четвъртък, 22 октомври 2009 г.

This day will die tonight and there ain't no exception

...and there ain't no exception
We shouldn't wait for nothing to wait for
Love me in this fable, babe, my heart is in your hand
Our time is waiting right outside your door
And maybe tomorrow is a better day
~POTF - Maybe Tomorrow Is A Better Day

Охо, народе! Знам, губя се за пореден път, но този, за разлика от всеки друг имам мега-оправдателно извинение: трябваше да пиша курсова работа, която ми отне 4 нощи, здравия сън и една грамада нерви. Резултатът от всичко това е, че сега трябва да я преправям. Да съм добавела още нещо...Какво например? Белият ми дроб? Сърцето? Простатата, която нямам?
Както и да е. Сега съм малко по-свободна, но не чак толкова, колкото ми се иска. Имам да пиша още няколко неща свързани с университета и комай си намерих тема за дипломна работа, която с моята супер-дезориентирана-и-бързо-разсейваща-се природа има голям шанс да не успея на да направя. Какво да ви кажа: 100% студент е 99% олигофрен...Да, благодарим на образователната система в България и това, че ражда, раждала е и ще продължи да ражда болни мозъци. Минало!

Та, какво се случи през големия период от време, през който не писах, освен че тотално откачих покрай тая курсова работа и сенките под очите ми придобиха цвят "узряло грозде", с които сега без проблем мога да плаша всичко живо...та дори и мъртво. Да живее фон-дьо тенът и слънчевите очила, които предпазват невинните хора от зомбираната ми физиономия. Но, на въпроса. Какво се случи (в няколко под точки)?
- именният ми ден беше "феноменален" - без вода и ток
- един откачалник "нападна" мен и братовчедка ми докато се прибирахме през нощта
- направих покана за РД-то ми
- Катя и Стела снощи поломиха леглото от бой... (не с възглавници!)

Едно по едно:

1. Именният ми ден! Беше невероятен, както всяко подобно събитие в живота ми - подобаващо...всичко се обърка. Бях решила да стана сутринта и да се изкъпя. Това и направих - станах...Отидох да си направя кафе - врътвам крана: няма вода! WTF??? И сега как ще се изкъпя??? Следва: съобщаване на благата вест на братовчедка ми Стела. Реакция: WTF??? Сега как ще се изкъпя??? Както виждате реакциите на двете ни нямат "нищо общо". След дълго мъдруване от нейна страна и зяпане на някакъв сериал и никакво притеснение от моя, тя заключи: Ако си изправя косата няма да се вижда, че е мръсна (и за протокола: косата и въобще не беше мръсна, но тя много обича да я обявява за такава) Та, точно включи пресата, когато и тока спря. Естествено подобно нещо може да се случи само на мен и на нея и от части на Катя. Бе с една дума "на нашето семейство". Та накрая със Стела импровизирахме да си слагаме диадеми и да си връзваме косата с квото човек се сети, че да ги направим да не изглеждат чак толкова зле, колкото в действителност бяха. Както споменах - именният ми ден беше невероятен, а факта че само една шепа хора са наясно, че имам такъв не промени нещата много много.
2. "Нападението!"На следващата вечер или на по-следващата братовчедка ми трябваше да ходи до магазина, а вече беше минало 10 и нещо и само денонощния работеше, така че аз учтиво предложих да я придружа, така и така обичам да се разхождам посред нощите. Та отидохме ние до магазина, тя купи каквото трябваше да купи и тръгнахме да си ходим, ама нали аз искам да се разхождаме, та предложих да минем от горната страна и да заобиколим магазина, като увеличим пътя си до вкъщи с няколко минути. Боя се, че точно там ще да е била грешката ми. Докато минавахме покрой детската градина в близост до вкъщи видяхме че там стои някакво момче, ама въобще не му обърнахме внимание - вървяхме и си се смеехме като варени глави. И докато ние не му обърнахме внимание, той изглежда се "почувства изолиран" и реши, че ще е много весело да ни последва и да ни предлага неприлични неща срещу определена сума пари. Когато се изравни с нас и започна да ни кара за 100 лева да му правим това-онова и ние казахме, че не искаме и да се разкара, той не се отказа и дори нагло попита "Що? Не правите ли?" Тогава аз му казах: "А ти?" Оня обаче не...следва ни плътно. Вече излизаме на пиацата, където стоят такситата в нашия квартал и той изглежда се разколеба, та свърна назад и вярно взе, че се разкара, след като нито едно от над 20 пъти повтореното "Разкарай се!" не му бе влязло в главата. След което на нас, продължавайки пътя си към вкъщи ни стана толкова смешно, че почнахме да се хилим и той изглежда ни чу и вероятно го възприе като някакъв извратен вид неизречена покана да продължи с наглите си предложения. Отново ни настигна...И докато първият път не се стреснахме на втория вече беше неизбежно. Тоя път буташе нова оферта - да пипне това онова за 50 лева. Нагъл до безобразие. Отново му казахме да се разкара, ама вече и двете си даваме сметка, че през няколко пресечки е нашия блок и тоя ако продължи да ни следва няма как да се приберем в него, защото ще види къде живеем. Оня продължава - Аре, бе...50 лева ще ви дам! Аз накрая вече хем стресната от настоятелността му, хем изнервена му викам : Ти сега какво искаш да се обадя на полицията ли? Ей, сега ще ги викна? Разкарай се!!! Оня спря на едно място, ама продължава да ни бута оферти, тука вече съвсем се ядосах и викам на братовчедка ми: Дай телефона да се обадя! Тя ми го подава и аз с ясното съзнание, че точно в момента съм толкова стресната, че не мога да си спомня номера се правя че набирам - онзи остана зад нас, а ние усилихме крачката. Не смеехме да се обърнем назад, защото това би било все едно да му покажем, че ни е уплашил и той да реши пак да ни догони. Викам на Стела, докато се отправяхме към редицата блокове: Давай да слезем още в началото (нашия вход е в края) все едно това ни е входа. Слизаме ние, ама аз вече усещам как краката ми са изтръпнали и сърцето ми думка яко. Стела реши, че ще е по-ефектно ако влезем в чужд вход, обаче естествено с нашия късмет той беше заключен. Седим ние отпред и се оглеждаме за тоя ненормалник дали случайно не ни следва. Накрая викам - Да заобиколим или ще се прибираме? И тя - давай да се прибираме...Тръгнахме към нашия вход, ама през 2 секунди главата през рамо да видим дали не ни следва. Накрая когато вече бяхме на сигурно във входа кибичихме още няколко секунди по прозорците да видим дали не ни е видял...Беше си супер шоково. И ето още едно доказателство, че не само в Луковит има луди. Въпросът естествено, защо все аз попадам на тях, си остава! Това ми напомня за случая с клоуна. Преди време изглежда от общината в Шумен бяха наели някакъв клоун да ходи по улиците и да забавлява хората като ги подкача и им прави от балони разни кученца, цветенца и такава ми ти работи. Та, със Стела (почвам да си мисля, че тя ги привлича, а не аз!) слизаме по центъра и само аз веднага го фокусирам тоя да се задава отдолу. И то как да го пропуснеш като беше толкова ярко облечен, странно изглеждаш и всички погледи бяха в него. Но Стела естествено го пропусна. Трябваше аз да и кажа, че да го види. Аз с ясната идея, че лудите по някаква причина (да бе, някаква, как ли пък не!) винаги ми налитат минах от другата и страна, твърдейки че сега тоя ще почне да ме закача. Сбърках! Започна да закача Стела. На сред центъра ни спря - направи и едно цвете от балони пред очите на всички, изиска да бъде целунат, за да може Стела да си го получи и след като тя го целуна по бузата продължихме надолу. Беше си феноменално.
3. Покана! След хиляди увещания да направя проклетата покана за рождения ми ден със списъка с подаръците, които ще ми бъде приятно да получа аз най-накрая, след един супер изморителен ден и изглежда липса на здрав мозък (както винаги) я направих. Може да я видите ТУК . Мария остана във възторг и вече пада голямото мислене какво ще ми подарява. Беше забавно когато ми сподели, че освен нейният +1 ще доведе и ТО - разбирайте Писю. Аз отказах да го приема в дома си. Тя каза - Ама и той ще носи подарък. Аз - Какъв? Ще се надпреварва със Суза кой по-напред ще "изчете списание" в къщата? Е, тя разбира се шегуваше. Няма да водят с нейния +1 един Писю, защото Писю много бързо ще се научи да лети през терасата, нещо което заплашва Сузана от много време насам. Бтв тя беше болна в началото на седмицата и изумително чак аз се притесних за нея, но сега кучето е добре, а Стела се чувства заместена от него, тъй като аз и Катя се притесняваме повече за животинката, отколкото за нея, но за това естествено няма никакви доказателства и ние сме невинни до второ нареждане. Та да видим какво ще стане с моя РД. Отсега мога да прогнозирам пълен провал. По начало работя усърдно в издирването на караоке песни, но отново С МОЯ КЪСМЕТ всичко ще свърши в разочарование и голяма сума пари, за плащане. Силно се надявам да греша, но естествено...това едва ли ще случи.
4. Схватка! Катя и Стела снощи се налагаха. Идеше ми да ги думна с нещо. (и като казвам/пиша "налагаха" имам предвид боричкане без материални и физически загуби...но с доста ментални!) Как започна всичко? Ами ние сме стигнали до извода, че след 1 часа, дори след 2 нищо добро не излиза от устата или действията ни. Само простотии ръсим и правим. Та, тази същата вечер беше минало 1 часа и аз си четях спокойно в моята стая книга (бтв много ми хареса!!!), докато Катя и Стела се хилеха нещо в кухнята. След което аз понеже не мога да спя в стая обитавана от мухи започнах да чувам бръмченето им и нямаше как - оставям книгата, взимам си импровизираната биячка-вестник и почвам да издирвам извършителя. За съседите ми, предполагам това е невероятно изживяване - гледат някаква луда в 1 през нощта мята ръце с някакъв вестник в тях и от време на време подскача като балерина из стаята. Та след като убих всички мухи, които имаха наглостта да притесняват четенето ми, се мушнах пак в леглото. След малко идва Кятя с гръм и трясък и следваше: Затваряй вратата, мухи! Оня я притвори. Почна нещо да рови в нейния шкаф, който е на високо и се наложи да използва фотьойла, за да го стигне...И какво направи тя? Разбута същият този фотьойла, който аз имам навика да слагам в точно определена позиция и откачам, когато не е в същата. Размести ми и чантата. Накрая когато тя го върна на мястото му, аз споделих как никога не го оставя на в същата позиция, от която го е взела, тя каза - Така е! Аз отново станах, изух новите си топли чорапки от много мека прежда, защото тях ги нося само в леглото и ако не съвсем то почти не съм ги допирала до земята. Та ето как ги събух и върнах стола на мястото му, обяснявайки на Катя, как чантата ми трябва да стои на стола, покрита с възглавниците, за да я скрият. И тя - Ти си криеш чантата? Аз - Ми не ми харесва да я виждам навън. Тя сви рамене, сетне се наведе и вдигна нечии прашки от земята. Те по принцип стояха на същия тоя стол от 2 седмици, всъщност още са там. Та стоят на стола от няколко седмици и никой не си ги прибира. Катя ми ги мята на мен, а аз, връщайки ги на стола заявявам - Тия са твои, прибери си ги! Тя ги оглежда хубаво - Не са мои. На Стела са. Следваше - Катя отива при Стела и се обясняват за прашките, които се оказва че двете имат, тъй като двата чифта много си приличали. Тогава Стела заяви, че имала такива, ама не знае къде са, че Катя и ги била "свила". Катя отиде да намери нейните в шкафа си, като остави вратата широко отворена и така мухите имаха поле за изява, която аз щях да приключа с един вестник между очите им. Накрая нашта заключи, че не били в тая стая и ходи в другата, като отново остави вратата да зае...Може само да си представите каква пародия сме били - Катя от стая в стая, аз след нея затварям врати и трепя мухи, Стела по средата и тя не знае какво прави. Накрая Катя показа на Стела нейните прашки и тези, които твърди че са стелините. Стела заяви, че не прави разлика. Катя отново влетя при мен, докато за се мъчех да пречукам някаква муха и вика - Така, ти поне ще видиш разликата! Аз - Ма, чакай да убия една муха...Катя: Виж! И ми навира в очите двата чифта, при което аз нямах друг избор освен да ги погледна. Тежката ми дума беше, че има разлика, при което Стела каза, че не я вижда. Катя - Обясни и, моля те! Аз - Ами, дантелата на катините е навън, а твоята на вътре. Сега виждаш ли разликата? Стела след двусекундно мислене заключи: Да, моите имат панделка! Аз и Катя - Туш! Въпреки, че опитахме да и покажем, че дори материята е различна, Стела продължи да твърди, че нейните се различават по това, че имат панделка. Но и това не беше всичко. След като те се ометоха от стаята, аз останах да убия последните мухи, които ми се бяха изплъзнали. И това в два през нощта. Аз лично не познавам други хора, които по това време на денонощието могат да стоят будни, да се разправят за разликата в два чифта прашки и да бият мухи. След като дадох своя дан към унищожаването на тая напаст, реших да легна и да си дочета главата на книгата, в това време малкото също се довлече, докато от другата стая се чуваше Катя как трепе мухи...Идилия, тотална! Оказа се, че Стела като е оставила вратата и пердето в стаята на Катя през деня отворени са навлезли доста мухи и сега беше ред на Катя да ги терминира. НО...и това не беше всичко...Когато със Стела легнахме аз започнах да и обяснявам разни глупости, под въздействие на това че беше минало два предполагам и че тя само симулирала чувства и такива идиотщини и тя също прихвана от мен, че почна да ме тормози, за да не мога да заспя - вдигаше ми възглавницата, духаше ми в ухото, закачеше се. И за капак, накрая Катя влезе с гръм и трясък (отново!) - Стело, ма...една грамада мухи убих...Седем...чуваш ли? Седем! И още има...Аз...аз те обичам...ама ти виж какво ми причиняваш...И въпреки това те обичам! (Това го каза във връзка с това, че Стела твърди, че ние обичаме кучето повече от нея) Накрая след като Катя ме завлече да видя че в стаята има още мухи и тя просто не може да заспи докато те са живи аз се върнах в моята стая, където малкото симулираше, че спи...Аз заявих, че няма срама и как може в такъв момент така да се преструва, след като е причинала подобно нещо на братовчедка си. Накрая Катя се завърна с важната новина, че е убила 9 мухи и желанието да отмъсти на малкото. Качи се върху нея както бе легнала по корем и почна да я изтезава. Аз споделих, че Стела се прави, че спи. Катя допълни, че знае този факт, а Стела изохка и промърмори, че Катя и тежи. Накрая всичко това прерасна в малка борба, в която Катя и Стела се мятаха по леглото, а аз стоях от страни, чаках да спрат, и окей де...направих няколко снимки. Истината бе, че мислех, че ще спрат, но не...Те едва не отнесоха масата до леглото. Всичко, което се чуваше от тяхната схватка беше "Тупур-лумбур-тупур" Убедена съм, че съседите ни много ни обичат, заради което. Накрая леглото едва не падна, тъй като е разтегаем диван и аз вече се ядосах, казах им да го оправят - те стоят и ме гледат тъпо. Пак им казах да го оправят - те почнаха пак да се бият на ново. Аз ги удрях с възглавницата да спрат, ама не...Накрая се отрекох от тях и отидох в другата стая с надежда двете в близкото бъдеще, до към три часа примерно, да спрат. На финала, когато се върнах - двете уж бяха оправили леглото, обаче така го бяха оправили, че ако легнех щях да падна барабар с него, та в последствие пак аз трябваше да си го до оправям.
Та такива ми ти работи се случиха през тази седмица...А, да...Мария я е страх от животни. Когато идва до вкъщи ме помоли да затворя Сузана в някоя стая, както и направих, след което се обърнах към нея със следния въпрос: Нали се сещаш, че на Рожденият ми ден тя ще бъде тук? Мария: Ама трябва ли? Аз: Ами да...Беше силно разочарована, но вярвам, че ще го преживее.
И хора, прекрасни, какво да ви кажа...поредният километричен пост. Надявам се да изкупих липсата си през изминалата седмица с него. Габи, мой любим стокър такъв, надявам се си доволна след толкова юркане и въпроси от рода на "Защо няма нов пост?". Сега вече можеш да си отдъхнеш. Това важи за всички останали, на които по някаква странна причина моите писаници са им липсвали.

Та да - дишайте, докато все още има чист въздух.
П.

П.П. За протокола: сдобрих се майка ми. И другият ми блог, този дето е само за книги, вече е официално готов -добавих всички, които някога съм чела, сега остава само да сложа и тези, които сега чета или искам да чета. Може да го откриете на MyBookAddict. И бтв май не съм питала, някой да има GoodReads?

4 коментара:

Анонимен каза...

Emii,какво да кажа,мерси...аз ти извадих душицата,ама кой друг ако не мен? :д Но поне има пост,иначе било е интересна седмица...1во именния ти ден,майко,егати късмета сериозно,2ро-можеше и п-дулъг пост,нали знаеш :д 2.2ро поканата беше мнооого интересна 3.олей тоя как ви е преследвал,майко мила,как може да има такива луди хора,ве.Не мога да повярвам сериозно,чувала съм някакви идиотски коментари и от софианци(имаше едни даже при опълченска,пред мола дет нещо пак ми бяха казали и ние с моите фрки ги кръстихме опълченци :д)ама чак така...егати наглостта и самочувствието.Иначе за боя,знам какво е,и мойте двете-сестрата и брадчедката-кат ги прихване нещо и това е,боричкат се,скубят се и най-гадното е,че все на леглото на село,което дийр год,всеки момент се очаква да се счупи..ама веднъж отиваме в новия им апартамент в софия и аз,кака и ели на лелгото седим,много много не мърдаме и изведнъж леглото като пропадна...такъв смях е било...ама карай.Иначе какво имаш против Писю?А и аз знам.че тъй акто съм хипернахалник получих екстрафрий-екстрарано порлога на Дарка,ама и другите биха искали да го видях,казвам само ако си забравила.Бту,много гадно се е получило с таз курсова работа,не знам какво е туй чудо,ама до седиш 4ри нощи туй чудо да го мислиш...мале,иначе нещо е късно и не мога да се сетя какво да кажа..капацитета на речника ми нещо намалява драстично след 12 понякога и след 10,дори след 9 и съм само "ъп то" говорене на глупости ... Габи :) и Мерси,още веднъж,за поста :)

divata_airis каза...

Ах, Габи...любимо мое стокърче...Заради ти тоя пост щях да закъснея за лекции. Но се радвам, че си доволна...
Какво против Писю? Еми ти въобще чуваш ли се като изричаш името му на глас??? Именно! Не звучи логично. То е ТО! Няма пол. Писю! (бтв направо ми е идол, не съм го виждала през живота си, но съберем ли се с Мария само за него лафим)
Еми пролога на Дарка...не знам...обмисляла съм да го постна някъде, ама за кво да се разправям? Няма смисъл.
Еми курсовата работа беше тежка, че трябваше да превеждам, мен ме мързеше и такива ми ти работи.
Мерси за коментара *хъгс*

Debs каза...

Човече убиваш ме с дългите постове! В интерес на истината не са никак скучни на моменти, като този с мухите се цепа та се късам от смях. Най-накрая ни зарадва с пост да разберем все пак как я караш :) А да и щях да забравя - приятно прекарване на РД-то /ако може да е с ток и вода!/

divata_airis каза...

Еми, сори че са толкова дълги, ама съвсем серизно трябва да ми има нещо и да съм яко сдухана, че да напиша някакъв кратък.
Хаха...Да, мухите са враг номер 1. Копнея да ги пречукам всичките...Вероятно Катя също.
Да, и аз за това си мислех - дано да има ток и вода...=)

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik