четвъртък, 4 юни 2009 г.

Боен клуб; Първа глава

Такам...Сега някой хора бяха наясно какво върша или кроя да върша, така че сега само се правете на изненадани. Реших да преведа Fight Club, тоест "Боен клуб". Някой вече са наясно колко много ми хареса книгата, така че...самоубедих себе си да го направя. Не гарантирам, че превода, че е качествен, както и че няма да има някоя и друга грешка, така че бъдете благосклонни. Ще го превеждам глава по глава и вероятно ще става бавно предвид това, че аз не мога без да правя няколко неща на веднъж.
Искам да благодаря на Петя (известна още като Аз и никой друг), за дето не само ми помогна с една проклета дума, която трябваше да преведа по смисъл, а и с това, че ме убеди да постна превода тук. Благодаря!
Надявам се да ви хареса, тъй като дефакто го правя за мой собствен кеф. =)

Първа глава

Image Credit: Art Linson Productions


Тайлър ми намери работа като келнер, след това напъха пистолет в устата ми и каза, че първата стъпка към вечен живот е да умреш. Дълго време Тайлър и аз бяхме приятели. Хората винаги ме питат дали познавам Тайлър Дърдън.
Опрял цевта на пистолета срещу задната страна на гърлото ми Тайлър каза:
- Ние няма наистина да умрем.
С езика ми можех да усетя дупките на заглушителя, които пробихме върху цевта. Повечето от шума, който издава изстрела е разширяващи се газове и там е дребното звуково бум, което куршумът издава, тъй като се придвижва много бързо. За да направиш заглушител трябва да пробиеш дупки върху цевта на пистолета, доста от тях. Това позволява на газта да излезе и забавя куршума под скоростта на звука.
Пробий дупките неправилно и пистолетът ще избухне в ръката ти.
- Това не е смърт наистина. - рече Тайлър. - Ние ще бъдем легенди. Няма да остареем.
Отместих цевта с език към бузата ми и рекох:
- Тайлър, говориш за вампири.
Сградата, в която се намираме няма да бъде тук до 10 минути. Взимаш 98% концентрат от азотна киселина и добавяш киселината до три пъти, надвишаваща размера на сярната. Направи това в ледена вана. След това добави глицерин капка по капка с дозатор. Получаваш нитроглицерин.
Знам това, защото Тайлър го знае.
Смеси нитроглицерина с дървени стърготини и ще имаш добър пластичен експлозив. Доста хора смесват техния нитроглицерин с памук и добавят английска сол като сулфат. Това също действа. Други използват парафин премесен с нитроглицерин. Парафинът никога не ми е вършел работа.
Значи, Тайлър и аз сме на последния етаж на сградата Паркър-Морис с пистолет напъхан в устата ми и слушаме как се разбиват стъкла. Погледни от ръба. Облачен ден е, дори на такава висота. Това е най-високата сграда в света и на подобна височина вятърът е винаги студен. Тихо е така високо. Усещането, което имаш е, че си една от онези космически маймуни. Извършваш дребната работа, която си научен на вършиш.
Дръпни лост.
Натисни бутон.
Не разбираш нищо от това и тогава просто умираш.
Сто деветдесет и един етажа по-горе ти гледаш от ръба на покрива и улицата под теб е нашарена с рошав килим от хора, изправени, гледащи нагоре. Счупването на стъкло е от прозорецът под нас. Той отнася във въздуха страната на сградата и тогава идва ред на шкафа с файловете, голям колкото черен хладилник. Точно под нас шест чекмеджения шкаф падна от ръба на сградата и падането му започна да се забавя, и да намалява, и изчезна в скупчената тълпа.
Някъде сто деветдесет и един етажа под нас, космическите маймуни от комитета по пакостите на проект "Хаос" тичат като обезумели, разрушавайки всяко парче от историята.
Старите хора са казали, че винаги убиваш този, когото обичаш. Е, изглежда е двупосочно.
С пистолет напъхан в устата ти и цев между зъбите можеш да говориш само с гласни.
Достигнахме последните ни десет минути.
Още един прозорец избухна от сградата и стъклото се разпръсна - искрейки все едно бе рояк гълъби и тогава тъмното дървено бюро избутано от комитета по пакостите се подаде инч по инч от сградата, докато не се наклони и не се подхлъзна от ръба, преобръщайки се няколко пъти в магически летеж, сетне се изгуби в тълпата.
Сградата Паркър-Морис няма да бъде тук до 9 минути. Взимаш достатъчно желатин за взривяване и го увиваш около подпорните колони на каквото и да било - можеш да разрушиш, която и да е сграда в света. Трябва да го натъпкаш добре и стегнато с пясъчни торбички, така че зарядът да се опре срещу колоната и да не излезе навън на паркинг гаража около нея.
Това направи-си-сам го няма в нито една книга по история.
Трите начина да направиш напалм: Едно - можеш да смесиш равни части от бензин и замръзнал концентрат от портокалов сок; Две - можеш да смесиш равни части от бензин и диетична кола ; Три - можеш разтвориш ронлива котешка тоалетна в бензин докато сместа стане черна.
Питайте ме как да направите нервен газ. О, всички тези откачени коли-бомби.
Девет минути.
Сградата Паркър-Морис ще се срути - един по един сто деветдесетте и един етажа ще паднат бавно както дърво пада в гората. Дървесина. Можеш да разрушиш всичко. Странно е да си представиш, че мястото, на което стоим ще бъде само точна от небето.
Тайлър и аз на ръба на покрива, пистолет в устата ми - чудя се колко ли чист е пистолета всъщност.
Напълно забравихме относно целия убийствено-самоубийствен план на Тайлър докато наблюдавахме как още един шкаф с файлове се изплъзна от ръба на сградата с чекмеджета широко отворени във въздуха - топове бяла хартия бяха подхванати от въздушната струя и отнесени от вятъра.
Осем минути.
Тогава се появи димът - започна да се вие от счупените прозорци. Екипът по унищожението ще удари първата си цел може би до осем минути. Първата цел ще взриви основната - подпорните колони ще се разпаднат и серията от фотографии на сградата Паркър-Морис ще отиде цялата в учебниците по история.
Пет последователни във времето снимки. Ето тук - строенето на сградата започва. Втора снимка - сградата ще бъде под 80 градуса ъгъл. След това под 70 градуса. Сградата е под 45 градуса ъгъл на четвъртата снимка, когато скелетът започва да поддава и кулата получава лека арка до него. Последната снимка е кулата - всичките 191 етажа ще се сгромолясат върху националния музей, който е истинската мишена на Тайлър.
- Това е нашият свят сега, нашият свят! - рече Тайлър. - И всички тези антични хора са мъртви.
Ако знаех как ще свърши всичко това щях да бъда повече от щастлив да съм мъртъв и в Рая сега.
Седем минути.
Аз съм на на върха на сградата Паркър-Морис с пистолета на Тайлър напъхан в устата ми. Бели бюра и картотечни шкафове и компютри падат върху тълпата около сградата. И димът се вие от счупените прозорци. А три пресечки надолу по улицата екипът по унищожението си поглежда часовника. Знам, че всичко това: оръжието, анархията, експлозията е наистина заради Марла Сингър.
Шест минути.
Има нещо като триъгълник между нас. Аз искам Тайлър. Тайлър иска Марла. Марла иска мен.
Аз не искам Марла и Тайлър не ме иска наоколо, вече не. Това не е свързано с любовта като загриженост за някого. Свързано е със собствеността като владение.
Пет минути.
Може би ще станем легенди, а може би не. Не, бих казал. Но почакай!
Къде би бил Исус ако никой не бе написал евангелията?
Четири минути.
Отместих цевта на пистолета с език и казах:
- Искаш да бъдеш легенда, Тайлър, човече. Аз ще те направя легенда. Аз бях тук от самото начало.
Помня всичко.
Три минути.

П.П. Преводът може да не е нещо особено, но си е мой, така че би било повече от учтиво, ако преди някой от вас, които четете това реши да го използва ПЪРВО ДА МЕ ПОПИТА!!! Тоест на този етап НЕ КОПИРАЙТЕ! ( не че това действително би ви спряло)

11 коментара:

Аз и никой друг каза...

Невероятно! Умопомрачително! Блестящо! Давайаййй!!! Ти си човекът! И за нищо не съм помогнала. Просто трябваше да ти се каже, че си трепач. ^^

divata_airis каза...

Лол, че си бърза! Хих.

Ей, как да не помогна бе! Я, не се прави! Ако не беше ти аз още щях да се чудя това така ли е и всъщност нямаше въобще да пусна главата в блога ми, а някъде другаде, ако въобще я пуснех - знам ли. Така че - Мерси!

Втора глава е малко по-дълга и не знам кога ще я преведа, че като чели почнах една нова книга и...(сещай се)

Аз и никой друг каза...

А бе сещам се аз, ама те предупредих да внимаваш с най-ревностният си фен! Какво ще четеш сега?

divata_airis каза...

Ами стана така, че...хъм...
Ами има един филм, който преди години си го купих само защото в него играят Джеймс Вандер Бийк (от Кръгът на Доусън) и Иън Сомерхалдер (от Изгубени)и много ме кефят. Особено Иън. И всъщност филма се оказа ужасно брутален. И още тогава видях, че е правен по книга, ама в България я няма много ясно. И токава въобще не ми дойде на акъл, че един ден ще седя като зомби пред Чарли (компа) и ще чета на английски. Та така стана, че случайно си припомних за филма и книгата и ето, че сега чета книгата. - The Rules Of Attraction или казано с други думи Правилата на привличането.
Не ме разочарова досега. Луда е! Същата откачена като филма. Брутална, но някак си ме кефи.

И, ъъъ...да,знам че имам сериозен проблем с тия книги...Вчера си купих "Той не си пада по теб" и днес една друга, ама тя беше на старо, така че не ме удръстиха много. Но проблемът си остава... (да споменавам ли, че искам да си поръчвам книги по Амазон - отново!)

Аз и никой друг каза...

За теб наистина трябва да се измисли нова дума! Или на теб конкретно или на състоянието ти. Направо си феномен. Ама си сладка и ме разсмиваш с глас. Леля ми дойде да провери дали не съм превъртяла. И как да й обясня на женицата?! А сега де!

divata_airis каза...

Хах. Да, предизвиквам такъв ефект у хората. Но повярвай ми мисля, че има и по-зле. АЗ съм...бахти не знам какво съм, но е мнооого яко ей така да не знаеш. Вчера едно от момичета, с които живея се възмути, че съм си взела нова книга и вика - Точно щях да кажа Поли, купи си нещо дето ще те зарадва, но виждам, че вече си щастлива. Хаха. Така си беше. Проблемът ми е, че искам да прочета толкова много книги, че няма никъв шанс да го направя наистина. Около шест книги съм започнала и така седят. Имам да наваксвам.

Не, не... аз съм казвала тва моето не е живот. Егати недействителната симулация!

Аз и никой друг каза...

Аз предлагам да го спреш тоя компютър и да се отдадеш на блажено четене. Изключи си телефона и се усамоти. Никой няма да те ръчка. Просто си дай почивка. Не мисли колко много имаш да четеш, а какво е написано в тези книги и защо си ги купила. Поне аз така бих направила. Дай време на себе си.

divata_airis каза...

Точно сега преди изпити едва ли стане. Но лятото определено смятам да пробвам твоето предложение. Време ми е да се отърва от висящите книги и да прочета тея, които съм си харесала, а те са...доста.
Пък и аз по начало, ти вероятно по постовете си видяла - пиша там разни работи, народа ръчка и аз няма как, пиша. Дефакто - трябва да чета, да пиша, да измиля да правя още нещо (истинска работа примерно, въпреки че да чета и да пиша за мен е напълно достатъчно), а да и отделно трябва да гледам там един форум, който леко замира и само от време на време се пробужда отново, ама всеки месец иска ново лого. В лайф джърнъл съм се заела там с други неща и дефакто - много яко съм си се пре-е-цакала. Ма не се оплаквам - поне още не. Веднъж в месеца стига. Хих.

Аз и никой друг каза...

Имаш нужда от почивка. Точно бях решила, че няма да пишеш, защото си загасила компа, а то. И защо даваш на всички да те ръчкат?! В такива случаи използвам една моя си мисъл за да обясня на опонента, че може и сам. "Щом го мога аз, значи и ти ще се справиш!" По принцип затваря устите на нахалниците. Ама и ти си много добра. Защо се даваш не ми е ясно?! За какъв дявол?! Пфффф

divata_airis каза...

Ами по принцип не мисля, че щом аз го мога някой друг го може. Не защото съм няква специална или нещо от сорта - пъф, не съм. Просто хората са прекалено нормални, за да ми улучат стила на писане и най-малкото никой няма да се разправя.
Пък и мен ми е съвестно. Обещала съм. И когато отдавна няма вест и кост от нова глава даже ми е драго някой като каже - кво стана бе? Понякога дотяга така е. И докато пиша често преминавам през един супер депресивен период, ама ми е добре като знам, че накрая съм направила нещо.

Окей, окей...Гася Чарли. Просто исках да мина страница на Боен Клуб превода, че да знам, че утре имам нова да почвам (ако въобще ми остане време де).
Благодаря за приятния разговор!

Аз и никой друг каза...

Няма да ти обяснявам по-подробно идеята си, друг път ще те занимавам с глупостите си. Браво за Чарли и за упоритостта ти, но не се нахвърляй на много неща едновременно. От опит знам, че понякога се провалят. Просто ти казвам да си отдъхнеш мънчико. Нищо повече. Иначе пак я карай на 200 процента. Явно имаш нуждата да си изцедена до последно, за да си щастлива.
И на мен ми беше приятно да си поприказваме. Лекичка.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik