It’s all too familiar...

...I’ve been here before.
~Finger Eleven - Therapy

So...Се моа беше в София за ден и половина и мисля, че книжарниците вече са в траур...точно бях почнала да ги тараша - но и те не оставаха по-назад: леко-полека стопяваха европейската ми стипендия.
Никога не съм имала толкова интензивни дни, през които почти да не знам какво е сън, като изключим онзи път, когато отидох на гости на Кас във Враца и от 72 часа прекарани заедно, спяхме едва 11. Беше голям ден за всички. Особено за съседите и, които в 4 през нощта ни блъскаха по стената да млъкнем. Мили хора!

Та, пътувах аз в Неделя, (и се прибрах във Вторник) естествено не бях спала много, след като в Събота имах изпит при тоя кретен. Та така се мъндръсах във влака с главоболие и с ясната идея, че в Петък имам изпит и ако не чета от книгата на беземоционалното паве във влака, просто няма кога. Та така... искам-не искам четох книгата му във влака. Не е лоша, проблемът е, че е написана с много завъртяни изречения, вместо с някакви съвсем нормалнички като за прости хора, каквито всички сме. Та четох малко, слушах музика, главата ми гръмна. Мисля, че в Червен Бряг се качи няква супер нахална бабка с внучето си, с което каква ирония по-късно се засякох в Макдоналдс, ама то толкова и ме позна де.
Та пристигнах аз в три часа, направо ми идеше да се гръмна, докато пътувах, но добре че беше Хрис да се обажда от време на време да ме види до коя степен е стигнало вече отчаянието ми и пълното затъпяване в тоя влак. Благодарско, близначе! Та когато пристигнах аз и звъня да кажа, че съм дошла, тя звънни да каже, че е отпред. Естесвено се полутах в подлеза, питайки се - Ами, ако сега се загубя, няма ли да е купон? Както и да е - излязох. Намерихме се с Хрис, тя ме запозна с приятеля си Алекс, който както сам каза бил много fucked up, тъй като снощи бил на някакъв купон в гората. Разделих ме се с него и отидохме да чакаме някакъв транспорт. Стоим си ние и двете - Мале, колко съм гладна. - Да бе и аз. - Макдоналдс? - О, да! В тоя момент най-безцеремонно покрай нас минаха некви с Форнети, дяволите да ги вземат, и двете мигаме, умрели от глад, иде ни да ги нападнем тия и да им свием форнетите.
След като обсъдих ме има ли смисъл да търсим откъде са си ги взели или да продължим да чакаме, той тролея взе че дойде. Преди да дойде, обаче Хрис вика - Аз имам на цяло пари, така че ще купим билети с твоите пари!
И ето как се качихме. Последвалият разговор беше повече от откачен, забавен и напълно приемлив, имайки предвид кой го осъществява.

Хрис: Оглеждай се за кондуктор, че не си взехме билети.
Аз: Нали ти дадох пари, бе! Купи билети! Не може ли от шофьора?
Хрис: Може, ама няма смисъл.
Аз: Как бе, ами ако ни хванат, кво ще правим.
Хрис: Ще се правим на чужденки.
Аз: Ти си луда.
Хрис: @;pjwh]em o0wy@ 'suue- (тук разбирайте, че почна да ми говори на италиански или испански и аз абсолютно нищо не вденах. Накрая естесвено почна да ми се хили, както само тя си знае.)
Аз: Стига бе, човек. Купи билети. (в тоя момент видяхме двамата с форнетите на седалките срещу нас)
Хрис: Аре да им свием форнетите. Само една. Кво толкова?
Аз: Христинке, бе! Не стига, че съм нелегално в тоя тролей, а ти ме и подстрекаваш към кражба. (тя седи и се хили. Не знам защо и действам по този начин. Като ме види и почва да се хили без причина. )

Накрая, за да е пълен цирка се оказа, че това не е нашия тролей и трябваше да слезем.
Хрис: Видя ли? Ако сега бях купила билети щеше да е напразно. (шемет!)
Лутахме се, кво правихме. Накрая отидохме в един Макдоналдс. Момчето ми обърка поръчката, беше мило...Натъпках се като за световно - което не беше чак толкова мило. На Хрис и се оказа, че трябва да ходи отново до гарата, аз пък имах среща с едни момичета, които не бях виждала от година. Та те бяха така добри да ме развеждат нагоре-надолу из София и най-вече книжарниците. Мерси, че си губихте времето с мен!
Първата беше тая в МОЛ-а. Там си намерих книгата на Чък Паланюк - Chock и още една, ама тя не ми трябваше. Исках да си взема Lullaby (Историята в тая книга просто е невероятна, поне в описанието. Приспивна песен, която убива???), обаче се оказа че я има на български само о.О Бях в шок! Дори не предполагах, че превеждат Чъки и на български. Евала! Та си я взех на български, въпреки че на другия ден, когато отново ме развеждаха я открих и на английски тамън 2 пъти. Ама сега подробности.
Книгите на House of Night ги намерих съвсем случайно. Не предполагах, че ги има. Но съм доволна, че ги видях. Без това се канех да ги чета, ама все не можех да се реша. Щото ми писна да чета от компа. Та ето как 45 лева отидоха за трите книги. Весела история - стига майка ми да не я научи. Е, тя съвсем ще се озори като разбере, че съм си харесала още няколко книги. Викам да дават и останалите стипендии, че работата е много натопорчена, както казваше една моя преподавателка.
А бтв гледах Ледена Епоха 3. Грандиозно! Страхотен филм.
Да се похваля! Взех си и последния изпит при павето, за което споменах в началото. Сега мога да си отдъхна. Въпреки, че в Понеделник вероятно ще почвам работа и отдъхването ще се превърне в асматичен пристъп, но това са една камара допълни факти, с които не искам да затлачвам мозъците ви.
Сега трябва да намеря време да допиша Алтерна, защото изглежда хората вече са преритали. Специално ми напомниха, че са минали три месеца от последната глава. Така че...Трябва да се стегна. А, да и как можах да забравя за Мани. Пете, вероятно само заради тебе ще довърша тая простотия.
Сега след като имам малко повече време смятам да довърша започнатите 7 книги, които само ми висят на главата и ми казват - Прочети ни, кучко! Викам, да ги послушам. И без това май започнах нова и сега са 8. Знам, знам...всички са убедени, че имам сериозен проблем с книгите.
Бтв моята sick addiction Зак (да, вече го назовавам) може би ще участва във филмирането на Full Metal Panic и познайте кое аниме зяпам сега??? Правилно! Много се смея. Ако играе тая роля, просто ще го поломят, милинкия.
Добре, съвсем се отнесох. Така че...Това е от мен.

До следващия път
~ П.

П.П. Човек, престани да ме имитираш. Не стига че използваш моето традиционно "ем", сега почна и с "примерно", аз постовете които наподобяват подозрително моите въобще няма да отварям дума. Не е забавно.