вторник, 2 юни 2009 г.

He's just NOT that into you...

Хъм, хъм...Нямаше как да не отбележа днешния ден и впечатленията ми. За първи път в един ден гледам два филма, при положение, че имам доста по-важна работа за правене. Дали съжалявам - хич! Курсовите работи са скучни, гади ми се от тях и на всичкото отгоре хроничното ми главоболие се задълбочава неимоверно. Както и да е - който е правил: знае.
Та, днес отивам аз да си взема подпис по руски и какво стана? Нашта сладурана - липсва. Купон с руска музика. Но of course на Линси и окото не и мигна. Имам телефона на женката и няма как, утре иска не иска ще трябва да чуе приятно-амелодичния-ми-изнервящ-всичко-живо-наоколо глас. Дотук добре. Прибирам се - дребното у нас. (под дребното разбирайте Б1 - Стела, тя се обръща на всичко - гном, дребен, малък...За нея е култовата детска песничка - Малкото Буби във вятъра се губи!), щяла да ходи на работа. Седя си аз и си викам на акъла - Катя също е на работа (Катя е така наречения "Кокъл". Ако я познавахте щяхте да знаете защо и викаме така. За нея има друга песничка - Малкото Кати - вятърът го клати!) и това ще рече, че тоя филм дето снощи го теглих няма кога да го гледаме. Ще си го гледам сама!

Та ето как се почна с първия филм - "Той просто не си пада по теб". В един сайт за онлайн филми гледах малко от началото му и се зарибих - викам си ще се гледа. Така и стана. Днес си го изгледах. Кълна се тоя филм ме върна няколко години назад, когато бях в гимназията и все още ме вълнуваха подобни неща от рода на "той дали си пада по мен". Помня всичко все едно е било вчера - всяко момче, което съм харесвала и така яко съм го анализирала, така яко съм разчепквала всяко негово действие какво значи и най-влудяващото беше, че действието му си бе просто действие - не значи нищо, няма някаква специална насоченост, към мен примерно. Това е побъркващо! Ти претърпяваш тотален психичен срив, докато се мъчиш да разгадаеш някой, в който всъщност няма нищо за гадаене. Защо ли? Ами много просто - Той просто не си пада по теб! И да си падаше - все едно. Пак нямаше да има нищо за анализиране. Но ние жените сме такива, че все търсим под вола теле - дори да знаем, че то не е там, продължаваме. Психологически погледнато ние сме егати мазохистите. Аз съм наясно, че съм...Не веднъж съм се измъчвала и съм си казвала - абе това въобще не е така, за какво въобще го правя? Е, да...ама продължавам, нали? Болна работа! Както каза един от главните герои - има правило и изключение! Правилото е, че когато един мъж не те харесва - той няма да ти се обади, няма да те намери в някой сайт, няма да те намери в скайп, бе въобще няма да те търси. И това не е защото има работа, забравил е телефона ти или други изсмукани от пръстите истории - Той просто не си пада по теб. Изключението е, че когато примерно - един мъж не е проявил никакъв интерес към теб и след година се видите отново именно той е човекът, който идва при теб и те заговоря, а след това без да си му давала телефона ти го намира, намира ти и скайпа, почва съмнително често да ти пише - Как си? Какво правиш? Кога ще се излеем на кафе? А преди това дори не е знаел, че съществуваш. Ехо, преди година си падах по теб, тъпанар нещастен, а ти ме отряза! Да, да същата съм! Това го казвам/пиша примерно - честно казано, не ми се е случвало подобно нещо. Просто исках да унагледя какво е изключението. Това е. Само дето мен поне вече не ме вълнуват такива неща. Искам да кажа - преди бях много по-вманиачена към това да прозра как работи мъжкото съзнание и защо той ме гледа толкова продължително, сяда на празното място до мен и се намества в разговорите ми с приятелки с някое тъпо изказване от рода - В Събота много яко се отрязах! (Примерно! И го казва само и само да каже нещо.), а всъщност никога не те кани да излезете някъде, па било то дори и на разходка. Да - той е кретен, и да - той не си пада по мен. Ако можеше просто някой от тях да се обърне и да ти каже - Слънце, няа се получи! Не се хаби! - щях да бъда повече от доволна, ама не. И така и така заговорих за женския вариант на това да не си харесван от противоположната странна. Нека кажа няколко думи и за мъжката. Окей! Един идиот ме кара да излизаме - аз не искам. Намери ми от някъде телефона, кретена му с кретен - отказах му на няколко пъти с мега-дупер-тъпото извинение, че "имам работа" и "не ми се излиза", докато вътрешно крещях "С ТЕЕЕБ!!! " Да стискаме палци да се е отказал. Сега да не решите, че съм тотална кучка...То тоя е уникален - при него е принципа "ако мине номера...". Първо правеше мили очи на Стела, сега на мен...Той толкова ли не познава други момичета, че продължава да дълбае с кьопавата си лопата на едно и също място? Еми явно не. Те сигурно всички го отрязват, ама имайки предвид какво цвете за мирисане е - нормално. По-оная вечер се принудихме аз и Катя да излезем с него. И накрая ще ставаме от кафето и той вика - Как ти беше скайпа? И аз - Ъъъъъ! И той - Това как се пише? След това се прибрахме вкъщи и той писа на Катя - Абе, Кате, това "ъъъъ" как се пише, че нещо не мога да я открия! Мигате ли? Давайте в същия дух! 

Предполагам той е изключение - не е просто тъп, а много тъп и не разбираш от дума. Въпреки, че има мъже, които когато им покажеш, че тяхната няма да бъде те като че ли се надъхват дори повече. Ако трябва да кажа от наша гледна точка кое е правилото и кое изключението, ще се затрудня. По начало си имаме едно правило - момчето, което харесваш най-много не харесва теб, а това което не искаш да виждаш - си пада по теб. Най-готино е обаче когато най-добрият приятел на момчето, което харесваш си пада по теб. Ехо! И сега как ще се получи номера с мен и него, след като простия му най-добър приятел ме харесва? Той няма да иска да бъде с момичето, което приятеля му харесва. Не би му го причинил! Да бе! Ако е трябвало да се получи нещо, ако момчето което е харесваш също те харесва досега да е направило нещо по въпроса независимо има ли приятел или не. Мъжете се разбират за тия работи - най-малкото с бой. Та отново - идея си нямам кое от наша гледна точка е правилото и кое изключението. Само знам, че всеки път си мислим, че именно ние ще бъдем нечие изключение, само дето винаги си още едно правило.
Но да се върна на филма. Едно нещо ми направи впечатление в него - как започна. Така де, това бе причината да се навия да го гледам. Значи едно малко момиченце си правеше пясъчен замък и към него се приближава момченце и тя нали го гледа едно такова влюбено и то идва и я събаря с замах, след което я обиди. После дават момиченцето отива при майка си и разправя случката, ама плаче. И тя му казва - О, скъпа, знаеш ли защо той прави всичко това? *малкото клати глава* Защото те харесва. И действително, когато сме малки и се оплачем, че примерно Гошко ни е ударил, маминка ти казва - О, той те харесва и не знае как да си изрази чувствата. И ти си пишлеме тогава не виждаш проблем в подобно внушение. И какво става, когато премислиш всичко това след време- че то реално погледнато Гошко е младши кандидат за малтретатор номер едно на бъдещата си жена. Кво харесване, кви два лева? Не казвам, че действително тези деца се превърщат в подобни хора. В смисъл помня едно момче, което имаше навик да ме удря като ме види, нали за добре дошла и аз много ясно не можех да го понасям и големите все викаха - че било защото ме харесвал. Е, сега това момче не е побойник, всъщност никога не е бил, но пък и не мога да го числя баш към мъжете. Но кой знае, не съм го виждала от доста време, тъй като след гимназия отиде на учи не-знам-къде-си и може пък да се е очовечил. Може?!?
Както и да е. Ясно е, че комуникацията мъже-жени никога няма да бъде достатъчно изяснена, вероятно защото ние-жените слагаме повече смисъл в нея, отколкото тя въобще притежава. "Истината е някъде там..." (Леле, как ми липсва тоя сериал! Не знаете за какво говоря? Стига бе хора! Мълдър и Скъли? Още не се сещате. Еми, тогава трябва да сте родени 5-6 и повече години след мен.)
Аз като чели се навих да си взема и книгата, по която е правен филма, има я преведена на български. Видях я в Хеликон - мястото, където живота ми минава! Знам всичките им раздели и кои книги къде седят. Веднъж бях в шок, защото бяха преместили секцията научна-фантастика на друго място. Не ги е срам. Трябва да уведомят най-големият си фен първо. Но спокойно - Хюстън все още не отчитат проблем. Между другото - филмът наистина е хубав. Два часа от живота ми и не съжалявам за нито една минута. Е, окей де...Дженифър Анистън и Бен Афлек категорично не са готина двойка, макар че на финала почти ревнах на тяхната сцена. Но не си отиват като двойка и това е. Мое си мнение.

На слука народе, до следващия пост.
Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани -
бъдете нечие изключение!

~Лин

П.П. Вторият филм, който гледах беше "Тайните на Беки Б.". Също беше доста свежо филмче. Смях се доста и как да пропусна - Хю Дарси. Демет! Бях забравила колко е готин. Момичетата, гледали "Кръв и Шоколад" знаят за какво говоря. Голям сладур е и с този английски акцент...Ууу!

Няма коментари:

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik