каза...

Welcome back! Петя

divata_airis каза...

Хех, и да се надяваме да се задържа.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik