петък, 9 октомври 2009 г.

Love me hate me, say what you want about me...

...But all of the boys and all of the girls
are begging to
if you seek Amy
~Britney Spears - If You Seek Amy


Хей, народе...Аз пак се включвам с едноседмично закъснение. Не съм ли златна? Не! Е, поне ще спя спокойно - няма да ме претопите за дребни стотинки. Тази седмица се оказа особено интензивна, а липсата ми на време особено отчетлива. В понеделник отидох да си занеса компютъра да ми инсталират най-накрая прословутият Word и в четвъртък се оказа, че май май не е бил инсталиран много добре, та пак ходих до сервиза. Почвам да подозирам, че тия хора нарочно messed up-ват по нещо, за да се виждаме колкото се може по-често. Признайте, че си е подозрително. Във вторник май беше...се наводнихме...Отново: заслугата беше изцяло моя...благодаря за аплодисментите, нямаше нужда... (не че някой действително е пляскал, но нека поживеем в заблуда) 

И как стана всичко...Ами...Бях правила банички и исках да измия тавата...Е, направих го. Но маркуча за пералнята супер много ми пречеше (забелязвам някаква повтаряща се система от грешки, започващи с - "нещо ми пречи"," нещо не ми харесва", "нещо ме дразни".) Та свих аз маркуча, като го вдигнах да не тече в мивката, а някъде настрани. И си виках - гледай сега бъзика: Стела да пусне пералнята, аз да забравя маркуча така, тя да не го види и тука една камара вода да се излее из цялата кухня...Има ли смисъл да казвам, че точно това се случи??? Към 12 и нещо отивам аз да си намеря шишето с вода, защото аз съм "специална" и си имам едно шише с вода, което си разнасям из цялата къща и което всъщност си имаше име, но непрестанно го забравям. Но да се върна на шишето с вода. Държа да кажа, че това не е каква да е вода? Светена? Не...Чешмяна, мои хора...У нас има миненална, НО аз държа на чешмяната - първо: по-сладка ми е, второ - шансът да пукна е по-голям. Та тръгнах аз да си издирвам шишето (възмоно е и "Джими" да се казва, така наричам всяко нещо, на което искам на измисля име, но не мога да намеря подходящо или забравям вече съществуващо), при което отварям вратата на кухнята и пристъпвам вътре. Бре, мокрее ми на краката...Гледам надолу...Вода! (ама да ви успокоя не беше много) Половината килим мокър и аз - Стели!!! Бързо ела! Тя милата съвсем се отчая. Така и се спеше. Първо ме чакаше да изгася лампата, докато аз продължавах да се мъча да науча Суза (кучето на Катя) да прави High Five с мен. В смисъл, че то правеше, ама нали е дърто, тъпо, кьораво, глухо и без каквото и да било обоняние му беше малко трудно да асимилира постъпващата информация (и ако все още се чудите...да, пада си и малко сакато...ПАДА буквално! Бунус към нова е, че устата му мирише на умрели ферментирали катерички. Дори не знам дали катеричките могат да ферментират...НО, ако действително са способни на подобно нещо, то миризмата от това действие би била същата като устата на Сузито.) Докато аз отидох до кухнята, Стела почнала да се унася, при което като я извиках да види поразията (отново, нямаше нужда от аплодисметни!)...много бързо се разсъни. Ето, действам като Ред Бул. Не давам крила, но правя много пакости, на които се смея, казвам съжалявам и продължвам да се смея. Странното е, че хората не ми се сърдят особено... (Е, освен Катя...тя по начало вечно се мръщи за нещо) Предполагам си напомнят, че съм луда, а лудите трябва да се толерират, защото един ден ще дойде краят на света и лудите вече ще имат план какво да правим оттук насетне...Както и да е. Та така до към 1 обирахме водата от пода с парцала и изнасяхме наполовина мокрият килим на терасата. Беше голяма вечер за всички. (Сузито не разбра какво става, защото я затворих в моята стая, да не се мокри и тя) Но не толкова голяма като вечерта, в която майка ми беше супер уморена (става дума преди години, защото с нея не си говорим от вече 2 седмици) и трябваше да пуска пералнята, ама за тази цел се налагаше тя да бъде будна след 11 и като че ли вече споменах, че на женицата много и се спеше. И ние с баща ми решихме, че тя щом я е заредила може да си легне, а ние каквито сме Super Heroes ще можем и сами да я пуснем. И ето как майка ми си легна,...за да бъде събудена в два часа през нощта и да изхвърля вода от коридора. Това само по себе си показва колко съм на ТИ съм с пералните, та чак и бонус - баща ми също! Той изглежда е на Ти само с пиенето...Да, като всеки уважаващ себе си битов алкохолих, защото признайте си че едно 50% ако не и повече от мъжката популация в България си падат точно такива.
И сега как да не спомена и другото нещо, с което съм толкова на ТИ, че кръв се лее. Става дума за рязането на картофи. Не знам как успявам, но винаги се порязвям...Сега ако Фройд беше жив щеше да каже нещо от рода на "Може би на едно подсъзнателно ниво Вие сте искали да се намушкате, г-це Селска Пръчке" Да, убедена съм, че Фройд е използвал израза "Селска Пръчка", дори смея да твъртя че той го е въвел в употреба, първият път, когато се е обърнал по този начин към майка си. Сигурна съм че и тя е била прекрасен човек като моята.
И от въпроса с майките, наводнението и рязането на картофи към друг, нямащ нищо общо с първите три - Какво искам за рождения си ден? Е, не питам директно вас, защото след като аз не съм съвсем убедена какво искам, как бихте могли вие да знаете? Защо се сетих за това? Ами, тъй като потресаващо превъзходният месец Октомври вече е тук, това означава две неща - първо: имен ден и рожден ден и второ: престояща смърт. И всичко това по план и не точни изчисления трябва да се случи на мен. Е, окей де...втората част е хипотетична. Имах един дядо...той беше брат на баба ми, ама почина тая година, така покрай Джако, Фара Фосет и други хора, които избраха същия месец да се гътнат (образно казано). Та този мой дядо имаше следната теория - човек, винаги умира покрай рождения си ден. Та да...Всяка година моето семейство притаява дъх преди или след рождените си дни и чака да види ще го пропусне и тая потвърждаването на теорията на дядо ми. Последният път, когато говорих с баба ми, тая същата с починалия брат, тя ми каза - Нали ще си дойдеш за рождения ми ден (на 21). Правя юбилей! И аз - Да, бе ще си дойда, нали съм ти обещала! И тя ще изтърси - Че нали знаеш какво казваше дядо ти Генчо...хората умират покрай рождените си дни.... Хъм, може би трябваше да я питам кога е бил рождения ден на дядо Генчо...Това би могло кажи-речи да потвърти теорията му. Та да...Който не е чел личната ми тема, която нахално си отворих вероятно сега е в потрес, че възприемам Смъртта като нещо забавно. Но аз в темата си казах, че по незнайта причината за каквото и да говоря накрая ще завърша с черен хумор и споменаването на Смъртта (не тази, която ни преподава!) Та ето защо сега е много възможно освен първото нещо с именния и рождния ден да вземе и второто да се осъществи. Не че се бутам...В смисъл - като ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш я! Но отново се отнесох, а ставаше дума за един въпрос и как аз трябва да намеря неговия отговор. Демек - Какво искам за РД-то ми? Всичко започна много невинно, кълна се...беше така...в началото...май де...Та, тъй като никога не си прекарвам достатъчно добре на рождения ми ден, просто защото очаквам прекалено много и хората никога не ми подаряват хубав подарък. А аз не си крия особено емоциите...В смисъл, казвам че е хубав, но му давам ясно да разбере чрез мимиките си, че всъщност въобще не е така. Та тази година всички мои колеги, приятели, познати и...бубита (братчедките) изложиха становището, че трябва да си направя списък с неща, които искам, така че поне тоя път да ми подарят нещо, което ще харесам. И сега комай ще правя списък. Обаче нали и идеята е да не е някакво безбожно скъпо нещо. Проблемът със списъка, обаче е този, че аз обичам да ме изненадват. А в случая няма да е съвсем изненада. Тогава Мария изрази мнението, че ако напиша някалко неща, в смисъл повече отколкото са хората те ще си ги разпределят и ще купят само част от тях, без аз да знам за какво точно иде реч. Демек, на финала аз пак ще бъда един вид изненадана. Точно след тая реплика, аз казах на Мария, че искам котИнце - малко, пухкаво и дългокосмество, при което тя настоя да ми даде безполовото нещо, известно като котката на приятеля и носещо кодовото име "Писю". Какво е Писю? Ами на мен ми го обясни собственикът му като - ТО! А, Мимето добави и бонуса, че "четяло списания къде ли", та чак в обувкита на притежателя си. Аз - Миме, не искам Писю! Тя - Ама то вече си има пол...Разбрахме, че е женско. Аз - Глупости...То си е то... И така...отказвам да приема Писю в живота си. Стига ми Катя и кучето и, които просто се състезават кого от тях да метна пръв през терасата. След усърдно мислене, в рамките на секунда (направо се престарах и стотна беше достатъчна) стигнах до извода, че ще е кучето, тъй като Катя какъвто е кокал един ден вятъра ще я отвее на далеч. Но да не си мислите, че момичето е лошо - не, малко се мръщи повече отколкото трябва и за глупости и си пуска отново и отново една и съща "поп-фолк" песен, по-лошо: припява я...обръща се към кучето си с пряори като "Покемон", "Ей, бял циганин", "Пикачу", с което предизвиква и нас да го правим (аз лично, вече като погледна кучето му викам "циганин", а то понеже нали е куцо, кьораво, сакато и без обоняние ми се радва), но нищо и няма...В смисъл, че е наследствено, но...в семейството всички си падаме чалнати, иначе как ще ни запомни човек?
И сега като за финал, понеже забелязвам, че отново бия по дължина магистрала "Хемус" да ви задам един въпрос, мили хора, които нямате ясна идея защо продължавате да четете този блог, но въпреки всичко го правите - обръщам се главно към хората, които имат блогове: Как смятете има ли някаква конкуренция при воденето на блог? След един чат се замислих за подобно нещо. Тъй като аз досега не съм я усетила - обикновено виждам някой "гъби", че са попили (разбирайте свили) нещо от мен, но това не е конкуренция. По думите, на човека с когото разговорях именно обаче конкуренцията го нахъсвала да си води блога, в нея се раждали новите идеи. И като знам моя личен досег до другите блогове какъв е, мога да го потвърдя...Раждат се нови идеи. Така е!...Като например - какво още да откраднат от мен? Че това си е идея в края на краищата. Но, сега да не си помислите, че визирам конкретно вашите блогове или този на човека от чата...Аз съм на мнение, без да прозвучи така сякаш го налагам, но съм на мнение че всеки си е индивидуален във воденето на блог, има си свой стил и той не го прави, за да се конкурира с някого и да мъдри "гениални" идеи в резултат, на което. Да говориш за блогърска конкуренция в Америка това го разбирам. Там те възприемат някой блогове направо като източник на информация за това или онова, но в България, където излиза че човек просто има нужда да сподели на още едно място как е минал деня му, колко е луд или нещо друго, което му е хрумнало, ми се вижда странно да твърдиш за блогър конкуренция, още повече че ние пишем за случилото ни се през деня, седмицата, месеца...Не сме някакви сериозни професионалистти...И честно...конкуренцията може ли да бъде стимул да си водиш блог? Защото аз си признавам, моя стимум...сте ВИЕ. Всички, вие които четете това и продължавате да ми казвате колко е забавно, как неусетно е минало времето докато сте чели поредния кимолетричен пост и как искате да знаете скоро имам ли намерение да ъпдейтвам? Идея си нямам какво точно ви харесва от глупостите, които пиша, но Ви благодаря, че продължавате да отделяте от времето си, за да ги четете. В заключение - наистина бих искала да чуя мнението ви относно конкуренцията като стимул за водене на блог. Възможно ли е действително това да е стимул, при условие че всички ние сме един аматьори и поне аз правя това за кеф - мой и ваш.
Ами май казах каквото имах да кажа в това ентри. А, да...само още нещо...то е по-скоро обръщение (не че те някога ще го видят, но...). Мили, хорица от Замунда, възможно ли е да качвате сериалите, които следя, а вероятно и не само аз на равно с останалите? Ставам аз в Сряда, отварям Замунада - няма Мелроуз Плейс. Оревах ортълка. Цял ден се възмущавах как може да не са го качили. Чак вечерта го качиха и то не в Замунта, а в друг тракер, но пак добре...Напредък. Четвъртък сутрин...Същата история. Този път нямаше качен Glee. За щастие тоя път минаха едва два часа докато се сетят за какво иде реч и го ъплоднат, докато да си кажем Мелроуз-а не знам дали са го качвали изобщо, не съм проверявала. Вижте The Beautiful Life напълно го отсвириха. Предполагам на хората не им е интересен и те затова не качват. Но Мелроуз Плейс е готин, не може да ме убедят че никой не го следи. Виж Glee (Новият епизода беше страхотен!) не всеки може да го схване и ще разбера ако в България няма много фенове, защото в LJ и по целия свят вече са glee-къри от всякъде. Не че ги обвинявам хората, вероятно си имат причини (тук нямам предвид glee-кърите). Но качват някакви други, по-известни сериали, а тия кучето ги яло. И аз си чакам да ги качат, че докато ги изтегля от чужд тракер заека ми се окоти с тризнета и един лисугер. Е, надявам се занапред да ги качват навреме. Брутално е да станеш в 9-10 да търсиш сериал като за закуска, щото нали от 1 си на лекции и кво...няма!
И ето...вече официално приключвам с този пост. Доволни-недоволни, централно откачили - в коментарите.

Ако живеем за едната конкуренция,
за какво живеем изобщо?
П.

П.П. Не знам дали ще зарадвам някого като спомена, че май лекичко започнах началото на втора част на Дарка. =)

6 коментара:

Анонимен каза...

O.oo,пъврата ми реакция ся като отварям блога,периодично нали,си викам яяяя нов пост,и гледам цитат на Бритнито и само второто ми впечатление беше,че ти слушаш Бритни,в смисъл не се обиждай,ама не предполагах,че го правиш,което го казвам като нещо хубаво,не лошо :) Друго,наводнението...ми браво,аплодисменти,поне ти е била някаква по-интересна седмицата,че аз умрях от скука...Та натам,за рождения ден,ами не мога нио да ти кажа(обикновено така най-често започва отбиванеето-на-номер изречение при мен НОоо)ти как го каза,че искаш хем да си изненадана,хем и да си харесаш подаръците,ами да бъдем гадни,прецакващи кефа реалисти...ми няма как да стане,няма пълно щастие in that case май няма at all :d ...Ноо идеярта,която има твоята приятелка Мария също е добра и е най-близо до това,което може да те устрои.Иначе за писю..много ми стана забавно...наа...разговора да го наречем относно То :д.А иначе за сериалите,аз тези не ги следя,ама другите,които гледам си ги има навреме,ама явно може да е заради гледаемостта...а бту Бляскав живот,аз се порових из коментарите и разбрах нещо от сорта на това,че са го спряли и,че може да продължат да го излъчват,но в Ирландия.И като го видях бял някак "Боже,тия луди ли са,ве?"Как може от 2рия епизод така?!Малоумна работа,ама карай.Не знам доколко е вярно,но по график трябва да има още 2 серии,които ги няма,а и ,да,има някаква петиция ся гледам в мининовата,Спасете шоута,така че...А и за конкуренцията в блоговете,не мога да ти отговоря,защото нямам такъв,но във всичко има.Може би наистина,когато някой ти копира идея,дори и малка,които другите не са забелязали,ти се опитваш да докажеш,повече може би на себе си,че си по-добър и да се опиташ да изпъкнеш с оригиналност,която този който копира не притежава...Но иначе не знам,пак ти казвам,нямам блог и не мога да кажа пълно мнение,но това са ми предположенията.Аз свършвам тук,и сега като заговових за това...Даркаааа..нали знаеш колко те обичам,просто бях го забравила тоя разказ,мислех,че ся само с Алтерната ще се занимаювша и,че имаш много неща на главата и да не досаждам,ама ся просто така се изкефих,казвам ти!А и,едно последно нещо-на мене ми допадат дългите ти постове,защото някак ми е отпускащо да ти чета блога и се кефа като са по-дълги.Габи :)

divata_airis каза...

О, Габи дълъг коментар от любимите ми.

Ами да, слушам Бритни. Не постоянно, но има мелодични песни и да ти кажа като се замисля от първия и албум насам с едно-две изключения и харесвам песните.

АЗ сега мъдря рожденишкия списък...Хих.

Ами дано намеря време да седна и допиша започнатото, че ето днеска цял ден играя във фейс буук игрички. Болестно състояние.

Живеещата в мечтите... каза...

За конкуренцията - никога не съм мислила по този въпрос... но като стана дума.. Хмм ми не смятам, че поне аз се ръководя от някой друг, смисъл конкуренция да правя. Пиша рядко и обикновено винаги се оплаквам и на никого не му е интересно...но както и да е...
Идеята със списъка за рождения ден е добра! Аз също никога не съм получавала хубав подарък. Дори и като по-малка не си спомням нещо да ме е зарадвало.
И накрая за Дарка - оживи деня ми! Добре де, тоя дето мина и началото на новия, ама сега подробности :) Ще се радвам като е готова да споделиш.
Лека вечер!

divata_airis каза...

Еми, някой хора изглежда възприемат конкуренцията за стимул. Съдба! Ясно, е че има конкуренция навсякъде, но баш в това не вярвам...

Еми тъпо нали? Сякаш хората около теб не те познават достатъчно, че да те изненадат. Аз съм се убедила в това.

Надявам се да успея да я допиша. Аз може следващия път да посна предговора...Ще видя.
Лека вечер и на теб.

Анонимен каза...

I men konkurenciqta ne me stimulira. Ama gram na shega. Sluchva se da me vdyhnovi, no nishto poveche.
Az ti predlagam da priutish koteto. Kolkoto i da ti e bezrazlichno sega, posle shte mislish po drug nachin.
Evala, che si navila priqtelite i poznatite si da ti izbirat podsryci po spisyk. Moite se instqt. Pod sekret - prevurnala sum se v strashna aktrisa, vse mislqt, che mi haresva.
Aide, pozdravi. Petq

divata_airis каза...

Еми то няма лошо да взема тая котка, но Мария всъщност я предлага на шега. Не говори сериозно. А и аз искам мое си котенце... =)

Аз не оставям хората да си мислят, че нещо ми харесва или не...когато съм недоволна искам те да знаят - устата ми говорят едно, изражението ми друго. Искам да са наясно, че те за поредна година са се провалили и въобще не ме познават. Взучи гадно предполагам, но за какво да си кривя душата когато е точно така. Ако искам да прикрия наистина нещо...те никога няма да го разберат. Е, докато аз не им го кажа след време предполагам. Братовчедка ми още не може да повярвам, че съм си падала по едно момче, който беше общ познат и си имаше гадже по това време. В смисъл, че аз не казах на никого от тях. И когато година по-късно и го казах, тя беше нещо от рода на Балки от "Напълно Непознати" с неговото "Бе я се разкарай"

А, за конкуренцията и блоговете. Аз вече казах - просто не мога да приема, че на този етап има някаква. Ти трябва си някакъв ужасно сериозен и опитен блогър, че да се съравноваш с друг подобен. А да ти кажа имайки предвид за какви неща пишем (демек "Лични дневници") няма начин от тях да произтече някаква конкуренция. Все едно да конкурираш живота си с този на някой друг. Кой аджаба е по-пищен и интересен? Звучи ми абсурдно. Но окей щом "човекът от чата" има с кого да се конкурира здраве да е.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik