Отговорът е във въпросите №1

Ами реших, че ще бъде добре да отговоря на коментарите по този начин...Така де...не че не съм отговаряла на един-два под тях, но не мисля, че е някой е отразил тази подробност. Та викам да си бъде нагледно и привидно изчерпателно. Ето защо реших да си почна една темичка с култовото именце "Отговори с нисше"...Ако сте писали в скоро време коментар по блога значи определено ще получите отговор...
Сега ще отговоря на последните три коментара (доколкото това, което ще напиша ще бъде отговор)...Ако някой по чудо е писал коментар от по-отдавна да не си мисли, че под неговия не съм написала и аз мой. Ами това е...не вярвам да съм била особено ясна, но пък яснотата е за хора със здрав разум, нещо с което аз не разполагам.


От ентритото "Човекът под дъжда..."

Анонимен каза...

Така е Поли всеки един от нас рано или късно усеща ,че е човека под дъжда,а това е нещо което не можеш да предотвратиш никога.Каквото и да говорят хората от самотата не се бяга,тя може да те пропусне закрактко,но рано или късно идва и твоят ред.Същото е и с хората,които ни карат да се чувстваме използвани,само не бива да забравяме,че в отношенията си с хората и ние ги използваме и ние ги нараняваме,просто не ни прави впечатление ,защото не сме ние.И така човекът под дъжда е всеки,който усеща празнината в себе си,незивисимо колко е зъл,колко злини е причинил,или колко е добър и колко добрии е причинил,всеки в момент на слобост Е ЧОВЕКА ПОД ДЪЖДА!!!!!!

Стела

Охо, любимата ми братовчедка...Само дето е писала това преди да се видим. Ами какво да ти кажа, Стелс, всички сме така...права си. Всъщност ти много рядко не си...Най-лошото, обаче на човека под дъжда е това,...че той винаги е сам под него...никога "човек" не прераства на "хора". Той си е все сам. Което естествено е много гадно, но какво да се прави...не можем да променим световния ред - така е било винаги и така ще си остане.

Аз и никой друг каза...

Много хубаво си го написала. Кратко, стегнато и ясно. Няма излишни словоизлияния, които биха превърнали основата ти в размити мисли. Просто прекрасно. Имаш чудесен стил на писане. Поздравления.

Благодаря много. Аз прегледах и твоя блог...Има добри попадения...Стига да ми остане време вероятно ще ги прегледам по-обстойно. *wink*

От ентрито "Don't try to wake me up..."

Izabelle каза...

Е, Полси, какво мога да направя... Та аз вече съм като теб, винаги готова за вманиачаване по някоя книга. Сега както съм си набелязала към 15-20 книжки, не знам как ще се дочака някой свободен ден...
Колкото да същината на поста ти - страшно ти се радвам, че си си намерила хубава книга. Тоест не толкова хубава, колкото такава, която се гълта задължително на един път.
А пък още повече се радвам, че най-накрая си успяла да се чуеш с Нас ^^ Но наистина, кой да предположи, че ще кажеш нещо от сорта на "благослови" за БТК xD
Както и да е, спирам да бърборя
Cheers,
Bellsy

Белс, ти си била жива - това се казва постижение. Хаха. Бъзик. Ами то с тая книга стана така случайно, че и аз не знам...Но положителното е, че Ребека предположи да ми прати продължението от Америка и сега съм толкова ентусиазирана. Естествено идея си нямам кога ще стане, че тя каза, че трябва да си вземе стипендията или нещо от сорта. И Белс, едва ли си като мен...Като мен не вярвам, че някой може да бъде...Първо - трябва да е неуравновесен, откачен, непукист и пълен дебил на моменти...да се смее на неща, които само той си разбира и в същината си никой от заобикалящите му да не го разбира. Баси, туко що като чели описах полуемо...както и да е...Мозъкът ми е прекалено болен, за да принадлежи на някой друг!
Поздрави!

Ами мисля, че изпълних задачата си за днес от гледна точка блога сега остава да се насиля да изпълня и другата, която ме очаква и определено е много по-важна. Писане? Познахте!
Само набързо да кажа, че вчера ми пратиха СМС от Хеликон-София да ми кажат, че "Хотел Калифорния" е пристигнала (това е книга, който не знае) и днес би трябвало Хрис да я вземе.
Друго - лудото трио (аз, Б1 и Б2) е отново на лице и изглежда сме още по-смахнати, от което следва, че все повече ме избива да напиша някоя смешна история, описваща какви ги вършим. Да, да...просто нещата са толкова луди, че ако човек ги види даже няма да повярва...Но не вярвам да го направя...Нека оставя поне дази лудост на спомените.

Това беше от мен...
Чакам нещо от вас! *хи-хи*
Лина