петък, 28 август 2009 г.

Маниачката 2: четвърта част






Маниачката 2: четвърта част
/Първа част/
/Втора част/
/Трета част/
/...след продължението.../




Изминаха две седмици от последната среща на Мани с нахалният Закъри и негова мега сексуално неориентирана и мозъчно затруднена приятелка Ванеса *два без десет* ХакниМе, но Мани така и не преживя срещата си с тях. Ето защо от този ден на сетне тя непрестанно носеше в чантата си голяма тухла, така че когато следващия път ги срещне да им я метне в лицата, най-вече в това на Зак (личеше си, че по това на Ванеса някой е намятал преди нея бая тухли). Естествено"нововъведението" и причиняваше някой проблеми като например това, че ходеше прегърбена, това че когато го остави на земята изискваше има-няма пет минути докато го вдигне от там (последния път го опусна "случайно" върху Роб, който естествено се триеше като магаре в земята. Нацели го точно между очите, при което Роб изгуби съзнание и забрави как да си го върне, демек изпадна в кома. Мани погледна към безжизненото му тяло, огледа се дали някой не я е видял (Беше невъзможно човек да види Роб - от толкова мръсотия не можеше да се различи кое е той и кое е земята) сви рамене и като зъл анимационен герой замятайки крачоли се отдалечи от тялото му подсвирквайки си невинно) За беда обаче досега не беше имала честна да стори същото със Зак, което доста я натъжаваше и и предизвикваше стрес, който караше ноктите и на краката на ничат по-бързо от обикновено, та тя трябваше да ги подкастря по два пъти на седмица, иначе скоро щеше да си реже хляба с тях, а не с някой нож, ама нашето момиче не се отказваше, вярваше че денят в който двамата пак ще се срещнат все някога щеше да дойде - тухлата и беше заредена и готова за използване, така че...само Зак липсваше.
Не щеш ли един ден и това се случи - Зак цъфна като майска роза на пътя и. В началото въобще не го позна, защото липсваха типичните за него пайетки и пискюли, но нещо в нея и каза, че това е той. Добре де...нищо в нея не и каза това. Дори гласовете в главата и бяха замлъкнали (Знам, такова разхищение), просто видя познатите и от оная вечер пътъци, а тя имаше отявлена страст към подобни обувки – като дете дори бе започнала да си ги колекционира, но след като едва не прати майка си в комоцио, заради миризмата носеща се от „колекцията и” и се наложи да ги разкара...заедно с трупа на майка и. (Е, поне комоциото и се размина!)
- Ти! - провикна се към него тя, запътвайки се с бойна крачка. Само дето беше забравила, че е в заведение и че го вижда през прозореца, а не баш на пътя и както си бе въобразила, та когато се засвятка към вратата...повтарям ВРАТАТА оная отказа да се отвори, така че Зак дори не чу тия думи, а Мани нямаше как - цапардоса с все сила в стъклената врата и се повали за пореден път на земята. - Кво? - озори се тя, надигайки се гневно. Палеща болка прогаряше черепа (или това или някой пак се опитваше да я подпали. В това кралство бяха големи пиромани, което до известна степен обясняваше защо подмокрят леглата си вечер.) – Мислех, че сме си уредили нещата с теб! – размаха предупредително пръст към вратата Мани. – Но, ти продължаваш да ми се дръвчиш и...
- Върни се на мястото си! – чу изнервен глас от някъде и понеже кавгата и с вратата винаги бе водела дневният ред в живота и, а и нашето момиче беше достатъчно ядосано, за да не мисли много много реши за пореден път, че вратата и говори. Е, тоя път поне щяха да се разберат като хората...ъм...така де, като човек и врата...(Мистерията на един налудничев разговор!)
- Затова ли ме повали? За да се върна на мястото си? Не можа ли да ми го кажеш като... – тя я огледа подозрително - ...врата! Бахти и възпитанието! (Врата с възпитание и това ако не е новина!)
- Седнете! Или ще съжалявате.
- Ооо, и кво ще ми направиш, скълена кучко такава...- започна да я подритва гневно Мани.
- Ще ти надупча задника! – при тези думи нашата героиня се загледа втренчено в вратата. Тя, да я надупчи? При това задника и...Кво? – Обърнете се! – заповяда гласа.
Как пък не ще изпълнявам командите на една врата...
- Не ви говори вратата. – реши да разкрие мистерията гласа. Тук вече Мани осъзна какво се случва и че за пореден път е станала за смях, но какво да се прави. А, да...да се обърне, както човекът каза. Това и направи. Пред нея стоеше някакъв тип с черна памучна шапка на главата, продупчена само за очите и устата му.
- Тате? – реши да провери тя, знаейки колко обича да експериментира баща и с разни работи. (Трупа на майка и примерно...)
- Млъквай! – кресна оня. – Не съм ти баща. – цапардоса я с опакото на пушката. О, изглежда беше време да забележа, че има пушка...Наистина не е тате...на него още не са му върнали разрешителното след изстъпленията в местното гробище. - Сядай на земята. – изблъска я да седне непознатият. – Това е обир!
- А, това е най-бедното кафе в околността... – не се стърпя да не изложи този факт пред похитителя Мани, при което получи още един удар с опакото на пушката. – Ей! – пропищя тя.
- Казах да млъкваш. – ревна насреща и той и Мани нямаше как да не се сети за някоя ревяща горила по Анимал Планет. – Сядай тука! – изблъска я на земята, при което тя се строполи точно до чантата си и си нацели главата в тухлата, която криеше там. И ако това не щастливия и ден... – Сега ме чуйте всички...Искам да съберете всички пари, бижута и други скъпоценности, които имате.
- Тоя да не е от мангалите на Уинона? – чу шептене до себе си Мани, което и беше все още трудно да асимилира.
- Абе те не носят маски... - додаде друг глас.
- Бе да ти кажа те и дрехи не носят...
- Еми да, нали ги крадат.
- И те трябва да живеят от нещо.
Мани не издържа на абсурдния разговор на хората до нея относно циганския катун на проклетата Уинона и се надигна едва от земята. Главата така я цепеше – отнесе една врата, два удара с опакото на пушката и удар в собствената и тухла...Логично беше да я боли, нали така? Но изглежда това не и беше достатъчно, защото когато се надигна видя до себе си едно обезобразено, безформено, пенясало нещо, с дълга черна коса, кравежки поглед, разместени вежди и усмивка с две стинки – Ванеса ХакниМе.
- Ти, кво правиш тука? – гневно се обърна към нея Мани, придърпвайки чантата си с тухлата по-близо до себе си. Сериозно, това лице не се нуждаше от повече тухли!
- Не знам...А ти? – ухили се тъпо.
- Боже! – извъртя отегчено очи Мани. Защо и се налагаше вечно с идиоти да комуникира??? А, да...защото в това кралство нямаше други!
- Коя е тая? – попита любопитно някакъв човек до нея.
- Как коя. Най-голямата уличница в кралството... - изпуфтя Мани.
- Хей! – възропта Ванеса. – Аз съм...най-най-голямата уличница в кралството. – но тъй като човека все още идея си нямаше за какво говори тая (в кралството имаше бая уличници, които претендираха, че са "най-най"), тъпоглавката реши да поясни. – Аз съм Ванеса „2 без 10” ХакниМе.
- Може ли? – поиска да знае човека.
- Само в 2 без 10. – уточни изнервено Мани, мъчейки се на измисли как да се разкара по-далеч от компанията на тая, която очевидно не я помнеше, но това не означаваше че не и бъркаше в здравето и алтернативата отново да се удари с все сила в проклетата врата ставаше все по-примамлива. Беше се отказала напълно от възможността да я цапардоса и без това момичето беше достатъчно зле.
- Бижутата и парите! – застана над тях маскираният човек.
- Не може ли да платя в натура? – мило попита Ванеса.
- Колко пъти вече? – не разбра разбойникът.
- Цялото кралство ли е спало с тебе бе? – ококори се насреща и Мани.
- Не ме наричат най-най-голямата уличница за нищо. – усмихна се тъпо Ванеса все едно я снимаха в "Най-смешните уличници на планетата", където между другото бе участвала вече няколко пъти и винаги печелеше.
- Млъквай! – кресна маскирания. – Давайте парите и бижутата. – настоя гневно той.
- Ама... – провиси нос до земята ХакниМе, когато разбра, че скъпоценностите и, които бе изкарала на базата на много пот, венерически болести и проституция ще бъдат отнети от нея.
- Хей! – чу се някакъв силен напевен глас зад престъпника. – Не пипай приятелката ми! – всички погледи се отправиха към източника. Беше Закари – с нормални дрехи, пътъци и розова фибка на косата (не питайте!)
- Това и чаках... – Мани точно щеше да се надигне с чантата и тухлата в нея от земята, когато тежестта на „оръжието и” и изигра лоша шега и тя отново се залепи за земята, като този път така си цапардоса главата, този път в близката маса, че загуби съзнание.
Свести се 2 часа по-късно лежейки в болницата. Изправи се едва и острата болка в главата и се възвърна с пълна сила. Нямаше друг избор освен да легне отново. Огледа се на ляво и надясно и остана искрено шокирана, когато видя, че на съседното легло лежи Роб по-чист от всякога (за момент да не го познае) и в кома. Прекрасно. И сега ако някой можеше да и каже какво всъщност се случи...
- Аз мога.... – от мрака в стаята към леглото и пристъпи неидентифициран човек.
- Ти четеш мисли? – отново опита да се надигне от леглото и отново не пожъна успех тя.
- Да, не е ли готино? – тросна се изведнъж на леглото и някакъв мъж с бледа кожа, ръждива коса и странно бронзови очи. – А, и съм вампир между другото.
- Гадост! – изрита го от леглото си Мани, оня се строполи на земята като торба с картофи, сви се на топка и веднага заспа. – Сестра, сестра.... – развика се тя. – Местният шизофреник Едуард Кълън пак е избягал от лудницата...Този път си мисли, че е вампир...Сестраааааа...

/следва продължение/

П.П. 1 Петя, надявам се си доволна. Най-накрая успях, не знам колко се е получило, но предполагам ще си кажеш думата.
П.П. 2 Сори, ако има фенове на Ванеса, но това е пародийна история и трябва да е смешна и така че...
П.П. 3 Какво мислите за снимката? Аз лично още се хиля като я гледам...Не е лесно да си с болен мозък, ей!
Приятно четене =)

4 коментара:

Анонимен каза...

Така,аз отскоро съм фен на скъпата ни Мани и не ми се налагаше да чакам много за главата,но определено съм очарована.Смях се през цялото време,особено с моментите с Ванеса*2 без 10*Хакни ме,само от името си я представям някаква такава като уличница и ме напушва на смях...А Робб <3 хаха,тоз човек просто нека да не коментираме всеки път колко го обичаш,става ли?Та аз още настоявам за цяла книга с него..или пък може в следващата част Мани да се влюби в него и да се окаже,че някой така яко я е треснал с тухлата...:д..Не,не,не не ме слушай,аз нещо в събота вечер изкрейзвам..А между другото края...Едуард,шизофреник..няма да казвам колко секси си го представям в една такава бяла риза,с типичния му наркомански напушен поглед сякаш е премазана котка дет реве(елА ме разбери!)направо..<333..Не,сега определено искам да видя повече от Манииии,а бту малко ми е жадно как се самопрееба преди действително да цапардоса Заки(хихихи)с тухлата...аъх,ся пак се сетих за Хакни ме :д,не,не знам,как ги измисляш тези,ама мога да седя и да чета твои постове с години! Габи

divata_airis каза...

Оф, бе беги...Това с шизофреникът накрая дойде от само себе си. Реших, че ще е яко ако накрая се окаже, че Едуард въобще не е вампир, а е шизофренясала селска пръчка дето не знае по кой свят ходи...образно казано (направо живописно!)
А, Ванеса...аз още като видя картинката и не мога да се сдържа да не се засмея...Питай ме какво ми беше докато я правих?

Анонимен каза...

Харесва ми. Супер си, мила. Петя

divata_airis каза...

О, Пете...Къде се изгуби бе човек? Не е същото без тебе тука. Надявам се да няма някакъв проблем около теб и всичко да е наред и ест. да се чуваме по-често.

П.П. Радвам се, че ти харесва.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik