събота, 9 май 2009 г.

The first rule of Fight Club is, you do not talk about Fight Club!!!



Ура! Моя милост прочете "Боен Клуб" и мога да кажа само едно - Чък Палануик е ГЕНИЙ!!! Просто такива неща има в тая книга (освен психо работите, които държа да подчертая доста ми допаднаха), че след като ги прочетеш мигаш и си викаш - Баси, тоя е прав бе, защо досега не съм се сетила за това? Но, един от най-любимите ми цитати си остава - "Nothing is Static, Everything is Falling Apart."

И въпреки да знаех за какво става дума...Имам предвид тази част с Тайлър Дърдън и цялата психарско-покосителна-съзнанието смесица от емоции и все пак ми беше такъв кеф да изчета книгата. Особено като знаех кажи речи какъв ще е края (Радвам се, че във филма Финчър е предпочел друг) и всеки път като попаднех на цитата - "Знам това, защото Тайлър го знае" и си виках - Имах си аз!
Друг любим момент, който продължава да навестява и без това неспокойните ми мисли е свързан с култовия въпрос: Ако можеше да избираш да бъдеш най-големия враг на Господ или нищо, кое би избрал? И продължението - Кое е по-лошо Адът или нищо? На този въпрос аз лично не бих могла да дам отговор, защото винаги съм си била вярваща и след като прочетох и Библията съм напълно наясно, че Господ изпитва тези, които обича...С други думи те страдат най-много и на тях повече от на всеки друг им се струва, че Той ги е изоставил. (Звуча като сетантка, но не съм...поне доколкото ми е изсвестно - все пак съм провив църквите, така че дотук със сектанската ви теория!) Няма да забравя какво се случи с небезизвестния Йов в Стария Завет...Той изгуби всичко - дома си, семейството си, здравето си...Беше си доста брутално. (Е, не като това един баща, вече не помня името му отишъл да живее с дъщерите си в пещера и понеже те нали били девственици и голямата рекла на по-малката "Дай да упоим баща ни..." и да си вземем нашето един вид...Това си беше доста фрапираща история. Мигах докато я четях. Виж откакто се появиха 10 Божи заповеди нещата станаха далеч по-добри...) Така че, да се върна на отговора на горния въпрос. Не мога да определя кое е по-лошо, както и дали бих избрала да съм най-лошият враг на Господ или нищо...Подозирам, че каквато съм пристрастна бих избрала нищото, колкото и нелогично да звучи. Но това не променя факта, че този въпрос просто ми влезе под кожата...Някъде в книгата имаше и един момент, в който се казваше, перифразирам разбира се - Трябва да приемеш, че Господ те мрази. Той никога не те е искал...Не му пука за теб...; "Изгори Лувъра... - каза механика. - ...и си избърши задника с Мона Лиза! Така поне Бог ще знае имена ни!"
Въпреки негативизма на своеобразния ми превод по-горе съм доволна поне, че всъщност те не отричат Господ...Просто смятат, че той не ги обича, не ги иска, никога не ги е искал...дори собствените им бащи не са ги искали след като са ги изосатвили...И сега какво от тук нататък? Точно такива мъже попадат в Бойния Клуб...Мъже, които са готови да изгубят всичко, за да бъдат свободни. Да изгубиш всякаква надежда - беше свобода! (перифразирам Чък) Реално погледнато е точно така - махаш се от апартамета си, от скапаната си работа и отиваш да живееш в някаква съборетина извън града...Ти нямаш нищо и все пак си по-свободен от когато и да било. Няма нещо, което да те задържи към Земята, сега си волен като птичка... Свободен си да направиш каквото си поискаш, защото вече нямаш какво да губиш!
Но ето още нещо, на което ме научи книгата, а преди това и филма - Инсомнията не е шега работа. Може доктора да ти казва, че няма начин да умреш от инсомния, но той пропуска изглежда часта с колко зле могат да станат неща и как примерно може ти самия да убиеш някой в своето полу-заспало/полу-будно състояние. Всичко е толкова далечно...Копие на копие, на копие... (и тук нямам предвид копие като оръжие!) Не можеш да докоснеш нищо и нищо не може да те докосне... (отново Чък). Вярно, че книгата си е жива измислица, но си звучи като нещо доста реално. Имам позната, която също има инсомния. Въобще не може да спи и само се тъпче с хапчета, защото просто вече не се издържа. Преди време и аз имам нещо подобно...Но то продължи само лятото в рамките на няколко дни...Лягах и не можех да заспя, въртях с в леглото до не знам колко часа...Въпреки, че да твърдя че моето е било инсомния е малко прекалено, след като аз нямах проблем със съня,...а със самото заспиването. В този ред на мисли....снощи имаше пълнолуние...Познайте, кой не можа да заспи? Аха...Понякога въобще не ми влияе тая пълна луна, но точно снощи "много добре ми се отрази". Изгарах от желание да стана и да намеря "Дианкист"-а, който си кътам за специални случаи като този, но сетне се сетих, че не съм съвсем сигурна къде е и (а, да!) ме мързеше. Така де...ако бях светнала лампата като нищо щях да хвана пак книгата и още снощи да я дочета...а на сутринта какво щеше да бъде ли? Главоболие, очи като пинк-понг топчета...Все приятни неща! Не че сега не е така...Но, поне очите не ме болят. Има време...Едва обяд е.
Та какво още да споделя с вас, приятни хорица, които четете това...освен невероятното сутрешно обаждане, което майка ми спретна преди два дена...Много мила жена, сериозно! Желаещи да я приемат на отглеждане за няколко дни? Идеше ми да я пречукам. Значи Петък сутрин...Аз съм стояла до 2 и нещо и си спя блажено, когато започва да звучи удърната мелодия на майка ми от телефона ми. В началото дори не можех да зацепя кой ми звъни така...Както и да е - вдигнах. Чувам гласа на майка ми. Викам - ясно! Ама съм супер сънена. И естествено си мисля, че тя сега ми звъни за нещо супер важно и от огромно значение за спасението на света...Примерно, че е открила начин да спре разширяването на озоновия слой (като че ли някога ще го направи!)...И какво си мислите, че ме попита тя в осем и нещо сутринта? Затаете дъх...Въпросът беше: Моранди група ли са или е един изпълнител? Да, сега се посмейте! Дори мен ме напушва смях...И аз сънена почвам да обяснявам как са двама, как едният се казва Ранди, а другия Мо...нещо си и от двете им имена се образува Моранди...Ама завалям вече думите. И тя с цялото си нахалство, чу ме как спя на телефона и ми вика: Бе аз това им казвам тука, ама те не ми вярвам...Ето ще ти дам телефона да им обясниш! Ако беше пред мен щях да и забуча нещо между очите, кълна се! И се почна - Мамо бе, аз спя...Не ми давай да говоря с никого. Спя... След няколко секунди бясно повтаряне на тези думи, тя взе че ги асимилира и вика - Добре, добре.
Върха беше, когато се събудих няколко часа по-късно, разбирайте 12 без нещо, и се оказа, че леко съм се оспала, защото трябваше да поправям едно примерно интервю, за което си мислех, че няма да ми стигна времето. Но успях! Както и да е...На всичкото отгоре "Жената с многото лица и вечното противоречие, течащо във вените и" ми писа 6 за него, а предния час ме бе направила на бъзе и коприва. Честно, не я разбирам. То прякора и говори сам по себе си де...
Сега малко update-ти:
- Чета няколко книги (кажи-речи 5), на всичкото отгоре ми дадоха още една, която определено трябва да прочета до края на месеца. Мисълта ми е...давай да ми се разкарат от главата...с други думи - ЧЕТИ!
- Ребека е в болница, но нашето читателско клубче си продължава функцията...Трябва да прочета "Алиса в страната на чудесата" до 18 май...Странно, че не съм я чела досега, а знам сторито почти на изуст. Бтв тая книга си я купих от Хеликон, държах да я прочета на английски и си я намерих супер евтина. Дано Ребека скоро се оправи! В LJ е пусно без нея. =(
- Имам да пиша не знам колко курсови работи и идея си нямам как ще го напрява, когато някой хора ми казват "Пиши, пиши..." и тук нямам предвид курсовите работи.
- Трябва да пиша...Това мисля стана вече ясно. Положителното е, че написах втора глава на Хоук и се получи що годе добре.
- Трябва да редактирам Дарка...Чао, чао...Кълънс...Беше ми приятно, че ви разигравах, но истината е, че сте ми доста ограницени откъм каквото и да било...Томас Харш 4ever! Impossible is nothing!
- Намерих си съвсем сама текстурата на Джи...Много съм доволна от себе си.
- Трябва да преистална Чарли...Тоест сега трябва да кача супер много неща на дискове.

И тук се казва - дано оцелея. Така де, някой хора имат къде къде по-трудни задачи за изпълнение, така че викам да си седна на д-то и да поема контрол над тях, преди те да са го поели над мен.
Аз съм откаченият мозък на Джак.
(посветените знаят какво видоизмених в момента,
бтв в книгата Джак е заменен с Джо, но аз
боя се съм свикнала вече с Джак )
~ Лина

4 коментара:

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Аз и никой друг каза...

Наистина пишеш страшно увлекателно. Много се смях на историята с майка ти. За това на моята съм й забранила да ми звъни преди 14:00 часа, дори и да е измислила решение с озоновият дупка. Сега, ако не е проблем, би ли ми казала от къде си купи книгата "Fight club". Няма една книжарница, в която да я намерих, в нета уж всичките екземпляри са изчерпани. Имам рожден ден след по-малко от месец и исках да си я подаря за празника. Ако можеш да ми помогнеш ще съм ти задължена.

divata_airis каза...

Естесвено, че мога да ти кажа...
Даже ще ти дам линк. По начало в Хеликон я гледах (мамка му, искам тая книга...ма ще чакам стипендията). Заслужава си 17 лева. Много зарибителна е и ти удря яко психиката.
Ето и обещания линк
http://www.helikon.bg/books/78/116812.html

Аз и никой друг каза...

Благодаря от все сърце! Имам да черпя. :)

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik