четвъртък, 25 юни 2009 г.

Боен клуб; Втора глава

Някъде между петте ми изпита, които вече отминаха съумях да намеря време да довърша превода на втора глава. За трета не знам кога ще имам време, защото имам още два изпита, които са от гадни по-гадни и при откачалки, така че стискайте палци да ги взема.
Тази глава е далеч по-дълга от първата и на места има думи, които по начало така си се превеждат, но проста са термини и ако не учиш нещо подобно няма как да знаеш какво значат. Ето защо аз намерих значенията им на български. Където има * да знаете, че случаят е точно такъв. Има някой думи, които не съм превела - те са имена на лекарства или на някакви упойващи средства. Също така искам да спомена, че ме затрудни превода на tourist, защото бях наясно, че не означава буквално "турист". Така, че при превода на тази дума ми се наложи да надникна още веднъж във филма. Тоест да е жив и здрав човекът, който е правил субтитрите, откъде видях че е "натрапник". Пиша това, за да е ясно, че точно тази чест от превода не е моя и за нищо на света не бих си я преписала.
Отново казвам - не претентирам, че превода е качествен, но ми прави кеф да се занимавам с него. Приемам градивна критика. =)

Втора глава

http://images2.fanpop.com/images/photos/4600000/Fight-Club-fight-club-4646132-1706-960.jpg



Големите ръце на Боб ме бяха обгърнали, държаха ме вътре в хватката си и аз бях притиснат в тъмнината между новите потящи се цици на Боб, които висяха огромни, по начина по който Бог е. Размотавайки се из мазето на църквата пълна с мъже, ние се срещахме всяка вечер: това е Арт, това е Пол, това е Боб; големите му рамене ме караха да се сещам за хоризонта. Гъстата руса коса на Боб беше това, което получаваш когато крема за коса нарече себе си "извайващ мус". Беше толкова гъста и руса и в основата си беше невероятно права.
Ръцете му се обгърнаха около мен, дланите му, моята глава опряна срещу новите му цици, изникнали върху обемистия му гръден кош.
- Всичко ще бъде наред. - рече Боб. - Сега можеш да плачеш.
От глава до пети усетих химическите реакции във вътрешностите на Боб - изгарянето на храна и кислород.
- Може да са отстранили всичкото на време. - обади се Боб. - Може би е просто семином*. С него имаш почти сто процента шанс да оцелееш.
Раменете на Боб си поеха дълбоко въздух и тогава издишане, издишане, издишане преминаващо в конвулсивен плач. Поемане на въздух. Издишане, издишане, издишане...
Идвах тук всяка седмица от две години насам и всяка седмица Боб обгръща ръцете си около мен и аз плача.
- Плачи - каза Боб, поемайки си въздух и издишайки, издишайки, издишайки. - Хайде, поплачи си!
Голямото влажно лице се настанява на върха на главата ми и аз съм изгубен вътре. Това е моментът, в който плача. Няма нищо не редно в това да плачеш след като го правиш в сгъстяваща се тъмнина, притиснат до някой друг, когато виждаш как всичко, което някога си постигнал ще свърши като отпадък.
Всичко, с което някога си се гордял ще бъде пропиляно.
И аз съм изгубен вътре.
Това е най-близкото усещане до съня, което съм изпитвал от почти седмица.
Ето как срещнах Марла Сингър.
Боб плаче, защото преди шест месеца неговите тестиси бяха отстранени. Следва хормонална терапия. Боб има цици, защото неговия тестостеронен запас е прекалено висок. Увеличи тестерония си запас прекалено много - тялото ти произвежда естроген, за да възвърне баланса. Това е момента, в който плача - животът ти се свежда до нищо и не съвсем нищо, забвение.
Прекалено много естроген и придобиваш женски цици.
Лесно е да се плаче, когато осъзнаеш, че всеки, който си обичаш ще те отхвърли или умре. Погледнато от достатъчно дълъг период от време инстинкта за оцеляване на всеки един ще удари дъното.
Боб ме харесва, защото си мисли, че моите тестиси също са били отстранени.
Около нас в мазето на Епископалната църква "Света Троица" със дивани втора употреба се намират може би двайсетина мъже и само една жена. Всички те са вкопчени един в друг по двойки, повечето плачат. Някой двойки са приведени напред, глави опрени ухо до ухо, по начина, по който кечистите се заключват при схватка. Мъжът в двойка с единствената жена забива лактите си в нейните рамене; един лакът от едната страна на главата и - главата и между ръцете му и неговото лице, плачещо върху шията и. Лицето на жената се отмести на една страна и ръката и държеше цигара.
Надникнах изпод мишницата на Големия Боб.
- През целия ми живот - проплака Боб. - Защо въобще правех нещо, не знам...
Единствената жена тук, на сбирките на "Оставащите заедно мъже" - групата за взаимопомощ за рака на тестисите, тази жена си пушеше цигарата изпод теглото на непознат и очите и се срещнаха с моите.
Измамник.
Измамник.
Измамник.
Къса сплъстена черна коса, големи очи по начина, по който ги правят в японските анимации, обезмаслено млечна кожа, суроватчено жълтеникава в нейната рокля с основна шарка от тъмни рози, тази жена посещаваше и групата ми за взаимопомощ за туберкулозата в Петък вечер. Тя идваше и на кръглата маса за меланома* в Сряда вечер. Понеделник вечер тя беше на "Непоклатимите вярващи" - групата за взаимопомощ за левкемия. Пътят на косата и представляваше изкривена ярка светкавица на белия и скалп.
Когато потърсиш всички тези групи за взаимопомощ, те до една имат неясни оптимистични имена. Четвъртъчната ми група за кръвните паразити се нарича - "Свободен и Чист". Групата, която посещавам за мозъчните паразити се нарича "Нагоре и Отвъд". И в неделния следобед на "Оставащите заедно мъже" в мазето на Епископалната църква "Света Троица", тази жена, отново.
По-лошото от това е, че не мога да плача, докато тя ме гледа.
Това би трябвало да е любимата ми част - да бъда обгърнат и да плача с Големия Боб без надежда. Всички ние работихме толкова усърдно през всичкото това време. Това е единственото място, на което наистина си отдъхвам и се отпускам напълно.
Това е моята ваканция.

http://images2.fanpop.com/images/photos/4600000/Fight-Club-fight-club-4646397-1706-960.jpg

Посетих първата си група за взаимопомощ преди две години, след като се бях отбил при личния ми доктор относно моето безсъние...отново.
Три седмици минаха и аз не бях спал...въобще. Три седмици без сън и всичко ти се струва като изживяване "извън тялото". Докторът каза:
- Безсънието е просто симптомът за нещо по-голямо. Открий, кое е то. Послушай тялото си.
Просто исках да спя. Исках малките сини Amytal Sodium капсулки, 200 милиграмови. Исках червено-сините Tuinal капсулки, червените като червило Seconals.
Докторът ми препоръча да дъвча валерианов корен и да правя повече упражнения. Рано или късно съм щял да заспя.
Насинено, по начина по който стават плодовете, когато престоят лицето ми беше напълно отпуснато, вероятно можехте дори да помислите, че съм мъртвец.
Докторът ми каза, че ако искам да видя истинска болка трябва да се навъртам около църквата "Първо причастие" в Четвъртък вечер. Виж мозъчните паразити. Виж понижените костни заболявания. Вътрешната мозъчна дисфункция. Виж как заболелите от тях се справят с положението.
И аз отидох.
На първата група, която посетих имаше представяне: Това е Алис, това е Бренда, това е Довър. Всички се усмихваха с невидими пистолети, опрени до главите си.
Никога не давах истинското си име на група за взаимопомощ.
Малкият скелет на жена, наречен Клои, с дъно на панталоните провиснало тъжно и празно надолу ми сподели, че най-лошото на това да има мозъчни паразити е, че вече никой не иска да прави секс с нея. И ето я, толкова близо до смъртта със застрахователна полица, изплатила и 75 хиляди долара, и всичко което Клои искаше беше да си направи кефа за последно.
Не интимност, просто секс.
Какво би могъл да каже човек? Какво би могъл ти да кажеш, имам предвид.
Цялата тая работа с умирането започнало с това как Клои се чувствала малко изморена и сега тя е толкова отегчена дори да се лекува. Порнографски филми, тя имала порнографски филми във вкъщи, в нейния апартамент.
По време на Френската Революция - сподели Клои - жените в затвора, дюкесите, маркизите, които и да били...те биха се изчукали с всеки мъж, който им падне отгоре. Клои дишаше срещу врата ми. Да падне отгоре им. Все едно яхваш пони, не знам. Да се изчукаш, за да мине малко време.
"La petite mort" - така го наричат на френски.
Клои имала порнографски филми, ако съм бил заинтересуван. Амилов нитрат. Lubricants.
В нормални времена, бих го направил за спорта. Нашата Клои, от друга страна е скелет на път да се разтопи в жълт восък.
Сравнено с нея, по начина, по който изглеждаше в момента - аз съм нищо. И не съвсем нищо. Безшумно, рамото на Клои удари моето, докато стояхме в кръг насядали на рошавия килим. Затворихме очи. Сега беше ред на Клои да води нашата направляваща медитация и тя ни отведе с думите си в градината на спокойствието. Отведе ни нагоре по хълма към двореца на седемте врати. Вътре в самия дворец бяха съответните седем врати - зелената, жълтата, оранжевата и Клои ни накара да отворим всяка една от тях - синята, червената, бялата и да открием какво има там.
Затворили очи, ние си представяхме своята болка като топка бяла изцеряваща светлина, плаваща около нашите крака и издигаща се до коленете ни, до талията ни, до гръдния ни кош. Нашите чакри се отварят. Чакрата на сърцето. Чакрата на главата. Клои ни приласка с думите си в пещерите да срещнем животното, което ни дава сила. Моето е пингвин.
Лед покриваше покрива на пещерата и пингвина каза: "Пързаляй се!" Без каквито и да било усилия ние се спуснахме през тунелите и галериите на пещерата.
Тогава дойде времето за прегръдка.
Отвори очи.
- Това беше терапевтичен физически контакт - рече Клои.
Трябва да си изберем партньор. Клои се хвърляше около врата ми и плачеше. Тя имаше бельо без презрамки вкъщи и плачеше. Имаше масла и белезници и плачеше, докато аз наблюдавах как голямата стрелка на часовника ми да се завърта 11 пъти.
Така че, не плаках на първата ми група за взаимопомощ преди две години. Не плаках и на втората, и на третата. Не плаках на кръвните паразити или на рака на червата, камо ли на вътрешно мозъчната деменция.
Това е начина, по който се чувстваш когато страдаш от безсъние. Всичко е толкова далечно, копие на копие, на копие. Безсънието те отдалечава от всичко - не можеш да докоснеш нищо и нищо не може да те докосне.
Тогава се появи Боб. Първият път, когато посетих рака на тестисите, якият изваян с мус Боб, кашкавалената пита Боб ме обхвана целият в "Оставащите заедно мъже" и започна да плаче. Големият изваян с мус тип се намираше точно срещу мен в стаята, когато беше време за прегръдки, ръцете му допрени до тялото, раменете му заоблени. Неговата оформена с мус брада е подпряна на гръдния му кош, а очите му са вече присвити и покрити със сълзи. Влачейки крака, колена допрени едно у друго в невидими крачи, той се плъзна през пода на мазето, за да отпусне себе си върху мен.
Просна се като палачинка отгоре ми.
Големият Боб бил маниак на тема културизъм, призна ми той. Всички тези млади години на Дианабол и след това стероиди за коне, Wistrol. Неговият собствен спортен салон, Големият Боб притежавал салон. Женил се е три пъти. Бил правил подобрения на продукта и било възможно да съм го виждал по телевизията, някога? Цялата програма "Как да..." свързана с упражнения за разтягане на гръдния кош била фактически негово изобретение.
Непознати с подобен вид честност ме карат да се чувствам неприятно...ако разбирате какво има предвид.
Боб не знаеше. Може би един от неговите хуевос е бил по едно време провиснал и той е предполагам, че това е рисков фактор. Разказа ми за следоперативната хормонална терапия. Инжектирай си прекомерно количество тестостерон и получаваш това, което наричат "женски цици". Така е с повечето бодибилдъри.
Трябваше да попитам Боб какво има предвид под "хуевос"
- Хуевос. - рече Боб. - Семенници. Орехчета. Скъпоценни камъни. Тестиси. Топки. В Мексико, откъдето купуваш твоите стероиди ги наричат "яйца".
- Развод, развод, развод. - обади се Боб, показвайки ми снимка от портмонето си, на която присъстваше самия той огромен и гол на пръв поглед, обкичен с лентичка от някакво състезание. - Това е глупав начин на живот. - рече той. - Но когато си напомпан и позираш на сцената, тотално изчистен от мазнини до около два процента и диуретиците* те оставят студен и вдървен като бетон на пипане, ти си заслепен от светлините и глух от силата обратната връзка на звуковата система, докато съдията не разпореди: "Изпънете дясната си ръка, свийте и задръжте."
"Изпънете лявата си ръка, свийте в бицепса и задръжте."
Това е по-добро от истинския живот.
Напред - рече Боб. - към ракът. Тогава той банкрутирал. Имал две пораснали деца, които не връщали обажданията му.
Лечението на женските цици било доктора да ги премахне преторално и да дренира всякакви течности от тях.
Това беше всичко, което помня, защото точно тогава Боб ме обгръщаше с ръцете си и главата му се привеждаше, покривайки ме. Тогава бях изгубен в забвение, тъмно и тихо и завършено, и когато най-накрая се отдръпвах от неговия мек гръден кош тениската му имаше влажни очертания от мен самия как плача.

http://images2.fanpop.com/images/photos/4600000/Fight-Club-fight-club-4646800-1706-960.jpg

Това беше преди две години, през първата ми вечер в "Оставащите заедно мъже"
На почти всички срещи след това, Големият Боб ме караше да плача.
Никога повече не се обърнах към доктор. Никога повече не дъвках валерианов корен.
Това беше свобода. Да изгубиш всяка надежда беше свобода. Ако не кажех и дума, хората в групата допускаха най-лошото. Те плачеха по-силно. Аз плачех по-силно. Погледни към звездите и си изгубен.
Прибирайки се вкъщи след група за взаимопомощ аз се чувствах повече жив отколкото някога съм се чувствал. Нямах рак или кръвни паразити; Аз бях малкият топъл център, около който се събираше живота.
И спях. Бебета не спят толкова добре.
Всяка вечер умирах и всяка вечер се раждах отново.
Възкръснал.
До тази вечер. Две години на успех, до тази вечер, защото не можех да плача докато тази жена ме наблюдаваше. Защото не можех да ударя дъното, не можех да бъда спасен. Езикът ми беше грапав - прехапвах вътрешността на устата ми прекалено много. Не бях спал от четири дни.
С нейния поглед върху мен - аз съм лъжец. Тя е измамница. Тя е лъжкиня. На всички представяния тази вечер, ние се представяме един на друг: "Аз съм Боб", "Аз съм Пол", "Аз съм Тери", "Аз съм Дейвид"
Никога не давах истинското си име.
- Това е групата за рака, нали? - попита тя.
Сетне допълни:
- Е, здравейте. Аз съм Марла Сингър.
Никой не каза на Марла за какъв рак всъщност става дума. Тогава всички бяхме заети да поемаме в обятията си нашето духовно дете.
Мъжът продължаваше да плаче опрян на врата и, докато Марла си дръпна още веднъж от цигарата.
Наблюдавах я между потръпващите цици на Боб.
Наравно с Марла, аз съм измамник. След като и втората вечер я видях не можах да спя. Все пак аз бях първият измамник, освен ако, може би всички тези хора симулираха своите заболявания и кашлици и тумори, дори Големият Боб, големият изваян с мус Боб. Кашкавалената пита Боб.
Би ли могъл просто да погледнеш към неговата оформена коса.
Марла пушеше и извъртеше очи сега.
В този момент лъжата на Марла рефлектираше върху моята и всичко, което мога да видя са лъжи. По средата на всичките тези истини. Всички прилепваха един към друг и рискуваха да споделят своите най-големи страхове, това че смъртта е на път и цевта на пистолета е опряна на задната страна на гърлото им. Е, що се отнася до нас - Марла пуши и извърта очи и аз - закопан под ридаещо порицание и изведнъж дори смъртта и умирането точно там долу с пластмасови цветя на видео са като все още не състояло се събитие.
- Боб. - обадих се аз. - премазваш ме. - опитах да прошепна, но не го направих. - Боб. - опитах се да поддържам гласа ми тих, но тогава изкрещях. - Боб, трябва да отида до тоалетна.

http://images2.fanpop.com/images/photos/4600000/Fight-Club-fight-club-4646841-1706-960.jpg

Огледалото висеше над мивката в банята. Ако тенденцията продължеше, щях да видя Марла Сингър на "Нагоре и Отвъд", групата за мозъчно паразитна дисфункция. Марла щеше да е там. Разбира се, че щеше да е там и това, което аз щях да правя бе да стоя до нея. След представянето и направляващата медитация, седемте врати на двореца, бялата изцеряващата топка светлина, след като отворим чакрите си и дойде време за прегръдка ще сгащя малката кучка.
Ръцете притиснали се здраво до тялото и моите устни допрени до ухо и, ще и кажа: "Марла, ти тлъста измамнице, разкарай се от тук!
Това е единственото истинско нещо в живота ми и ти го разбиваш.
Ти голяма натрапнице!"
Следващият път, когато се срещнем ще кажа на Марла - "Не мога да спя, когато си тук. Нуждая се от това. Разкарай се!"


* семиом - Злокачествено образувание на тестиса, рак на тестиса.
* меланом - Злокачествен тумор, произхождащ от меланоцитите на епидермиса.
* Диуретиците са лекарствени средства водещи до първична ексреция на електролити и вторично на вода!Изпозлват се при задръжка на течности.

Images Credit: Art Linson Productions

П.П. Преводът може да не е нещо особено, но си е мой, така че би било повече от учтиво, ако преди някой от вас, които четете това реши да го използва ПЪРВО ДА МЕ ПОПИТА!!! Тоест на този етап НЕ КОПИРАЙТЕ! ( не че това действително би ви спряло)

2 коментара:

Аз и никой друг каза...

Супер си! Харесва ми идеята да сложиш скрийншотове от филма. Браво, мацка! Впечатлена съм!

divata_airis каза...

Мерси! Реших, че ще е по-интересно с тях.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik