неделя, 26 април 2009 г.

Обзорче...



Кракто обзорче...или не съвсем. Все пак говорим за мен, а аз да пиша кратко, за беда или за радост, не мога.

1. Честит ви ден на книгата...на патерици. (23 април)

Имах голямо желание още на 23 април да пусна едно постче, но толкова бях изморена, че тотално се отказах. Така де - имах лекции до 12, при което само писахме и писахме, след което с една приятелка и към центъра се отбихме, взех си един дюнер (50 дена и повече без месо докато постех, това направо не беше живот и всеки път като минех оттам и като ме лъхнеше миризмата на вкусен дюнер, а на мен направо ми идеше да заплачааа), след което отидохме в шуменската библиотека да се регистрираме безплатно. Да, чанчим яко, ама какво искате - записването по друго време е 8 или 10 лева. Та точно на тоя ден като световен на книгата се регистрирахме безплатно. Това направих и миналата година, за което съм много доволна. Още тогава първата ми работа бе да се забия в секцията за чуждестранна литература, която в началото ми се видя някаква приемлива, само дето сега вече ми се струва ужасно оскъдна. Но и това не беше всичко. След библиотеката, където сигурно се бавих 30 минути (мога и повече, но ме чакаха) се оказа, че имам и реклама да записвам, та трябваше да ходя до една шуменска телевизия и така...Всичкото това разстояние бе изминато напълно пеша, за което краката ми искрено съжаляват и бяха на ръба да се отрекат от мен завинаги. Прибрах се вкъщи към 3 напълно каталясала, за да ми се обадят и да ми кажат, че трябва пак да изляза...Както и да е.
Денят обаче трябваше да е напълно "съвършен" и още докато идвах към университета ми се скъса колана на дънките. А дънките, забава голяма, нямат копче, защото ме мързи да го направя, по начало ми падат и дефакто без колан ще ходя без дънки. Такъв шок беше. В осем сутринта звъння на една колежда да ми носи колан. Ама и това мина.

2.Fight Club

След като стана ясно (за мен поне) преди месец, че няма да успея да си купя тази книга от Хеликон, защото струва 17 лева и нещо, а това от своя страна се оказва, че натежава доста на протмонето на бедния студент - та, щях да колабирам от кеф, когато я намерих в шуменската библиотека. У мен се породи нелогичното желание да си ударя д-то в тавана, но запазах самообладание и още повече - тавана беше висок.
Сега да обясня за книгата. По нея както вероятно на всеки е ясно (ако не е, ето че сега ще стане) е правен филма "Боен клуб" (любимият ми) и в този ред на мисли тържа да кажа, че Чък (авторът) е гений на едно с Дейвид Финчър (режисьора на филма). Ама аз за Финчър не е и съмнявам. Той винаги успява да ми събера очите в точка. Много болен човек, ей Богу! Точно за това ме кефи - намерил е начин да изразява лудостта си, при това с такъв хитър метод.
Та, намерих си аз книгата...и от тогава, на когото и да я покажа подскачам като малко дете от кеф. Даже вече я почнах и мога да кажа, че определено Чъки кефи. Толкова кефи, че си намерих и другите му книги, а самата книга докато я чета през пет минути стирам, за да си запиша някой як цитат, тъй като яки цитати - БОЛ! Сега трябва само да намеря време да я дочета- някъде между ставаш сутрин, ходиш на лекции - искаш да убиеш всички; прибираш се у вас - искаш да убиеш само хората около теб; сядаш на компютъра - искаш да убиеш хората в скайп; лягаш да спиш - искаш да убиеш птичките, които пеят през нощта. (за това по-късно) Вероятно това с четенето ще се вмести като - четеш книга - искаш да убеше всеки, който те прекъсне.

Окей! Тук вече нямаше как да не пищя!!! Когато снощи Джи ми каза в скайп - "Ти вероятно знаеш, че сега дават твоя сериал "Доктор Кой" по диема 2" Аз изпаднах в своегорода психо комоцио - К-А-К-В-О??? - веднага я попитах. - Бъзикаш ли се? - Не бе! Беше на програмата отгоре...Ама аз нали не си купувам програми и други подобни глупости защото толкова и гледам телевизия и идея си нямах. И тя ще каже - Ама не е оня доктор дето съм виждала преди, а някъв друг...И аз викам - Еми, много ясно - това е деветия, а Дейвид Тенант се появява чак в края на първи сезон като десетия. Естествено тя идея си нямаше какви и ги плещя, но това е друга тема. И все пак - ОМФИ!!! Доктор Кой в България??? Любимият ми сериал! Край обичам диема 2! Сега само да пуснат и трети сезон на Skins, за да не си го тегля (мързелът е голяма работа) ще бъда повече от доволна.
Само държа да кажа, че горе където е линка в заглавието жестоко са се объркали. Вече споменах, че Тенант още не се появява в ролята на Доктора, така че...би било хитро да вземат да го оправят. Вярно, че любимия ми Тен се задържа за цели три сезона, ама да пишат още от първия че той е основния някак не върви. И естествено за поред път ще изразя съжалението си, че Тен вече няма да е в сериала. Нямам против новия 11 доктор, но Тенант ще ми липсва осезаемо много.
Естествено тая вечер е ясно какво ще се гледа към 21 часа. Нямам търпение да се появи двойния епизод за първата световна война, където за първи път се появява капитан Джак Хартнес. Уху! Като се сетя какъв беше и направо....мммм.
Така де, на мен любимите ми епизоди на Док са именно тези, които ни връщат в миналото...Епиозода с Шексир от трети сезон и този с Агата Кристи от четвърти, а да и как можах да забравя още в първи с Чарлс Дикенс. Абе с две думи - страшен сериал!
4. Заметресение
Пичове, аз нищо не усетих. Окей, малко. В смисъл не мислех, че е земетресение. Просто усетих как стола ми се клати, но реших че не осъзнавам как треперя в студената стая, то какво се оказало - земетресение. Според данните било 5 цяло и нещо си по скалата на Рихтер и едно от местата, където се усетило особено силно било именно Шумен. Ем, не мога да кажа, че точно го усетих.Тоест това с тресенето на стола може само да съм си го въобразила или наистина да съм треперела повече от колкото съм предполагала.
5. Снимката на върколаците от Ла Пуш
Гъххх, някой видя ли я? Е, определено не си представях върколаците така. Баси. Само един имаше готин, който стоеше в левия край и гледаше злобно - вероятно Пол. Останалите леко казано плашеха. Да, готини плочки на корема, ама само да си вдигна очите към лицата им и ми идеше да повърна (освен от онзи в левия край). И както спомена Кас - абе аз не помня в книгата да имаха татуировки. Ами не помни, защото те нямаха. Тоя филм бих го гледала само защото Едуард няма да го има толкова (тоест Робсън ще липсва) и главно защото "Новолуние" ми е любимата книга от поредицата, а Бела все така тъпа проста селска пръчка, която трябваше да умре още в първата книга. Още веднъж - Джеймс, копеле, трябваше да я убиеш. А, Джаспър - пич, ти поне опита. За това го уважавам него. Всъщност уважавам всеки, който е съзрял колко егоцентрична, смотана, тъпа идиотка е Бела. Тя въобще мисли ли? Това да се метнеш от скала не ми изглежда особено логично. Хубаво - любовта на живота ти те е изоставила и ти кво - дай само и само да му чуеш гласа и ще се поломиш. Не че за нея е трудно, предвид това че само да си вдигне ключовете от една локва и се заваля...Кека! Тотална при това.
Ама както и да е. Така и така вече съм се отрекла от тая поредица. Даже ме мързи да прочета "Зазоряване", която специално си я купих и сега така си сети и събира прах. Подробности. Просто смятам, че масовостта на това нещо излезе извън контрол и това си е.
6. Dark Sunset's wall

by deadxinside.
Тази сутрин само влизам във форума и какво да видя - някой писал в темата лично творчество на Dark Suset. Първо реших, че просто е коментар от рода - "Хей нещата поснати по-горе са много готини и тем подобни", когато само гледам тапета поснат по-горе. Леле, момиче, страшна работа си свършила. Евала ти правя! Аз и във форума ти казах. Направо не съм очаквала, че този разказ, фикшън или каквото е всъщност там може да вдъхнови толкова хора. Още помня как някой от даркохолиците ми праща в скайп свои рисунки, даже снимки, които са му напомнили на разказа. Благодарна съм на всички тези хора. Мисля, че именно те ще бъдат причината да започна втора част, но засега да не казвам голяма дума. deadxinside, благодаря ти ужасно много. Страхотен тапет!
Ами като че ли това е от мен засега. Все още се изкушавам да прочета продължанието на Wake, но Ребека е купила книгата специално за мен и въпреки да имам продължението на компа няма да го чета. Това вероятно го пиша за милионен път, но истината е, че се опитвам да убедя себе си, че действително няма да го прочета. Ще чакам колкото е нужно, още повече съм ужасно поласкана, че ще ми я прати.

7. ВЕТО на птичките!!!

http://margaritta.dir.bg/2004/mart/liastovica.jpg
Ол, забравих да спомена веселите птички, които ми чуруликат нощем. Хора, нормално ли е птичка да чурулика нощем? Не мисля! Така де...това е против природата, те ритат срещу ръжена един вид, как така ще пееш вечер - недей бе! Хора като мен откачат. Знам, че като свикна вероятно ще ми е все тая, но засега не съм и направо ме побъркват. Така беше преди и с цъкането на часовник. Просто като го чуех и не можех да заспя и все го криех из стаята, слагах го под хиляди купове дрехи, дюшеци и други подобни, само и само досадния му звук да не достига до мен. После обаче свикнах и имаше период, в който отивам да спя някъде и си нося часовника, защото видиш ли няма какво да ми цъка на главата. Болна работа!
И все пак не съм сигурна какъв вид са точно тия птици дето ми мелят цяла нощ, но определено им мисля мнооого лоши неща, за което искрено съжалявам, но те ме побъркват, както вече споменах. Не ходи против собствената си природа и няма да умреш преждевременно! Точно това бих искала да им кажа, ама те естесвено няма да ме чуят (но виж съседите благодарение на якото ехо мужду блоковете - да), а и да го направят (да бе, как по-точно?) едва ли ще благоволят да млъкнат. Същите са като съседа над нас...Той е като бизон и всяка вечер ми пее...След което хваща жена си и започват да се мятат като слонове по пода - може и да не е така, но точно така изглежда по шума. След това съвсем очаквано те започват да пъшкат, на теб ти става драго че присъстваш на тоя сублимен момент, толкова драго колкото да слушаш птички нощем.
Абе какво да говоря. Ами че да - най-добре да млъкна. Това е от мен. Доследващия път, когато и да е той.

ХОХОХО
Лина

2 коментара:

Izabelle каза...

1. Ама то можело и аз да мина през нашата библиотека... Е, карай. Аз само 5 лева ще ми излезе. Та така де, честит ден - то не е с патерици, ами направо кракът му е заминал и гангренясал вече. Не обръщай внимание на странния хумор. За колана нямам коментар, освен "прецаквация".

2. Ааа, радвам се. Знам те колко обичаш филма. Интересно ми е да разбера, тая книга надушка ли я? Или ти само нови обичаш?

3. Сега пък още повече ти се радвам. Ще седна някой ден да го изгледам, ама просто не мога по телевизията - представи си, че дублажът е отврат. Не искам да съм гадна, ама...

4. Хах, а мене питаш ли ме? Аз само си седя и усещам как се люлея и си викам А, то от моето шизо... Но както се оказа, и щорите ми се люлееха и се удряха в дограмата, та не е било само шизото.

5. Гъх, ноу комент.

6. А, разкошен е! Страшно ме кефи тоя тапет! Респект!

7. Пробвай това, само че с кучета или котки. Тотална забава. Просто не ми се говори.

divata_airis каза...

1. Оф, моля ти се...Направо ми се тъън майката. Викам сега какво ще правя! И вървя и си държа остатъците от колана в ръка. Бе шокова работа.

2. Ами *невинно погледче* аз такова малко. Ама не миришеше така, както би мирисала ако беше моя собствена, за което ми е супер гадно. Въпреки всичко искам да си я взема.

3. Хаха. Не си гадна. Човек, на всеки е ясно какво преставлява дублажа в България - съкс. Ти трябва си ужасно мозъчно закърнял, за да си гледал сериал с оригинални гласове и после с дублаж и то моля ти се да ти хареса.

4. Аз нали ти казвам. Почти не усетих. Реших, че аз си се треса.

5. Ноу комент туу.

6. Нали! Евала и правя на тва момиче. Страшна работа е свършила.

7. Ами ние тука си имаме кучета. Ама им свикнахме. Но виж тия птички ме побъркват. Като ги чуя и издивявам.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik