Open your mind don’t let it slip...

...And take you on a midnight ride that’s wicked...
TFK - Bring Me To Life

Време на забрава, мрак и пълно умопомрачение....Тъмни времена, мои хора, много тъмни. И един беден монах, който има болезнения навик да свива разни работи (от чиста клептоманцина или от простия факт, че е ходеща драка - само се драка с де що види - ей така за кеф, от скука или защото бушоните му отдавна вече са изгорели), да тероризира с присъствието си, думите си и шемавите си действия не присъщи на човек като него своите студенти и други подобни приятни неща. За него друг път. Аз и преди съм споменавала, че досега все си мислех, че Роб е единственото изтърсъче в семейството - сефте! намерих чичо му и то баш в Шумен...Как ще го познаете ли? Първи поглед - стресира, втори - Ма, майко мила!!!; трети - Боже, слез и си прибери вересиите! (Противно на всички очаквания, това няма да съм аз! Знам!!! Шокирана съм!)

И времето е все така мрачно и умопомрачението все така властва над низшите духом (тоест мен)...Но, не щеш ли, из мрака изникна нейде нещо сиво...В началото реших, че е мишка (защо това ми напомня за една точно определена книга???) и точно се зарадвах, че ще си имам домашен любимец на едно с тези на Катя (обяснявам - нарича летящите буби нейни гости - Трендафилка, Кольо и други такива...Не можа да преживее, че аз убих Генади - точно баща му беше да му преведе пари да си плати престоя, ама ънджък!...Е, на другата вечер и баща му се появи - Генади Старши - и него убих! Достави ми неописуемо удоволствие!), които не знам защото влизат все в моята стая, но това е поредната друга тема. Пък и щеше да прави компания на Бубулинчо (хамстерът на братовчедката. Бубулинчо и неговите ангели - Дребното, Кокала и аз (сега да не се захващам с моя прякор, че бегай майни дълга и широка ще стане), ама не...Накрая излезе, че сивото е не какво да е, а цели 18%. Да бе! Няма лъжа, няма измама - както казват братята роми или най-малкото техните имитатори. Оказа се, че през обектива на фотопарата всичко се вижда в 18% сиво...За фотоапарата това е живота - 18% сиво. И за да не сметнете, че мрака и умопомрачението съвсем са ме повредили, подобно оня монах по-горе, който е реален образ и това, че малко го украсих като го обявих за монах, не променя факта, че пак е УЖ божи човек, но предвид това какъв е е всъщност мога само да остана безмълвна по този деликатен въпрос. Та цялата тази прелюдия беше, за да споделя, че част от мрачния период, в който боя се ми се губят някой моменти включва именно тази книга "18% Сиво" на Захари Карабашлиев, който този четвъртък ще бъде в университета на нещо като семинар и аз съм определено там. Книгата беше хубава, не очаквах да ми хареса, ама то взе че се случи...И не знам защо мъжете-писатели много обичат като пишат да засягат тая тема за сексуалността - ходих в Тихуана гледах как грозна проститутка самозадоволява магаре - Ииил! (Захари Карабашлиев - "18% Сиво"; и да не споменавам сцената с знойната блонди, че направо не знам); Аз съм богиня на не-знам-какво-си и ще те погълна с вагината си от удоволствие - (Нийл Геймън - "Американски богове" - И оная в книжарницата се надпираше с мен, че бил детски автор, да вземе да прочете нещо друго освен "Звезден прах"); Аз съм Вероника, умирам, една пациентка в психиатричната клиника ми каза да се самозадоволявам, за да изпитам всичко от живота, който и без тва скоро ще приключи и що пък не, ма наиситна - нали ми остават часове живот ще го направя пред готиния шизофреник Едуард (Паулу Коелю, "Вероника решава да умре").
Честно, не го разбирам. Мъжете имат просто някакъв фетиш към тая работа. Предполагам си мислят, че като го включат ще докажат че не са някакви лигльовци, що ли? Не знам. Не бих могла да знам. А истината е, че и трите книги, които посочих, по-горе ми харесаха, дори с тези части. Предполагам това трябва да дойде да покаже суровата действителност. Не ти се ще да четеш такива неща, но реално погледнато, ако се поставиш на мястото на тези герои...има някакъв смисъл, който да си призная не ми се ще да възприемам като свое верую до края на живота ми.
Както и да е...Мрака бе що годе разбулен - умопомрачението остава. То кога ли си е тръгвало? И зад всичките тия изпарения в хладния сумрак изникна и преподавателката ми по Руски. (Да, знам...питате се какво прави път тя тук?) Тая жена е такава душица, кълна се! Супер много ме кефи! Направо не мога да опиша с думи колко готин човек е! Въпреки, че искам да я "убия" заради нещо...Не, не е тайна какво е нещото и то всъщност напълно обезсмисля "убия" (не че действително съм го употребила в този смисъл). Тая женица ме зариби още повече по руска музика. Аз не стига, че си имаше песни дето от време на време си въртях, но сега тя ми набута една и "Глюкоза" - така се казва формацията или там каквото е, обаче си се зарибих. Не знам какво правят на това момиче с гласа, че звучи така писклив, обаче ме кефи. А, да и как да пропусна мега якото клипче-пародия на Максим Галкин, който се представя за Владимир Путин и как той се среща с английската кралица...Това просто трябва да се види. Уби ме първия път като каза Инглиш Клин! Хаха. :


Всеки път щом го гледам и се хиля и все на едни и същи неща.
- London is the capital of Great Britain.
- Really?
И естествено покрай тая пуста "Глюкоза" (Знам, името цепи мрака...Сега нека до сцепи напълно...Знам за група "Ангина"...следва "Хепатит Б" - последната ВСЕ ОЩЕ я няма, но не пречи скоро да измислят и такава)
И сега трябва да споделя и песента на Серебро - "Скажи, не молчи"...Дрогирах се с тая песен. Почти ми стигна по брой слушания първото място в last.fm. Проблем? Неее, защо решихте така?
И клипа много ме радва...Който ме познава знае какво ми е отношението към ангели и други крилати приказни герои - феички примерно. Само, че при мен те определено не си падат добри. Мисля, че някъде писах за Мара, които са лоши феи и убиват чрез задушаване- е, поне според "Торчууд". Защо, майка им, баща им и другите им роднини спряха тоя сериал??? А, да! Може би, защото накрая се оказа, че всичко живо - мъжко и женско е преритало за капитан Джак Хартнес. Разбирам ги! Него и мъжете - не! Но той, че е готин - ооо, да!!!
Та говорех за мрака и как започвал да се разсейва и сега като гледам стана ясно, че умопомрачението ми се задълбочава. Нека разсея още малко от тъмата...То вече си стана ясно де...Прочетох пустата Вероника, дето е решила да умре. Днес си седнах на д-то и наваксах с над 100 страници. За протокола - шизофреника Едуард кефи. Само да не се казваше Едуард, че вече тая представа за секси ми се разми заради някой мега "готини" хора, които миришат funny и самите те са до голяма степен смешнички (Чарли, Чарли...смашно, это чудак!), но това е друга тема, която няма нищо общо с моя мрак и още по-малко с умопомрачението ми (то си е по рождение) Та значи книжката беше хубава. Даде някой отговори, които и без това си ги знаех, но беше добре някой друг да ги потвърди. Различните се смятат за луди, факт! А, да - и сега, за беда, ще споделя трети клип с вас...Причина, поради която предложих на Ребека да четем тази книга този първи месец от нашия малък book club беше следната - ами знам от доста време, още докато го снимаха, че са направили филм по книгата и изведнъж желанието ми стана изпепеляващо силно, иначе дотогава не бях особено ентусиазе, но така и така я бях взела от Хрис на заем, защо да не се възползвам, тамън да видя какво толкова хвалят тоя Коелю... Интересно пише, но смятам че не биваше да включва това, че тази история е достигнала до него от еди-кой си и тем подобни, като чели само и само да си напише името и вътре в самата книга, не само на корицата. Споко бе, пич, знаем че ти си я писал! В смисъл, харесва ми да знам, че автора си е отвън от тази история, а не да ми се намесва нахално. В "18 % Сиво" също имаше подобен момент...така де то през цялото време четях за юнушеството не на Зак, а на Захари. Няма лошо, това пак е някак допостиму, даже приятно...Авторът споделя с теб живота си...Ама да чета, че тази история достигна до Паулу Коелю по еди кое си време, благодарение на друга пача със същото име - Вероника... Ако е искал да ни каже, че историята е реална да го е написал в началото на книгата, не да ми вмълква тая малка глава, където обяснява всичко и която четях, мръщейки се.
И пак се отклоних. Третото клипче е трейлъра на филма:
Доста неща не са както в книгата. Като започнем от косата на Сара Мишел Гелар. Казано си е, че Вероника има кестенява коса и зелени очи...Много мразя така като не се придържат към описанието. Така беше и в "Шифъра на Леонардо" - Софи е с червена коса, защо )
(мамка му!!!) не боядисахте сладката Одри Тоту, щеше да е фамозно да я видя червенокоса!!! В смисъл, че тя игра готино, убедена съм че и Сара Мишел Гелар ще се справи с тая роля, аз от клипа мога да кажа, че е успяла, ама какво толкова - боядисайте я бе...Не е нещо не променяемо! Ще се боядиса на ново. И за Едурад си предтавях някой друг - определно рошав, въпреки че този дето са го изпрали изглежда доста някак миличък...Един такъв - ангелски, да седиш и да му се любуваш безмълвно или поне така ми се стори. Бе за друго не знам, но че ще го гледам със сигурност (освен ако не се гътна преждевременно - всичко е възможно!). И така докато накрая Вероника реши да живее и осъзна, че няма вече време за това аз осъзнах, че целия ми следобен мина в четене, главата ме заболя и отново ходех като маносана...Ама сега това да не би да са симптоми на нещо не редно при мен? Не, всичко си е на шест. Ето отново стана дълъг пост....Ах, кога ли ще се науча да пиша кратко?
И сега дойде ред на последния лъч светлина, който ще хвърля върху този мрак и ще го разбия напълно. Симс 3 е зъл!!! Преди два дни си го инсталирах и не можах да се отлепя не знам колко часа (добре че си бях свършала всички по-важни задачки, че иначе не знам!). Това не е нищо....Днес, след като прочетох Вероника не знайно защо ми се доигра Симс 2, обаче да е Юнивърсити. На мен от една година ми се ще да го врътна през ръцете си, ама мамин Чарли е слабичък и викам няма да я бъде. Но, така и така Стуфи и Катето заминаха в Разград и аз останах сама в резултат, на което опитах да чета книга на Бубулично, който странно защо не беше във възторг, всъщност дори не ме отрази (зарина с в дрици и за пореден път заспа). Мисля, че му образувах "стрес и меланхолия" (ако не сте гледали клипчетата на сериала "Къде е батко?" - направете го!), направо вече не се чувства хамстер, чувства се "умен" (и това е от същото клипче - голяма зарибявка ей - после да кажете "Кой взе Мона Лиза???) . Тая вечер хамстерът ще сънува "ентелегенция!" (Сериозно - глейдайте тия клипчета!!!) Та (кое "та" ми е това подред?) в изблик и аз не знам на какво реших да си истанална Симс 2 + експанжъна на компа на Стуфи. Мисля, че утре когато се прибире ще бъде във възторг и малко меланхолия...Нещо средно между двете. Въпреки, че съм почти сигурна, че и двете с Катя ще бъдат втора смяна на работа и аз отново ще бъда сама. Купон...Не, честно - без капка ирония го казвам. Няма по-готино нещо от цяла къща за тебе!
И нека съвсем сериозно да приключа дотук, че главата ми натежва, пръстите ми бъркат букви, очите ми примигват странно и май, май...заспивам...Ама само май, май...
Все пак въпреки психическата умора съм повече от доволна, че успях най-накрая да направя ъпдейт - опасявах се, че ако скоро не го направя, Алцхаймер ще изтрие всичко, което имам в съзнанието ми и така вие никога не бихте могли да станете съпричастни на всичко това (Сега много ви яд, че не го е направил, а?)

Това беше от мен в поредния дълъг пост и помнете...
Ако не знаете за какво живее...
...няма смисъл да умирате за него!(Пъф, тряа спра да чета подобни книги!)
П.