събота, 21 март 2009 г.

When people don’t express themselves...

...they die one piece at a time.
~ Speak

Ех, време си беше да му драсна някой и друг ред. След като намерих време да пиша в LJ би било добре да намеря и някоя минута за този блог.
Така като начало ще започна с това, че имах ужасно шантава седмица и фактът, че още не е приключила не ме утешава - ама въобще!
Понеделник - успах се! Никога не ми се бе случвало, да не си чуя алармата, ама тоя път направо си беше шоково. Добре, че беше мойто Буби да ме събуди, иначе не знам (Буби - това е братовчедка ми, и другото момиче, с което живея, но ние сме Ангелите на Буболинчо (хамстера на братчедката) и всички сме Бубита. Сложно е знам! Сега се опитайте да проникнете в моя мозък да видите какво ми е.)

Естествено, когато отидох на лекции ми идеше да убия г-н "И моля да си отбележите...Повтарям....Повтрям...Добре е да отбележите..." Както и да е - мина.
Вторник - вечерта Катя счупи мивката ни. Тя и без това беше пукната от старите собственици, ама тя я довърши. Не стигаше това, че в нейните ръце всяка крушка в къщата гръмва, ами и мивката поломи. Най-нелогичното в цялата работа беше това, че ние продължавахме да се хилим като зелки, докато Катя с разранения си крак (в следствие мивката нали) не разнясяше малки кървави дири из къщата. Забава. Не, сериозно беше...Незнайно защо на нас винаги ни е забавно и винаги се хилим като варени зелки.
Сряда - приятелят на Катя дойде и оправи мивката. Естествено отново падна голям смях и разни подобни, а аз прочетох Speak и съм особено горда от себе си, главно защото когато си я поръчах от Амазон вече предполагах, че ще си заслужава парите - и се оказах права.
В четвъртък записах реклама за шуменския КейбълТел...Което естестевено въобще не е зле, просто предвид това, че гледах като Робокоп на зазоряване, с три развинтени болчета в чутурата, която между другото яко ме цепеше мога да кажа, че събитието мина почти като на сън. Принципно от началото на семестъра всичките ми седмици минават така...Не мога да рабера спя и сънувам или съм будна и бълнувам? Подробности.
Петък г-н Миризливко, известен още като припознатият мърляв чичо на Роб (така де те цялото ме семейство са такива) кажи речи не се появи на лекции. В смисъл, че ние го видяхме, ама той е такава напас, че си беше по-добре да се правим, че не сме, както и направихме де. Не, сериозно тоя човек все едно живее в пещера - не бръснат, не къпан, не знае какво е пералня, ютия и вероятно магазин за дрехи. Мноого е зле работата. Върхът беше като ни бутна въпроса - Вие дали ли сте една стотинка за църквата? И аз естествено го обърнах на - Църквата дала ли е една стотинка за нас? Той излезе със становището, че тя била дала много повече и аз и моите бубита почнахме да се чудим какво, аджаба, е дала тая църква щото нещо не можем да го видим. Да, дава ти някаква душевна утеха или нещо подобно, но дотам. От гледна точка материални блага тя е пас. Църквата е направена, за да взима пари, не да дава. Голяма интурстия си е. Точно поради тая причина не обичам много много да я посещавам. Само на празници и всеки път се дразня. Хората оставят парите си уж да я реставрират - а тя вече е РЕСТАВРИРАНА, колко повече? Оставят великденски яйца, които никой не знае къде отиват? Оставят си свещите, които още недогорели свършват в близката кофа - с очите си съм го виждала. Прекалено много нередностти има в църквата, за да мога да го понеса стоически. Но както и да е.
Сега съм на вълна Speak. Изтеглих си филма, за който между другото в момента правя субтитри. Мислите си, че е лесно - хващаш едни английски и ги превеждаш на български. Е, хубаво де! Ама сега вземете предвид това, че НЯМА английски субтитри и аз го правя по слух! Добре, че някой от репликите ги има в книгата иначе не знам. Но съм се амбицирала и ще го направя. Между другото посланията, които изпраща книгата са просто страхотни. Супер много ме израдва внушението, че когато имаш толкова голяма тайна и не можеш да я кажеш на когото и да било се затваряш до такава степен в себе си, че почти преставаш да говориш. И дори, когато ти се ще да кажеш нещо - не мошеш, защото не знаеш какво или как ще прозвучи, или дали ще бъде разбрано правилно. В гимназията на никого не му пука какво имаш да кажеш не зависимо колко болезнено е то и колко те изгара отвътре. Никой не иска да го чуе. Всеки е сам за себе си. Казват, че думите не са всичко, но понякога, когато не ги оставаш да излязат от устата ти те се превръщат...във всичко.
Писане:
- написах първа глава от The Bitch World 2
- трябва да почна това глава от Al_TeRnA LiFe
- вече ми е дотегнало от писане, но няма как...Ако искам да постигна някакъв успех дори минимален трябва да продължа с практиката.
Книги:
- Сега чета, все още де...Американски богове на Геймън. Знам, чета я вече три месеца. И на мен ми писна, държа да подчертая. Истината е, че всъщност аз не я чета. Тя стои до импровизираното ми нощно шкафче и чака да я хвана на ново, докато аз разлиствам други книги. Но, това ще бъде последният и месец живот. Решила съм да я махам от главата си. Чао, чао Шадоу (героя от кингата)!
- The Graveyard Book отново от Геймън. Не е лошо книжле...само трябва да намирам време да посядвам и да го изчитам.
- След Speak ми се ще да започна нещо ново. Първата книга от серията Септимус Хийп точно ми пристигна и вероятно ще да е тя. Но естествено - взех, че си намерих книга, която отдавна искам да прочета и за която споменах на Нас да ми я намери, но Нас я няма нийде, така че...НАС самонамери се на секундата!!!
- Май ми се чете Коралин от Геймън. Знам,звуча като Геймън маниак, но не съм...Истината е, че на моменти ме нерви. Значи почваш ти да четеш и си викаш - баси, кво чета всъщност и точно главата свършва и той е бутнал нещо интересно и ти - е, не сега трябва да почна следващата! Много странен стил на писане има, но ми харесва...иначе защо ще чета книги от него.
- Ребека каза, че ми е купила книгите, които искам и само трябва да вземе пари, за да ми ги прави. Ще си имам двойката на Wake. Нямам търпение. Тя спомена до края на месеца. Леле, като пристигне как ще пищя. Хих.
- Страстта ми към поръчване на книги все повече се засилва...Аз съм Полина и съм книгохолик! - Здравей, Полина! Има ли такива групи за взаимопомощ, мисля че наистина ще ми е от полза.
- Вчера за малко да си взема книгата Fight Club. Мислех, че е 14 лева, ама се оказа 17 и викам - аре, друг път! Без тва я имам на компа...Само дето искам ужасно много да я имам и вкъщи. Който ме познава, знае какъв фен съм на филма, така че...всеки път щом вляза в Хеликон това е първото нещо, за което се лепвам. Хей, това може да е плана! Ако всеки път щом влизам прочитам набързо по една глава, под зоркия недоволен поглед на персонала може да я изчета...или пък на тях самите ще им писне от мен и ще ми подарят...или ще си извадят ограничителна заповед срещу мен. Въпрос на гледна точка!
Окей, излудясах из блога, олекна ми, а на бас, че вие които четете това вече имате главоболие. Честито! Аз също, ама то при мен е пермелтно.
Ами това беше от мен...Да речем, че ще се опитам да съм по-редовна стига да не пиша, чета или играя онлайн игри нейде,...а и да не пропускам възможността да не успея поради изморителни лекции или нещо от сорта. По-скоро ще бъде поради изнеряващи преподаватели, но това е друга тема.

Дописане
Лина

2 коментара:

Анонимен каза...

Буб и аз съм на същото мнение като теб-от както е почнал този семстър никак,ама никак не ни върви и на трите.Толкова е зле работата като се има предвид как започна и тази седмица направо не знам как ще завърши...не ми се мисли даже...

Аз и никой друг каза...

Ама и пост! Така си натряскала някои думи, че си им разместил буквите. Иначе поста е трепач. Гледала съм Speak без субтитри. Хареса ми. Мисля, че ще направиш нещо прекрасно, ако го преведеш и пуснеш в някой български торент сайт. Голям гърч беше докато го превеждам в движение на сестра си. Похвално начинание!

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik